Мей Суенсън
На юг по аутобана

Един турист от Орбитвил

се приземи и каза:

 

„Тук живеят същества

от желязо и стъкло.

 

Телата са прозрачни,

краката валчести.

 

С тях ловко се търкалят

по странни диаграми

 

и дълги разграфени ленти,

черни, с бели линии.

 

Те имат четири очи,

двете са отзад — червени.

 

Понякога се среща някой с пет —

едно око червено се върти

 

отгоре на главата.

Той сигурно е по-особен,

 

защото другите се плашат,

тръгват бавно,

 

когато неочаквано

се появи зад тях.

 

Те всички съскат и летят

по свойте безконечни ленти.

 

А тия меки форми,

скрити като сенки

 

в твърдите тела. Какво са те:

стомаси или мозъци?“