Вейчъл Линдзи
Из „Конго“

Едри, шумни негри

сред дим от винни пари,

царе на кръчмата с несигурни крака,

залитат, после удрят по масата с ръка,

по масата с ръка,

и празния варел един от тях удари,

бум, бум, бум,

със дръжка от метла град от удари стовари,

бумлей, бумлей, бумлей, бум.

И в миг като видение,

далечен сън, знамение

видях реката Конго — пълзящите води

през джунглата откривах по златните следи.

Зърнах край реката

по незнаен път

негри татуирани

в огнен танц летят.

Чух аз песен древна,

песен дива, гневна.

Чух как бият гонг със кост,

удрят яростно, със злост.

„Кръв“ — донесе писъкът на бойните тръби.

„Кръв“ — с лица на черепи прилични,

съскат сухите жреци.

И подемат бързо, лудо

заклинанието ву-ду:

„Ву-ду, ву-ду, ву-ду,

хълмовете с бой вземете

и добитъка грабете,

бумлей, бумлей, бумлей, бум.“

Епопея, рев от тъмната страна,

чак от делтата на Конго

до високата луна.

Смъртта е слон

с очи — горящи факли, запалени в нощта,

и с пяна в страшната, раззината уста.

Бум — пигмеите граби,

бум — врагът си накажи,

бум — и смърт на белия човек.

Хуу, хуу, хуу.

О, чувате ли — стене Леополдовият дух^[1],

за мъките на черния народ останал глух,

и демони се кискат — по-силно за да страда,

на късчета го режат сред огъня на ада.

О, чувате ли, еква като далечна вест

към хората от джунглата злокобен манифест,

лети край бели мравки, забързани и луди,

край сенчести блата и пъстри пеперуди:

„Внимавай, пази се, превий колене,

че Мъмбо-Джъмбо, богът на Конго,

те дебне с другите богове на Конго,

Мъмбо-Джъбмо ще те прокълне,

Мъмбо-Джъмбо ще те прокълне,

Мъмбо-Джъмбо ще те прокълне.“