Уилям Шекспир
Хенри VI. Трета част ^[0]

Първа сцена

 

УОРИК

Учудвам се: как кралят се измъкна?

 

ЙОРК

Когато ний се впуснахме да гоним

отстъпващите конни северняци,

той хитро духна, изоставил своите.

Тогаз Нортъмбърланд, за чийто слух

ненавистен е призивът „Назад!“,

извика на войската да го следва

и заедно с лорд Клифорд и лорд Стафорд

се хвърли в челен удар срещу нас,

но тримата загинаха във боя,

съсечени от простите войници.

 

ЕДУАРД

Дук Бъкингам, бащата на лорд Стафорд,

е също мъртъв или с тежка рана —

забралото му моят меч разсече;

виж, татко, туй е неговата кръв!

 

МОНТАГЮ

А тази, братко, е на графа Уилтшир —

аз в битката сражавах се със него!

 

РИЧАРД

А ти кажи им аз какво направих!

 

ЙОРК

Ти, Ричард, от чадата ми най-ярко

се отличи!… Нима сте мъртъв, драги

лорд Съмърсет?

 

НОРФЪК

                Дано подобна участ,

очаква всички Гонтови потомци^[1]!

 

РИЧАРД

Надявам се да хвърля скоро тъй

главата и на Хенри!

 

УОРИК

                И аз — също!

Заклевам се, победоносни Йорк,

очите си за сън не ще притворя,

дорде не те съзра, заел със право

престола, узурпиран от дома

на Ланкастър! Това е тук, дворецът,

туй — тронът на страхливия ни крал.

Вземи го, Йорк, защото той е твой,

а не на изтърсаците на Хенри!

 

ЙОРК

Ще го направя — само помогни ми —

тук влязохме насила, ти го знаеш!

 

НОРФЪК

Със теб сме всички! За беглеца — смърт!

 

ЙОРК

Благодаря ти, Норфък! Господа,

със мене стойте! Вий, войници, също

таз нощ не ще напускате двореца!

 

УОРИК

И без насилия, щом дойде кралят,

освен ако рече да ви изгони!

 

ЙОРК

Кралицата, която тука днес

е съзовала своя парламент,

не се надява да ни свари в него.

Със думи или сила да наложим

правата си!

 

РИЧАРД

                В таз зала ще останем

въоръжени, както сме, до зъби!

 

УОРИК

И Кървавият парламент ще бъде

наречен днешният, ако дук Йорк

Плантадженет не стане крал английски

на мястото на тоя пъзлю Хенри,

направил ни за смях пред враговете!

 

ЙОРК

Тогаз не ме оставяйте, милорди —

реших да встъпя в своите права!

 

УОРИК

И кралят, и най-близките до него,

и кой да е поддръжник на рода му

подобно плахи птички ще се сгушат,

когато чуят Уорик да разклаща

звънчета на сокол^[2]! Аз твоя корен,

Плантадженет, ще посадя и нека

опита се да го изскубне някой!

Короната поискай, Ричард Йорк!

 

КРАЛ ХЕНРИ

Милорди, вижте, дръзкият предател

е седнал на самия кралски трон!

С подкрепата на тоз изменник Уорик

той явно иска кралската корона!

Нортъмбърланд и Клифорд, той уби

бащите ви и вий сте дали клетва

да отмъстите нему, на рода му,

на всичките му близки и любимци!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Не го ли сторя, нека небесата

ми отмъстят!

 

КЛИФОРД

                Със същата надежда

баща си Клифорд в ризница оплаква!

 

УЕСТМОРЛАНД

Ще го търпим ли? Да го смъкнем долу!

Пламтя от гняв! Не мога да го гледам!

 

КРАЛ ХЕНРИ

Търпение, достойни Уестморланд!

 

КЛИФОРД

Страхливци като него да търпят!

Не би посмял да седне той на трона,

да беше жив баща ви! Господарю,

да го нападнем, него и рода му,

тук, в Парламента!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

                Вярно казваш, Клифорд!

 

КРАЛ ХЕНРИ

Ах, те се ползват с любовта на Лондон

и имат зад гърба си мощна сила —

не го ли знаете?

 

ЕКСЕТЪР

                Но ако ние

убием дука, тя ще се разпръсне!

 

КРАЛ ХЕНРИ

Не дай си Боже Хенри да превърне

във кланица дома на Парламента!

Той, родственико Ексетър, ще води

война със строги думи и заплахи…

Бунтовни Йорк, от трона ми слезни

и на колене се моли за милост!

Аз твоят крал съм!

 

ЙОРК

                Аз съм твоят крал!

 

ЕКСЕТЪР

Той дук направи те — позор за тебе!

 

ЙОРК

Не, граф и дук съм по наследство аз!

 

ЕКСЕТЪР

Баща ти подло измени на трона!

 

УОРИК

Ти, Ексетър, изменяш му с това, че

подкрепяш този узурпатор Хенри!

 

КЛИФОРД

Кого да следва, ако не тоз, който

е негов крал по кръв?

 

УОРИК

                Така е, Клифорд,

а Ричард Йорк по кръв е негов крал!

 

КРАЛ ХЕНРИ

И да стоя, додето ти седиш

на моя трон?

 

ЙОРК

                Спокойно приеми го —

по право тъй е и ще бъде тъй!

 

УОРИК

Бъди дук Ланкастър от днес нататък

и остави на Ричард да е крал!

 

УЕСТМОРЛАНД

Той едновременно е крал и дук

и Уестморланд ще утвърди, че тъй е!

 

УОРИК

А Уорик ще докаже, че не е!

Забравяте, че сте пред тез, които

ви гониха по бойното поле,

избиха ви бащите и през Лондон

преминаха с развети знамена

до външните врати на тоз дворец!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Със яд го помня, Уорик, и кълна се

в душата на баща си, ти и твойте

ще има да се каете за туй!

 

УЕСТМОРЛАНД

Плантадженет, от тебе и рода ти

аз повече души ще пратя в ада,

отколкото безценни капки кръв

е имала снагата на баща ми!

 

КЛИФОРД

Не прекалявай с думите, защото

такъв вестител ще ти пратя, Уорик,

че за баща ми той ще отмъсти,

преди да съм помръднал!

 

УОРИК

                        Този Клифорд,

как смешни са безсилните му думи!

 

ЙОРК

Приемаш ли правата ни над трона?

Ако ли не, ще ги докажем с меч!

 

КРАЛ ХЕНРИ

Какви права, изменнико, ти имаш?

Баща ти беше като теб, дук Йорк,

а твоят дядо, Роджър Мортимър —

граф Марч, и толкова. Пък аз съм син

на Хенри Пети, пред чиято мощ

французкият дофин отстъпи свойте

безбройни области и градове!

 

УОРИК

За Франция ти няма да говориш —

ти цяла я загуби!

 

КРАЛ ХЕНРИ

                Не, не аз,

а лорд-настойникът. Аз бях кърмаче,

когато станах крал!

 

РИЧАРД

                Сега не си,

а продължаваш все така да губиш!…

Свали венеца, татко, от главата

на тоя узурпатор!

 

ЕДУАРД

                Да, смъкни го

и го сложи на своята глава!

 

МОНТАГЮ

Ако си воин, братко, действай смело!

Какво ще го усукваме! Във бой!

 

РИЧАРД

Дай знак на барабаните и кралят

ще хукне в страх!

 

ЙОРК

                Млъкнете!

 

КРАЛ ХЕНРИ

                        Ти млъкни

и позволи на краля да говори!

 

УОРИК

Не, първи ще говори Йорк!… Вий всички

внимателно го слушайте, защото

тоз, който го прекъсне, ще умре!

 

КРАЛ ХЕНРИ

Нима си мислиш, че ще дам престола,

на който моят дядо и баща

седели са! Не, знай: преди това

войната страшна ще обезлюди

страната ми и знамето, което

над Франция тъй често се е вяло —

а днеска ще се вее тук, уви! —

ще стане мой саван!… Английски знатни,

не бойте се! Над трона ни аз имам

далече повече права от него!

 

УОРИК

Когато ги докажеш, той е твой!

 

КРАЛ ХЕНРИ

Ще ги докажа! Хенри Болинбрук

си извоюва кралската корона!

 

ЙОРК

Като въстана срещу своя крал!

 

КРАЛ ХЕНРИ (настрани)

Не знам какво да кажа на това!

Правата ми са слаби!… Според тебе

не може ли да си избира кралят

наследник отстрани?

 

ЙОРК

                Какво от туй?

 

КРАЛ ХЕНРИ

Това че, ако може, аз съм крал

според законите. Защото Ричард

пред много лордове отстъпи сам

короната на моя дядо Хенри,

а той пък я предаде на баща ми,

когото аз законно наследих.

 

ЙОРК

Въстанал срещу своя суверен,

той го принуди да се отрече

от кралската корона!

 

УОРИК

                А дори

и доброволно да се бе отрекъл,

нима това би с нещо накърнило

правата на наследника му?

 

ЕКСЕТЪР

                        Не,

защото, както и да се отрича,

наследникът му пак си е наследник.

 

КРАЛ ХЕНРИ

Нима си наш противник, Ексетър?

 

ЕКСЕТЪР

Простете ми, но той е прав, милорд!

 

ЙОРК

Какво си шепнете? Отговорете!

 

ЕКСЕТЪР

Говорейки по съвест, Йорк е крал.

 

КРАЛ ХЕНРИ (настрани)

Предават ме, минават откъм него!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Каквито и претенции да имаш,

Плантадженет, не си мисли, че Хенри

ще бъде току-тъй свален от трона!

 

УОРИК

Ще го свалим, каквото и да става!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Ти лъжеш се, че твоите южняци,

набрани в Норфък, Съфък, Есекс, Кент,

чиято сила прави те тъй горд

и тъй самонадеян, ще поставят

на трона Йорк, щом аз не го желая!

 

КЛИФОРД

Каквито да са твоите права,

лорд Клифорд, господарю, ще те брани!

Да зине и ме глътне жив земята

на мястото, където коленича

пред долния убиец на баща ми!

 

КРАЛ ХЕНРИ

О, Клифорд, ти духа ми възкресяваш!

Предай короната си, Ланкастър!…

Какво шептите и кроите там?

 

УОРИК

Признай за крал великия дук Йорк

или с войска двореца ще изпълня

и ще напиша неговото право

със кръв на узурпатор върху трона,

на който той седи във тоя миг!

 

КРАЛ ХЕНРИ

Лорд Уорик, чувайте! Две думи само!

Додето жив съм, нека бъда крал!

 

ЙОРК

Короната си завещай на мене

и моите наследници и мирно

ще можеш да я имаш до смъртта си!

 

КРАЛ ХЕНРИ

Приемам. Подир мене крал бъди

ти, Ричард, от рода Плантадженет!

 

КЛИФОРД

Каква неправда спрямо твоя принц!

 

УОРИК

Но добрина за Англия и него!

 

УЕСТМОРЛАНД

Страхливи, долни, малодушни Хенри!

 

КЛИФОРД

Ти ощети и себе си, и нас!

 

УЕСТМОРЛАНД

Не ща да слушам как ще се спогаждат!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Аз — също!

 

КЛИФОРД

                При кралицата да идем,

да й разкажем тези новини!

 

УЕСТМОРЛАНД

На добър час, кралю без искра чест,

издънко, недостойна за рода си!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Безсилна жертва в ноктите на Йорк

умри в затвор за своята страхливост!

 

КЛИФОРД

Надвит бъди във кървава война

или живей във мир, презрян от всички!

 

УОРИК

Ела със нас, недей ги гледа, Хенри!

 

ЕКСЕТЪР

Те търсят мъст и няма да отстъпят!

 

КРАЛ ХЕНРИ

Ах, Ексетър!

 

УОРИК

                Въздишате, милорд?

 

КРАЛ ХЕНРИ

Въздишам не за себе си, лорд Уорик,

а за сина си, своя принц, когото

лишавам от наследство… Но да бъде!

Короната си завещавам, Йорк,

за вечни времена на теб и твойто

потомство при условие, че ти

се закълнеш да прекратиш веднага

таз гражданска война и в мен да виждаш,

додето жив съм, своя крал, без нивга

да се опитваш с подлост или сила

да ме изместиш, за да властваш сам!

 

ЙОРК

Полагам със готовност тази клетва

и ще я спазвам!

 

УОРИК

                Да живее Хенри!

Плантадженет, в прегръдка го вземи!

 

КРАЛ ХЕНРИ

И да живееш ти, могъщи Ричард,

със своите тъй буйни синове!

 

ЙОРК

Най-сетне Йорк и Ланкастър сдобрени!

 

ЕКСЕТЪР

Проклет да бъде, който иска друго!

 

ЙОРК

Сър, сбогом, аз отивам в своя замък.

 

УОРИК

А аз с войските си ще пазя Лондон.

 

НОРФЪК

Пък аз ще върна свойте хора в Норфък.

 

МОНТАГЮ

Аз своите пък — към нашето море.

 

КРАЛ ХЕНРИ

Пък аз, печален, връщам се в двореца.

 

ЕКСЕТЪР

Кралицата пристига явно гневна.

Оттеглям се.

 

КРАЛ ХЕНРИ

                И аз ще дойда с тебе!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Не бягай, все едно, ще те настигна!

 

КРАЛ ХЕНРИ

Спокойно говори и ще остана!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Спокойно? При такава страшна вест?

Нещастнико! Мома да бях умряла,

та син от теб да нямах, щом баща му

ще стъпче тъй природните закони!

С какво заслужил е да му отнемаш

наследственото право? Ако ти

го бе обичал с половина само

от мойта обич, ако бе се мъчил

да го родиш и ако бе го кърмил

с кръвта си като мен, ти тази кръв

докрай пролял би, но не би направил

наследник свой тоз черен дявол Йорк

във ущърб на едничкия си син!

 

ПРИНЦ ЕДУАРД

О, татко, вий не можете тъй страшно

да ме онеправдаете! Нали,

щом вий сте крал, то аз съм ваш наследник?

 

КРАЛ ХЕНРИ

Прости ми, драга! Сине мил, прости ми!

Принуден бях от Уорик и от Йорк!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Принуден бил! Принуден — един крал!

Червя се да те слушам! Страхопъзльо!

Ти себе си, сина си и жена си

погубил си и дал на Йорк такова

предимство, че ще бъдеш крал по тяхно

благоволение! Да завещаеш

на дука и чадата му престола,

туй значи сам да си изровиш гроба

и сам да скочиш в него преди време!

При Уорик — канцлер, и държащ Кале,

при Фокънбридж — владетел на Ръкава,

при Йорк — избран закрилник на страната,

ти искаш да се смяташ в безопасност?

В такава безопасност е сред вълци

треперещото агне! Аз — жена —

приела бих на пики да ме вдигнат

войниците им, но не бих си дала

съгласието за подобна сделка!

Ала за теб животът е по-скъп,

отколкото честта и затова

от днес аз, Хенри, се развеждам с тебе,

ще ти отказвам ложе и трапеза,

додето не зачеркнеш този указ,

лишаващ от наследство моя син!

Могъщите ни лордове от Север,

които скъсаха със твойто знаме,

ще тръгнат подир моето, когато

го зърнат да се вее. А това

ще стане и позор ще е за тебе,

и гибел за семейството на Йорк!

С това оставям те! След мене, синко!

Да тръгваме — войската ни очаква!

 

КРАЛ ХЕНРИ

Изслушай ме, почакай, Маргарита!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Отивам си! Достатъчно те слушах!

 

КРАЛ ХЕНРИ

С баща си остани, мой скъпи Едуард!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Та враговете му да те убият!

 

ПРИНЦ ЕДУАРД

С победа щом се върна, ще ви видя,

а дотогава ще вървя със нея!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

След мене, сине! Да не губим време!

 

КРАЛ ХЕНРИ

Горката ми кралица! От любов

към мен и към сина си тя избухна

в тъй гневна реч! Дано да отмъсти

на този дук надменен, който, зная,

разперил към короната криле

като орел, измъчван от глада,

ще разтерзае мене и сина ми!

Загубих трима лордове, уви,

но ще им пратя ласкави писма.

Ти, Ексетър, ще бъдеш мой посланик.

 

ЕКСЕТЪР

И, вярвам, ще ги върна пак към вас!

Втора сцена

 

РИЧАРД

Макар по-млад, дай аз да му говоря!

 

ЕДУАРД

Не, братко, аз съм по-добър оратор!

 

МОНТАГЮ

А мойте доводи са по-добри!

 

ЙОРК

Как? Брат ми и децата ми се карат?

Каква е работата? Кой започна?

 

ЕДУАРД

Не, караница няма. Спорим само.

 

ЙОРК

И за какво е спорът ви?

 

РИЧАРД

                        За нещо,

което вас засяга, а и нас —

короната на Англия, която

е ваша, татко.

 

ЙОРК

                Моя? Не, додето

крал Хенри жив е.

 

РИЧАРД

                Правото ви, татко,

не е в зависимост от туй дали

той жив е, или не!

 

ЕДУАРД

                От днес вий, татко,

наследник сте му. Поемете свойто

наследство днес! Дадете ли му отдих,

накрая Ланкастър ще ви надбяга!

 

ЙОРК

Аз клел съм се, че той ще властва в мир.

 

ЕДУАРД

Пред трона всяка клетва е нищожна.

Хиляда клетви аз бих нарушил,

за да съм крал една година само!

 

РИЧАРД

Не, Висшият опазил ваша милост

от туй да станете клетвопрестъпник!

 

ЙОРК

Ще стана, ако вдигна меч за трона!

 

РИЧАРД

Ще ви докажа, че не е така!

Изслушайте ме!

 

ЙОРК

                Няма да успееш!

 

РИЧАРД

Във сила една клетва е, когато

положена е пред лице със власт

над този, който клетвата полага;

а Хенри узурпирал е властта си

и тъй като вий в неговите длани

положили сте клетвата си, тя е

нищожна, празна дума. Тъй е, татко,

вадете своя меч! И помислете

как сладка е короната, във чийто

тъй тесен обръч се съдържа оня

Елизий^[3] висш, за който хвала пеят

поетите от всички времена!

Защо се бавим? Мир не ще намеря,

дорде не топна бялата си роза

в кръвта от плахото сърце на Хенри!

 

ЙОРК

Да, прав си, Ричард! Тронът или гробът!

Ти, братко, препусни към Лондон бързо

и наостри за делото граф Уорик!

Ти, Ричард, говори със дука Норфък

и посвети го в тайния ни план!

Ти, Едуард, ще идеш при лорд Кобам —

да ни помогне с хората от Кент,

аз вярвам в тях, войници те са смели,

разумни, благородни, с огнен дух!

Додето вий заети сте с това,

какво остава ми, освен да търся

предлог за бунт, но без да се разкрия

на краля или друг от Ланкастър?

Но стой!… Какво ни носиш тъй забързан?

 

ПРАТЕНИКЪТ

Кралицата с васалите от Север

се готви да ви стегне във обсада.

Те вече са тук близо със войска

от двайсет хиляди. Така че, сър,

укрепвайте си замъка по-бързо.

 

ЙОРК

Да, с меча си! Ти мислиш, че боим се?

Вий, двамата, оставате до мен.

Ти, братко Монтагю, лети към Лондон,

предупреди граф Уорик и лорд Кобам

и другите, които пазят краля,

да сбират сила, като действат хитро,

и много да не се успокояват

от клетвите на глупавия Хенри.

 

МОНТАГЮ

Отивам, братко, и ще ги спечеля.

Почтително сбогувам се със вас.

 

ЙОРК

Навреме, вуйчо Джон и вуйчо Хю,

безстрашни Мортимъровци, дошли сте

във моя „Сандъл“. Нашата кралица

се готви да обсажда крепостта ни.

 

ДЖОН МОРТИМЪР

Напразен труд. В полето ще я срещнем

преди това!

 

ЙОРК

                С пет хиляди войника?

 

РИЧАРД

И с петстотин, ако е нужно, татко!

Жена ги води — няма нищо страшно!

 

ЕДУАРД

Дочувам ги! За излаз да се стегнем

и на открито бой да им дадем!

 

ЙОРК

Петима срещу двайсет! И все пак

в победата не се съмнявам, вуйчо!

Във Франция печелил съм победи,

когато сме били един към десет.

Защо такъв успех и днес да нямам?

Трета сцена

 

РЪТЛАНД

Къде да бягам? Как да се измъкна?

Наставнико, виж, кървавият Клифорд

съзря ни, приближава се към нас!

 

КЛИФОРД

Махни се, отче! Твоят сан те пази!

А туй хлапе на Йорк, туй пале, чийто

баща безжалостно уби баща ми,

за него — смърт!

 

НАСТАВНИКЪТ

                Ще я приемем двама!

 

КЛИФОРД

Махнете го!

 

НАСТАВНИКЪТ

                Не го убивай, Клифорд!

Ще те намразят и небе, и хора!

 

КЛИФОРД

Я гледай го! Умряло ли е вече?

Или страхът очите му затваря?

Сега ще ги отворим! Ха, прогледна!

 

РЪТЛАНД

Тъй в клетката лъвът свирепо гледа

към жертвата си, тръпнеща от ужас,

и тъй върти се в кръг около нея,

и тъй се приближава — ей го иде! —

за да разкъса крехкото й тяло!

Добри ми Клифорд, с меча си срази ме,

не ме убивай с тоз ужасен поглед!

Любезни Клифорд, моля ти се, чуй ме,

аз цел съм недостойна за гнева ти,

търси мъже за страшната си мъст,

а мене остави ме да живея!

 

КЛИФОРД

Нещастниче, пощада не очаквай —

баща ми със кръвта си е запушил

за твойта реч отвора на слуха ми!

 

РЪТЛАНД

Тогаз баща ми нека го отпушва

със свойта кръв! Той мъж е — бий се с него!

 

КЛИФОРД

Дори и братята ти, ако бяха

в ръцете ми, пак общата ви гибел

не би доутолила мойта мъст;

не, даже да изровя от земята

прогнилите ковчези на рода ви

и на вериги да ги окача

за срамен показ, пак със туй не бих

смирил гнева, бушуващ във гръдта ми!

Ликът на всеки, носещ име Йорк,

е фурия^[4], която ме разкъсва,

и до деня, във който не изскубна

проклетия ви род и жив е още

един от вас, за мене тоз живот

ще бъде ад, затуй…

 

РЪТЛАНД

Да се помоля, Клифорд, позволи ми

преди смъртта си! Пощади ме, Клифорд!

 

КЛИФОРД

Да, както мечът знае да щади!

 

РЪТЛАНД

Не съм ти сторил зло. Не ме убивай!

 

КЛИФОРД

Не си, ала баща ти ми е сторил!

 

РЪТЛАНД

Преди да се родя! Ти имаш син,

заради него пощади ме, инак

и той ще има — Бог е справедлив! —

такава страшна гибел като мойта!

Хвърли ме във затвор за цял живот

и, щом те разгневя, тогаз убий ме,

но не сега, без повод!

 

КЛИФОРД

                Аз — без повод?

Баща ти е убил баща ми! Мри!

 

РЪТЛАНД

Di faciant laudis summa sit Ista tuae^[5]!

 

КЛИФОРД

Плантадженет, Плантадженет, аз ида!

Тук тази кръв на твоя син ще хване

ръжда по меча ми, ако не смеся

и твойта с нея и избърша после

стоманата от общия съсирек!

Четвърта сцена

 

ЙОРК

Войската на кралицата надви

и двамата ми вуйчовци умряха,

за да спасят живота ми, а всички

привърженици мои се огъват,

обръщат гръб на жадния противник

и бягат като кораби пред буря

или овце, подгонени от вълци!

За синовете си не зная нищо,

но те са се държали, убеден съм,

като мъже, обречени на слава

в живота и в смъртта. Трикратно Ричард

проби си път към мене и трикратно

извика ми: „Кураж! Трепи ги, татко!“

И три пъти видях и Едуард

до мойто рамо да размахва меч,

до дръжката обагрен със кръвта

на тез, които беше срещнал в боя.

А щом и най-упорните ни войни

огънаха се, Ричард им извика:

„Назад ни крачка! Скиптър или смърт!

Корона или славен гроб!“ И пак

се хвърлихме в атака, но, уви,

отстъпихме отново така, както

съм виждал лебед, който плува с труд

срещу течението и напразно

хаби усилия в борба с вълните.

О, чувам, преследвачите са близо!

Аз слаб съм да избягам от гнева им,

а даже да бях силен, пак не бих

могъл да го избягна. Преброен

е пясъкът на мойте часове.

Ще чакам тук животът ми да свърши.

Ела, жестоки Клифорд! Приближи се,

Нортъмбърланд! Гнева ви предизвиквам!

Аз ваша цел съм, изстрела ви чакам!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Плантадженет, моли се за пощада!

 

КЛИФОРД

И ще я имаш същата, каквато

ръката ти стовари над баща ми!

От колесницата си Фаетон^[6]

е паднал и направил нощ по пладне.

 

ЙОРК

От пепелта ми ще изникне Феникс^[7],

чиято мъст ще ви плати на всички —

аз гледам към небето с таз надежда,

презрял дълбоко вашите заплахи.

Елате де! Цял полк, а ви е страх!

 

КЛИФОРД

Тъй бие се пъзливецът без изход,

тъй гълъбът кълве от страх сокола,

тъй, в отчаяние, крадците сипят

към стражите ругателства и клетви!

 

ЙОРК

О, Клифорд, в мисълта си се върни

във мойто минало и ако можеш

срама си да надвиеш, погледни ме

и прехапи езика си, задето

нарекъл е страхливец оня, който,

щом само вежди сключеше по-рано,

те караше да бягаш, блед от ужас!

 

КЛИФОРД

Със теб аз няма да разменям думи,

а удари и четири ще имаш

за всеки твой!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

                Почакай, храбри Клифорд!

По хиляди причини аз желая

да бъде удължен за кратко време

животът на предателя!… Не чува!

Кажете му да спре, Нортъмбърланд!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Спри, Клифорд! И недей му прави чест

да си порежеш кутрето, макар и

да го пронижеш срещу туй в сърцето!

Не е безстрашие ръка да мушкаш

в устата на озъбеното куче,

когато можеш да го ритнеш с крак.

Във бой предимствата не се изпускат

и туй, че десет сме против един,

не намалява бойната ни доблест.

 

КЛИФОРД

Така глухарят в примката се блъска!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Така във мрежата подрипва заек!

 

ЙОРК

Така разбойниците тържествуват

над честния, от броя им надвит!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Какво да правим с него, господарко?

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Нортъмбърланд и Клифорд, храбри мои,

сложете го да стъпи ето тук

на таз къртичина, понеже беше

прострял ръце да стига върховете,

а пък разсече сянката им само!…

Ти значи искаше да ставаш крал,

развяваше си коня в Парламента,

наду ушите ни със своя род?

Къде е кучешката ти четворка

от синове: развратният ти Едуард,

напереният Джордж; къде е оня

гърбушко грозен, храбрият ти Дик,

сега да ти мърмори за метежи?

Къде е с тях любимецът ти Рътланд?

На, гледай Йорк, таз кърпа натопих

в кръвта, която храбрият ни Клифорд

със меча си накара да избликне

от малкия ти син. Ако за него

поискаш да поплачеш, ето, дръж я

и избърши страните си със нея!

О, бедни Йорк, чак бих те съжалила,

ако не беше ми така омразен!

Бъди добър, поразвлечи ме малко

със някоя проява на скръбта си!

Нима е тъй овъглена гръдта ти

от огъня на твоето сърце,

че ни една сълзица не проронваш

за своя мъртъв Рътланд? Как? Търпиш,

когато редното е да лудееш,

и аз, за да лудееш, с теб се гавря?

Бесувай, тропай, та от радост аз

да пея и танцувам! Ха, разбирам,

не щеш да ме развличаш без награда…

Той без корона няма да говори.

Корона за крал Йорк! Поклон пред краля!

Задръжте го, додето му я сложа!

Сега, ей Богу, има вид на крал!

Да, тоя тук зае на Хенри трона,

той чака за английската корона.

Ала защо, Плантадженет, тъй бързо

си станал крал? Доколкото си спомням,

ти трябваше да встъпиш на престола

чак след като крал Хенри се здрависа

със Костеливата? Нима решил си,

погазвайки обета си пред Бога,

да грабнеш святата му диадема,

преди да е умрял? О, туй е грях,

за който, честна дума, няма прошка!

Снемете му короната и с нея

снемете и главата на злодея!

 

КЛИФОРД

Мой дълг е туй в отплата за баща ми!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Молитвата му нека чуем първо!

 

ЙОРК

Вълчице френска, всички френски вълци

пред теб са агънца! Езикът твой е

по-църкащ яд от зъб на пепелянка!

Как зле подхожда на една жена,

подобно на безсрамна амазонка^[8]

да тържествува над скръбта на тези,

които са сломени от Съдбата!

Ако не бе ликът ти като маска

непроменлив, закоравял от толкоз

извършени злини, аз бих опитал

да те накарам да поруменееш.

Да ти припомня твоя произход,

би стигало, за да те хвърли в срам,

ако ти бе известно срам какво е!

Баща ти е „Владетел на Неапол,

двете Сицилии и Божи гроб“,

но тука всеки селянин английски

е по-богат от него. Тоз ли крал,

крал-просяк, те е учил на надменност?

Напразно е, кралице горделива,

освен за да покажеш, че е вярна

оназ пословица, която казва:

„Не дай си Боже просяк кон да яхне!“

Със красота гордеят се жените,

а, вижда Бог, от нея много нямаш;

за нравственост почитани са те,

а ти с обратното света учудваш;

за тяхната умереност ги хвалят,

а ти си отвратителна, защото

тя тъкмо липсва в тебе. Да, във всичко

срещуположна ти си на доброто,

тъй както антиподите за нас са,

и северът за юга, не по-малко!

О, тигрово сърце във женска плът^[9]!

Да даваш на бащата да си бърше

очите със кръвта на свойто чедо

и да запазваш още женски образ?

Жените са смирени, меки, благи,

а ти си злобна, твърда и свирепа!

Да буйствам, искаш! На, бъди доволна.

Да плача, искаш? Имаш и това,

защото вихрите докарват дъжд

и щом те стихнат, той веднага руква.

Тез сълзи са за сладкия ми Рътланд

и всякоя от тях зове за мъст

над теб, жестоки Клифорд, и над теб,

безжалостна, коварна французойко!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Заклевам се, скръбта му тъй ме трогва,

че с труд задържам своите сълзи.

 

ЙОРК

Лицето му и людоедът гладен

не би докоснал, с кръв не би залял,

но ти си десет пъти по-свирепа,

по-зла дори от тигрите хиркански^[10]!

Безмилостна кралице, виж как плаче

злочестият баща! Виж как той мие

със сълзи тази тъкан, напоена

с кръвта на злополучния му син!

Задръж си я и се хвали със нея

и ако случката разказваш вярно,

слушателите, знам, ще ронят сълзи,

да, даже враговете ми ще плачат

с потоци бързи сълзи и ще казват:

„О, колко жална повест!“ На, вземи

короната ми и със нея туй

проклятие: във тежък час да имаш

утехата, която аз получих

от твоята ръка! Убий ме, Клифорд —

душата ми да иде на небето,

кръвта ми — върху вашите глави!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Да бе изтребил целия ми род,

не бих могъл плача си да възпра

пред гледката на тая страшна мъка!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Какво? Узрял за плач, Нортъмбърланд?

Спомни си какво зло ни стори той

и сълзите ти бързо ще пресъхнат!

 

КЛИФОРД

На, взимай туй в отплата за баща ми!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

А туй — за незлобливия ни крал!

 

ЙОРК

Отключвай милостта си, вишни Боже!

През раните към теб духът ми литва!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Главата му — над портите на Йорк,

така че Йорк на Йорк да се порадва!

Първа сцена

 

ЕДУАРД

Запитвам се как нашият баща

се е спасил и въобще дали

е надхитрил Нортъмбърланд и Клифорд,

които го преследваха, видях ги.

Ако пленен е, щяхме да го знаем;

ако убит е, щяхме да го знаем;

ако спасил се е, пак щяхме, мисля,

да знаем таз щастлива новина…

Как мислиш, братко? Мрачен ми се виждаш.

 

РИЧАРД

Не мога да се радвам, докато

не знам какво е станало с баща ни.

Видях го как се носеше, безстрашен,

ту тук, ту там във боя и как все

налиташе към Клифорд. Бе подобен

на страшен лъв сред стадо от добитък

или на мечка в обръч от копои,

когато е накарала да млъкнат

два-три от тях, а другите я лаят,

но без да смеят да се приближат —

така разправяше се той с вразите,

така вразите бягаха от него.

Награда е такъв баща да имаш!…

Но виж как утрото открехва порти

и се сбогува с огненото слънце —

прилича то на млад левент, нагизден

за погледа на своята любима.

 

ЕДУАРД

Не се ли лъжа? Виждам три слънца!

 

РИЧАРД

И аз ги виждам — три слънца сияйни,

и не от бягащ облак разделени,

а ясни върху чистото небе!

Виж, гледай! Те се срещат и целуват,

като че ли със тройна клетва сключват

съюз несъкрушим! Сега са вече

единствен плам, единствено светило!

В това се крие някаква поличба!

 

ЕДУАРД

Да, дивен знак, невиждан досега!

Аз мисля, братко, че приканва нас,

излъчващите всяко свой светлик

чеда на храбрия Плантадженет,

да слеем свойте качества в едно

и засияем над земята, както

сияе това слънце над света.

Каквото и това да предвещава,

от днес нататък аз на своя щит

ще нося три сияещи слънца!

 

РИЧАРД

По-хубаво да носиш три луни

във знак на твойта слабост към жените.

Но кой си ти, по чийто мрачен лик

изписана е страшна новина?

 

ПРАТЕНИКЪТ

Един, видял със горестни очи

смъртта на своя славен господар

и ваш баща, великия дук Йорк!

 

ЕДУАРД

О, стига толкоз! Чух и тъй премного!

 

РИЧАРД

Не, казвай как умря! Аз искам всичко!

 

ПРАТЕНИКЪТ

Видях го, обкръжен от врагове,

да ги отблъсва, както нявга Хектор^[11],

надеждата на Троя, е отблъсвал

ахейците, нападащи града му;

ала при толкова неравни сили

и Херкулес не може да надвива.

Със много удари поваля дъб

и малката секира; многобройни

ръце успяха да пленят баща ви,

но умъртвен бе той от Клифорд само

и от кралицата, която сложи

корона на главата му за гавра,

злорадо подигра се на скръбта му

и, щом заплака той, му даде кърпа,

пропита с детската невинна кръв

на сладкия му Рътланд, да, на брат ви,

погубен от безжалостния Клифорд;

и след като така — и с друго още —

се надруга над вашия баща,

отсякоха главата му, която

сега стърчи над портите на Йорк —

за първи път видях тъй тъжна гледка!

 

ЕДУАРД

О, сладки Йорк, стълб главен на дома ни,

ти рухна и сега сме без опора!

О, Клифорд, бесни Клифорд, ти уби

най-доблестния рицар на Европа,

и то с предателство, защото инак,

лице в лице, той би те победил!

Дворецът на душата ми сега

превърна се в затвор. Да би могла

от него да избяга тя, така че

плътта ми да намери мир в пръстта,

защото радост аз от днес нататък

не ще открия никъде и в нищо!

 

РИЧАРД

Не мога да заплача: всички влаги

на тялото ми и така не смогват

да угасят сърдечната ми пещ,

а и езикът не успява с думи

да облекчи товара ми, защото

дъхът, за тях потребен, дораздухва

пожарите, бушуващи в гръдта ми,

които с плач бих искал да гася.

Не, мъката омеква от сълзите!

Плачът — за малките; мъстта — за мен!

Аз нося твойто славно име, Ричард,

и мъст за твойта гибел ще въздам

или ще падна в славен опит сам!

 

ЕДУАРД

На теб остави името си той,

а пък на мен — земи и герб на дук.

 

РИЧАРД

О, не, ако си пиле на орел,

във слънцето се взри с немигащ поглед:

не герб на дук и не земи на дук —

той трон и кралство ти остави тук.

Ако не искаш твои да са те,

то значи си от другиго дете!

 

УОРИК

Привет, милорди! Вестите какви са?

 

РИЧАРД

Ако при всяка вест, могъщи Уорик,

ний трябва да се мушваме с кинжал,

от думите ни по ще ни боли,

отколкото от раните. О, Уорик,

дук Йорк е мъртъв!

 

ЕДУАРД

                Мъртъв, мъртъв, Уорик!

Чудесният Плантадженет, комуто

ти беше скъп, тъй както му бе скъпо

душевното спасение, е мъртъв!

Лорд Клифорд, тоя звяр го е убил!

 

УОРИК

Оплаках преди цели десет дена

таз тъжна вест и тука съм сега,

за да прибавя към скръбта ви скръб

със своите по-пресни новини:

след кървавия бой при Уейкфийлд, гдето

баща ви дъх пое за сетен път,

по бързи пратеници вест получих

за вашия разгром и за смъртта му.

Тогава, в качество на лорд-настойник,

аз сбрах във Лондон свойте приближени

и със войска — отлична според мен —

повел и краля, за да ми помага,

отправих се в посока към Сент Олбанз,

за да възпра кралицата, понеже

от съгледвачите си бях узнал,

че тя бе вече тръгнала към Лондон

със намерение да отмени

приетия от Парламента указ,

отнасящ се до клетвата на краля

и вашите права върху престола.

Накратко, при Сент Олбанз ний и те

се срещнахме и двете ни войски

се биха храбро, но дали защото

духът на нашите се охлади

от туй, че кралят гледаше почти

със нежност свойта войнствена кралица,

или слухът за нейните успехи

ги бе смутил, или ги смръзна страх

от яростта на Клифорд, който гръмко

заплашваше пленените със смърт,

аз сам не зная, но едно е вярно,

че мечовете на вразите бяха

подобни на светкавици, а тези

на нашите, по-меки от летеж

на кукумявка, да, и по-безстрастни

от удара на мързелив селяк,

вършеещ чуждо, падаха върху им

без сила, сякаш галеха роднини.

Опитах се да влея страст във тях,

като им спомнях правото ни дело

и обещавах плячка и награди,

но всичко бе напразно и след малко

загубили те бяха дух за бой,

а ний — край тях — надежда за победа.

Тъй всичко свърши с поголовно бягство:

избяга при кралицата и кралят,

а брат ви Джордж, дук Норфък и аз сам

поехме за насам с усилен марш,

защото знаехме, че тук, край Уелс,

събирате войска за нова битка.

 

ЕДУАРД

А где е Норфък, благородни Уорик?

И Джордж кога е прекосил морето?

 

УОРИК

Шест мили приблизително делят ни

от лагера на дука, а пък брат ви

бе пратен неотдавна със войска

от леля ви, бургундската дукеса,

да ни помогне в трудната война.

 

РИЧАРД

Неравен бил е боят, щом е бягал

мъжественият Уорик! Много пъти

аз слушал съм за Уорик, славно гонил,

за Уорик, срамно гонен — ни веднъж.

 

УОРИК

За срам и този път не слушаш, Ричард —

ти знаеш, таз десница би могла

да смъкне диадемата на Хенри

и да изтръгне знака на властта

от неговата длан, дори да беше

известен той със войнственост, тъй както

прочут е с благост, кротост и набожност!

 

РИЧАРД

Не се сърди, добре те зная, Уорик.

Говоря тъй от обич към честта ти.

Но в тези тежки дни какво да правим?

Дали с раса доспехите сменили,

молитви към Мария да броим

с янтарно тракане, или със трясък

по вражеските брони да бележим

набожността си? Ако сте съгласни

с последното, кажете го — и в бой!

 

УОРИК

Затуй дошъл е Уорик да ви търси,

затуй и брат ви Монтагю е тука.

Изслушайте ме! Гордата кралица,

надменният Нортъмбърланд и Клифорд

и другите високомерни птици

от тяхната порода съумяха

да обработят восъчната воля

на мекия ни крал. Под клетва той

ви обеща да наследите трона

и актът бе записан в Парламента,

а пък сега зловредната им шайка

е в Лондон с цел да скъса този акт

и укрепи дома на Ланкастър.

Те имат трийсет хиляди войника

и ако ний успеем да потегнем

към двайсет и пет хиляди със тези,

които ний доведохме със Норфък,

и тез, които ти, безстрашни Марч,

ще набереш сред верните си уелсци,

тогава via^[12]! Тръгваме към Лондон!

За втори път коне ще яхнем в пяна,

за втори път ще викнем: „Бий врага!“

И този втори път не ще побегнем!

 

РИЧАРД

Отново чувам доблестния Уорик!

Да няма ден за този, който хукне,

когато Уорик заповядва: „Стой!“

 

ЕДУАРД

Лорд Уорик, аз на теб ще се облегна,

ако се люшнеш ти, и Едуард

ще рухне също тъй, не дай си Боже!

 

УОРИК

Преди граф Марч, сега си ти дук Йорк.

Престолът ще е следващата крачка.

Ще бъдеш прогласяван крал английски

във всеки град, през който ще преминем,

и всеки, който не подхвърли шапка,

ведно с главата си ще я загуби!

Кралю, безстрашни Ричард, Монтагю,

достатъчно мечтали сме за слава,

кажете да тръбят и да вървим!

 

РИЧАРД

Тогава, Клифорд, колкото и твърдо

да е сърцето ти — а че е камък,

доказаха го твоите дела, —

аз идвам с меча си да го пронижа

или да падна сам!

 

ЕДУАРД

                Тръби, тръбете!

Закриляйте ни, Бог и свети Георги!

 

УОРИК

Какво ни носиш? Говори!

 

ПРАТЕНИКЪТ

                        Дук Норфък

ви съобщава, че с големи сили

кралицата настъпва. Той желае

да има спешно разговор със вас.

 

УОРИК

Отлично! Да вървим, безстрашни войни!

Втора сцена

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Добре дошъл в прекрасния град Йорк,

съпруже мой! Пред тебе е главата

на този, който искаше да грабне

венеца ти. Не те ли радва тя?

 

КРАЛ ХЕНРИ

Да, колкото скалата радва, който

се плаши от крушение. Кълна се,

таз гледка ме потърсва и гнети.

Прости ми, Господи! Не съм виновен,

без умисъл обета си погазих!

 

КЛИФОРД

Велики господарю, неуместна

и вредна е таз ваша милозливост!

Нима лъвът поглежда благо звяра,

дошъл да му отнеме пещерата?

Или пък мечката ръката лизва,

посегнала към малките й рожби?

Или змията може би прощава

на оня, който я настъпи с крак?

Дори и червеят, премазан, хапе;

и гълъбът с клюн малките си брани.

Ламтеше за короната ти Йорк,

а ти му се усмихваше, когато

той чело бърчеше. Макар и дук,

той искаше синът му крал да стане,

показвайки се с туй любящ баща,

а ти, сам крал, благословен със син,

лиши наследника си от наследство,

показвайки се с туй баща без обич!

Дечицата си хранят всички твари

и въпреки страха им от човека

кой, кой не ги е виждал зарад тях

със същите крила, които друг път

използвали са за плашливо бягство,

да водят бой с неканения гост,

в гнездото им полазил, и да жертват

живота си за своето потомство?

Не е ли срамно? Тях вземи за пример

Не ще ли бъде жалко, ако туй

момче надеждно зарад теб остане

лишено от наследствени права

и след години на сина си каже:

„Което мойте дядо и прадядо

печелиха, баща ми го изпусна

от глупаво нехайство“? Засрами се

и в мъжките черти на туй детенце,

които обещават толкоз много,

ти вгледай се и нека те втвърдят

духа ти мек, за да опазиш свойто

за себе си, а след това за него!

 

КРАЛ ХЕНРИ

Красноречиво ти говори, Клифорд,

и доводи приведе много тежки,

ала кажи ми: чувал ли си нявга

със зло добитото добро да носи?

Кога вървяло е на този, чийто

баща е в ада за това, че жадно

е трупал зарад него? На сина си

добрите си дела ще завещая

и по-щастлив бих бил, ако баща ми

не беше ми оставил нищо друго,

защото то се пази с толкоз грижи,

че удоволствието да го имаш

далеч не може да се мери с тях…

Ах, братовчеде Йорк, да знаят твойте

как с болка гледам твоята глава!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Кураж, кралю! Противникът е близко

и тази ваша плахост всява смут

в поддръжниците ви. На своя син

вий обещахте да го посветите

във рицарство. Коляно свий пред краля,

мой принце Едуард!

 

КРАЛ ХЕНРИ

                От днеска рицар

ти, Едуард Плантадженет, бъди.

И меча си за правото вади!

 

ПРИНЦ ЕДУАРД

За правото на твой наследник, татко,

аз този меч на рицар ще извадя

и ще се бия на живот и смърт!

 

КЛИФОРД

Това е реч на обещаващ принц!

 

ПРАТЕНИКЪТ

Гответе се, върховни пълководци,

защото на страната на дук Йорк

граф Уорик с трийсетхилядна войска

поел е срещу нас. Където мине,

той Едуард за крал провъзгласява

и много от народа тръгват с него.

Те близко са. Гответе се за бой!

 

КЛИФОРД

Предлагам да се дръпнете назад,

ваше величество. Без вас, простете,

кралицата ни води по-успешно.

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Да, скъпи ми съпруже, остави ни

сами да срещнем своята съдба!

 

КРАЛ ХЕНРИ

Съдбата ни е обща. Тук оставам!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Решен да се сражавате обаче!

 

ПРИНЦ ЕДУАРД

О, царствени мой татко, насърчете

за битка свойте лордове и смелост

вдъхнете в редовете на войската!

Разголил меч, викнете: „Свети Георги!“

 

ЕДУАРД

Клетвопрестъпнико, едно от двете:

за милост коленичил, постави

на челото ми своята корона

или съдбата си изпитай в бой!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

На своите държанки кряскай, пале!

Как смееш тъй нахално да говориш

на своя крал пред Бога и закона?

 

ЕДУАРД

Аз негов крал съм! Той да коленичи!

За свой наследник той посочи мен,

но клетвата си след това погази,

защото, както чувам, вий — която

сте истинският крал на таз държава,

макар короната да носи той —

сте го накарали да ме зачеркне

и вместо мен за трона да посочи

с нов акт на Парламента своя син.

 

КЛИФОРД

И правилно! Не трябва ли синът

да наследява по закон бащата?

 

РИЧАРД

А, тук ли си, кръвнико? Гняв души ме!

 

КЛИФОРД

Да, тук съм, гръбльо, за да дам отпор

на всички самохвалци като теб!

 

РИЧАРД

Ти, ти уби невръстния ни Рътланд,

нали така?

 

КЛИФОРД

                И дъртия ви Йорк,

и още не се чувствам утолен!

 

РИЧАРД

По дяволите! Дайте знак за бой!

 

УОРИК

Отстъпваш ли короната си, Хенри?

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Задръж езика си, бъбриви Уорик!

В последната ни среща при Сент Олбанз

по-живо ти си служеше с краката,

отколкото с ръцете, ако помниш!

 

УОРИК

Тогава беше моят ред да бягам,

сега е твоят!

 

КЛИФОРД

                И тогава ти

говореше така, но пак побягна!

 

УОРИК

Не твойта храброст ме подгони, Клифорд!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Но пък и твоята не те възпря!

 

РИЧАРД

Нортъмбърланд, към тебе храня почит —

спри тези приказки, защото с мъка

гнева си сдържам да не се излее

във грозна мъст над този кървав, долен

детеубиец!

 

КЛИФОРД

                Аз убих баща ти —

дете ли беше той?

 

РИЧАРД

                И него ти

уби като подлец и страхопъзльо,

тъй както и невръстния ни Рътланд;

но знай, до залез аз ще те накарам

да прокълнеш свирепото си дело!

 

КРАЛ ХЕНРИ

Мълчете и изслушайте ме всички!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Извикай ги на бой или мълчи!

 

КРАЛ ХЕНРИ

Не ме възпирай! Аз съм кралят тука

и имам право да говоря пръв.

 

КЛИФОРД

Таз рана, сър, която ни доведе

до срещата ни тук, не се лекува

със меки думи. Затова мълчете!

 

РИЧАРД

Тогаз разголвай меча си, палачо!

В Създателя кълна се, че ти, Клифорд,

си смел и храбър само във словата!

 

ЕДУАРД

Кажи ми, Хенри, ще те наследя ли?

Ако отвърнеш с „не“, хиляда души,

които са закусвали таз сутрин,

за обед не ще седнат, запомни го!

 

УОРИК

И ти ще си виновен за смъртта им,

защото Йорк за правда вади меч!

 

ПРИНЦ ЕДУАРД

Ако е правдата на Уорик права,

то всяка кривда правда е тогава!

 

РИЧАРД

Не знам баща ти кой е, ала мязаш

на майка си по острия език!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

А ти не мязаш нито на баща си,

нито на майка си, отблъскващ урод,

белязан от Съдбата, за да бъде

отбягван с ужас, както се отбягва

отровна жаба или хапещ гущер!

 

РИЧАРД

О, груб неаполски метал, укрил се

под златото на Англия, баща ти

се титулува крал със толкоз право,

със колкото помийният канал

е прав да се нарича океан!

Не се ли срамиш, знаейки рода си,

да го издаваш с низката си реч?

 

ЕДУАРД

Хиляда крони срещу стиска слама

бих дал, за да накарам да се види

таз долна проклетия! Ти по хубост

далече си от гръцката Елена^[13] —

макар съпругът ти да би могъл

да бъде Менелай — и все пак братът

на Агамемнона не е пострадал

от нея, както този крал пострада

от теб, изменнице! Баща му Хенри

празнуваше победа след победа

в самата Франция, надви им краля,

дофина им накара да отстъпи

и ако той, синът, си бе намерил

подхождащо на сана му венчило,

до днеска би опазил тази слава,

но щом избра си той една бедничка

и с туй въздигна твоя татко-дрипльо,

от този слънчев ден се породи

пороят, който наведнъж отнесе

завоеванията на баща му

от Франция, а тук, у нас, натрупа

метежни недоволства срещу трона.

Защото не ли твоята надменност

отприщи този смут? Да бе по-скромна,

оставили правата си да дремят,

ний щяхме за по-късно да отложим

от жал към незлобивия ни крал

въпроса за правата ни над трона.

 

ДЖОРДЖ

Но виждайки, че нашият светлик

ти даде пролет, а пък твойто лято

не ни заплаща с добив, ний забихме

във чуждия ти корен свойта брадва

и въпреки че тя и нас ранява,

знай, няма да престанем да сечем,

дорде не те съборим на земята

или със свойта сгорещена кръв

не те полеем да растеш по-буйно!

 

ЕДУАРД

И затова извиквам те на бой

без други преговори, щом не даваш

на краля да издума меко слово!…

Развейте кървав стяг! За бой тръбете!

Победа или смърт! Едно от двете!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Почакай, Едуард!

 

ЕДУАРД

                Не, свадлива жено,

днес още твойте думи ядовити

ще струват десет хиляди убити!

Трета сцена

 

УОРИК

От битка уморен като бегач

след състезание, ще седна тук,

защото всички удари, които

получих и достойно заплатих,

отнеха силата на мойте мишци

и — ща не ща — налага ми се отдих.

 

ЕДУАРД

Небе, засмей се или, смърт, убий ме!

Засенчи облак слънцето на Едуард!

 

УОРИК

Защо, милорд? Нима дотам сме зле?

 

ДЖОРДЖ

Дотам, отдето ужасът започва!

Разбити сме! Разрухата ни гони!

Къде да бягаме? Какво да правим?

 

ЕДУАРД

Да бягаме не можем. Те с криле са.

А сили нямаме да ги отблъснем!

 

РИЧАРД

Кога намери да почиваш, Уорик?

Земята жадна вече е изпила

кръвта на брат ти, който бе пронизан

от бляскавото копие на Клифорд.

Във смъртните си мъки той извика

и долетя викът му отдалече,

подобно на прокобен злобен звън:

„О, Уорик, братко, отмъсти за мене!“

и под конете на врага, до глезен

потънали в димящата му кръв,

издъхна брат ти, храбрият ни рицар!

 

УОРИК

Тогава, пръст, напий се със кръвта ни!

Ще си убия коня, за да нямам

възможност да избягам! Чуйте вие:

защо сме седнали като женички

да плачем над бедите си, когато

врагът бушува, и защо седим

със скръстени ръце, като че ли

е таз трагедия забава само,

представяна на ужким от актьори?

Пред Бога коленичил, клетва давам,

че няма да престана да се бия,

дордето смърт не ми склопи очите

или мъстта не каже: „Стига толкоз!“

 

ЕДУАРД

О, Уорик, на колене редом с тебе,

душата си със свойта свързвам в клетва!…

Тъй, още коленичил, аз отправям

ръце, очи, сърце към Теб, чиято

върховна власт издига или сваля

кралете на земята, и те моля

(ако такава бъде твойта воля)

да стане плячка на врага туй тяло,

но бронзовите двери на небето

да пуснат в него грешния ми дух!…

И тъй, приятели, до сладка среща

тук долу или горе, в небесата!

 

РИЧАРД

Ръката, братко! Благородни Уорик,

ела в отпадналата ми прегръдка!

До днес не плакал, стапям се в сълзи,

задето пролетта ни студ срази!

 

УОРИК

Да бързаме! Прощавайте и сбогом!

 

ДЖОРДЖ

Да се завърнем при войските пак

и пуснем който ще да си върви,

а тез, които след това останат,

да назовем стоманени опори

и да им кажем, че ако надвием,

награда утре ще получи всеки

като на олимпийски победител —

туй в плахата им гръд ще вдъхне смелост.

Съдбата още шансове предлага!

Достатъчно се маяхме! Във бой!

Четвърта сцена

 

РИЧАРД

Най-сетне, Клифорд, падна ми самичък!

Виж таз ръка, за дука Йорк е тя;

а тази е за Рътланд! Двете те

обет са дали да ти отмъстят,

дори да си зад бронзови стени!

 

КЛИФОРД

Най-сетне, Ричард, сме лице в лице!

Таз тук ръка закла баща ти Йорк,

а тази — брат ти Рътланд! А пък тук е

сърцето ми, ликуващо от туй,

което кани двете ми ръце

да сторят с тебе същото! Брани се!

 

РИЧАРД

Не, Уорик, ти друг лов си потърси —

аз сам тоз вълк до дупка ще го гоня!

Пета сцена

 

КРАЛ ХЕНРИ

Това сражение е като утро,

в което мрачините, вече в бягство,

се борят със лъчите и овчарят

на ноктите си дъха, без да може

да каже дали ден е, или нощ.

То ту насам клони като море,

което, тласнато от мощен прилив,

напредва срещу вятъра, ту, ето,

клони натам, пак тъй като морето,

подгонено от вятъра назад;

ту вятърът, ту приливът надвива

и тези две стихии са такива,

че в спора им гърди срещу гърди

неясно е коя ще победи,

коя ще свие срамно стяга свой —

така е в равновес и този бой!…

На таз къртичина, ей тук, ще седна.

Да победи тоз, който Бог рече!

Жена ми Маргарита ме изгони

от бойното поле, и Клифорд — също.

Те двама заявиха, че без мене

се биели със по-голям успех.

Да бе поискал Господ-Бог смъртта ми!

Тоз горък свят със нищо не ме мами!

О, Боже мой, бих бил щастлив да бъда

най-прост овчар и седнал, както тук съм,

на хълмче меко, по часовник слънчев,

издялан майсторски от мен самия,

да гледам как минутите текат

и мирно да си мисля колко трябват

от тях, за да попълнят един час;

и колко часа трябват, за да стигне

денят до края си; и колко дена

се вместват във годината; и колко

години има нашият живот.

И туй пресметнал, сметка да си правя:

за стадото ще трябват толкова часа,

за отдих ще ми трябват толкоз часа,

за размисъл ще трябват толкоз часа

и за забава — още толкоз часа;

от толкоз дни овцете ми са плодни,

след толкоз седмици ще имат малки,

след толкова години ще ги стрижа!…

И тъй във мир минути, часове,

дни, месеци, години ще текат

във безметежен ход до мека старост

и лека смърт като жадуван плод…

Защо го нямам този тих живот?

Нима под глога, сред овчици кротки,

не спи овчарят сто пъти по-сладко,

отколкото под сърмен балдахин

спи кралят му, измъчван от тревоги

за своя трон? Да, сто пъти по-сладко!

И — за да свършим — гюмчето отвара,

студената вода от кожен бъкел,

очакваният сън под свежа сянка —

блага природни, на които той

се радва тъй безбурно — по-добри са

от блясъка изтънчен на кралете,

от ястията им в искрящо злато,

от тънко украсеното им ложе,

когато денонощно бдят над тях

слугите Грижи, мажордомът Страх!

 

СИНЪТ

Което носи полза, е добро.

Тоз тук, когото в битката намушках,

навярно има няколко корони

във своята кесия; но и аз,

от него взел ги, може днеска още

да дам живота си и тях на друг,

тъй както той сега на мен ги дава…

О, Господи! Лицето на баща ми!

Баща си, без да зная, съм убил!

О, тежки времена, които раждат

такива случки! Аз от Лондон бях

насила взет във кралската войска,

баща ми пък, слуга на графа Уорик,

от него бил е пратен да се бие

в редиците на Йорк; и аз, комуто

с ръцете си живот бе той дарил,

с ръцете си живота му отнех!

Прости ми, Боже! Без да ща го сторих!

Прости ми, татко мой, не те познах!

Кръвта по теб със сълзи ще измия

и ще мълча, додето те не секнат!

 

КРАЛ ХЕНРИ

О, жалка гледка! О, жестоко време!

Когато лъвовете водят бой

за свойте пещери, овцете патят.

Плачи, злочести! С теб и аз ще плача

и нека — като в гражданска война —

очите ни да ронят неми сълзи,

а пък сърцата да крещят от мъка!

 

БАЩАТА

Ти брани се упорно, сега давай

каквото злато имаш, ако имаш —

платил съм го със доста пот и труд!…

Но чакай, туй лице не е на враг!

О, не, не, не! Това е моят син!

Едничкото ми чедо! Момко мой,

ако запазил си искра живот,

вдигни клепачи! Виж какъв порой,

донесен от сърдечната ми буря,

залива твойте рани, от които

сърцето къса се, очите гаснат!

Над грозния ни век смили се, Боже!

Какви дела, кръвопролитни, страшни,

престъпни, неестествени поражда

междуособицата всеки ден!

Момче, живот ти дадох твърде късно

и твърде рано те лиших от него!

 

КРАЛ ХЕНРИ

О, скръб след скръб! О, мъка неизмерна!

Живота си бих дал, да спрат тез разпри!

О, милост, милост! Имай милост, Боже!

Аз виждам на лика му двете рози

на нашите враждуващи два рода:

червената е тази кръв по него,

а бялата — страните му безкръвни.

Едната да увехне, за да цъфне

разкошно другата, защото инак

на хиляди животът ще се сгърчи!

 

СИНЪТ

Как майка ми за бащината смърт

ще хули своя син, дорде е жива!

 

БАЩАТА

Жена ми как зарад сина погубен

ще мрази своя мъж, дорде е жива!

 

КРАЛ ХЕНРИ

Страната как за тез излишни кърви

ще черни своя крал, дорде е жива!

 

СИНЪТ

Кога е син оплаквал тъй баща си?

 

БАЩАТА

Кога баща е жалил тъй сина си?

 

КРАЛ ХЕНРИ

Кога владетел е споделял тъй

скръбта на свойте поданици? Зная,

скърбите вий, но аз скърбя стократно!

 

СИНЪТ

Ела със мен, да те оплача още!

 

БАЩАТА

Ръцете ми ще бъдат твой саван,

а пък сърцето — гробница, защото

навеки ще те пазя в него, синко!

Въздишките ми всеки час ще бъдат

за тебе „Упокой“ и ще отслужа

за теб единствен повече жалейки,

отколкото отслужил е Приам^[14]

за свойто многочислено потомство!

Ела и да се бие който ще,

не аз, погубил своето дете!

 

КРАЛ ХЕНРИ

Сломени хора, тук оставам аз,

един владетел, по-сломен от вас!

 

ПРИНЦ ЕДУАРД

О, татко, ставай! Всичко живо бяга!

А Уорик буйства като бесен бик!

Смъртта е по петите ни! По-бързо!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

На коня, мъжо! Не губи ни миг!

Лети към Берик! Едуард и Ричард

с очи, пламтящи от свирепа стръв,

и меч размахали в десници гневни,

са зад гърба ни! Ставай незабавно!

 

ЕКСЕТЪР

Да, ставайте! Мъстта препуска с тях!

Не, оставете приказките! Бързо!

Не тръгнете ли, няма да ви чакам!

 

КРАЛ ХЕНРИ

Не, идвам, идвам, драги Ексетър!

Не се боя, но искам да съм, гдето

кралицата реши. И тъй, напред!

Шеста сцена

 

КЛИФОРД

Догаря, гасне мойта свещ, която,

откак се помня, светеше за Хенри.

О, Ланкастър, аз повече скърбя

за трона ти, отколкото за туй, че

душата ми напуска тази плът!

Мнозина бяха с теб, защото бяха

към мен привързани от страх и обич,

и с мойта смърт таз спойка се разтапя,

засилвайки за твоя сметка Йорк.

Мухите търсят слънцето, а то

припича днес над твойте врагове!

О, Феб^[15] ако не беше позволил

на Фаетон да кара твоя впряг,

земята ни не би опърлил той!

Ти, Хенри, ако беше управлявал

тъй, както твойте дядо и баща

са управлявали и както трябва

да управлява всеки крал, сега

домът на Йорк не би се разбръмчал

нахално като рой мухи през август,

и аз, и хиляди в тоз беден остров

не щяха да оставят у дома си

ридаещи вдовици, а ти сам

би властвал днес в спокойствие и мир.

Защото не ли топлото помага

на плевела? И не ли добротата

придава на разбойниците дързост?…

Но всуе хленча — смъртно съм ранен

и слаб да дам отпор или избягам.

Врагът не знае милост, пък и аз

заслужил съм към мен да няма милост…

Във раните ми въздух е проникнал

и губя свяст от загуба на кръв…

Йорк, Ричард, Уорик, ето ме ранен!

Бащите ви убих — убийте мен!

 

ЕДУАРД

Да си отдъхнем, лордове! Успехът

ни разрешава вече да изгладим

челата си, набърчени във боя.

Един отряд преследва по петите

кралицата, която, макар Хенри

да беше крал, го караше да следва

свирепата й воля така, както

издутото от вятъра платно

по своя воля кара галеона^[16]

да пори с нос вълните. Но кажете,

дали и Клифорд е избягал с тях?

 

УОРИК

Изключено, понеже брат ви Ричард —

принуден съм пред него да го кажа —

бе дал обет да го изпрати в гроба;

така че той, където и да бъде,

е мъртъв непременно!

 

ЕДУАРД

Чий дух прощава се с плътта тъй трудно?

 

РИЧАРД

Да, стон бе туй между живот и смърт!

 

ЕДУАРД

Виж кой е! Боят свършен е, така че

и враг да е, бъди човечен с него!

 

РИЧАРД

Вземи си меките слова обратно —

това е Клифорд, който, недоволен

от туй, че бе отсякъл в пъпка Рътланд,

забоде смъртоносния си нож

във корена, от който бе покарал

тоз нежен ствол, в баща ни, дука Йорк.

 

УОРИК

От портите на Йорк сега ще смъкнем

главата на баща ви, със която

ги е окичил Клифорд, и ще сложим

на мястото й неговата тук!

Така ще му платим за мяра с мяра.

 

ЕДУАРД

Вдигнете този бухал, който само

нещастия е бухал за дома ни!

Смъртта прекъсна кобния му звук

и злият му език е ням навеки!

 

УОРИК

Изглежда в безсъзнание… Хей, Клифорд,

отговори! Познаваш ли кои сме?…

Лъча му жизнен облак чер обвил е

и той не вижда и не чува нищо.

 

РИЧАРД

А бих желал да вижда и да чува

и може би преструва се хитрецът,

за да избегне гаврите предсмъртни,

с които той измъчвал е баща ни.

 

ДЖОРДЖ

Тогаз да го измъчим с подигравки!

 

РИЧАРД

Моли напразно за пощада, Клифорд!

 

ЕДУАРД

Разкайвай се, проси напусто, Клифорд!

 

УОРИК

И оправдания търси си, Клифорд!

 

ДЖОРДЖ

Додето ний мъчения ти търсим!

 

РИЧАРД

Ти беше мил към Йорк — аз негов син съм!

 

ЕДУАРД

И мек със Рътланд — аз съм негов брат!

 

ДЖОРДЖ

Защо не ти помогне Маргарита?

 

УОРИК

Надсмиват ти се, Клифорд. Изругай ги!

 

РИЧАРД

И туй не можеш?… Щом скъпи се Клифорд

да ни дари с едничка ругатня,

тогава е наистина умрял;

а, честна дума, ако с таз ръка

могъл бих да му купя час живот,

за да ме чуе как се гавря с него,

отсякъл бих я и с кръвта от нея

задавил бих тоз жаден звяр, когото

не утоли кръвта на Йорк и Рътланд!

 

УОРИК

Но той е труп. Снемете му главата

и я побийте там, където още

на показ е главата на баща ви!…

Сега с тържествен ход назад към Лондон,

където ти ще бъдеш коронясан

за крал на Англия. А Уорик после

за Франция ще прекоси Ръкава,

за да поиска там от твое име

за теб ръката на принцеса Бона.

Тъй Франция към Англия ще свържеш,

а, близък с нея, няма да те плаши

разпръснатият враг, кроящ разплата,

защото, знай, макар лишен от жило,

той дълго ще те дразни със бръмчене.

На коронацията ще присъствам,

а след това в Бретания ще ида,

за да подготвя сватбата, милорд.

 

ЕДУАРД

Да бъде, както ти желаеш, Уорик,

защото върху твойте плещи аз

поставям трона си и нивга няма

да сторя крачка, без да съм получил

преди това съгласие от теб.

Ти, Ричард, си от днешен ден дук Глостър.

Ти, Джордж — дук Кларънс. Уорик като краля

ще бъде пълновластен във страната.

 

РИЧАРД

Аз нека съм дук Кларънс; Джордж — дук Глостър!

Туй звание „дук Глостър“ е зловещо^[17].

 

УОРИК

Това са глупости! Ще бъдеш Глостър.

Към Лондон, за да встъпите по-бързо

във притежание на свойте титли!

Първа сцена

 

ПЪРВИ ПАЗАЧ

Във гъсталака тук да се укрием —

елените ще минат ей оттам,

през таз полянка, и оттук ще можем

да изберем най-едрия мъжкар.

 

ВТОРИ ПАЗАЧ

Не, аз ще се кача там горе, тъй че

и двамата да стреляме по тях.

 

ПЪРВИ ПАЗАЧ

Така звукът на твоя арбалет

ще ги подплаши и тогаз напусто

ще иде моят изстрел. Двама тук

да чакаме и щом се появят,

да стреляме и нека е наслука!

А за да мине времето по-бързо,

ще ти разкажа туй, което с мене

веднъж се случи тук, из тез места…

 

ВТОРИ ПАЗАЧ

Стой! Някой иде! Чакай го да мине!

 

КРАЛ ХЕНРИ

Избягах от Шотландско, за да зърна

със любещ поглед своята страна…

О, Хари, Хари, твоя тя не е,

престолът ти от други е зает,

могъщият ти жезъл е изтръгнат,

небесното ти миро е отмито,

тук никой не ти казва „господарю“,

не търси никой правото от теб

и никой не очаква твойта помощ,

и как ще я очаква, щом ти сам

на себе си не можеш да помогнеш!

 

ПЪРВИ ПАЗАЧ

Това е Хенри, бившият ни крал!

Елен с безценна кожа! Да го пипнем!

 

КРАЛ ХЕНРИ

Прегръщам те, невольо, мъдреците

ни учат, че ти учиш ни на всичко!

 

ВТОРИ ПАЗАЧ

Какво се бавим! Да го хванем, хайде!

 

ПЪРВИ ПАЗАЧ

Не бързай! Да го чуем още малко!

 

КРАЛ ХЕНРИ

Кралицата и крехкият ми син

отплаваха към Франция за помощ,

но, чувам, там отишъл е и Уорик

да иска за жена на Едуард

сестрата на французкия владетел.

Нещастни мои, ако туй е вярно,

напразен ще е опитът ви — Уорик

умее да говори, а Луи

омеква от затрогващи слова.

Но щом е тъй, жена ми има шанс.

Тя би могла с печалната си участ

да го спечели. Нейните въздишки

ще атакуват неговата гръд.

Тя с плач ще разтопи сърце от камък

и тигъра ще укроти със стон.

Нерон дори не би могъл да слуша

словата й, сълзите й да гледа

без угризения на съвестта.

Но тя ще проси, а пък той ще носи:

отляво тя ще моли за подкрепа,

отдясно Уорик ще предлага сватба,

тя с плач ще вика, че е грях пред Бога

насилствено кралете да се свалят,

а той на Едуард ще казва „кралят“

и пред това тя, бедната, ще млъкне

и той тогаз свободно ще излага

лъжеправата на семейство Йорк,

неправдата ще разкрасява хитро

и ще привежда доводи безбройни,

додето най-подир отдалечи

французина от нея и спечели

съгласието му за тази сватба

и за останалото, със което

ще затвърди крал Едуард на трона.

О, Маргарита, точно тъй ще бъде,

ще си останеш без надежда, както

отчаяна си тръгнала за там!

 

ВТОРИ ПАЗАЧ

Кажи какъв си ти, та все намесваш

кралици и крале?

 

КРАЛ ХЕНРИ

                Аз по-висок съм,

отколкото изглеждам, и по-нисък,

отколкото по род ми се полага.

Човек все пак, какъвто и да съм.

Човеците говорят за кралете,

нали така? Не мога ли и аз?

 

ВТОРИ ПАЗАЧ

Но ти говориш, сякаш сам си крал.

 

КРАЛ ХЕНРИ

Такъв съм духом и това ми стига.

 

ВТОРИ ПАЗАЧ

Короната ти де е, щом си крал?

 

КРАЛ ХЕНРИ

В сърцето ми, а не върху главата.

Не я красят индийски диаманти,

незрима тя е. Казва се „доволство“

и рядко притежават я кралете.

 

ВТОРИ ПАЗАЧ

Е, щом като си крал, венчан с доволство,

бъди доволен да поемеш с нас,

защото май си кралят, който беше

свален от краля Едуард; на него

сме поданици ний и клетва дали

за вярност нему, тъй че тръгвай с нас!

 

КРАЛ ХЕНРИ

А никога ли досега не сте

изменяли на клетвата си, драги?

 

ВТОРИ ПАЗАЧ

Не, никога на клетва като тази.

 

КРАЛ ХЕНРИ

През мойто кралстване къде живяхте?

 

ВТОРИ ПАЗАЧ

По тез места, където днес живеем.

 

КРАЛ ХЕНРИ

Аз бях помазан за английски крал

на девет месеца. Баща ми бил е

той също крал. И моят дядо — също.

Вий, поданици мои, сте се клели

на мен във вечна вярност. Как тогава

не сте изменяли на свойта клетва?

 

ПЪРВИ ПАЗАЧ

Не сме, защото поданици ние

сме ви били, дорде били сте крал.

 

КРАЛ ХЕНРИ

Нима умрял съм? Може би не дишам?

Невежи люде, свойта клетва вие

дори не сте разбрали! Погледнете

как с леко духване отдалечавам

туй пухче от лицето си и как

въздушният поток към мен го връща,

подвластно преди миг на моя дъх,

след миг на чуждия според това

чий вятър надделял е във момента —

тъй леки сте и вие, прости люде!

Ала недейте стъпква свойта клетва,

с молбата си не искам да ви вкарам

във втори грях; вървете, гдето щете —

покорно подчинява ви се кралят,

бъдете вий крале, той иде с вас!

 

ПЪРВИ ПАЗАЧ

Ний верни сме на краля Едуард.

 

КРАЛ ХЕНРИ

И верни на крал Хенри ще сте пак,

ако успее да си върне трона.

 

ПЪРВИ ПАЗАЧ

Във името на Бога и на краля

станете и поемайте със нас!

 

КРАЛ ХЕНРИ

Водете ме! Във името на Бога,

прекланям се пред името на краля.

Дано той кралства по закона горен —

на неговия аз ще съм покорен.

Втора сцена

 

КРАЛ ЕДУАРД

В полето при Сент Олбанз, братко Глостър,

сър Ричард Грей, съпруг на тази дама,

загина и имотът му бе взет

от победителя. Сега тя моли

да й се върнат взетите земи —

молба, която трябва да приемем,

защото храбрият й мъж е дал

живота си за правото на Йорк.

 

ГЛОСТЪР

Ще сторите разумно, господарю,

ако дадете ход на този иск.

Да го отхвърлим, би било безчестно.

 

КРАЛ ЕДУАРД

Разбира се, така е, но все пак

да го отложим.

 

ГЛОСТЪР (настрани, към Кларънс)

                Виж го ти! Тъй значи?

Май тя на краля нещо ще даде,

преди да й даде земите той?

 

КЛАРЪНС (настрани, към Ричард)

Познава дивеча и гледай как

го гони срещу вятъра!

 

ГЛОСТЪР (настрани, към Кларънс)

                        Мълчи!

 

КРАЛ ЕДУАРД

Мадам, ще видим вашата молба.

Явете се за волята ни друг път.

 

ЛЕЙДИ ГРЕЙ

Ваше величество, аз нямам сили

да чакам още. Отговор ми дайте!

Какъвто и да е, ще съм доволна.

 

ГЛОСТЪР (настрани, към Кларънс)

Ако и той доволен е, вдовичке,

имотът ще е твой! Нападай смело

във близък бой, че инак ще загубиш!

 

КЛАРЪНС (настрани, към Глостър)

Кой, тя ли? Не, ако не се подхлъзне.

 

ГЛОСТЪР (настрани, към Кларънс)

Не дай си Боже! Той ще се възползва!

 

КРАЛ ЕДУАРД

А колко са децата ви, мадам?

 

КЛАРЪНС (настрани, към Глостър)

Едно ще си изпроси, само гледай!

 

ГЛОСТЪР (настрани, към Кларънс)

Напротив, двечки ще й подари!

 

ЛЕЙДИ ГРЕЙ

Три, ваша милост, Бог да ми ги пази.

 

ГЛОСТЪР (настрани, към Кларънс)

Послушай го и четири ще станат!

 

КРАЛ ЕДУАРД

Ще бъде жалко без земя да бъдат.

 

ЛЕЙДИ ГРЕЙ

Тогава съжалете ги, кралю!

 

КРАЛ ЕДУАРД

Милорди, оставете ни; бих искал

да проверя ума на тази дама.

 

ГЛОСТЪР (настрани, към Кларънс)

Ще ви оставим, сър, дорде сластта ви

сакат със патерици ви остави!

 

КРАЛ ЕДУАРД

Обичаш своите деца, нали?

 

ЛЕЙДИ ГРЕЙ

Тъй силно както себе си, милорд.

 

КРАЛ ЕДУАРД

И много би направила за тях?

 

ЛЕЙДИ ГРЕЙ

Бих страдала, за да са те добре.

 

КРАЛ ЕДУАРД

Тогаз им дай земите на баща им.

 

ЛЕЙДИ ГРЕЙ

Затуй съм и дошла при ваша милост.

 

КРАЛ ЕДУАРД

Ще те науча как да ги добиеш.

 

ЛЕЙДИ ГРЕЙ

А аз ще съм на вашите услуги.

 

КРАЛ ЕДУАРД

С какво да ми услужиш би могла?

 

ЛЕЙДИ ГРЕЙ

С каквото вий поискате от мене.

 

КРАЛ ЕДУАРД

Без изключение? Със всичко, тъй ли?

 

ЛЕЙДИ ГРЕЙ

Освен ако не мога да го сторя.

 

КРАЛ ЕДУАРД

Което ще ти искам, ти го можеш.

 

ЛЕЙДИ ГРЕЙ

Тогаз ще го направя, господарю.

 

ГЛОСТЪР (настрани, към Кларънс)

Притиска. Ситен дъжд и мрамор точи.

 

КЛАРЪНС (настрани, към Глостър)

Страстта му я разтапя като восък.

 

ЛЕЙДИ ГРЕЙ

Мълчите? Какво искате от мен?

 

КРАЛ ЕДУАРД

Любов към своя крал и само толкоз.

 

ЛЕЙДИ ГРЕЙ

За вашата васалка тя е дълг.

 

КРАЛ ЕДУАРД

Тогаз владей земите на мъжа си.

 

ЛЕЙДИ ГРЕЙ

Оставям ви с дълбока благодарност.

 

ГЛОСТЪР (настрани, към Кларънс)

Скрепихме сделката със реверанс.

 

КРАЛ ЕДУАРД

Стой малко, аз говоря за любов.

 

ЛЕЙДИ ГРЕЙ

Аз също, мой любезни господарю.

 

КРАЛ ЕДУАРД

Но страх ме е, че я разбираш инак.

Каква любов ти искам според теб?

 

ЛЕЙДИ ГРЕЙ

Любов до гроб, признателна, набожна,

във рамките на нравственост и чест.

 

КРАЛ ЕДУАРД

Кълна се, не за нея ти говоря!

 

ЛЕЙДИ ГРЕЙ

Тогава значи зле съм ви разбрала.

 

КРАЛ ЕДУАРД

Сега обаче схващаш мойта мисъл.

 

ЛЕЙДИ ГРЕЙ

Но мойта мисъл не приема туй,

което, схващам, искате от нея.

 

КРАЛ ЕДУАРД

С две думи, аз те искам в свойто ложе!

 

ЛЕЙДИ ГРЕЙ

В затвора ви по-скоро ще отида!

 

КРАЛ ЕДУАРД

И никакви земи не ще получиш!

 

ЛЕЙДИ ГРЕЙ

Но вместо тях честта си ще опазя,

която за земи не се продава!

 

КРАЛ ЕДУАРД

Децата си така ще ощетиш.

 

ЛЕЙДИ ГРЕЙ

А вие — иначе — и мен, и тях.

Но виждам, че сте склонен към забава,

а моята молба е сериозна —

кажете ясно: „да“ ли или „не“?

 

КРАЛ ЕДУАРД

Тогава да, щом ти ми кажеш „да“,

и не, щом кажеш „не“. Сама решавай!

 

ЛЕЙДИ ГРЕЙ

Решавам „не“, милорд! И край на всичко!

 

ГЛОСТЪР (настрани, към Кларънс)

Не го харесва. Виж я как се мръщи!

 

КЛАРЪНС (настрани, към Глостър)

Ухажва като сетния простак!

 

КРАЛ ЕДУАРД (настрани)

Видът й изразява женска скромност,

словата й издават тънък ум,

със всичките си дивни съвършенства

достойна тя е за върховна власт

като любовница или кралица —

каквото и да става, ще я имам!…

А представете си, че Едуард

поиска да ви вземе за жена!

 

ЛЕЙДИ ГРЕЙ

Това на думи ще е по-възможно,

отколкото на дело, господарю.

Като васалка за шеги подхождам,

но никак не подхождам за кралица.

 

КРАЛ ЕДУАРД

Вдовицо плаха, в трона си кълна се,

че казвам само туй, което мисля!

Аз жаден съм за твоята любов!

 

ЛЕЙДИ ГРЕЙ

Но с нея нямам как да ви зарадвам.

Макар и твърде ниска за кралица,

да се снизя не мога до държанка.

 

КРАЛ ЕДУАРД

Хитруваш. Аз те исках за кралица.

 

ЛЕЙДИ ГРЕЙ

Не ще ли ви е криво, сър, когато

ви кажат „татко“ мойте синове?

 

КРАЛ ЕДУАРД

Не повече, отколкото когато

ви кажат „майко“ мойте дъщери.

От своя брак ти имаш три деца,

а пък и аз, кълна се във небето,

макар и още да не съм венчаван,

си имам няколко. Нима е лошо

да си баща на повечко деца?

Недей се дърпа, взимам те и толкоз!

 

ГЛОСТЪР (настрани, към Кларънс)

Изповедта им все по-жарка става!

 

КЛАРЪНС (настрани, към Глостър)

Но този изповедник не прощава!

 

КРАЛ ЕДУАРД (към двамата)

Вестта ми вий не можете отгатна…

 

ГЛОСТЪР

Тя май за дамата не е приятна.

 

КРАЛ ЕДУАРД

Ще ви учуди, че съм й поискал

да се омъжи…

 

КЛАРЪНС

                За кого, милорд?

 

КРАЛ ЕДУАРД

Как за кого? За мене, братко Кларънс!

 

ГЛОСТЪР

Туй чудо ако стане, ще се чудим

най-малко четри дни!

 

КЛАРЪНС

                Със цял един

над отредените за всяко чудо!

 

ГЛОСТЪР

„Голямо чудо“, както има дума!

 

КРАЛ ЕДУАРД

Шегувате се вий, но ще й върнем

земите на покойния й мъж.

 

БЛАГОРОДНИКЪТ

Ваше величество, врагът ви Хенри

е хванат в плен и чака вън, пред входа.

 

КРАЛ ЕДУАРД

Откарайте го незабавно в Тауър!

А ний да идем, братя, и узнаем

от този, който го е заловил,

подробности. Мадам, елате с нас!…

Оказвайте й почит, господа.

 

ГЛОСТЪР

Да, с почит се отнася към жените!

Дано се изцеди и в срамна болест

съсипе сили, кръст и костен мозък,

та от чреслата му да не израсне

надежден ствол, способен да закрие

от моя поглед златния ми блян!

Но между този блян и мен самия,

когато бъдат във пръстта правата

на тоя похотливец Едуард,

все пак остават брат ми Кларънс, Хенри

със своя Едуард и всички бъдни

потомци техни — как да ги предвидиш! —

които мигом ще ме изпреварят

и ще запълнят техните места!

При тази мисъл тръпки ме побиват —

напразно аз мечтая за властта

подобно някой, който жално гледа

от вдадения във морето нос

брега, на който би желал да стъпи,

и гневен, че краката му не следват

очите му, заплашва океана,

че щял с лъжица да го изгребе,

за да достигне сушата отсреща.

Да, тъй пред мен, така далеч от нея,

короната се мярка и тъй аз

заканвам се да смачкам всички пречки

в самоизмамата, че бих могъл

да сторя невъзможното. Уви,

окото и сърцето ми са, явно,

премного дръзки, щом ръка и сила

не могат да ги стигнат. Е, добре,

да кажем, че за Ричард няма кралство,

какво тогаз предлага му светът?

Ще търся рая в скута на жените,

ще се обличам във изящни дрехи,

красавиците с думи ще омайвам!…

Мечта безумна! По-непостижима

от завладяване на сто корони!

От Любовта във майчиното лоно

съм бил отхвърлен аз и за да бъда

лишен от сладостта й, тя със подкуп

накарала е меката Природа

да изсуши ръката ми подобно

на мъртъв клон; да трупне на гърба ми

отблъскващ хълм, на който грозотата

е седнала, за да се гаври с мен;

по дължина различни да направи

краката ми; да ме превърне в урод,

в човешки хаос, във мече без форма,

което, необлизано, не носи

следа от образа на свойта майка^[18].

А може ли такъв да е обичан?

Ще бъда луд, ако повярвам в туй!

И затова, понеже тук не виждам

за Ричард друго щастие освен

да тъпче, мъчи и тормози тези,

които са по-хубави от него,

короната за мен ще бъде рай,

а черен ад — животът на земята,

додето върху таз глава, побита

за присмех над сакатото ми тяло,

не засияе славният венец!

Но аз не зная как да го добия,

защото не един живот се пречка

по пътя ми към него. Аз приличам

на пътник, заблудил се в тъмен лес —

той драките разкъсва, но и те

разкъсват го; посоката налучква,

ала след малко я изпуска пак

и как да се измъкне на открито,

не знае, но отчаяно стреми се

да се измъкне — да, така и аз

стремя се към английската корона

и или ще загина, или път

ще си проправя с кървава секира.

Аз зная със усмивка да убивам,

да срещам с радост туй, което мразя,

да мокря бузи със лъжливи сълзи

и според случая да сменям израз.

По-гибелно ще пея от сирена^[19],

ще умъртвявам като базилиск^[20],

от Нестор^[21] по ще бъда сладкодумен,

ще лъжа по-добре от Одисей^[22],

като Синон^[23] ще взема втора Троя,

по-бързо от Протей^[24] ще сменям форма,

хамелеона пъстър ще надбагря,

ще дам урок по зло на Макиавели^[25] —

туй всичко мога и при толкоз дарби

една корона да не завладея?

Пфу, стигвам и от по-далеч до нея!

Трета сцена

 

КРАЛ ЛУИ

Седни до нас, кралице Маргарито!

На твоя сан и твоя произход

не отговаря права да седиш,

когато аз, Луи, седя пред тебе.

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

О, не, кралю! Днес трябва Маргарита

платна да свие временно и учи

духа си да приема туй, което

кралете заповядват. Бях кралица

на Албион във златните му дни,

но зла съдба потъпка мойто право

и във позор ме смъкна на земята,

където ми е мястото сега,

защото тя най-точно съответства

на ниската ми степен във света.

 

КРАЛ ЛУИ

Защо си тъй отчаяна, кралице,

и откъде извира твойта скръб?

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

От извор, който руква през очите,

но дави във сълзите си езика.

 

КРАЛ ЛУИ

Какъвто и да бъде той, кралице,

бъди, която си! Седни до нас!

Врата си под ярема на Фортуна

недей превива! Нека над бедите

възтържествува гордият ти дух!

Кажи къде се твойта болка крие —

щом има цяр, ще го намерим ние.

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Тез думи милостиви вливат бодрост

в унилата ми мисъл и развързват

пленения език на мойта мъка.

Узнай, кралю Луи, че моят Хенри,

единственият крал на обичта ми,

монарх до вчера, днеска клет изгнаник,

подирил е в Шотландия приют,

а дукът Йорк, честолюбив и нагъл,

с кощунствено насилие заел е

престола на помазания крал!

Това принуди мене, Маргарита,

да дойда тук с наследника на Хенри,

принц Едуард, горещо да те моля

за справедлива помощ, без която

ний губим и последната надежда.

Шотландия е с нас, но е безсилна,

народ и благородни са смутени,

хазната на държавата — иззета,

войските ни — обърнати във бягство,

а моят беден син и аз, горката —

сам виждаш — сме сломени от бедата!

 

КРАЛ ЛУИ

Кралице, укроти таз своя буря,

дорде подирим начин да я спрем!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Бездействието на врага помага!

 

КРАЛ ЛУИ

Доброто действие е бавно, драга.

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Но нетърпението придружава

страданието винаги… И ей го

тоз, който е във неговия корен!

 

КРАЛ ЛУИ

Кой, тъй сърцат, явява се пред нас?

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Граф Уорик, пръв приятел на дук Йорк.

 

КРАЛ ЛУИ

Добре дошъл във Франция, граф Уорик!

С какво и от кого си пратен тук?

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА (настрани)

Задава се нов вихър! Този Уорик

над приливи и бури заповядва!

 

УОРИК

Изпратен съм от Едуард Английски,

мой господар и твой приятел искрен,

във дух на братство и на обич, първо,

да те приветствам най-горещо; второ,

да ти предложа договор за дружба;

и, трето, да скрепя със траен възел

таз дружба, ако ти се съгласиш

сестра ти, дивната принцеса Бона,

да встъпи в брак пред Бога и закона

с владетеля на нашата страна.

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА (настрани)

Ако успее, Хенри е загубен!

 

УОРИК (към Бона)

А с ваше разрешение, мадам,

поръчано ми е от моя крал

да сложа на ръката ви целувка

във израз на страстта, която пълни

сърцето му, откак слухът за вас

във него въдвори, мадам, лика ви,

излъчващ добродетелност и хубост!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Кралю на Франция, и вий, принцесо,

преди да отговорите на графа,

изслушайте ме! Неговата просба

не иде от горещата любов

на Едуард, а от необходимост,

прибягваща до хитрост и измама,

защото всеки узурпиран трон

се клати без подпори от чужбина,

а туй, че Едуард е узурпатор,

е вън от спор, защото Хенри жив е,

а даже да не беше, тук пред вас е

принц Едуард, синът му. Затова,

кралю, пази се да не навлечеш

над себе си нещастия и срам

с предлаганите договор и сватба,

защото всяка власт изглежда вечна,

но Бог и времето си знаят свойто!

 

УОРИК

Как смееш, Маргарито!

 

ПРИНЦ ЕДУАРД

                        Без „кралице“?

 

УОРИК

Да, без! Защото беше узурпатор

баща ти Хенри, тъй че по закона

ни тя кралица е, ни ти си принц!

 

ОКСФОРД

Тогава Уорик заличава значи

Джон Гонт, завоевателя на толкоз

земи в Испания, а — подир него —

Хенри Четвърти, този образец

на мъдрост за най-мъдрите; след туй

и Хенри Пети, който с доблестта си

направи цяла Франция английска —

потомък техен е баща му Хенри!

 

УОРИК

А как така във гладкото си слово

пропусна, Оксфорд, да ни споменеш,

че Хенри Шести изпогуби всичко,

което бе спечелил Хенри Пети?

Страхувам се, че този френски двор

ще ти се смее. А освен това

туй твое родословие, което

датира от шейсет и две години,

е малко кратко, за да подкрепи

едни претенции над кралски трон.

 

ОКСФОРД

Как можеш, Уорик, без да се червиш,

така да хулиш краля, под когото

прослужи тридесет и шест години?

 

УОРИК

Как можеш, Оксфорд, който цял живот

си бил със правдата, сега да браниш

със родословия една лъжа?

Позор за теб! Отмятай се от Хенри

и назови крал Едуард свой крал!

 

ОКСФОРД

Свой крал да назова човека, който

на смърт изпрати моя старши брат,

лорд Обри Вир; а също и баща ми,

преди да падне зрелият му плод

пред прага на естествената смърт?

Не, Уорик, не! Додето таз ръка

държи се още, ще поддържа — знай го —

дома на Ланкастър!

 

УОРИК

                А таз — на Йорк!

 

КРАЛ ЛУИ

Кралице, млади принце, драги Оксфорд,

ще ви помоля, стойте настрани,

додето поговоря с графа Уорик!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Дано не го омае с хитри думи!

 

КРАЛ ЛУИ

Отговори ми, но по съвест, Уорик:

със право ли заема Едуард

английския престол? Не ми се иска

да се обвързвам със лъжлив избраник.

 

УОРИК

Залагам свойта чест за него, сир!

 

КРАЛ ЛУИ

А мил ли е на вашия народ?

 

УОРИК

О, да! Особено сравнен със Хенри.

 

КРАЛ ЛУИ

И после, искрено и без преструвки,

кажи наистина ли той обича

сестра ни Бона?

 

УОРИК

                Мисля, ваша светлост,

че неговата обич е, каквато

подхожда на владетел като него.

Аз чувал съм го често да говори,

че тя била растение безсмъртно —

с корона, хранеща се от лъчите

на хубостта, и с корен, смучещ сок

от нравствените качества — което,

макар и недостъпно за омраза,

е уязвимо за обиден отказ

и ще увехне в скръб, ако сестра ви

с ответна обич цяр не му достави!

 

КРАЛ ЛУИ

Кажи да чуем твойта воля, сестро!

 

БОНА

На вашето съгласие и отказ

ще бъда аз покорна.

                Но признавам,

че често, слушайки да ми изтъкват

достойнствата на краля ви, умът ми

е пожелавал неговата близост.

 

КРАЛ ЛУИ

Тогава, графе, нашата сестра

ще е жена на краля Едуард!

И нека още тук запишем точно

с какви дарения ще отговори

на зестрата й кралският жених.

Свидетелка бъдете вий, кралице,

че нашата сестра, принцеса Бона,

в брак встъпва с Едуард, английски крал.

 

ПРИНЦ ЕДУАРД

„Със Едуард“ и толкова! Без „крал“!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Лукави Уорик, ти със този брак

целиш да подкопаеш мойта просба!

Луи преди появата ти беше

приятелски настроен към мъжа ми!

 

КРАЛ ЛУИ

И още съм. Към него и към теб.

Но ако вашите права над трона

са слаби, както явно го показват

успехите на Едуард, то, явно,

не мога да се чувствам задължен

да ви окажа помощта, която

ви обещах, признавам, преди малко.

Но иначе не ще ви липсва нищо,

което моят ранг е с власт да дава,

а вашият — във право да очаква.

 

УОРИК

Съпругът ви живее най-охолно

в Шотландия, където няма нищо

и значи няма и какво да губи,

а вий, мадам, си имате баща

във състояние да ви издържа

и няма нужда да сте в тежест тук.

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Мълчи, безсрамни Уорик! Млък, ти казвам,

ти, който нагло сваляш и издигаш

монарси и крале! Оттук не мърдам,

додето с плач и реч — но без измами! —

докажа на Луи и твойта хитрост,

и подлостта на Едуард, защото

сте ястреби от същото гнездо!

 

КРАЛ ЛУИ (към Уорик)

Пристига вест за нас или за теб!

 

ПРАТЕНИКЪТ (към Уорик)

Посланико английски, туй писмо

ви праща вашият достоен брат,

маркизът Монтагю.

                А туй, кралю,

до тебе е от Едуард Английски.

А туй за вас е. От кого, не зная.

 

ОКСФОРД

Добре е, че кралицата с усмивка

чете писмото си, а Уорик свойто —

със смръщено лице!

 

ПРИНЦ ЕДУАРД

                А крал Луи

като ужилен даже тропна с крак.

Дано е на добро!

 

КРАЛ ЛУИ

Какви са вестите? Кралице? Графе?

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

От моите сърцето ми танцува!

 

УОРИК

От моите — се гърчи в скръб и гняв!

 

КРАЛ ЛУИ

Тъй значи? Едуард се е венчал

за лейди Грей! И иска да заглади

лъжата — твойта, свойта! — със едно

писмо, говорещо: „Не се сърдете!“

Такъв съюз ли иска той със нас?

Така да ни обижда! Как посмял е?

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Не ти ли казах същото, кралю?

Това са техните любов и честност!

 

УОРИК

Кралю, пред небесата се заклевам

във своето спасение, че нищо

не знаех за таз двойствена постъпка

на Едуард, не вече крал за мене,

защото мене той опозори,

но главно себе си и би го знаел

да видеше срама си отстрана.

Не аз ли опростих му, че баща ми

загина зарад неговия дом?

Не аз ли заличих във паметта си,

че хвърли мойта племенница в срам?

Не аз ли дадох му венеца, който

насила снех от истинския крал?

И затова ми плаща с тоз позор?

Позор за него! Аз без чест не мога.

Той взе ми я и аз заради туй

напускам го и връщам се към Хенри!

Кралице, за враждите забрави —

ще бъда твой слуга, ще отмъстя

за оскърбената принцеса Бона

и ще възвърна на престола Хенри!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Омразата ми, Уорик, ти превърна

в любов към теб. Прощавам и забравям

вината ти, щастлива, че те виждам

приятел на крал Хенри.

 

УОРИК

                Да, приятел,

и толкоз искрен, толкоз непристорен,

че ако крал Луи благоволи

да ми даде отряд добри войници,

прехвърлил ги на острова, със сила

ще смъкна узурпатора от трона!

Не ми се вярва новата съпруга

да му помогне много, а пък Кларънс,

доколкото ми казва туй писмо,

ще го напусне може би, понеже

се е оженил повече от похот,

отколкото от грижа за страната.

 

БОНА

О, братко, как за мен ще отмъстиш,

освен помагайки на таз кралица?

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Кралю, как моят Хенри ще живее,

ако от мъките не го изтръгнеш?

 

БОНА

В едно се сливат двете ни обиди.

 

УОРИК

И моята се слива с тях, принцесо.

 

КРАЛ ЛУИ

А моята — със нейната, със твойта

и с тази на кралицата. Затуй

решавам твърдо: имаш помощта ми!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Благодаря от името на всички!

 

КРАЛ ЛУИ

И тъй, вестителю, върни се бързо

и съобщи на своя тъй наречен

английски крал, че крал Луи му праща,

за да се друсат с него и жена му,

компания танцьори. Нека тръпне

при разказа за чутото от теб!

 

БОНА

Кажи му, че с надежда да го видя

вдовец в най-близки дни, венче ще нося

от плачеща върба!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

                А пък от мен —

че хвърлила жалейните си дрехи,

обличам броня!

 

УОРИК

                А от мен кажи му,

че ми нанесе кървава обида

и аз от трона да го смъкна ида!

Вземи това в награда и върви!

 

КРАЛ ЛУИ

Вий двамата, ти, Уорик, с графа Оксфорд,

веднага ще преплавате морето

начело на пет хиляди войника,

за да се срещнете със Едуард.

Кралицата и принцът в сгодно време

ще ви последват там със пресни сили.

Ала преди да тръгнете, кажи:

какво ни гарантира, че ще бъдеш

лоялен към страната ни?

 

УОРИК

                        Това,

че ако вий, кралице, и синът ви

съгласни сте, със принца в свят съюз

ще свържа старшата си дъщеря,

съкровището си!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

                Добре, съгласна!

Благодаря за ценния залог…

Тя, сине, е и хубава, и скромна,

така че дай ръката си на графа

във знак, че дъщеря му, а не друга

ще бъде твоя царствена съпруга!

 

ПРИНЦ ЕДУАРД

Приемам я, защото е такава,

че таз ръка напълно заслужава!

 

КРАЛ ЛУИ

Какво стоим? Войската да се стегне!

А ти, Бурбон, върховни адмирале,

ще я прехвърлиш с кралския ни флот

на острова. Жадувам да платя

на този, който дръзна да измами

най-първата от френските ни дами!

 

УОРИК

Дойдох като представител на Едуард,

а се завръщам негов смъртен враг.

Поръка имах да уреждам сватба,

а нося му разруха и война.

Не с друг, а с мен реши да се посмее,

тогаз не друг, а аз ще го разплача.

Аз сам му сложих кралската корона

и сам сега ще го сваля от трона.

Не бих от жал за Хенри мръднал пръст

но виж, над Едуард жадувам мъст!

Първа сцена

 

РИЧАРД

Кажи ми, братко Кларънс, как намираш

тоз брак със лейди Грей? И ти ли смяташ,

че брат ни е направил хубав избор?

 

КЛАРЪНС

Оттук до Франция е дълъг път —

къде ще чака Уорик да се връща!

 

СЪМЪРСЕТ

По-тихо, господа! Пристига кралят!

 

РИЧАРД

С добре избраната ни господарка!

 

КЛАРЪНС

Направо ще му кажа какво мисля!

 

КРАЛ ЕДУАРД

Защо си тъй загрижен, братко Кларънс,

и сякаш недоволен? Все пак вярвам,

че моят брак се нрави и на теб?

 

КЛАРЪНС

Да, колкото на крал Луи и Уорик,

които от страхливост или глупост

не ще намерят повод за обида

във вашата игра!

 

КРАЛ ЕДУАРД

                Луи и Уорик!

Какво са те, дори да се обидят?

Аз, Едуард, съм крал на таз страна

и мойта воля трябва да се слуша!

 

РИЧАРД

И тъй ще е, но чувал съм да казват,

че бърза сватба рядко е добра.

 

КРАЛ ЕДУАРД

И ти ли недоволстваш, братко Ричард?

 

РИЧАРД

Не, Бог опазил ме да съм противник

на връзките, които той е свързал!

И бива ли да се разлъчват двама,

които толкова добре си пасват?

 

КРАЛ ЕДУАРД

Като оставим скритите надсмешки

и явната досада, нека чуем:

защо не бива лейди Грей да стане

съпруга моя и кралица ваша.

Вий също, Съмърсет и Монтагю,

свободно изкажете мисълта си!

 

КЛАРЪНС

Тогава мойто мнение е туй,

че крал Луи ще стане зъл ваш враг,

задето се погаврихте със него

чрез тоз лъжлив годеж с принцеса Бона.

 

РИЧАРД

Внезапният ви брак е злепоставил

и Уорик, ваш сватовник пред Луи!

 

КРАЛ ЕДУАРД

Ами ако измисля някой начин

да уталожа техните обиди?

 

МОНТАГЮ

Един съюз със Франция все пак

чрез този брак по-здрава би направил

държавата за бурите отвън

от който и да бъде брак в страната!

 

ХЕЙСТИНГЗ

Нима на Монтагю не е известно,

че Англия е здрава, щом е вярна

на себе си?

 

МОНТАГЮ

                Така е, но по-здрава

тя би била със френската подкрепа.

 

ХЕЙСТИНГЗ

„Използвай Франция, но стой нащрек!“

Да вярваме във Бога и в морята,

със чийто зид непробиваем той

страната ни отвред е оградил —

на Англия единственият щит е

в тоз обръч от вода и в нас самите!

 

КЛАРЪНС

След тази реч лорд Хейстингз е достоен

за зестрата на лорда Хънгерфорд^[26].

 

КРАЛ ЕДУАРД

По моя воля стана този брак,

а тя закон е. Кой ще каже нещо?

 

РИЧАРД

Аз мисля, господарю, че все пак

погрешно задомихте дъщерята

на лорда Скейлз за брата на жена си,

а не за мен или за брат ми Кларънс.

Заради своята съпруга, братко,

погребахте вий братския си дълг.

 

КЛАРЪНС

По същата причина разрешихте,

забравяйки за родните си братя,

синът на вашата жена да вземе

богатата наследница на Бонвил.

 

КРАЛ ЕДУАРД

О, бедният ми Кларънс! Успокой се,

ще ти намерим и на теб съпруга!

 

КЛАРЪНС

Със избора на своята вий, братко,

показахте се толкоз неразумен,

че бих желал да се сватосвам сам.

Възнамерявам поради това

да ви напусна скоро.

 

КРАЛ ЕДУАРД

                Както искаш!

Стой тук или напускай — Едуард

ще властва не по волята на брат си!

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

Милорди, ще признаете, че аз,

преди крал Едуард да ме издигне

до сана на кралица, вече бях

от знатен произход. Далеч по-долни

са стигали до моята съдба.

Но колкото таз титла радва мене

и мойте родственици, толкоз вие,

макар да искам да ви угодя,

засенчвате щастливите ми дни

със мисли за заплахи и печали.

 

КРАЛ ЕДУАРД

Недей им се умилква, скъпа моя!

Какви опасности, какви печали

са в състояние да те тревожат,

додето Едуард е твой съпруг

и господар на Англия, комуто

дължат покорство те? И ще ми бъдат

покорни, уверявам те, и даже

ще те обичат, ако не желаят

да си спечелят моята омраза —

защото инак ти не ще пострадаш,

а те ще си изпатят от гнева ми!

 

РИЧАРД (настрани)

Не казвам нищо, но си мисля много.

 

КРАЛ ЕДУАРД

Какви писма от Франция ни носиш?

 

ПРАТЕНИКЪТ

Ваше величество, писма не нося,

а само кратки думи, но такива,

че ако нямам кралската ви прошка,

не смея да ги кажа!

 

КРАЛ ЕДУАРД

                Говори!

Простен си предварително. Но кратко!

Спомни си точно техните слова —

какво ти отговори крал Луи

на нашето писмо?

 

ПРАТЕНИКЪТ

                Когато тръгвах,

той произнесе тези точно думи:

„… и съобщи на своя тъй наречен

английски крал, че крал Луи му праща,

за да се друсат с него и жена му,

компания танцьорки.“ Тъй ми каза.

 

КРАЛ ЕДУАРД

Тъй дързък? Май че бърка ме със Хенри!

А нещо каза ли принцеса Бона

за моята женитба?

 

ПРАТЕНИКЪТ

                Да, тез думи,

изречени с презрителна усмивка:

„Кажи му, че с надежда да го видя

вдовец в най-близки дни, венче ще нося

от плачеща върба!“

 

КРАЛ ЕДУАРД

                Не й се сърдя —

при таз обида от това по-меко

не би могла да каже, честна дума!

Узнах, че и съпругата на Хенри

присъствала. Тя праща ли ми нещо?

 

ПРАТЕНИКЪТ

Тя каза тъй: „От мене съобщи му,

че хвърляйки жалейните си дрехи,

обличам броня!“

 

КРАЛ ЕДУАРД

                Виж ти! Амазонка!

А как посрещна думите ми Уорик?

 

ПРАТЕНИКЪТ

По-гневен срещу вас от всички тях,

кралю, той с тези думи ме отпрати:

„Нанесе ми той кървава обида

и аз от трона да го смъкна ида!“

 

КРАЛ ЕДУАРД

Изменникът! Как смял е да го каже!

Но по-добре — сега предупреден съм

и по-подготвен ще воювам с тях.

Ще ми платят за наглите си думи!

И Уорик може би е станал близък

със Маргарита?

 

ПРАТЕНИКЪТ

                Стана, господарю.

Те свързаха се в толкоз тясна дружба,

че принцът й ще вземе дъщеря му.

 

КЛАРЪНС

Голямата навярно. А пък Кларънс

ще вземе малката. Прощавай, братко,

седи на трона си и дръж се здраво!

При Уорик аз отивам, за да стана

съпруг на втората му дъщеря,

и тъй, макар без трон, да се оженя

от тебе не по-зле. Да ме последва

тоз, който е със Уорик и със мен!

 

РИЧАРД (настрани)

Аз — не! Но не за Едуард милея.

Короната! Прицелен съм във нея!

 

КРАЛ ЕДУАРД

Отидоха и двамата при Уорик.

Но що от туй? За всичко съм подготвен.

В такива случаи се действа бързо!

Пембрук и Стафорд, в името на краля,

набирайте войски и се гответе!

Врагът е или слязъл, или скоро

ще слезе на брега. Аз ида с вас.

Но първо вие, Монтагю и Хейстингз,

успокоете ме! От всички тук

единствени вий двама сте сближени

със Уорик от приятелство и кръв.

Кого — кажете — графа или мен

обичате по-силно? Ако него —

вървете! Предпочитам ви с врага ми,

отколкото несигурни до мен.

Обратно, ако предани на мен сте,

то с клетва потвърдете верността си,

така че да съм сигурен във вас!

 

МОНТАГЮ

Доколкото е верен Монтагю,

да бъде Господ с него!

 

ХЕЙСТИНГЗ

                        И със Хейстингз —

доколкото на вас е предан той!

 

КРАЛ ЕДУАРД

Вий, братко Ричард, с нас ли сте в борбата?

 

РИЧАРД

Да, който и да бъде срещу вас!

 

КРАЛ ЕДУАРД

Напред тогаз! Победата е наша!

След някой ден и друг ще сме сразили

тоз граф английски, водещ френски сили!

Втора сцена

 

УОРИК

Дотук, повярвайте, върви отлично.

Към нас народът стича се отвред!

Но вижте, идат Съмърсет и Кларънс!…

Милорди, първо: свои ли сме тук?

 

КЛАРЪНС

В това не се съмнявайте, милорд!

 

УОРИК

Тогаз добре дошъл, достойни Кларънс!

Ти — също, Съмърсет! За мен страхлив е

тоз, който се съмнява във сърцето,

заложило му своята десница

във знак на дружба — инак бих помислил,

че Кларънс, брат на Едуард, могъл би

да бъде мним приятел. Поздрав, Кларънс,

и знай, че дъщеря ми ще е твоя.

Сега под покривалото на мрака

какво ни пречи, както твоят брат

нехайно укрепил е своя лагер,

войниците си пуснал да мишкуват

из близките села и сам останал

със слаба стража в своята палатка,

да го нападнем и пленим набързо?

Разузнавачите ни заявяват,

че както Одисей и Диомед

със хитрина и смелост са успели

да отведат от шатрите на Рез

тракийските коне^[27], така и ние

под черната наметка на нощта

със изненада можем да премахнем

охраната и пипнем Едуард.

Аз казвам само „пипнем“, не „убием“,

защото искам да го хвана в плен.

Тоз, който ще ме следва, да извика

ведно със мене името на Хенри!

След Уорик със безшумен ход тогаз!

Да бъдат Бог и свети Георги с нас!

Трета сцена

 

ПЪРВИ ЧАСОВИ

По постовете всички! Кралят вече

е седнал и се готви да заспи.

 

ВТОРИ ЧАСОВИ

Защо е седнал? Няма ли да легне?

 

ПЪРВИ ЧАСОВИ

Не, тъй като е дал обет пред Бога,

че няма да почине във постеля,

додето или Уорик, или той,

един от двамата не бъде смазан.

 

ВТОРИ ЧАСОВИ

Това ще стане утре, ако Уорик

е тъй наблизо, както се говори.

 

ТРЕТИ ЧАСОВИ

Кажете кой е този рицар, който

остана в шатъра да спи със краля?

 

ПЪРВИ ЧАСОВИ

Лорд Хейстингз, най-добрият му приятел.

 

ТРЕТИ ЧАСОВИ

Така ли? А защо е заповядал

на своите началници да спят

в околните села, а сам студува

в полето на открито?

 

ВТОРИ ЧАСОВИ

                Трупа чест

с това, че се излага на опасност.

 

ТРЕТИ ЧАСОВИ

Ти дай на мен удобство и покой —

не ща опасна чест! Да знае Уорик

какво е туй, веднага ще довтаса

да го събуди!

 

ПЪРВИ ЧАСОВИ

                Нека ми припари!

Защо са, мислиш, тези алебарди?

 

ВТОРИ ЧАСОВИ

Така си е. Нали сме тук на пост

от нощни врагове да браним краля!

 

УОРИК

Ей тази тук е кралската палатка.

Нападайте и кралят ще е наш!

 

ПЪРВИ ЧАСОВИ

Хей! Кой там шава?

 

ВТОРИ ЧАСОВИ

                Стой или си мъртъв!

 

СЪМЪРСЕТ

Кои там бягат?

 

УОРИК

                Ричард и със него

лорд Хейстингз! Нека бягат! Нали дукът

е в нашите ръце?

 

КРАЛ ЕДУАРД

                Кой каза „дукът“?

Когато се разделяхме, ти, Уорик,

наричаше ме инак!

 

УОРИК

                Оттогава

светът се промени. Когато вие

направихте посланика си жалък,

той също ви разжалва като крал

във своето сърце и тук дошъл е,

за да ви върне званието „дук“.

И може ли страна да управлява

един човек, комуто не е ясно

ни как посланиците си да тачи,

ни как с една жена да е доволен,

ни как да бъде брат на свойте братя,

ни как да има грижа за народа,

ни как да пази себе си самия?

 

КРАЛ ЕДУАРД

Нима и ти си тука, братко Кларънс?

Тогава, явно, трябва да се слиза.

Но и в провала си, макар ти, Уорик,

и твоите да взехте връх над мене,

знай: духом аз все пак оставам крал.

Фортуна ме съсипа, но духът ми

е по-голям от властния й кръг!

 

УОРИК

Тогаз бъди английски крал в духа си,

а диадемата ще носи Хенри.

Той крал ще бъде истински, ти — сянка!

Лорд Съмърсет, сторете всичко нужно,

дук Едуард да се откара бързо

при брат ми, Йоркския архиепископ!

Когато свърша с Пембрук, и аз също

ще дойда там със отговор за него

от крал Луи и от принцеса Бона.

А засега довиждане, дук Йорк!

 

КРАЛ ЕДУАРД

Смири се, щом съдбата е такава!

Кой може срещу прилива да плава?

 

ОКСФОРД

Какво остава ни сега да правим,

освен да поведем войски към Лондон?

 

УОРИК

Да, предстои ни да освободим

от плен крал Хенри и да го поставим

отново на законния му трон.

Четвърта сцена

 

РИВЪРЗ

Защо сте променена тъй, госпожо?

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

Какво? Нима не знаеш, братко Ривърз,

какво нещастие се случи с краля?

 

РИВЪРЗ

Загубил е сражение със Уорик?

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

Не, друго — свойта царствена особа!

 

РИВЪРЗ

Нима убит е?

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

                Да, почти — пленен е!

Дали е бил издебнат от врага

или от свойте часови предаден,

не зная, но успях да разбера,

че бил е поверен подир това

на Йоркския архиепископ, който

е брат на Уорик, значи наш противник.

 

РИВЪРЗ

Таз вест, признавам, е безкрайно тъжна,

но вий, мадам, бъдете търпелива:

ще падне утре, който днес надвива!

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

Таз вяра още ме поддържа жива,

а ми помага да не се отчайвам

и туй, че нося плод от Едуард —

гнева ми той възпира, той ме кара

да нося търпеливо своя кръст

от страх, че мога в сълзи да удавя

и с огнени въздишки да попаря

надеждата на кралство и народ.

 

РИВЪРЗ

А Уорик где е, имате ли вест?

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

Осведомиха ме, че е поел

насам, към Лондон, за да короняса

отново Хенри. Другото е ясно:

за близките на Едуард настават

нелеки дни. Но аз, за да преваря

жестоката разправа на тирана

(на който клетва е веднъж погазил,

не бива да се вярва!), ще подиря

убежище, преди да е пристигнал,

във свято място, тъй че да опазя

поне наследника на Едуард.

Там двама ний ще бъдем в безопасност

от злоба и измама. Тръгвай с мен!

Тук Уорик е очакван всеки час,

а свари ли ни, свършено е с нас!

Пета сцена

 

РИЧАРД

Сега на вас, лорд Хейстингз, и на вас,

сър Уилям Станли, ще ви стане ясно

защо доведох ви в тоз ловен парк.

Вий знаете добре, че брат ми, кралят,

е пленник тук на Йоркския епископ.

Той ползва се с голяма свобода

и много често сам, под слаба стража,

излиза за забава тук на лов.

По скритен начин го предупредих,

че ако бъде в тази част на парка

сега, по това време, под предлог,

че гони дивеч, ще намери тука

приятели с коне, които могат

да го спасят от тягостния плен.

 

ЛОВЕЦЪТ

Насам елате! Дивечът е близко.

 

КРАЛ ЕДУАРД

Не, не, да идем към онез ловци!

Е, братко Глостър, Хейстингз, господа,

еленът на епископа ви чака!

 

РИЧАРД

Побързай, братко, всеки миг е скъп!

Конете са във оня край на парка!

 

КРАЛ ЕДУАРД

Къде отиваме?

 

ХЕЙСТИНГЗ

                Във Лин, милорд.

Оттам — във Фландрия.

 

РИЧАРД

                        Отгатна, Хейстингз.

И аз го бях замислил точно тъй.

 

КРАЛ ЕДУАРД

Не ще забравя верността ти, Станли.

 

РИЧАРД

Не се бавете! Приказките после!

 

КРАЛ ЕДУАРД

Ще дойдеш ли и ти със нас, ловецо?

 

ЛОВЕЦЪТ

Да, инак ще увисна на въжето.

 

РИЧАРД

Тогава бързо! Тръгваме! На път!

 

КРАЛ ЕДУАРД

Прощавай, попе! Брат ти няма жал,

моли се Господу да стана крал!

Шеста сцена

 

КРАЛ ХЕНРИ

Началнико на тази мрачна кула,

сега, когато Господ и ръката

на моите приятели свалиха

короната на Йорк и ми заменят

затвора с волност, грижите — със радост,

страха — с надежда, казвай: за престоя

с какво, напускайки, да ти платя?

 

КОМЕНДАНТЪТ

Не може поданик от крал да иска,

но ако просбите ни имат сила,

за прошка бих ви молил, господарю!

 

КРАЛ ХЕНРИ

Но за какво? Задето мек бе с мене?

За тази мекота, не се съмнявай,

ще бъдеш награден, защото тя

направи от затвора ми наслада;

да, да, наслада, също като тази

на славея във клетката, когато,

запял накрая в стаята, забрави

за свойта скръб по волните дъбрави…

Със Божа помощ, Уорик, ти спаси ме

и затова след Божието име

аз твоето да премълча не мога.

За мен ти бе оръдие на Бога

и пак затуй, гнева за да избягна

на своята Съдба, като се смъкна

там, гдето тя не може ме ухапа,

и моят драг народ, за да не страда

от злобата на злите ми звезди,

аз, Уорик, въпреки че още нося

короната на крал, на теб прехвърлям

върховната си власт, защото ти

щастливец си във всяко свое дело

за разлика от мене.

 

УОРИК

                Господарю,

със добротата си прочут сте вие,

но днес светът могъл би да узнае,

че сте и мъдър колкото добър,

видял ви как надхитряте умело

злината на Фортуна — малко хора

успешно се нагаждат към звездите;

но в туй, че мен избрахте, сте неправ,

когато Кларънс тук е жив и здрав.

 

КЛАРЪНС

Ти, Уорик, по-добре ще управляваш,

защото в хороскопа ти се сплитат

венец от лавър с клонка от маслина

във знак на туй, че щастие ще имаш

във мир и във война. И затова

властта на теб отстъпвам доброволно.

 

УОРИК

А аз посочвам теб за лорд-настойник.

 

КРАЛ ХЕНРИ

Ръцете си ми дайте, Уорик, Кларънс!

Така! Стиснете ги и с тях свържете

сърцата си, та никакъв раздор

на управлението да не пречи!

Ще бъдете от този ден и двама

настойници на нашата страна,

а аз от днес до сетния си ден

във тих живот и дисциплина строга

ще пъдя дявола и славя Бога.

 

УОРИК

С какво на своя крал отвръща Кларънс?

 

КЛАРЪНС

Със „да“, ако и ти се съгласиш,

защото на звездата ти разчитам.

 

УОРИК

Добре тогаз, макар и неохотно,

приемам ний да станем двойна сянка

от тялото на Хенри; с други думи,

да носим ний държавния товар,

а той на почестите да се радва.

При туй ще трябва Едуард да бъде

провъзгласен предател, след което

ще му изземем всичките земи.

 

КЛАРЪНС

Ще трябва при това да уточним

въпроса за наследството.

 

УОРИК

                        От него

и Кларънс ще получи своя дял.

 

КРАЛ ХЕНРИ

Но разрешете ми да ви помоля

(да заповядвам вече нямам право)

сред първите ви работи да бъде

това да пратите да доведат

от Франция жена ми Маргарита

и син ми, принца Едуард, защото,

додето не ги видя тук, във Лондон,

тревогата за тях ще помрачава

във мене радостта от свободата!

 

КЛАРЪНС

Веднага ще го сторим, господарю.

 

КРАЛ ХЕНРИ

Лорд Съмърсет, а кой е този момък,

когото тъй обграждате със грижи?

 

СЪМЪРСЕТ

Това е Хенри, младият граф Ричмонд.

 

КРАЛ ХЕНРИ

Ако правдиво в този миг говори

пророческият дух, витаещ в мен,

тоз момък е изпратен от небето

за благото на нашата страна.

Лицето му е царствено и ведро,

челото му — излято за корона,

ръката му — изваяна за скиптър;

той целият създаден е за трон.

Грижете се за него: той роден е

да върне пропиляното от мене!

 

УОРИК

Какво ни носиш?

 

ПРАТЕНИКЪТ

                Вест, че Едуард

избягал е от замъка на брат ви

в Бургундия, по всяка вероятност.

 

УОРИК

Горчива вест! А как се е измъкнал?

 

ПРАТЕНИКЪТ

Дук Глостър и лорд Хейстингз, господарю,

са го очаквали на тайно място

в гората, дето всеки ден ловувал,

и лесно са се справили с ловците,

поставени от брат ви да го пазят.

 

УОРИК

Той леко е погледнал на дълга си.

Но да вървим и на съвет събрани,

от днес да дирим цяр за бъдни рани!

 

СЪМЪРСЕТ

Милорд, не ми харесва това бягство

на Едуард. Бургундецът безспорно

ще му помогне и във близко време

войната пак ще пламне, убеден съм.

И с колкото пророческото слово

на Хенри за тоз момък ме зарадва,

със толкова ме натъжи страхът

за туй, какво с младежа в тез раздори

могло би да се случи, зло за него

и зло за нас! В Бретания да иде —

тъй само според мен ще оцелее,

додето тука братска кръв се лее.

 

ОКСФОРД

Да, ако Едуард престола вземе,

за него ще настане лошо време!

 

СЪМЪРСЕТ

Решено! Във Бретания! Веднага!

За да остане, трябва да избяга!

Седма сцена

 

КРАЛ ЕДУАРД

Дотука, Ричард, Хейстингз, господа,

Фортуна, станала добра отново,

подсказва ми отново да сменя

безславното си място в таз държава

с короната на Хенри. В две посоки

морето прекосихме и успешно

стоварихме тъй нужната за нас

бургундска помощ. Питам ви сега,

дошли от пристана на Рейвънспърг

до портите на Йорк, какво ни пречи

да влезем като дук във своя град?

 

РИЧАРД

Затворено! Това не ми харесва!

„Препъне ли те праг, мисли за враг!“ —

това известно е…

 

КРАЛ ЕДУАРД

                Мълчи, човече!

Не бива да се плашим от поличби.

С добро или със зло, ще влезем вътре.

Там има наши — те ще тръгнат с нас!

 

ХЕЙСТИНГЗ

Отново да похлопам, господарю?

 

КМЕТЪТ

Милорди, ние бяхме известени

за идването ви и затова

затворихме вратите си, понеже

обет за вярност дали сме на Хенри.

 

КРАЛ ЕДУАРД

Но щом като е Хенри крал за вас,

то Едуард е Йоркски дук най-малко.

 

КМЕТЪТ

Напълно вярно. Да, такъв сте, сър!

 

КРАЛ ЕДУАРД

Аз искам само Йорк и нищо друго,

достатъчна ми е властта над него.

 

РИЧАРД (настрани)

Лисицата да мушне само нос,

а другото само ще се намъкне!

 

ХЕЙСТИНГЗ

Защо се бавиш? Отвори града си

за верните приятели на Хенри!

 

КМЕТЪТ

Е, щом е тъй, отлоствайте вратите!

 

РИЧАРД

Безстрашен воин! И благоразумен!

 

ХЕЙСТИНГЗ

То, старчето, готово е на всичко,

но да остане чисто! Нека влезем

и сигурен съм, ще ги вразумим

и него, и съвета му!

 

КРАЛ ЕДУАРД

                        Така!

Вратите, кмете, ще заключваш само

за през нощта и във военно време!

Не бой се! Дай ключовете насам!

Под моето крило са този град

и всеки, който с мен е, стар и млад!

 

РИЧАРД

Това е братко, ако се не лъжа,

сър Джон Монтгомери, наш стар приятел.

 

КРАЛ ЕДУАРД

Здравей, сър Джон! Защо си със войска?

 

МОНТГОМЕРИ

За да окажа помощ в тежки дни

на краля Едуард — което дълг е

на всеки предан поданик в страната!

 

КРАЛ ЕДУАРД

Добри Монтгомери, благодаря ти,

но аз претенции над трона нямам —

сега съм дук и толкова, додето

останалото прати ми небето!

 

МОНТГОМЕРИ

Тогава сбогом! Дойдох, за да служа

с войската си на крал, а не на дук.

Да бият барабани! Ходом, марш!

 

КРАЛ ЕДУАРД

Сър Джон, почакай малко да обсъдим

как бих могъл да стигна до престола!

 

МОНТГОМЕРИ

Какво ще го обсъждаме! Накратко,

ако не го поискате веднага,

оставям ви на вашата съдба

и ще отида да възпирам всички,

които идат да ви подкрепят!

Защо да се сражаваме, когато

вий сам не претендирате за трона?

 

РИЧАРД

Не ставай, братко, толкова дребнав!

 

КРАЛ ЕДУАРД

Когато станем силни, свойто право

ще предявим, а дотогаз е мъдро

да скриваме далечните си мисли.

 

ХЕЙСТИНГЗ

Не се бавете! Дайте ход на меча!

 

РИЧАРД

Безстрашните по-бързо стигат трона!

Ще ви провъзгласим веднага, братко,

и хиляди ще тръгнат подир вас!

 

КРАЛ ЕДУАРД

Така да бъде! Правият съм аз,

а той ми взе короната насила!

 

МОНТГОМЕРИ

Сега говори кралят ми по кралски

и ето ме отново негов рицар!

 

ХЕЙСТИНГЗ

Тръби, тръбачо! Едуард ще бъде

на място тук провъзгласен за крал!…

Приятелю, чети това на глас!

 

ВОЙНИКЪТ (чете)

„Едуард Четвърти, по воля Божия крал на Англия и Франция, владетел на Ирландия, и т.н.“…

 

МОНТГОМЕРИ

И който отрече, че крал е той,

с това го предизвиквам на двубой!

 

ВСИЧКИ

Щастлив живот на Едуард Четвърти!

 

КРАЛ ЕДУАРД

Благодаря, Монтгомери. Вам — също.

Ако съдбата бъде с мен добра,

не ще забравя вашата подкрепа.

Ще спим във Йорк таз нощ, а утре рано,

когато слънцето подкара свойте

коне над хоризонта, ще поемем

за среща с Уорик; казвам тъй, защото

известно е какъв войник е Хенри.

Срам, буйни Кларънс, него да ласкаеш

и да оставиш родния си брат!

Но аз ще ви науча, теб и Уорик!

След мен, бойци! И сигурни бъдете,

успехът ви е утре несъмнен,

а с него — и надбавката от мен!

Осма сцена

 

УОРИК

Съвет ми дайте! Едуард с войска

от буйни немци и холандци диви,

не срещайки препятствия, е минал

от Белгия през Пролива и вече

със бърза крачка наближава Лондон,

подсилван от тълпи менлива паплач!

 

КРАЛ ХЕНРИ

Да наберем войска и го отблъснем!

 

КЛАРЪНС

В началото искрицата се стъпква,

пожара и реки не го гасят.

 

УОРИК

Аз имам верни хора в Уорикшир —

спокойни в мир, но храбри във война,

ще ги подтегна бързо. Зетко Кларънс,

ти в Съфък, Норфък, Кент ще призовеш

да дойдат с тебе всички благородни.

Ти, Монтагю, знам, лесно ще намериш

във Бъкингам, в Нортхамптън, в Лестършир

мъже, наклонни да извършат всичко,

което заповядаш им. Ти, Оксфорд,

обичан тъй горещо в свойто графство,

от Оксфордшир ще набереш не малко.

А вие, господарю, обкръжен

от свойте граждани, тъй както е

тоз остров — от морето, или както

Диана^[28] обкръжена е от нимфи,

ще чакате тук в Лондон да се върнем.

Без отговори! Тръгвайте, милорди!

Кралю, прощавайте!

 

КРАЛ ХЕНРИ

                Прощавай, Уорик!

Прощавай, Хекторе на мойта Троя!

 

КЛАРЪНС

Целувам ви ръка във знак на вярност!

 

КРАЛ ХЕНРИ

Бъди щастлив, благонадеждни Кларънс!

 

МОНТАГЮ

Кралю, недей унива! С туй си тръгвам!

 

ОКСФОРД

Пък аз — със тоз печат за вечна вярност!

 

КРАЛ ХЕНРИ

Успех желая, Оксфорд, Монтагю!

Довиждане, приятели добри!

 

УОРИК

Довиждане! И среща в Ковентри!

 

КРАЛ ХЕНРИ

За кратко време ще отседна тука.

Как мислиш, родственико Ексетър —

не вярвам силите на Едуард

да удържат на нашата войска.

 

ЕКСЕТЪР

Страхувам се, че той ще увлече

и други срещу нас.

 

КРАЛ ХЕНРИ

                Не е възможно!

За мойте добрини те знаят всички:

пред просбите им слух не съм затулвал,

не съм протакал техните молби,

със жалост раните им съм лекувал,

със благост облекчавал съм скръбта им,

със милост сълзите им съм сушил,

не съм ламтял за техните имоти,

не съм ги с тежки данъци облагал,

за мъст не съм бил жаден, макар те

да са грешили много срещу мене —

защо тогава биха предпочели

пред мене Едуард? Не, Ексетър,

доброто се заплаща със добро

и щом лъвът към агнето добър е,

то винаги след него ще върви…

 

ЕКСЕТЪР

Кой вика вън? Не чухте ли, кралю?

 

КРАЛ ЕДУАРД

Хванете този срамежливко Хенри

и втори път провъзгласете мен

за крал на Англия!… От твоя извор

до днес течаха всичките реки

във таз страна. Сега ще те заприщя

и моето море ще ги изпие,

така че с отлива им то във прилив

все по ще се надига!… Хайде! В Тауър!

Да не говори с никого! Вървете!

 

КРАЛ ЕДУАРД

А ние, лордове, да се отправим

към Ковентри, където ни остава

високомерният изменник Уорик.

Дорде е лято, да вървим, жътвари,

че може зимен студ да ни превари!

 

РИЧАРД

Преди войската си да е събрал,

ний трябва да сме там и заловим

със изненада главния изменник.

Напред, с усилен марш към Ковентри!

Първа сцена

 

УОРИК

Повикайте вестителя на Оксфорд!…

Къде е господарят ти, войнико?

 

ПЪРВИ ПРАТЕНИК

На път за тук. Сега ще са към Дънсмор.

 

УОРИК

А Монтагю на колко е от нас?

Вестителят му где е?… Отговаряй!

 

ВТОРИ ПРАТЕНИК

Към Дейнтри, сър, и със голяма сила.

 

УОРИК

О, Съмървил! Какво ми казва Кларънс?

Къде е зет ми според теб сега?

 

СЪМЪРВИЛ

Оставих го с войската му при Саутам.

Оттука го делят два часа път.

 

УОРИК

Това е Кларънс! Неговият звук е!

 

СЪМЪРВИЛ

Не, друг ще бъде. Саутам е нататък,

а този иде нейде откъм Уорик.

 

УОРИК

Че кой ще е? Приятел неочакван?

 

СЪМЪРВИЛ

Наблизо са. Ще го узнаем скоро.

 

КРАЛ ЕДУАРД

Тръбачо, приближи се към стените

и дай сигнал за преговори с тях!

 

РИЧАРД

Виж как стърчи над бойниците Уорик!

 

УОРИК

Женкарят Едуард бил вече тук?

Къде са съгледвачите ни, спят ли,

или са ни предали, та сега

узнаваме за неговия поход?

 

КРАЛ ЕДУАРД

Съгласен ли си, Уорик, да отвориш

вратите на тоз град, превил коляно,

да наречеш крал Едуард свой крал

и от ръката му да просиш милост?

Направиш ли го, той ще ти прости.

 

УОРИК

Не, ти съгласен ли си да отдръпнеш

войските си оттук и спомнил кой

те е издигнал и свалил, разкаян,

мен, Уорик, да приемеш за наставник?

Направиш ли го, ще останеш дук.

 

РИЧАРД

Аз мислех, че поне ще каже „крал“!

Или неволно се е пошегувал?

 

УОРИК

Нима е низко званието „дук“?

 

РИЧАРД

Съвсем не е, щом беден граф го дава.

Васал до гроб за него ще ти бъда!

 

УОРИК

Аз, Ричард, дадох кралството на брат ти!

 

КРАЛ ЕДУАРД

И тъй да е, все пак е мое значи!

 

УОРИК

Не си Атлас^[29] за тъй огромно бреме,

затуй, слабако, взех си го обратно

и сложих го на плещите на Хенри.

Той крал е мой! Аз поданик съм негов!

 

КРАЛ ЕДУАРД

Но тоз твой крал е, графе, пленник мой.

Сега кажи да чуем, храбри Уорик:

какво е едно тяло без глава?

 

РИЧАРД

Горкичкият ни граф! Не е предвидил,

че той десетката додето вади,

друг асото му вдига от тестето!

В двореца на епископа остави

ти своя крал и сто срещу едно

ще се намерите със него в Тауър!

 

КРАЛ ЕДУАРД

Така ще стане. Но си още Уорик!

 

РИЧАРД

Лови момента, Уорик! На колене!

Сега кови! Желязото изстива!

 

УОРИК

Ръката си по-скоро ще отрежа

и с другата по тебе ще я хвърля,

ала платна не ще сваля тъй ниско,

че в твоите ръце да се предам!

 

КРАЛ ЕДУАРД

Разгъвай ги тогаз и да ти бъдат

благоприятни ветрове и прилив!

Но знай, навила смолните ти къдри,

ръката ми, додето още топла

е твоята отсечена глава,

с кръвта ти ще напише във праха:

„Менящият се с ветровете Уорик

не ще изменя вече!“

 

УОРИК

О, мило знаме! Вижте, Оксфорд иде!

 

ОКСФОРД

Оксфорд, Оксфорд, за Ланкастър!

 

РИЧАРД

Вратите са отворени. Да влезем!

 

КРАЛ ЕДУАРД

Тъй тил оголваме за друг противник!

Да чакаме в готовност — те безспорно

ще се опитат да извършат излаз,

за да ни срещнат в бой, а ако не,

градът е слабо укрепен и ние

без много труд ще ги изчоплим вън!

 

УОРИК

Навреме, Оксфорд! Липсваше ни много!

 

МОНТАГЮ

Монтагю, Монтагю, за Ланкастър!

 

РИЧАРД

За твоята измяна ти и брат ти

ще ни платите с ценната си кръв!

 

КРАЛ ЕДУАРД

По-силен враг — по-радваща победа!

Сърцето ми предчувствува успех!

 

СЪМЪРСЕТ

Съмърсет, Съмърсет, за Ланкастър!

 

РИЧАРД

Двамина дукове на Съмърсет

платиха със живота си на Йорк —

ако е здрав тоз меч, ще станат трима!

 

УОРИК

Ха, ето го и Кларънс със войска,

достатъчна, за да се справи с брат си!

Стремежът му към справедливостта

надвил е, виждам, братското му чувство.

Ела при мене, зетко! Знам, ще дойдеш,

когато Уорик вика!

 

КЛАРЪНС

                А това

какво то значи, знаеш ли го, татко?

Позора си към тебе запокитвам!

Аз няма да руша дома, чиито

стени баща ми е споил с кръвта си,

за да издигам Ланкастър на трона!

Нима си мислиш, Уорик, че съм толкоз

безчувствен, груб, жесток и изроден,

че да насоча меча на войната

към своя роден брат и крал законен?

Ще ми напомниш клетвата навярно.

Да й остана верен, би било

по-скверен грях от този на Йефтай^[30],

принесъл дъщеря си в жертва Богу.

За своята простъпка се разкайвам

така дълбоко, че за да заслужа

от брат си прошка, тук те обявявам

свой смъртен враг и казвам, че където

и да те срещна (а пък ще те срещна,

ако покажеш нос отвъд зида!),

ще ти платя, задето ме подмами.

Аз тебе предизвиквам, а към брат си

обръщам руменеещи страни:

„Прости ми, Едуард, ще го изкупя!

Ти, Ричард, изглади чело! От днеска

не ще ме видиш тъй непостоянен!“

 

КРАЛ ЕДУАРД

Ела при брат си! По-любим те чувствам,

отколкото ако до днес изобщо

не бе ни давал повод да те мразим!

 

РИЧАРД

Добре дошъл! Постъпи като брат!

 

УОРИК

О, свръхизменник! О, клетвопрестъпник!

 

КРАЛ ЕДУАРД

Е, Уорик, ще напуснеш ли стените

или да ти ги струпаме отгоре!

 

УОРИК

Не съм се сгушил тук, за да се браня!

Към Барнет тръгвам. Хайде, Едуард,

срещни ме на открито, ако смееш!

 

КРАЛ ЕДУАРД

Ще смея, Уорик, и ще тръгна пръв!…

Напред, бойци! Победа! Свети Георги!

Втора сцена

 

КРАЛ ЕДУАРД

Стой тук и нека с теб умре страхът ни,

защото от страшилището Уорик

се плашехме ний всички. Монтагю,

аз тебе търся! Твоят ред сега е,

че инак в гроба Уорик ще скучае!

 

УОРИК

Ах, кой е тук? Приятел или враг,

кажи ми, друже: кой е победител,

Йорк или Уорик? Но защо ли питам —

туй тяло изпосечено, тез кърви,

таз слабост, туй заглъхващо сърце

ми казват, че след малко ще предам

останките си тленни на пръстта,

а на врага — честта от тази битка!

Така под ударите на дърваря

загива кедърът, чиито клони

са приютявали орела царствен,

в чиято сянка кралят лъв е дремал,

и който извисявал е върха си

дори над вечното дърво на Зевса^[31]

и защитавал немощните храсти

от яростния зимен горолом.

Очите ми, които, ето вече

смъртта покрива с черното си було,

по-остро и от слънцето по пладне

проникваха в измените на двора

и хората сравняваха тез бръчки

по челото ми, пълни с кръв сега,

със кралски гробници, защото кой

бе този крал, комуто да не можех

да изкопая гроба, кой монарх

посмяваше за миг да се усмихне,

когато Уорик беше сключил вежди?

И ето, всичко, цялата ми слава —

оваляна във прах и кръв! Къде са

дворци, градини, замъци? От всички

земи, които имах, ми остава

едно парче като за моя ръст.

Какво са власт, богатства? Прах и пръст!

Постигай приживе каквото щеш,

накрая все ще трябва да умреш!

 

СЪМЪРСЕТ

Ах, Уорик, ако беше оцелял,

загубеното щяхме да си върнем!

Кралицата е слязла на брега —

сега узнахме го — с голяма сила;

да имаше в теб сила да избягаш!

 

УОРИК

Да имах, не бих бягал!… Монтагю,

любими братко, ако си наблизо,

вземи ръката ми и със целувка

задръж за миг духа ми, да не литне!

Не ме обичаш, виждам, инак с плач

измил би, братко, спечената кръв,

която не ми дава да говоря!

По-бързо, Монтагю, или съм мъртъв!

 

СЪМЪРСЕТ

О, Уорик, Монтагю те изпревари

и теб зова до сетния си дъх.

„Предайте моя поздрав — така каза —

на храбрия ми брат!“ И още много

опита се да каже, ала то

неясно като гръм във сводест зимник

за мен остана; чух да казва само

с последно хъркане: „Прощавай, Уорик!“

 

УОРИК

Мир на праха му! Бягайте, милорди!

До среща на небето!

 

ОКСФОРД

                Преди туй

кралицата да срещнем тука долу!

Побързайте!

Трета сцена

 

КРАЛ ЕДУАРД

Дотук съдбата ни лети нагоре

и ни венчава с лаврови венци,

но сред сияйното небе съзирам

един опасен черен облак, който

насочва се към славното ни Слънце^[32]

и, виждам, ще го стигне, преди то

да влезе в свойте западни покои:

с набраните във Галия войски

кралицата е минала Ръкава

и се насочва да се срещне с нас.

 

КЛАРЪНС

От първия ветрец тоз черен облак

ще се разсее или върне там,

отдето е дошъл. Лъчът на Йорк

ще изсуши зловредните му пари —

не всеки облак, знаем, носи буря!

 

РИЧАРД

Тя води трийсет хиляди войници

по груби сметки. Съмърсет и Оксфорд

са слели с нея своите войски.

Ако успее да си вземе дъх,

ще се окаже равна с нас по сила.

 

КРАЛ ЕДУАРД

От предани приятели узнахме,

че тяхна цел е Тюксбъри. Ще тръгнем

и ний за там. Надвихме ги край Барнет,

а „весел дух скъсява дълъг път“;

по нашия, при туй от всяко графство,

към нас ще се прибавят нови сили.

Да бие барабанът! И кураж!

Четвърта сцена

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Милорди, мъдрият в беда не плаче,

а търси начин как да я оправи.

Какво, че мачтата ни е строшена,

въжето — скъсано, че сме без котва,

че половината ни екипаж е

погълнат от морето — нали още

кормчията е жив? Нима е редно,

оставил руля, той като дете

сълзи да лее в морската вода

и да подсилва силното, додето

сред хленча му в скалите се разбие

злочестият му кораб, който с ловкост

и смелост би могъл да се спаси?

Да кажем, че за нас бе котва Йорк —

какво от туй? Че Монтагю бе мачта —

какво от туй? Че мъртвите ни бяха

платна на кораба — какво от туй?

Не е ли Оксфорд втора здрава котва?

А Съмърсет не е ли втора мачта?

Не можем ли ний двама с моя Нед,

макар неопитни, веднъж да вземем

в ръцете си кормилото? Ний няма

да заревем, а курса ще държим

(дори и срещу вятъра) далече

от всички плитчини и канари,

които застрашават ни. Вълните

от ласка и от упрек не разбират,

а Едуард не е ли зло море?

Коварна плитчина не е ли Кларънс?

Не е ли Ричард зъбеста скала?

Врази са те на всекиго от нас:

Да плуваш по вълните — ще те глътнат!

По пясъка да тръгнеш — ще те всмукне!

Да скочиш на скалата — или прилив

ще те отмие, или ще загинеш

от глад и жажда! Тройна смърт ни дебне.

Това ви казвам, за да знае всеки,

ако му мине през ума да бяга,

че братята ще бъдат милосърдни

към него като тези три беди,

не повече! Затуй ви казвам: смелост!

Когато нещо е неотвратимо,

детинска слабост е да роним сълзи!

 

ПРИНЦ ЕДУАРД

Дори страхливец — мисля, — ако чуе

жена да произнася тези думи,

туй би му вдъхнало тъй много храброст,

че гол, без меч, нападнал би противник,

въоръжен до зъби! Туй не значи,

че се съмнявам в някого от вас,

защото, ако само подозирах,

че някой е страхливец тук, отдавна

да съм му казал сам да си отиде,

наместо в труден миг да заразява

съседа си със своята уплаха.

Все пак, ако такъв присъства тук

(не дай си Боже!), нека ни напусне,

преди да ни дотрябва помощта му!

Жени, деца да имат толкоз храброст,

а пък бойците да загубят дух,

туй би било позор невероятен!

 

ОКСФОРД

Чудесни принце, ти си възкресил

чутовния си дядо! Жив бъди

и неговата слава възроди!

 

СЪМЪРСЕТ

А който хладен е към таз надежда,

да си върви, в леглото да се мушне

и, стане ли, да му се смеят всички

като на бухал, появил се денем!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Благодаря ви, Съмърсет и Оксфорд!

 

ПРИНЦ ЕДУАРД

И приемете благодарността

на този, който още няма друго!

 

ПРАТЕНИКЪТ

Гответе се, милорди! Едуард

е недалече и готов за бой!

 

ОКСФОРД

Предчувствах го: отблизо ни притиска,

със цел да ни завари неготови!

 

СЪМЪРСЕТ

Но сбъркал е, защото сме в готовност!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Сърцето ми се радва на духа ви!

 

ОКСФОРД

На таз черта ще построим войската

и няма да отстъпим нито крачка!

 

КРАЛ ЕДУАРД

Привърженици мои, там отсреща

стърчи трънливата гора, която

със Божа помощ и със ваши сили

ще трябва днес до стъмване да бъде

изкоренена! Повече не искам

да ви разпалвам — и така пламтите,

и знам, ще я превърнете на пепел.

Сигнал за битка! Лордове, напред!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Приятели, сълзите ми са в спор

с това, което искам да ви кажа,

защото виждате: при всяко слово

аз трябва преди туй да ги преглъщам.

Две думи само: кралят ви е в плен,

короната му — грабната, народът —

без жал избиван, кралската хазна —

изчерпана, законите — изтрити;

а там отсреща е вълкът, извършил

таз грозна пакост! Правото е с вас!

Бъдете храбри! С Божието име

напред срещу врага! Сигнал за бой!

Пета сцена

 

КРАЛ ЕДУАРД

С това завърши дългият раздор.

Водете Оксфорд в замъка ми „Хеймз“!

На Съмърсет главата — още тук!

Водете ги! Не ща да ги изслушвам!

 

ОКСФОРД

И аз не ща да те тревожа с думи!

 

СЪМЪРСЕТ

И аз не ща! Приемам свойта участ!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

В тоз смутен мир ний тъжно се делим,

но чака ни щастлив Йерусалим^[33]!

 

КРАЛ ЕДУАРД

А бе ли разгласено, че ще има

награда за тоз, който хване принца,

и кралска прошка за самия него?

 

РИЧАРД

Да, сър. И ей го иде, млад и дързък!

 

КРАЛ ЕДУАРД

Да дойде! Нека чуем тоз левент!

Тъй младо трънче, вече да боде?

С какво ти, Едуард, ще ми платиш

това, че се опълчи срещу мене,

и мойте поданици разбунтувал,

донесе ми безброй горчивини?

 

ПРИНЦ ЕДУАРД

С език на поданик ще ми говориш,

надменни Йорк! Чрез моите уста

баща ми казва ти: предай властта си

и коленичил стой, додето аз

ти върна същия въпрос, на който

ти искаш аз на теб да отговарям!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Да имаше баща ти тази твърдост!

 

РИЧАРД

Тогава щяхте да сте с фуста вие,

а не във гащите на Ланкастър^[34]!

 

ПРИНЦ ЕДУАРД

Езоп да пази свойте вехти басни

за зимни нощи — тука не подхождат

със кучите си гатанки^[35]!

 

РИЧАРД

                        Ах, пале,

за тези думи с бич ще те нашибам!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Нали за бич на хората роден си!

 

РИЧАРД

Махнете тая хлевоуста баба!

 

ПРИНЦ ЕДУАРД

Махнете по-добре тоз гърбав кресльо!

 

КРАЛ ЕДУАРД

Мълчи, хлапе, ще ти смиря езика!

 

КЛАРЪНС

Хлапако невъзпитан, ставаш дързък!

 

ПРИНЦ ЕДУАРД

Аз знам дълга си, вие всички — не!

Гърбати Дик, клетвопрестъпни Джордж,

развратни Едуард, добре ме чуйте:

аз по-висок от вас съм, долни, подли

изменници!… А ти си узурпирал

правата на баща ми, а и мойте!

 

КРАЛ ЕДУАРД

Дръж туй, подобие на тая врачка!

 

РИЧАРД

А, още риташ? От това ще кротнеш!

 

КЛАРЪНС

А туй, задето съм клетвопрестъпник!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

И мен убийте!

 

РИЧАРД

                Само да желаеш!

 

КРАЛ ЕДУАРД

Не, Ричард, стига! Вече прекалихме!

 

РИЧАРД

Защо да пълни въздуха със думи?

 

КРАЛ ЕДУАРД

Припадна! Изцерете я със нещо!

 

РИЧАРД

Ще те помоля, Кларънс, извини ме

пред брат ни, краля: трябва незабавно

към Лондон да летя по важно дело.

Когато дойдете, ще има новост!

 

КЛАРЪНС

Какво? Какво говориш?

 

РИЧАРД

                        Тауър! Тауър!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

О, Нед! О, сладки Нед! Проговори!

Не можеш ли?… Изменници! Кръвници!

Убийците на Цезаря не щяха

да бъдат обвинени, порицани

като престъпници, ако тогава

злодейството им би могло да бъде

сравнено с вашето! Той бил е мъж,

а моят син — дете (сравнен със него).

Мъжете не изливат своя бяс

върху деца! Коя е тази дума,

по-лоша от „убийци“, да я хвърля

в лицата ви? Но не, ако говоря,

сърцето ми, усещам, ще се пръсне!

Затуй — за да го пръсна — ще говоря!

Колачи! Кръвопийци! Людоеди!

Какъв цветец откъснахте без време!

Палачи, вие нямате деца,

защото инак мисълта за тях

ви би внушила милост; но ако

родят ви се, дано ви ги заколят,

тъй както вий заклахте моя принц!

 

КРАЛ ЕДУАРД

Махнете я! Издърпайте я вън!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Не, никога! Просни ме тук, до него!

Прощавам ти смъртта си — направи го!

Отказваш ли? Тогава, Кларънс — ти!

 

КЛАРЪНС

Кълна се, че от мен не ще получиш

такова удоволствие!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

                        Смили се!

Стори го, драги Кларънс, мили Кларънс!

 

КЛАРЪНС

Не чу ли, че отказах ти под клетва?

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Ти толкоз клетви си престъпил, Кларънс!

А беше грях тогаз, сега е милост!

Не искаш ли? Къде е оня дявол,

чудовището Ричард? Ричард, где си?

За теб убийството е благо дело,

ти просещия смърт не си отблъсвал!

 

КРАЛ ЕДУАРД

Махнете я! Издърпайте я, казах!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Дано ви стигне неговата участ!

 

КРАЛ ЕДУАРД

Къде отиде Ричард?

 

КЛАРЪНС

                В Лондон, братко.

Тъй бързаше, че струва ми се, там

го чака кървава вечеря в Тауър.

 

КРАЛ ЕДУАРД

Той пипа бързо, щом намисли нещо.

Да тръгваме! Войската разпуснете,

като платите и благодарите

на простите бойци. И тъй, към Лондон,

където нашата кралица вече

навярно подарила ни е син!

Шеста сцена

 

РИЧАРД

Здравейте, сър! Пак с библия в ръка?

 

КРАЛ ХЕНРИ

Да, пак, добри ми сър… Защо „добри“?

„Сър“ стигаше. Ласкателството грях е.

Да кажеш „добър Глостър“, е като

да кажеш „добър дявол“ — чист абсурд

и в двата случая… Не, „сър“, и толкоз!

 

РИЧАРД

Сами ни оставете, коменданте!

 

КРАЛ ХЕНРИ

Тъй лошият овчар от вълка бяга,

тъй точно беззащитната овчица

отдава първо руно, после гърло

на ножа на месаря… Какви сцени

със кръв и смърт подготвил ни е Росций^[36]?

 

РИЧАРД

Така е, гузният негонен бяга,

зад всеки храст крадецът вижда стражи.

 

КРАЛ ХЕНРИ

Певецът горски, съумял по чудо

да се спаси от храста насмолен,

щом види клонка, пърха във уплаха

и аз сега със ужас гледам храста,

във който бедното ми пиле беше

подмамено, пленено и убито!

 

РИЧАРД

Голям глупец и празноглавец бил е

критянинът, обучил своя син

да хвърка като птица. То се знае,

хвъркатичкото цопнало в морето!

 

КРАЛ ХЕНРИ

Да, аз Дедал^[37] съм; моят син — Икар;

баща ти — Минос; Едуард — туй слънце,

стопило восъка на мойто чедо;

а ти — морето, в чийто зъл въртоп

загина той! Убий ме с меч, не с думи!

Гръдта ми по-охотно ще приеме

стоманата, отколкото ухото —

ужасния ти разказ. Обясни ми:

защо си тук? Живота ли ми искаш?

 

РИЧАРД

Какво? Нима ме мислиш за палач!

 

КРАЛ ХЕНРИ

Не, знам, че си убиец и кръвник.

Палачът не убива невиновни.

 

РИЧАРД

Сина ти аз убих за дързостта му.

 

КРАЛ ХЕНРИ

Ако при първата ти дързост тебе

убил бе някой, син ми би бил жив!

И аз предсказвам, че безброй човеци,

които днес не дават капка вяра

на моя страх, ще плачат безутешно

(родители — по мъртви синове,

вдовици — по погубени съпрузи,

сираци — по загинали бащи)

и в сълзи и въздишки ще проклинат

часа, във който ти си се родил!

Във тоя час е кобно викал бухал,

мяукала е нощна кукумявка,

ужасна буря — къртила дървета,

чер гарван — гракал, кучета са вили,

крещяли свраки във нестроен хор.

Сред тез поличби майка ти е дала

с големи мъки, но за малко радост

живот на тебе, уроде безформен,

по нищо неприличащ на плода,

очакван от тъй хубаво дърво!

Родил си се със зъби — знак, че идеш

на тоя свят, за да разкъсваш хора,

и писано ти е — ако е вярно,

което казват…

 

РИЧАРД

                Стига съм те слушал!

Не свършил, прорицателю, умри!

Защото ми е писано и туй!

 

КРАЛ ХЕНРИ

И много още кръвнини след него!

О, Господи, прости ми и прости му!

 

РИЧАРД

Какво? Кръвта на Ланкастър се стича

към плочите надолу! Аз пък мислех,

че както е честолюбива, трябва

нагоре да се вдига. Бедни Хенри,

виж, мечът ми по тебе лее сълзи.

Дано такива — пурпурни — се леят

от всеки, който мисли зло на Йорк!

Ако искра живот мъжди във тебе,

върви, върви във ада. И кажи им,

че те изпраща Ричард, който няма

ни жал, ни страх, ни обич!

                        Тези думи,

които той изрече, бяха верни:

от майка си съм чувал много често,

че бил съм се родил напред с краката.

Защо пък не? Не съм ли имал право

да бързам да изтребя тез, които

отнели са ни правото? Жената,

която ме поела, така казват,

извикала: „О, Господи Исусе,

той има зъби!“ И така било,

и туй говорело, че аз съм щял

да хапя, да ръмжа и да разкъсвам!

Тогава, щом небето е създало

тъй криво тялото ми, нека адът

изкълчи съответно и ума ми!

Аз нямам братя! Инак съм издялан,

не като тях. И обичта, която

наричат беловласите „небесна“,

да никне и цъфти у всички други,

които си приличат, не у мен!

Аз сам съм. Сам за себе си. Така че

пази се, Кларънс, ти деня ми сенчиш,

но аз съм ти приготвил мрачна нощ:

такива предсказания ще пусна

в слуха на Едуард, че той ще почне

да тръпне за живота си и аз,

за да прогоня неговия страх,

ще стана твойта смърт. Сега крал Хенри

и малкия му принц ги няма вече —

твой ред е, Кларънс, после ред на друг,

додето стана пръв над всички тук!…

Ще хвърля тялото във друга стая

и там ще тържествувам и играя!

Седма сцена

 

КРАЛ ЕДУАРД

Отново сме на кралския си трон,

за втори път добит със вража кръв.

Какви смелчаци във разцвет на сили

пожънахме като узряла нива!

Три Съмърсета, трижди прословути

на тоя свят с безспорната си храброст;

два Клифорда — бащата и сина;

и два Нортъмбърланда, от които

по-смели рицари до днес не са

смахмузвали коне при боен зов;

най-сетне двете стръвни мечки, Уорик

и Монтагю, които омотали

във своята верига краля лъв,

гората караха да тръпне цяла

от страшния им рев. По този начин

прогонихме страха от своя трон

и сигурност подложихме под него.

Ела с наследника ни, мила Бес^[38]!

Дай, дай да го целуна. Малки Ед,

ти в мир короната за да получиш,

във брони твойте чичовци и аз

сме бодърствали дълги зимни нощи

и крачили във знойни летни дни —

когато в гроба си положа мощи,

плода на ратния ни труд жъни!

 

РИЧАРД (настрани)

Ти положи ги, а пък аз ще зная

да му съсипя жътвата, защото

не ме зачитат тук за пет пари!

Тоз гръб природата ми го е дала,

да мъкна с него тежести, и аз

ще го използвам, даже ако трябва

от тежестта да ми изхруска кръста!

Мой ум, мисли — таз гърбица ще носи!

 

КРАЛ ЕДУАРД

Кралицата ни възлюбете, братя,

и целунете принца Едуард,

ваш царствен племенник, във знак на обич!

 

КЛАРЪНС

Дълга си към престола запечатвам

на устните на този мил отрок!

 

КРАЛ ЕДУАРД

Благодаря ти, драги братко, Кларънс!

 

РИЧАРД

Целувайки плода, аз давам израз

на обич към родилия го ствол!

Учителя си тъй целуна Юда,

когато тайно мислеше му злото!

 

КРАЛ ЕДУАРД

Душата ми постигна своя блян:

на трона съм сред мир и братска обич.

 

КЛАРЪНС

Какво да правим с Маргарита, сър?

Рение, баща й, дал е на Луи

в залог Сицилия и Божи гроб

и вече пратил е за нея откуп.

 

КРАЛ ЕДУАРД

Да си върви! На кораба веднага!

Сега какво остава ни освен

с безгрижна радост да се посветим

на шествия и весели забави,

които всеки двор охотно прави?

Тръба, тръби! Беди, на добър час!

Безбурни дни разтварят се пред нас!