Уилям Шекспир
Крал Джон ^[0] (10)

Трета сцена

 

АРТУР

Зидът висок е, но ще скоча долу.

Добра земя, недей ме наранява!

Малцина тук ме знаят, а за тях

нарочно предреших се като юнга.

Ужасно ме е страх, но ще рискувам.

Ако остана здрав, ще изнамеря

хиляда начина, за да избягам.

Смъртта и тъй е сигурна за мен —

ако не е във бягство, ще е в плен!

О, твърди камъни! Не знаех аз,

че чичовият дух е бил във вас!

Душата ми, небе, приемай ти!

Английска пръст, плътта ми приюти!

 

СОЛЗБЪРИ

Решил съм. Ще отида да го срещна

в Сент-Едмъндзбъри^[29]. Трябва да прегърнем

любезното дарение, което

Съдбата прави ни в тез тежки дни!

 

ПЕМБРУК

А кой донесе ви това писмо

от кардинала?

 

СОЛЗБЪРИ

                Граф Мелюн, един

французки благородник, от когото

узнах в беседа частна, че Дофинът

към нас бил даже по-добре настроен,

отколкото личи от туй писмо.

 

БИГОТ

Тогава още утре ще го срещнем!

 

СОЛЗБЪРИ

По-правилно: „да тръгнем още утре“,

защото има два дни път до Бъри.

 

БАСТАРДЪТ

За втори път ви поздравявам днес,

сърдити лордове! Чрез мене кралят

ви вика да отидете при него.

 

СОЛЗБЪРИ

Той сам от верността ни се лиши

и ний не щем със славната си чест

да кърпим изтънелия му плащ

и да вървим покорно след ногата,

оставяща навред, където мине,

следи от кръв. Върни се и кажи му,

че знаем и най-лошото!

 

БАСТАРДЪТ

                        Аз мисля,

че е добре — каквото и да знаем —

да сме любезни.

 

СОЛЗБЪРИ

                Всякоя любезност

остава няма, щом скръбта говори!

 

БАСТАРДЪТ

А според мен не бива да е няма,

щом няма повод за такава скръб.

 

ПЕМБРУК

Гневът най-сетне може да прелее!

 

БАСТАРДЪТ

И да удави своя господар!

 

СОЛЗБЪРИ

Затворът е пред нас…

                Какво е туй?

 

ПЕМБРУК

Смъртта се хвали с дивната си плячка!

Земята е отказала да скрие

ужасното злодейство!

 

СОЛЗБЪРИ

                То самото,

намразило свирепото си дело,

го е оставило да вика: мъст!

 

БИГОТ

Или разбрало е, че тази прелест

от кралски род е прекалено ценна

за влажен гроб във простата земя^[30].

 

СОЛЗБЪРИ

Какво ще кажете за туй, сър Ричард?

Да сте видели, чули или чели,

или помисляли подобно нещо?

Могли ли сте да си въобразите

такова зверство? Смогвате ли днес

да вярвате на своите очи,

когато то пред вас е? Нима може

човек да си представи тази гледка,

ако не я е виждал? О, това е

върховна точка, апогей, венец,

перо над коронясания шлем

на герба на Убийството! Това е

най-кървавият срам, най-злото зверство,

най-подлото злодейство, със което

гневът свиреп и бясното безумство

изтръгвали са нявга топли сълзи

от меките очи на Милостта!

 

ПЕМБРУК

След него всички минали убийства

ще срещат снизхождение! И още:

недостижимо в свойта грозота,

то святост ще даде на всеки бъден

несторен грях; пред грозната му гледка

най-злата кръвнина ще е шега!

 

БАСТАРДЪТ

Наистина това е адско дело

на кървава, покварена ръка,

ако е действала ръка във него!

 

СОЛЗБЪРИ

„Ако“ вий казвате? Ний всички бяхме

предупредени, че ще стане тъй.

Това е злодеяние на Хюбърт,

извършено по заповед на краля…

чиято власт душата ми отхвърля

сега, когато, паднал на колене

пред таз развалинка от детство свято,

с дихание, по-чисто от тамян,

над бездиханното му съвършенство

излъхвам свята клетва: ни за миг

да не опитвам мирските наслади,

да не покваря своя дух със радост,

да не прахосам мъжки сили в леност,

дорде над таз ръка не засияе

блаженството на праведната мъст!

 

ПЕМБРУК и БИГОТ

Подписваме и ний таз свята клетва!

 

ХЮБЪРТ

Навсякъде ви търсих, господа!

Артур е жив и кралят ви очаква!

 

СОЛЗБЪРИ

Не се черви и пред смъртта! О, наглост!

Махни се от очите ни, злодей!

 

ХЮБЪРТ

Не съм злодей!

 

СОЛЗБЪРИ (измъква меч)

                Да ми прости палачът!

 

БАСТАРДЪТ

Добре блести, но скрийте го все пак!

 

СОЛЗБЪРИ

Преди това в гръдта му ще го скрия!

 

ХЮБЪРТ

Назад, лорд Солзбъри! Назад, ви казвам!

Заклевам се, и моят меч е остър!

Не се забравяйте, помнете кой сте

и моля ви, недейте си навлича

опасността на моята защита,

че, току-виж, забравил съм и аз

за вашето достойнство, род и титла!

 

БИГОТ

Ще предизвикваш благородник, смрад?

 

ХЮБЪРТ

Не, сър, но съм невинен и ще браня

живота си дори от император!

 

СОЛЗБЪРИ

Убиец кървав!

 

ХЮБЪРТ

                Може би ще стана,

но досега не съм такъв. Тоз, който

твърди неистини, е неправдив,

а който неправдив е, е лъжец!

 

ПЕМБРУК

Да го накълцаме!

 

БАСТАРДЪТ

                Спокойно, казах!

 

СОЛЗБЪРИ

Не ми се бъркай, Фокънбридж, защото

ще те ударя!

 

БАСТАРДЪТ

                Солзбъри, за тебе

ще бъде по-добре, ако удариш

самия дявол! Само се опитай

да сториш крачка, да намръщиш чело,

да ме обидиш с дума — и си труп!

Скрий тоя шиш, че инак, честна дума,

с пердах ще те накарам да помислиш,

че дяволът изскочил е от ада!

 

БИГОТ

Нима ще вземеш, славни Фокънбридж,

страната на един проклет убиец?

 

ХЮБЪРТ

Не съм такъв!

 

БИГОТ

                А кой погуби принца?

 

ХЮБЪРТ

Час няма, откогато го оставих

в отлично здраве. С почит и любов

го обкръжавах аз и ще оплаквам,

дорде съм жив, ужасната му гибел!

 

СОЛЗБЪРИ

Не вярвайте на таз лъжлива влага

в очите му — и подлостта умее

да рони сълзи, а пък тоя тук,

изпечен в нея, може да излива

реки от жалостивост и невинност!

Да тръгва с мен тоз, който не понася

воня на кланица, защото вече

душата ми задъхва се от смрад!

 

БИГОТ

Да тръгваме! Към Бъри! При Дофина!

 

ПЕМБРУК

Кажи на краля да ни търси там!

 

БАСТАРДЪТ

Да, славно време! Знаел ли си ти

за тази работа? Ако е твоя,

при цялата безкрайна Божа милост

ще идеш в ада, Хюбърт!…

 

ХЮБЪРТ

                        Чуйте, сър…

 

БАСТАРДЪТ

И ще ти кажа, че във него ти

ще бъдеш черен като… не, не зная

с какво да те сравня по чернота…

като самия Луцифер^[31]! Да, вярвай,

не ще е имало по-грозен дявол

от този, в който ти ще се превърнеш,

ако извършил си това убийство!

 

ХЮБЪРТ

В душата си кълна се…

 

БАСТАРДЪТ

                Ако само

си дал съгласието си за него,

умирай в отчаяние! Беси се —

за твоя врат най-тънкото влакно

изпредено от задниче на паяк,

ще е добро; най-крехката тръстика

ще има сила да те удържи!

А в случай че желаеш да се давиш,

гребни с лъжица и водата в нея,

за теб ще е същински океан,

достатъчен за гад от твоя вид!

Съмнявам се дълбоко в теб, помни го!

 

ХЮБЪРТ

Ако на дело или само с мисъл

участвал съм във грозния грабеж,

лишил това чаровно късче глина

от сладостния дъх, заключен в него,

във ада всички мъки да са малко

за моя грях! Когато го оставих,

бе жив и здрав!

 

БАСТАРДЪТ

                Вземи го във ръце!

Усещам се смутен и заблуден

във тоз трънлив, осеян с клопки свят!…

Как вдигна цяла Англия без труд!^[32]

С дъха на тоз нещастен малък принц

животът и законът на страната

излитнаха в небето и сега

оставена е Англия да дърпа

и ръфа титлата на една власт

без господар. За тоз оглозган кокал

Войната, с гръб настръхнал, зъб обелва

към детските очички на Мира.

Врази отвън, метежници отвътре

обединяват сили и подобно

на врана над умиращо животно

всеобщата Неразбория чака

смъртта на узурпираната власт.

Блазе на тез, чиито плащ и пояс^[33]

ще издържат таз буря!… Отнеси го

и тръгвай с мен. Отиваме при краля.

Без четни грижи там ще имам аз.

Небето гледа смръщено над нас.