Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Александър Шурбанов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция
- NomaD (2012-2013 г.)
Издание:
Американски поети
Второ допълнено издание
Художествено оформление: Жеко Алексиев, 2010
Издателство „Захарий Стоянов“, София 2010
Редактор: Андрей Андреев
Графичен дизайн и корица: Жеко Алексиев
Коректор: Маргарита Иванова
Подбрали: Леда Милева и Николай Попов, 2010
ISBN: 978-954-09-0488-7
Формат 16/60/84
Печатни коли 24,5
Печат УИ „Св. Климент Охридски“
История
- — Добавяне
Ленив Пъто̀мак[1], омърсен поток,
притихнал, морен, стигнал до морето
с нечистотиите на притоци преломни,
ограбени от теб, с трески от брястове —
вземи ни в мисълта си тъй широка,
потоко тъмно-тъжен. Ний ли? Ето,
и ний предчувствуваме, и ний помним —
и нас ни чака слава, както теб
отвъд прибоя в тръпнещите плажове…
И срам ни следва.
* * *
Със себе си ний носим свойто минало,
тъй както ти — поломените клони
и на въртопите си пяната, и слепи
цветя като пречупено крило —
сметта скверняща на предишно зло,
несправедливостта, човек поробен
и друг човек (по-страшно!) — поробител,
омразата като каиш отровен,
един към друг привързал здраво двамата,
страха, подхранващ злобата с измама,
и гроздовете на гнева — оскубани…
Ний носим миналото си, срамът нараства
и блянът е погубен.
* * *
Мисли за нас, река, когато във въртопите
се връщаш към началния си тласък,
на чайките към крясъка.
И там, отвъд, където ярък плам
морето мята и кипи водата,
мисли за нас, река!
Каква е ориста ни — рухнал блян?
* * *
Под онзи свод
седи човек или пък истукан,
взрян в мраморния неподвижен под.
Не чува ни тръба, ни барабан.
О, чува, чува! В този си покой
във идещите дни се вслушва той.
„Що се отнася до това, каква е моята политика…
Бих искал да спася Съединението…
Върховната ми цел във тази битка е да спася
Съединението…“
Диханието на тръба,
на барабана гръмоленето…
Спасявайте, тръба и барабан, Съединението!
Какво доведе до Съединението и го укрепи?
„Аз често съм запитвал себе си
кой бе великият основен принцип…
Това не бе единствено раздялата със старото отечество,
а нещо в Декларацията, даваща не само свобода
на хората, живеещи в страната,
но и надежда — на света…
Това бе нещо като обещание,
че подир време
бремето ще падне от всички рамена.“
Да се спаси Съединението —
да се върне
и обещанието, и надеждата.
* * *
Под този свод
седи човек или пък истукан.
Той помни друго време, друг народ.
И под реката чува непрестанно
друг, по-дълбок поток да бие камъка.
Седи, в съмнения потънал, сам,
прозира в Принципа,
залягат пехотинците,
еманципира — не, не роби —
Съединението — не от робството, а от срама,
еманципира го от уродливото му име,
чиято мръсота опозорява
дори Създателите му във гроба…
Спасява го и блянът продължава.
Мисли за нас, река, когато те посрещне
морето бурно на брега си утринен!
Мисли за нашата съдба и за началото
на пътя, вписано във съглашението,
за срещата с човека и със цялото
човечество. И за Съединението.
И ти,
там вътре, в обичта ни, все такъв,
върни ни по-дълбокия поток и прочисти
омразата, ръждясалата кръв
и паметта ни ослепяла!
О, върни на своя род
ти, вечно взрян във мраморния под,
загубения горд обет на океана!
Върни ни пак към светостта на бляна!