Карл Сандбърг
Троици

Когато бях дете, чух три червени думи —

по улиците падали французите за тях:

Братство, Равенство и Свобода. Попитах

защо за думи хората загиват.

 

Пораснах. Мъже брадати с люляк на реверите

ме учеха, че няма по-възвишени от тези златни думи:

Небе, Семейство, Майка. Други пък, по-стари,

припяваха протяжно с глас, дълбоко от гърдите им извиращ,

три други думи: Бог, Безсмъртие и Дълг.

 

Всевечните часовници тиктакаха от алфа до омега,

вещаеха и гибел, и проклятие, а времето словата си менеше.

Проблясваха комети в небесата. А от великата Русия долетяха

три непреклонни думи, за които падаха

работниците с пушки във ръце: Хляб, Мир, Земя.

 

Накрая срещнах аз един моряк от Щатите

с момиче върху коленете си — за спомен от световните пристанища —

и тъй ми рече той: „Щом искаш ти по цялата земя

да бъдеш у дома си, три неща да казваш научи:

«Обичаш ли ме? — Шунка със яйца! — и — Плаща, моля!»“