Едуард Фийлд
Дървета

Чуйте истината за дърветата:

не са ми по-близки от тигъра.

Не че хапят —

умреш ли, те просто ще те изядат, теб и твойто куче,

нали са от същата дива порода.

Гледам ги безгрижно само през прозореца,

сякаш са зверове от зоологическа градина,

дори тогава долавям миризмата им с име „Пази се“.

 

Когато минавам по пътя край тях,

знам, че те са господари на земята,

изцяло подчинени на природните закони.

Милионите им корени се впиват с нокти

в оная топка, хукнала из небесата,

израстват стебла, разтварят се свирепо клони

и те се възземат високо,

махат с глави на звездите,

любуват се на страшния космически пейзаж —

гиганти сред пигмеи като нас.