Нанси Съливан
„Нощен риболов край Антиб“ от Пикасо

Какъв е смисълът? Така започват всички.

Двама души бият риба при светлината на абстрактни фенери.

Единият е с риза на черти и с четиризъбото си копие

пробожда писия. Отдясно, близо до морската стена,

две момичета стоят и гледат. Едното има велосипед

и яде фунийка с двоен сладолед.

Но нима е двоен? Навярно… щом тука няма нищо единично.

Колко неспокоен е другият рибар,

сивият му нос е сякаш във водата.

Окото му е на носа.

Момичето с фунийката вместо на крака, стои на плавници.

Една от двете риби има вежди.

Пружината в луната праща на спирали светлина

върху условната вода. Фенери

са изрязани по ъглите. Двете кули на града

надничат над брега отляво.

От дъното се пули рак.

Квадратите са кръгове и кръговете — квадрати.

Как тогава нарисуваното е история?

Това ноктюрно в зелено, синьо, мораво и бяло,

нахвърляно преди войната отново да започне,

напомня просто защо тя трябваше да свърши:

да могат хората да бъдат пак рибари,

да бъдат ведри небесата

и дамите спокойно да се шляят.