Огдън Наш
Слез на земята, приятелю

Не предполагам, че има човек, който иска да фалира,

        а не да успее,

напротив, уверен съм, че всеки стрък хилава трева във

        градината иска да бъде азалия, да зеленее.

В небесните селения всички прогонени ангели искат да

        бъдат архангели или поне херувими или серафими,

а в съдебния свят всички дребни служещи се надяват да

        станат шерифи или пристави неумолими.

Всеки иска наистина да възхищава,

но не всеки знае как това става.

Някои си мислят, че непременно вместо фалшиви стъкълца

        диаманти ще носят,

стига своите носове безконечно към тях да насочват.

Други хора пък мислят, че по-дълго във Палм Бийч и

        във Риц ще могат да бродят

не с престараване в службата, а като се проявяват блестящо

        на периоди.

Някои хора висят цяла нощ след работния ден, чрез писма

        те завършват колежи,

други пък мислят, че ще успеят, ако нощем тънката разлика

        в темпераментите

        на брюнетките и на блондинките отбележат.

Накратко: светът е пълен с хора, които се опитват

        да преуспеят под небесата,

половината казвайки „не“, а другата половина изричайки „да“.

Но ако всички изричащи „не“ кажат „да“ и обратно,

        все пак такава е на човечеството съдбата —

деветдесет и девет процента от хората няма да заживеят

        по-щастливо на земята,

което е може би справедливо, защото, ако всеки човек би

        постигнал успех,

        никой от никого нямаше да бъде презиран, всеки би

        почвал отново и отново, устремен към успех, по-голям

        от успеха, постигнат от другите, за да може пак

        някого той да презира, и тъй нататък и тъй нататък,

защото, докато хората живеят с блянове и летят в небесата,

такава им е съдбата.