Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция
NomaD (2012-2013 г.)

Издание:

Американски поети

Второ допълнено издание

Художествено оформление: Жеко Алексиев, 2010

Издателство „Захарий Стоянов“, София 2010

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Жеко Алексиев

Коректор: Маргарита Иванова

Подбрали: Леда Милева и Николай Попов, 2010

ISBN: 978-954-09-0488-7

 

Формат 16/60/84

Печатни коли 24,5

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. — Добавяне

Спомням си за оня остров, проснал се в дъжда

(загубен в Пасифика, във времето и във войната)

с ужасна умора, сякаш сънувам отново —

виждам, че бягам, катеря се, сражавам се в мрака,

усещам порива на вятъра, безмилостно студените вълни

яростно да бият сушата на черния север.

 

И корабите пак излизат от мъглата —

и истински, като в кошмар, чувам звънът на веригите,

когато спускат първата лодка, призрачния шепот на стъпки

по мостика — и подивял от напрежение, чакам

сигнала за моя първи бой, познатите лица —

и за да бъде кошмарът безопасен, моето лице го няма между тях.

 

Тогава без думи, понесли автомати,

бойците хлътват в дъжда, в крайбрежната кал,

онемели и грохнали; лицата са набръчкани и строги.

Аз търся моите другари и изведнъж — там — там —

Хари, Чарли и Боб, но лицата им са стари, посивели,

сега и моето е между тях. И в този сън, като войната истински,

 

аз виждам огромния, вонящ Пасифик

да гъмжи наново от тела, по всички брегове

мъртвите и живите заемат старите позиции.

Вятърът отново без жалост шиба, и аз чакам, чакам —

дордето красноречието и лъжите на продажните,

преславни сенатори, минират нашия живот за друга някоя война.

Край