Златната секира

(Народна приказка)

Включено в книгата
Година
???? (Обществено достояние)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Разпознаване и форматиране
moosehead (2014)
Източник
bratstvo.org.yu

Издание:

Списание „Другарче“, година XIVI, бр. 686, Април 2008 г.

Детско списание на българската общност в Сърбия

 

Урежда редакционна колегия: Денко Рангелов

Главен и отговорен редактор: Миланка Зарева

Редактор и художник на корицата: Димитър Димитров

Художник: Даниела Христова

Технически редактор и компютърен дизайн: Никола Цветков

 

Издателство „Братство“, Ниш, 2008

ISSN 0350–9827


Намерена с помощта на Димитър Пантелеев.

 

Един дървар сечеше дърва в гъстата гора над планинското езеро. Неговата секира здраво блъскаше дърветата и ударите, подхванати от планинското ехо, се разнасяха далече из планината.

Веднъж, когато дърварят замахна силно със секирата, за да отсече дебело дърво, тя се изплъзна от ръцете му и падна в езерото.

— Каква беда! — извика отчаяно дърварят. — Какво ще правя сега?

Той отпусна безпомощно ръце и се загледа в бистрите езерни води. Неочаквано от езерото изплува старец с дълга бяла брада и запита дърваря:

— Защо си натъжен, какво ти се случи?

— Секирата ми падна в езерото.

— Ех ти, бедни дърварю! Не тъжи, ще ти я намеря.

И като каза тия думи, старецът веднага потъна в езерните води. След няколко минути той отново изплува на брега. В ръцете му светеше прекрасна златна секира.

— Твоята ли е тая секира?

— Не, не е моята! — извика учудено дърварят, ослепен от блясъка на златото.

Старецът пак изчезна под водата. След малко пак изплува, но тоя път в ръцете си държеше прекрасна сребърна секира.

— Тази ли е твоята? — попита за втори път дърваря.

— И тази не е моята. Моята е проста, обикновена.

— Ах, така… — промълви старецът и отново се потопи във водата.

След малко той изплува за трети път с една обикновена желязна секира.

— И тази ли не е твоята?

— Това е моята — каза зарадван дърварят и сърдечно благодари на добрия и странен старец.

Тогава старецът се доближи до дърваря, сложи ръка върху неговото рамо и с топла усмивка му каза:

— Виждам, че си честен дървар. И за награда ти давам ей тия две секири — златната и сребърната.

Дърварят се върна у дома си и разказа случката на своите съседи. Всички поздравяваха щастливия и честен дървар. Само един гледаше със завист.

На другия ден той отиде в гората над езерото и започна да сече дърва. Сече, сече и изведнъж хвърли своята секира в езерото.

— Гледай каква беда! — извика той престорено.

Над огледалната повърхност на езерото се появи старецът:

— Какво ти се случи?

— Секирата ми падна в езерото.

— Ех, ти, бедни дърварю. Не тъжи, ще ти я намеря!

Щом изрече тия думи, старецът веднага изчезна под водата. След няколко минути отново изплува на брега. В неговите ръце блестеше прекрасна златна секира.

— Тази ли е твоята секира?

— Да, тази е — извика бързо дърварят и протегна треперещите си ръце към нея.

В тоя миг доброто лице на стареца се начумери.

— Лъжец като тебе няма да получи нито златната, нито сребърната, нито собствената си проста секира.

Посрамен и без секира, завистливият дървар се завърна в своя дом.

Край