Уилям Шекспир
Ричард II ^[0] (6)

Първа сцена

 

ГОНТ

Дали ще дойде кралят, та да мога

с последния си дъх добър съвет

да дам на своеволната му младост?

 

ЙОРК

Недей прахосва сили — все едно,

съветите не стигат до слуха му.

 

ГОНТ

Езикът на умиращите можел

като добрата музика да кара

човеците да слушат, тъй съм чувал:

броени думи никой не хаби;

с труд шепнени, в тях правдата тръби

и нашето ухо е по-открито

към който чувства, че е близък краят,

отколкото към младите, които

за своя полза често ни ласкаят;

по-ярко помним него — вече странник —

и туй, което казва той, защото

е сетен звук на флейта, лъч на заник,

последен сладък вкус от пиршеството.

Крал Ричард приживе не ме изслуша,

дано слуха му — гаснейки — отпуша!

 

ЙОРК

Не, той задръстен е със комплименти —

а пък пред тях и мъдрият е слаб, —

с любовни песни, чийто вреден звук

е винаги подмамвал младостта,

със слухове за италиански моди,

подир които нашата страна,

задъхана, търчи, откак се помни,

в маймунско подражание! Кажи ми,

нима се е родила нейде новост —

макар безвкусна, колкото си щеш! —

която, пусната от услужливци,

да не бръмчи в ушите му след миг?

Разумните напътствия не влизат

в ума му, гдето властвува капризът,

и ти за него не хаби слова —

не ти достига дъх и без това!

 

ГОНТ

Издъхвайки, усещам, че смъртта

ми вдъхва дарбата на предсказател:

младежкото му буйство ще е кратко,

защото буен огън бързо свършва,

дъждецът трае, а пороят спира,

тоз, който гони коня, капва скоро,

и чаплата Суетност много бързо,

изяла всичко, себе си разкъсва^[13].

Тоз кралски трон, тоз остров скиптроносец,

таз горда твърд, туй жилище на Марса,

тоз земен рай, таз крепост, във която

природата сама ни е укрила

от мор и от войни, тоз свят отделен,

родина на добра порода хора,

тоз ценен камък в сребърния пръстен

на океана, който го предпазва

като защитен вал и ров на крепост

от завистта на другите страни,

тоз край благословен, таз честна пръст,

това велико кралство, тази наша

прекрасна Англия, таз родна майка

и дойка на почитани крале,

прославили се вредом по света

с дела на рицарство и християнство,

чак до упорната Юдея, гдето

е гробът свят на нашия Спасител —

когато си представя, че таз скъпа,

безценна люлка на велики хора

е дадена — о, смъртен срам! — под наем

като чифлик, като стопанство селско!

Таз Англия, която досега

бе обсадена само от морето

и даваше със скалния си бряг

добър отпор на влажния Нептун,

сега е в плен, обвързана позорно

в шумящи свитъци от овча кожа,

напръскани с мастилени петна!

Таз Англия, бленуваща победи,

сама се победи по срамен начин.

Да знам, че с мен издъхнал би тоз срам,

със радост към смъртта бих тръгнал сам!

 

ЙОРК

Пристига кралят. Мек бъди със него —

седло не носят буйните жребци.

 

КРАЛИЦАТА

Как чувствате се, чичо Ланкастър?

 

РИЧАРД

Е, как сме, Гонт? На своя пост все още?

 

ГОНТ

На пост все още, но изпосталял

от много постене по ваша воля:

за спящата си Англия не спя

и този пост безсънен ме стопи;

отказана ми бе и радостта,

подхранваща бащите — да не виждам

любимия си син, тоз втори пост

ме смъкна още повече, кралю;

а мойте мъки, те не знаят пост

и аз, от изпитания изпит,

от ядове изяден, се страхувам,

че този мой вързоп от кости жалък

за гроба ми ще бъде постен залък.

 

РИЧАРД

Болник тъй леко думи да плете?

 

ГОНТ

Над мойта скръб си правят глуми те —

от теб я имам аз и се старая

да я прикривам, за да те лаская.

 

РИЧАРД

Един умиращ да ласкае здрав?

 

ГОНТ

Най-често е обратно, тук си прав.

 

РИЧАРД

Защо тогаз ти мене ще ласкаеш?

 

ГОНТ

Защото си умиращ, без да знаеш.

 

РИЧАРД

Аз здрав съм, а теб виждам, че си зле.

 

ГОНТ

Пък аз зле виждам теб, и в двоен смисъл:

зле виждам те, и виждам те, че зле си.

Страната ти е твойто смъртно ложе,

в което ти лежиш със болно име,

свещеното си тяло поверил

на тези точно лекари, които

са го направили да заболее.

Безброй ласкатели са се вгнездили

във твоята корона, чийто обръч

е колкото главата ти, но кара

да страда тежко цялата страна.

О, ако твоят дядо би могъл

с око на прорицател да прозре,

че неговият внук ще носи гибел

на синовете му, за да държи

далеч от тебе бъдещия срам,

от трона би те смъкнал, преди още

да си го обладал, та, обладан

от злите духове, до туй да стигнеш,

че днеска да се смъкваш сам от него!

Да беше ти владетел на света,

пак срамно би било да отдадеш

страната си в аренда, а когато

на тоя свят владееш само нея,

свръхсрам за теб е да я срамиш тъй!

Не си ти крал на Англия, а неин

владелец само, чифликчия, който

е подчинен на нейните закони

и сам…

 

РИЧАРД

        Умопобъркал се старик,

с предлога, че самият си във треска,

ти дръзваш с вледеняващи заплахи

да правиш бледи кралските ми бузи,

като изгонваш гневната ми кръв

от нейните владения! Кълна се

във кралската си власт, ако не беше

брат на сина на славния ни Едуард,

езикът ти, сечащ с такава смелост,

главата ти да е отсякъл вече

от тези непочтителни плещи!

 

ГОНТ

Не ме щади, о, сине млад на Едуард,

затуй че на баща му Едуард син съм!

Като новоизлюпен пеликан

кръвта на своя род ти пил си вече^[14],

и брат ми, простодушният ни Глостър,

могъл би да свидетелства, че никак

не чувстваш угризения, когато

ти трябва малко Едуардова кръв;

така че помогни на болестта ми

и, както прави Времето с косата,

срежи един цветец, отдавна сух!

Дорде си жив, да те покрива срам,

а след това да става по-голям! —

това за теб е моята прокоба…

Носете ме в леглото… после в гроба —

живота да обичат тез, които

живеят във спокойствие честито!

 

РИЧАРД

И в гроба да отидат тези, дето

живеят с дърта злоба във сърцето!

 

ЙОРК

Отдайте думите му, господарю,

на възрастта и тежката му болест —

той, колкото и Херфордският дук,

обича ви… да беше дукът тук!

 

РИЧАРД

Да, толкоз! Но и аз — не го отричам —

ей Богу, също толкоз ги обичам!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Кралю, старикът Гонт те поздравява.

 

РИЧАРД

Какво говори?

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

                Нищо не говори.

Живот и думи той похарчи вече

и срокът му на таз земя изтече.

 

ЙОРК

И Йорк мечтае за такъв банкрут,

поставящ край на всеки смут и труд.

 

РИЧАРД

От клона пада, щом е зрял плодът.

Той стигна вече, нас ни чака път.

Достатъчно за туй. Сега да видим

въпроса за ирландската война:

ний трябва да изтребим тези груби

и чорлави бунтовници, които

живеят там, където нямат достъп

останалите ядовити твари^[15];

и тъй като за туй голямо дело

ще трябват средства, в полза на хазната

изземаме пари, сребро, посуда

и движимости, собственост до днеска

на нашия покоен чичо Гонт!

 

ЙОРК

И докога дългът ми ще ме кара

да нося на неправдите товара?

Погуби Глостър и прокуди Херфорд,

обиди Гонт и ощети безброй

английски граждани, осуети

женитбата на бедния ни Хари,

мен хвърли във немилост — и туй всичко

не ме накара ни веднъж във гняв

да свъся вежди, ни веднъж да смръщя

пред теб лице, могъщи господарю!

Най-малкият съм аз от синовете

на славния ни Едуард, а баща ти

бе негов първенец и уелски принц:

не помня, в бой, по-гневен, страшен лъв,

не помня, в мир, по-нежен, кротък агнец

от този млад, чудесен благородник!

Лика му имаш — точно тъй баща ти

изглеждаше на твоите години,

но той чумереше се на вразите,

а не на свойте; в битка бе спечелил,

каквото харчеше, а не хабеше

спечеленото в битки от баща му;

ръката му, от кръв роднинска чиста,

бе в кръв от враговете на рода му.

О, Ричарде, граф Йорк е твърде много

замаян от скръбта си, инак той

едва ли би сравнявал тебе с него!

 

РИЧАРД

Какво ви става, чичо?

 

ЙОРК

                О, кралю,

простете ми — защото, ако не,

ще мина и без прошка и дори

ще бъде по-добре, ако я нямам! —

вий искате да вземете имота

и ленните права на Хари Херфорд.

Защо? Нима не беше предан Гонт?

Или синът му Хари не е честен?

Нима е недостоен Гонт да има

след себе си наследник? Или син му

е недостоен да го наследи?

Зачеркнете ли правото на Херфорд,

зачерквате безчетни, осветени

от времето права и грамоти.

След „днес“ тогава няма да е „утре“,

вий няма да сте вий! Защото как,

не пак ли по наследство вий сте крал

И ако вие, казвам ви пред Бога,

си присвоите — да не дава Бог! —

законните права на Хари Херфорд

и отмените своето писмо,

което разрешава на сина

чрез пълномощници да придобие

земите на баща си, и с това

сам скъсате васалската му клетва,

добре помнете, хиляди беди

навличате си, хиляди сърца

отблъсвате от себе си! И даже

подтиквате и моята лоялност

към мисъл, немислима за честта ми!

 

РИЧАРД

Мислете я! Тя няма да ни сплаши!

Имотите на Гонт ще станат наши!

 

ЙОРК

Без мен ще стават. Да ви пази Бог!

Отивам си, кралю. Не съм пророк,

но в миналото взрян, ви казвам смело:

не чакайте добро от лошо дело!

 

РИЧАРД

Вий, Буши, съобщете на граф Уилтшир^[16]

да се яви при нас, тук, в Илихауз,

за да извърши нужното. Ний утре

ще тръгнем за Ирландия и мислим,

че за това е вече крайно време.

През нашето отсъствие граф Йорк

ще управлява Англия, понеже

е справедлив и предан на престола.

И тъй, на път!… Засмейте се, мадам,

до утре кратък срок е даден нам!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

И тъй, милорди, Ланкастър е мъртъв.

 

РОС

И все пак жив, защото син му дук е.

 

УИЛОБИ

По титла, да, но не и по земи.

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Би бил, ако се спазеше законът.

 

РОС

Сърцето ми от бреме ще се пръсне,

преди езикът да го облекчи!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Излей го в реч! Да онемее, който

повтори я, за да ти стори зло!

 

УИЛОБИ

Ако за Херфорд искаш да говориш,

започвай смело! Жаден съм да чуя,

че някой сторил е добро за него.

 

РОС

Добро за него нямам как да сторя

освен ако е според вас добро,

че жаля го, загдето бе тъй грозно

ограбен и оставен без наследство.

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Кълна се в Бога, срам са тез неправди

над него, принц със кралска кръв, и още

над толкоз благородници на тази

страна във залез! Кралят не е крал,

а жертва на ласкатели и стига

от чиста злоба те да му прошепнат

измислица за някого от нас,

той вяра дава й и всички вкупом

преследва ни до синове и внуци!

 

РОС

Обложи с тежки данъци народа

и с туй от себе си го отчужди;

глоби и знатните за стари разпри

и тъй и техните сърца загуби!

 

УИЛОБИ

И всеки ден измисля нов налог,

ту заеми, ту полици на бяло —

къде ги дява всички тез пари!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Не в походи, защото не воюва,

а губи със отстъпки туй, което

предците му спечелили са с меч.

Той харчи повече във мирни дни,

отколкото те — в своите войни!

 

РОС

Граф Уилтшир взел е кралството в аренда.

 

УИЛОБИ

Длъжник фалирал имаме за крал!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Крушение и срам висят над него!

 

РОС

Макар да е обложил всичко живо

за своя поход във Ирландско, трябва

да окраде един злочест изгнаник!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

И негов родственик! О, долен крал!

Но злият вихър се е разиграл,

а ние, лордове, не дирим завет.

Платната ни раздира той, а ние

загиваме със скръстени ръце!

 

РОС

Крушението виждаме сега,

когато късно е, защото дълго

търпяхме с вас причините за него.

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Не е така, приятели. Аз виждам

във орбитите кухи на смъртта

живота да наднича, но не смея

да споделя със вас добрите вести.

 

УИЛОБИ

Не, казвай всичко, както ний на теб!

 

РОС

Не се съмнявай в нас, Нортъмбърланд!

Ний тука сме като един човек

и твойте думи ще са само мисли

на общия ни ум. Така че казвай!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Добре тогаз: получих от Порт Блан,

пристанище в Бретания, вестта,

че Хари Херфорд, Реджиналд, лорд Кобам

(синът на графа Аръндел, наскоро

избягал от дома на Ексетър),

и брат му, бившият архиепископ

на Кентърбъри, а сега изгнаник,

сър Томас Ърпингам, сър Томас Рамстън,

сър Робърт Уотъртън, сър Джон Норбъри

и Франсиз Куойнт, ескуайр^[17], във тоз момент,

натъпкали трихилядна войска

във осем тежки кораба, с които

ги е снабдил бретанският владетел,

към острова ни плават с пълна скорост

и в много кратък срок възнамеряват

да хвърлят котва някъде на север.

Дори могли са вече да са там,

но чакали са кралят да поеме

на запад, към Ирландия. Така че

ако желаят вашите сърца

хомота от врата си да отхвърлим,

злочестия си край да окрилим,

престола му заложен да откупим,

короната му от праха да лъснем

и да направим кралската ни власт

да бъде власт, а не предмет на търг,

след мен тогаз, напред, към Рейвънспърг^[18]!

А ако дух ви липсва и не щете —

печат на устни: аз ще тръгна сам!

 

РОС

Страхливците раздумвай! На конете!

 

УИЛОБИ

Преди да сте поели, ще съм там!