Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция
NomaD (2012-2013 г.)

Издание:

Американски поети

Второ допълнено издание

Художествено оформление: Жеко Алексиев, 2010

Издателство „Захарий Стоянов“, София 2010

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Жеко Алексиев

Коректор: Маргарита Иванова

Подбрали: Леда Милева и Николай Попов, 2010

ISBN: 978-954-09-0488-7

 

Формат 16/60/84

Печатни коли 24,5

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. — Добавяне

Сред Сахара от сняг стърчи сега Бостънският стар аквариум.

Натрошените му прозорци са обковани с дъски.

Бронзовата треска-ветропоказател е почти олющена.

Пресъхнали са водоемите.

 

Носът ми някога пълзеше по стъклото като охлюв.

Ръката ме сърбеше

да пукне леките мехури

над ноздрите на сплашените риби.

 

Отпуска се ръката ми. Аз и до днес въздишам

по вегетиращото тъмно царство

на рибите и на влечугите. Веднъж в зори през март

се бях облегнал на бодливата галванизирана ограда

 

на градските земи край Бостън. В тази клетка

жълти динозаври-багери ръмжаха,

ръфаха със тонове трева и кал

и си копаеха подземния гараж.

 

Сред Бостън се простират паркинги

като площадки за общински сгради.

Скели с пуританско-тиквен цвят опасват

като пояси изтръпналото кметство.

 

То трепери върху изкопа срещу полковник Шоу[1]

с неговата меднобуза негърска пехота

от Годеновата[2] „Гражданска война“.

Барелефът е покрит с дъска от земетръса на гаража.

 

Два месеца след марша си през Бостън

половината му полк бе мъртъв.

При освещаването

Уилям Джеймс[3] дочуваше дъха на бронзовите негри.

 

Подобно рибя кост в гръкляна на града

се е затъкнал паметникът.

Тънък е полковникът

като иглата на компас.

 

Във него има някаква сърдита птича бдителност,

изящна опнатост на хрътка.

Сякаш е обръгнал от насладата

и зажадувал за уединение.

 

Свободен най-подир, той се учудва на чудесната

способност на човек да избере живота и умре —

додето води черните бойци на смърт,

не ще превие гръб.

 

В зеленината на стотиците градчета в Нова Англия

старинни бели църквици все тъй напомнят

за разпокъсан искрен бунт, протрити флагове

загръщат гробовете на Великата републиканска армия.

 

По-стройни и по-млади от година на година

са статуите на абстрактния Защитник на Съединението,

по-тънки в кръста от оси, те дремят върху щиковете,

замислени през бакенбардите си…

 

Бащата на полковник Шоу търсеше не паметник,

а онзи ров,

във който тялото на неговия син бе хвърлено

със „черните маймуни“ — и загубено.

 

Ровът е по-наблизо.

Тук няма паметници за последната война.

На Бойлстън стрийт една рекламна фотография

показва пламналата Хирошима,

 

над Мослърова каса „Вековечната скала“,

която оцеляла при взрива. И космосът е по-наблизо.

Когато се сведа пред телевизора си,

изпити личица на негърчета плават пред мен като балони.

 

Полковник Шоу

е яхнал пак сапунения си мехур.

Той чака

благословеното му спукване.

 

Аквариумът е изчезнал. Вред се стрелкат

автомобили със гигантски плавници на риби.

Дивашко раболепие се плъзга

по тлъсти суми.

Бележки

[1] Полковник Робърт Гулд Шоу — командир на 54 доброволчески полк, съставен изцяло от негри. Бил убит върху оградата на форт Вагнер, Южна Каролина, и погребан в общ гроб със своите бойци.

[2] Сент Годен — американски скулптор от ирландски произход.

[3] Американски философ-идеалист, създател на програматизма.

Край