Робърт Лоуъл
На падналите за съединението

Сред Сахара от сняг стърчи сега Бостънският стар аквариум.

Натрошените му прозорци са обковани с дъски.

Бронзовата треска-ветропоказател е почти олющена.

Пресъхнали са водоемите.

 

Носът ми някога пълзеше по стъклото като охлюв.

Ръката ме сърбеше

да пукне леките мехури

над ноздрите на сплашените риби.

 

Отпуска се ръката ми. Аз и до днес въздишам

по вегетиращото тъмно царство

на рибите и на влечугите. Веднъж в зори през март

се бях облегнал на бодливата галванизирана ограда

 

на градските земи край Бостън. В тази клетка

жълти динозаври-багери ръмжаха,

ръфаха със тонове трева и кал

и си копаеха подземния гараж.

 

Сред Бостън се простират паркинги

като площадки за общински сгради.

Скели с пуританско-тиквен цвят опасват

като пояси изтръпналото кметство.

 

То трепери върху изкопа срещу полковник Шоу^[1]

с неговата меднобуза негърска пехота

от Годеновата^[2] „Гражданска война“.

Барелефът е покрит с дъска от земетръса на гаража.

 

Два месеца след марша си през Бостън

половината му полк бе мъртъв.

При освещаването

Уилям Джеймс^[3] дочуваше дъха на бронзовите негри.

 

Подобно рибя кост в гръкляна на града

се е затъкнал паметникът.

Тънък е полковникът

като иглата на компас.

 

Във него има някаква сърдита птича бдителност,

изящна опнатост на хрътка.

Сякаш е обръгнал от насладата

и зажадувал за уединение.

 

Свободен най-подир, той се учудва на чудесната

способност на човек да избере живота и умре —

додето води черните бойци на смърт,

не ще превие гръб.

 

В зеленината на стотиците градчета в Нова Англия

старинни бели църквици все тъй напомнят

за разпокъсан искрен бунт, протрити флагове

загръщат гробовете на Великата републиканска армия.

 

По-стройни и по-млади от година на година

са статуите на абстрактния Защитник на Съединението,

по-тънки в кръста от оси, те дремят върху щиковете,

замислени през бакенбардите си…

 

Бащата на полковник Шоу търсеше не паметник,

а онзи ров,

във който тялото на неговия син бе хвърлено

със „черните маймуни“ — и загубено.

 

Ровът е по-наблизо.

Тук няма паметници за последната война.

На Бойлстън стрийт една рекламна фотография

показва пламналата Хирошима,

 

над Мослърова каса „Вековечната скала“,

която оцеляла при взрива. И космосът е по-наблизо.

Когато се сведа пред телевизора си,

изпити личица на негърчета плават пред мен като балони.

 

Полковник Шоу

е яхнал пак сапунения си мехур.

Той чака

благословеното му спукване.

 

Аквариумът е изчезнал. Вред се стрелкат

автомобили със гигантски плавници на риби.

Дивашко раболепие се плъзга

по тлъсти суми.