Робинсън Джефърс
Виж, гаснат светлините

Стоманеносиво, с петна от сенките на облаци,

морето попива последните вечерни светлини.

Гласът е мощен и пяната с цвят на олово,

и приливът поглъща пясъците.

 

Тук стой като древен камък

и виж как гаснат светлините, чуй гласът на океана.

Ненавист и мъка сграбчват Европа и Азия

и морският вятър е леден.

 

Настъпва нощ: нощта ще поиска всичко.

Светът не се е изменил, по-разголен е само:

силните се борят за власт, а слабите

топлят бедните си сърца с омраза.

 

Настъпва нощ: върви си в къщи,

опитай се да хванеш по радиото новините.

Чуваш ли ги, гласовете на Америка: наивни,

властни, лицемерни и обречени.

 

Кога? След четири или четиридесет години?

Защо му е на камъка да рови бъдещето?

Стой на своя бряг, древни камъко,

и нека соленият вятър направи главата ти бяла.

1941