Уолт Уитман
Когато зрелият поет се появи

Когато зрелият поет се появи,

Природата (безстрастното кълбо със своите дневни и нощни зрелища) възрадвана възкликна: „Той е мой!“

Но и човешката душа възкликна, ревнива, горда и непримирима: „Не, той е само мой!“

Тогава зрелият поет застана между двете и хвана всяка за ръка

и оттогава винаги стои така, за да ги слива и съединява, да държи ръцете им,

и няма да ги пусне никога, преди да примири и двете,

преди навеки цялостно и радостно да ги съедини.