Уилям Шекспир
Хенри IV. Първа част ^[0] (12)

Първа сцена

 

ХОТСПЪР

Добре го каза, благородни Дъглас!

Ако правдивият в тез подли дни

не беше често считан за ласкател,

аз бих ти дал тъй щедра препоръка,

че никой днешен рицар да не бъде

ценен на тоя свят наравно с теб.

По дявола, не мога да лаская,

презирам раболепните езици,

но в туй сърце, шотландецо, ти имаш

най-почетното място. Провери го!

Поискай доказателства от мен!

 

ДЪГЛАС

Лорд Пърси, ти си крал на доблестта!

Не зная мъж, на който да не смея

да дам отпор!

 

ХОТСПЪР

                И правилно постъпваш!

Какво е туй писмо?…

                Благодаря ти!

 

ПРАТЕНИКЪТ

За вас, милорд, от вашия баща.

 

ХОТСПЪР

Как тъй писмо? Защо не иде сам?

 

ПРАТЕНИКЪТ

Внезапна болест го възпря, милорд.

 

ХОТСПЪР

Намерил е кога да боледува!

По дявола! Войската кой командва?

Кого е назначил за свой заместник?

 

ПРАТЕНИКЪТ

Запитайте писмото му, милорд.

 

УУСТЪР

Кажи ми, драги, тежко ли е болен?

 

ПРАТЕНИКЪТ

Три дни, преди да тръгна, го свали,

а лекарите, като тръгвах, бяха

тревожни за живота му, милорд.

 

УУСТЪР

Да беше поизчакал с болестта си,

додето оздравеят времената!

Днес, както никога, ни трябва здрав!

 

ХОТСПЪР

Да легне днес! Да заболее днес!

Таз болест пуска своята зараза

в кръвта на плана ни, тя пъпли вече

във бойния ни лагер! Той ми пише

за някакъв дълбоко скрит недъг,

за туй, че трудно можел чрез посредник

да набере съюзници тъй бързо

и че не смеел да възложи толкоз

опасно дело другиму освен

на себе си… Но смел съвет ни дава,

да пробваме, макар и с малки сили,

военното си щастие, защото

било — той казва — късно да се плашим,

понеже несъмнено кралят знаел

за нашите кроежи срещу него.

Какво ще кажете?

 

УУСТЪР

                Че тази болест

осакатява цялото ни дело!

 

ХОТСПЪР

Да, точно тъй, откъсва му цял крайник…

И все пак не, заклевам се в небето!

Това, че той отсъства тук, след време

ще се окаже не тъй лошо, както

във този миг изглежда. Нима бихме

постъпили разумно, ако всичко

заложехме върху единствен зар,

ако в едничка битка поверехме

на сляпата случайност всичко свое?

Не бихме, не! Това ни би довело

до дъното на нашите надежди,

изчерпало би всичките ни сили

до края им!

 

ДЪГЛАС

Така е, честна дума!

А, знаейки за бъдното наследство,

ще сме способни със замах да харчим,

разчитайки на него. Зад гърба си

ще имаме резервен бастион.

 

ХОТСПЪР

Укритие и сборно място, в случай

че дяволът и лошата съдба

навъсят се към крехкото ни дело.

 

УУСТЪР

Все пак желал бих брат ми да е тук.

Характерът на делото ни иска

сплотеност между нас. Онез, които

не знаят, че баща ти заболял е,

ще си рекат, че трезва предпазливост,

лоялност към престола и дори

враждебност към целта ни са го спрели

да дойде тук. И само помисли си

как тази мисъл може да превърне

във отлив прилива на тез, които

текат към нас, да хвърли сред войската

съмнения във нашите права,

защото знаете, че ний, които

нападаме, сме длъжни да се крием

от строгото съдийство на ума

и да затуляме грижливо всяка

най-малка бойница, през чийто процеп

преценката му може да ни стрелне.

Мнозина в тази липса на баща ти

ще видят колебание, каквото

до днес не са допускали у нас.

 

ХОТСПЪР

Пресилвате нещата! Аз пък виждам

в отсъствието на баща си нещо,

което ще изтъкне дързостта

на плана ни, ще го изпълни с блясък

по-жив от оня, който би ни дало

присъствието му. Защото всеки

ще си помисли: щом без него смеят

да тръгнат срещу краля, то със него

ще му катурнат трона като нищо! —

Наред е всичко! Ставите са здрави!

 

ДЪГЛАС

И то напълно! Думичката „страх“

не е известна в превод на шотландски!

 

ХОТСПЪР

Добре дошъл, мой родственико Върнон!

 

ВЪРНОН

Дано вестта ми е добре дошла!

Граф Уестморланд се приближава с мощна

войска от седем хиляди бойци.

Принц Джон е с него.

 

ХОТСПЪР

                Нищо страшно. Друго?

 

ВЪРНОН

Узнах, че кралят възглавил е лично

добре въоръжена бойна сила

и с бързи преходи върви към нас.

 

ХОТСПЪР

Да заповяда! А къде е син му,

чевръстият в нозете Уелски принц,

известният на всички ветрогон,

със своите приятели, които

пред чаша вино кряскат на света:

„Пътувай си!“

 

ВЪРНОН

                Във бляскави доспехи,

въоръжени всички, те препускат,

развели рошави пера от щраус,

по-весели и свежи от орли,

които са се къпали наскоро,

сияещи във сърмени одежди

като черковни образи, със дух

като природата през майски ден,

великолепни като юлско слънце,

като козлета жизнени и пълни

със жар на млади бикове. Сред тях

видях принц Хари, със подбрадник стегнат,

във броня и набедреници тежки,

да скача — ще речеш крилат Меркурий^[79]! —

в седлото със изящество на ангел,

слетял от облак, за да обуздае

горещ Пегас и очарова всички

със пример на ездаческо изкуство!

 

ХОТСПЪР

Достатъчно! Ти хвърляш ме във треска

по-лошо и от мартенското слънце^[80]

със тез хвалби! Да дойдат! Те пристигат

в украса като жертвени животни

и ний към огнеоката Белона,

сестрата Марсова^[81], ще ги изпратим

горещи още! До уши във кръв

ще тъне брат й! Где е моят кон,

като светкавица да литна с него

към този Уелски принц, за да се бием

в двубой без милост — Хари срещу Хари, —

додето за един часът удари!…

Да беше тук Глендауър!

 

ВЪРНОН

                А за него

във Уустър^[82] чух, че щял да е готов

с войската си едва след две недели.

 

ДЪГЛАС

Таз вест е най-ужасната от всички!

 

УУСТЪР

Наистина от нея лъха мраз!

 

ХОТСПЪР

А колко хиляди повел е кралят?

 

ВЪРНОН

Най-малко трийсет!

 

ХОТСПЪР

                Нека са четирсет!

И без баща ми, без Глендауър също,

ний войнство сме голямо и могъщо.

Не е далече праведният съд^[83] —

да мрем със смях, щом дойде ни часът!

 

ДЪГЛАС

Не ме е страх. Аз знам: не ще загина,

преди да е изтекла таз година!