Псевдо-Калистен
Животът на Александър Македонски (2)

Книга втора

1. Александър потегли от Коринт и пристигна в подчинената на Атина Платея^[1], където почитат Коре^[2]. И влезе в светото място на богинята в момента, когато тъчаха нейната свещена дреха, и жрицата му рече: „В добър час влизаш, велики царю. Ще се прочуеш по цялата земя и ще се покриеш с блясък.“ Александър я почете със злато. След няколко дена влезе в светилището на богинята Стасагорас, управителят на Платея, и жрицата му рече: „Стасагорас, предстои ти да бъдеш смъкнат.“ А него го обзе гняв и рече: „Недостойна пророчице! Когато влезе Александър, посрещна го с хвалебни думи, а на мене казваш, че ще бъда свален.“ Тя рече: „Нека това не те сърди, тъй като боговете явяват всичко на хората със знамения, особено на личните. Когато Александър влезе тук, случи се моментът на втъкаването на пурпура в дрехата на богинята — затова му предрекох така. А ти влезе, когато дрехата беше вече готова и вдигахме стана. Затова нека ти бъде ясно — ще бъдеш смъкнат.“ А той нареди да я свалят от жречеството и рече: „Тоя знак ти разгада за себе си.“ Щом научи, Александър веднага смъкна Стасагорас от длъжността управител, а жрицата възвърна на мястото й.

Тайно от него отиде Стасагорас в Атина — атиняните го бяха назначили за управител — и им разказа със сълзи на очи как бил смъкнат. Те извънредно много се възмутиха и охулиха Александър. А той, като научи, прати им писмо със следното съдържание:

„Цар Александър казва на атиняните. Като поех царството след смъртта на баща си, уредих с писма отношенията си с градовете на запад и с повечето земи. Въпреки че бяха готови да ми бъдат съюзници, изслушах ги благосклонно, но ги убедих да останат в положението, в което бяха дотогава… И те на драго сърце ме избраха за цар^[3] и благодарение на тяхната храброст усмирих бунтовете в Европа и погубих тиванците и унищожих из основи техния град, понеже се отнесоха зле към мене. И сега, когато тръгвам към Азия, казвам на атиняните да ме посрещнат благосклонно и пръв ви пиша, и то главното, а не дълги послания и камари писма, както постъпвате вие без всякакво чувство за мярка. На владетели подобава да нареждат. Това означава, че трябва да се подчините на Александър. Затова в най-близко време или ме надвийте, или ми се покорете като на по-силен и ми плащайте ежегоден данък хиляда таланта.“

 

 

2. Като прочетоха писмото, атиняните му написаха в отговор: „Градът на атиняните и ние десетимата отлични оратори^[4] казваме на Александър. Докато беше жив баща ти, изпитвахме голяма мъка, а като умря, голяма беше радостта ни да споменаваме трижди проклетия Филии. Същото смятаме и за теб, нахални Филипов сине. Искаш атиняните да ти плащат ежегодно хиляда таланта — това означава, че се мислиш за храбър и си решил да воюваш. Ако действително е така, идвай! Готови сме.“

И цар Александър отговори на атиняните: „Пращам по-напред моя вестител Леонат да ви отреже езиците и бързо да ми ги донесе и да отведе вашите неразумни оратори. Иначе ще предам на огън и вас, и вашата съюзница богиня Атина, задето не изпълнявате нарежданията ми. Предайте десетимата оратори, които ви водят, за да взема решение за споровете помежду ви и да пожаля вашата родина.“ Те отговориха: „Няма да го сторим.“ И след няколко дена свикаха народното събрание и поставиха на обсъждане въпроса как да постъпят. При обсъждането излезе ораторът Есхин^[5] и рече:

„Атиняни, защо е нужно да се бавите? Ако решите да ни пратите, ние ще идем спокойни. Наистина Александър е син на Филип. Но Филип израсна в дързостта на войните, а Александър укрепна, обучавайки се в науките на Аристотел. Затова ще се отнесе с уважение, като вади учителите си, ще се изчерви, като погледне тия, които са го учили на изкуството да царува, и благосклонността ще смекчи чувствата, които сега храни към нас.“

След Есхин излезе Демад^[6], талантлив оратор, и се противопостави на Есхин, казвайки следното: „Докога, Есхине, ще излизаш пред нас с речи, които плашат и разлагат с предложението да не му се противопоставяме с война? Какъв е тоя дух, дето се е вселил в тебе, та говориш подобни неща? Ти, който произнесе толкова дълги речи и подтикна атиняните да воюват срещу царя на персите, сега сееш уплаха и караш атиняните да треперят пред това момче, пред тоя нахален тиран, който се опитва да продължи дръзките дела на баща си. Защо да ни е страх да влезем в стълкновение с него? Ние, които прогонихме персите, надвихме спартанците, победихме коринтийците, осъдихме на изгнание жителите на Мегара, воювахме докрай с фокейците и опустошихме остров Закинтос, се страхуваме да се бием с Александър, така ли? Но казва Есхин — щял да си спомни за вас, неговите наставници, и да изпита срам от погледите ви. Това е смешно. Той оскърби всички ви, като свали от управителство поставения от нас Стасагорас и въпреки че градът е наш, постави за върховен управител моя враг Китоонт. Той взе вече Платея под своя власт. А ти казваш, че ще изпита срам, когато срещне погледите ви. Напротив, ще ви смъкне дрехата и ще ви подложи на наказание. Затова да се вдигнем на война срещу недоброжелателния Александър и да не му вярваме. Ако се уповава на младежкото дръзновение, то не е нещо, на което човек може да вярва: способно е да воюва храбро, но не да размишлява благоразумно и правилно. Опустошил град Тир — така казва Есхин. Но гражданите му не разполагаха със сила. Сравнил със земята Тива, която не била толкова слаба. Но не беше ли изтощена от много войни! Поробил пелопонесците — но не сам, погубиха ги морът и гладът. И Ксеркс покори морето с корабите си, ося цялата земя с войските си, засенчи небето с оръжие и изпълни Персия с пленници. И въпреки това ние го прогонихме и изгорихме неговите кораби и в битките с него се отличиха Кинегирас, Антифонт, Мнесохарес и много други. А сега се страхуваме да се бием с Александър, с това дръзко момче, и с неговите сатрапи и съратници, които са още по-неразумни от него. И искате да пратите нас, десетимата оратори, които поиска? Ако решите, че е полезно, направете го. Но ето какво искам да ви предупредя, атински граждани — често се случва именно десет кучета, които лаят храбро, спасяват цялото страхливо стадо овце, когато го нападнат вълци.“

 

 

3. Така говори Демад в събранието, а след това атиняните призоваха да излезе Демостен^[7] и да ги посъветва какво да сторят за спасението на отечеството. Той излезе и рече: „Съграждани! Няма да ви нарека «атиняни». Щях да се обърна с това наименование, ако бях ваш приятел от чужбина. Но сега въпросът за спасението на Атина и за това да воюваме ли, или да се подчиним на Александър е наше общо дело. Словото, с което се обърна към вас Есхин, бе умерено. Понеже вече е на възраст и е участвувал в много дела на събранието, той не ви подтиква да воювате и да отвръщате на обидата с обида. А Демад, понеже е млад човек, каза това, което съответствува на дръзновението на младежкия ум — изгонихме Ксеркс, Кинегирас и останалите се отличиха тогава. Но, Демаде, хайде дай ми сега тия хора и ние пак ще воюваме. Ще се поверим, на тяхната прославена мощ. Но ако не е възможно да разполагаме с тия мъже, в никакъв случай не бива да воюваме. Всяко време си има своята сила и своите водачи. Ние сме оратори и можем да държим речи, но не сме способни да държим оръжие. Наистина Ксеркс разполагаше с огромна армия, но беше варварин и затова бе победен от елинския разум. А Александър е елин, направи вече тринадесет войни и в никоя не претърпя поражение. Освен това повечето градове го приеха без битка. Демад твърди, че жителите на Тир били слаби. Да, но в морската битка с Ксеркс те го победиха и изгориха неговите кораби. Защо да са слаби и тиванците? Те воюват, откакто е основана Тива, и никога не са търпели поражение, а сега бяха поробени от Александър. Твърди, че пелопопесците били победени не от него, а от глада. Но тогава Александър им прати жито и когато неговият сатрап Антигон рече: «Защо им пращаш храна, след като ще воюваш с тях?», Александър отвърна: «Именно защото ще воювам. За да не погинат от глад, а в битка да ги победя.» Сега сте недоволни, задето свалил Стасагорас. Но той пръв се разбунтува, като рече на жрицата: «Ето виж, ще те сваля от жречеството заради прорицанието.» Александър разбра, че е неразумен човек, и го махна от управителството. Не беше справедливо Стасагорас да сърди царя. Демад твърди, че бил противник на царя, а царят и управителят имали равни права. Тогава защо укорявате Александър, че го е смъкнал. Той бил атинянин, твърди Демад. Добре, ами пророчицата, която Стасагорас махна, не беше ли атинянка? Александър направи това във ваша защита и върна на вашата пророчица правото да пророкува.“

 

 

4. Атиняните посрещнаха тия думи на Демостен с одобрителни викове. Демад не каза нищо, Есхин одобри, Лизий^[8] се изказа в негова полза, Платон^[9] се нареди на негова страна, амфиктионите гласуваха за него… и цялото народно събрание прие мнението на Демостен. А той продължи: „Мога да кажа в подкрепа на думите си още това. Демад казва, че Ксеркс превърнал в крепост морето със своите кораби и че осеял земята с войските си и засенчил небето с оръжието си и че изпълнил Персия с пленници елини. И досега атиняните възхваляват с право варварския цар, задето успя да вземе в плен елини. А Александър, който е елин, не отведе в плен елините, които се вдигнаха срещу него, но ги направи войници. Накара да воюват с него враговете му, като им каза в реч следните думи: «Ще завладея всичко, като правя благодеяния на своите приятели и като превръщам в приятели своите врагове.» И сега, атиняни, понеже сте приятели и наставници на Александър, не можете да се наречете негови врагове. Позорно е вие, учителите му, да се покажете невежи, а той, дето се е учил при вас, да излезе по-умен от своите учители.

Никой елински цар не отиде в Египет^[10] освен Александър. И то не за да воюва, а за да му бъде пророкувано къде да основе град, който да носи вовеки веков неговото име. И получи прорицание и тутакси изкопа основи и го вдигна, защото е ясно — всяко нещо, чието начало е поставено ревностно, бързо достига до свършека си. Отиде в Египет по времето, когато го владееха персите и египтяните пожелаха да ги поведе срещу тях, но отвърна им умният младеж: «По-добре е, като сте египтяни, да се трудите над пълноводието на Нил и обработването на земята, а не да се нагърбвате с военно начинание.» И подчини Египет с разум… Нищо не представлява един цар, ако не притежава земя, която да му носи блага. Затова пръв измежду елините завладя Египет и пръв стана цар на елини и варвари. Знаете ли колко войска може да изхрани оная земя? Не само тия, които се намират наблизо, но и тия, дето се бият на война. Знаете ли колко празни градове може да засели и да изпълни? Защото колкото е житна оная страна, толкова е и многолюдна. И всичко, което поиска царят, тя ще му го даде на драго сърце… А вие, атиняни, искате да воювате с Александър, който разполага с толкова средства, за да посрещне всяка нужда на войската си. На вас може да ви е приятно, може да го желаете, но обстоятелствата не ни позволяват.“

 

 

5. Така говори Демостен и всички единодушно послушаха да пратят на Александър като победен венец петстотин литра злато заедно с благодарствено постановление и делегация от други славни пратеници. Не му пратиха ораторите. Пратениците пристигнаха в Платея и предадоха на царя постановлението. Той го прочете, научи за речта на Есхин, за изявата на Демостен в на родното събрание, за това, че в обсъждането са участвували амфиктионите, и написа на атиняните следното писмо: „Александър, син на Филип и на майка си Олимпиада. Няма да се наричам цар, додето не подчиня всички варвари на елините. Писах ви да ми пратите десетимата оратори не за да ги накажа, а да ги почета като наставници. Нямаше да си позволя да вляза с войската, та да не ме вземете за враг. Наместо с войска с ораторите щях да вляза, за да ви освободя от всякакви страхове. Но вие се отнесохте към мене по същия начин. Собственото ви неблагоразумие ви изобличава. Колко пъти, възползувайки се от случая, сте постъпвали зле срещу македонците! Когато баща ми Филип воюваше със закинтците, вие останахте техни съюзници, а когато ви нападнаха коринтците, македонците станаха ваши съюзници и ги прогониха. Ние издигнахме в Македония медна статуя на богиня Атина, а вие свалихте от вашите храмове статуите на баща ми. Все пак вие ми се отблагодарихте подобаващо за доброто, което сме ви сторили. Но понеже моето мнение за грешките ви не ви успокоява, боите се да не би, упован на царската си сила, да тръгна да ви отмъщавам. Едва ли бих се решил на това, освен ако сам не бях атинянин… Имало ли е случай да сте постъпили достойно спрямо вашите изтъкнати хора?! Евклид, който ви даде отличен съвет, поставихте в затвора. Осъдихте на изгнание Демостен, който изпълни полезна за вас мисия при Кир. Опозорихте Алкивиад^[11], който беше ваш ценен военачалник. Убихте Сократ^[12], учителя на Елада. Постъпихте неблагодарно спрямо Филип, който ви бе съюзник в три войни. Укорявате Александър заради управителя Стасагорас, който постъпи несправедливо и спрямо мене, и спрямо вас: той смъкна божията жрица, която е атинянка, а аз й дарих отново мястото на пророчица. Одобрявам речите, които са произнесли пред вас ораторите — добре ви е посъветвал Есхин, достойно е говорил Демад и полезни са съветите на Демостен. Отново ще бъдете атиняни и недейте да се боите — няма да ви сторя никакво зло. Би било абсурдно да воювам с варварите за свобода, а да унищожавам Атина, средището на свободата.“

 

 

6. Прати това писмо, вдигна войската и пристигна в Спарта^[13]. А спартанците решиха да покажат своята храброст и да засрамят атиняните, задето се уплашиха от него. Затова заключиха портите на града и съоръжиха корабите — биеха се повече по море, отколкото по суша. Научил за приготовленията им, по-напред им прати писмо:

„Александър пише на лакедемонците. Съветвам ви най-напред да пазите славното име, което са ви оставили предците. А поздравленията ще получите по-късно, когато ги заслужите и се покажете войнствени и непобедими. Сега внимавайте да не загубите славата и в желанието да покажете пред атиняните силата си да не станете за смях пред тях, когато Александър ви победи. Затова слезте доброволно от корабите, за да не ви изгори огънят.“

Прочетоха това писмо, но не послушаха и се хвърлиха в бой. И тия, които се биеха на стените, падаха пред оръжието на Александър и в огън погинаха техните кораби. Дойдоха оцелелите като молители и замолиха да не ги взима военнопленници. А той рече: „Когато флотата ви стана на въглен, тогава идвате да ме молите. Но не ви укорявам. Понеже имахте в ума си, че прогонихте Ксеркс, мислехте, че ще успеете и с Александър. Но не издържахте на напора на моето оръжие.“

Така каза, принесе жертва заедно с военачалниците и остави града на спартанците незасегнат от войната и необложен с данъци. Оттам през Киликия^[14] се отправи към варварските земи.

 

 

7. Дарий събра военачалниците си и каза:

„Аз предполагах, че Александър има разбойнически намерения, но той предприема дела, достойни за цар. И колкото и велики перси да сме, Александър ни надвишава по дръзновение. Пратих му бич и топка да има с какво да играе и с какво, да бъде поучаван. Но той като че ли се е изучил вече и вдига оръжие срещу мене, своя наставник. Затова нека обсъдим какво е полезно за общото дело. Помислете как да оправим положението и да не се отнасяме повече към Александър, сякаш не представлява нищо. Страх ме е да не би по-голямото да се окаже по-незначително от по-малкото и провидението горе да се отвърне от нас. Нека му отстъпим Елада, та да не би, желаейки да си върнем владението над нея, да загубим и Персия, и властта си над другите народи.“

Това каза Дарий. А брат му Оксиатрес рече: „Ти вече величаеш Александър и му приписваш повече смелост. Но ако му отстъпиш Елада, ще тръгне срещу Персия. Сам подражавай на Александър и тъй ще запазиш царството. За разлика от тебе той не поверява войната нито на военачалниците, нито на сатрапите, а сам е военачалник и предводител и се сражава начело на войските. Когато воюва, сваля царските отличия, и щом победи, тогава си поставя диадемата.“ Дарий рече: „Защо да го подражавам?“ Един друг, който седеше там, каза: „Истина е, Александър надви всички с това, че нищо не оставя друг да го върши. И с храброст овладява всичко. Действително подхожда на храбростта му лъвският образ.“ Дарий рече: „Откъде знаеш тия неща?“ Той рече: „От времето, когато ме прати в Македония при баща му Филип за данъците. Тогава усетих и ума му, и видях чертите му. Затова прати да повикат твоите сатрапи по цялата суша. Владееш персийски, партски, елимейски, вавилонски, месопотамски и илирийски племена, да не споменавам бактрите, индусите и тия край чертозите на Семирамида^[15]. Броят им е сто и осемдесет. Вдигни войска от тях и броят на нашата варварска сила ще изуми враговете.“

Друг рече: „Добър е съветът ти, но е безсмислен. Защото само една елинска мисъл е достатъчна, за да бъдат победени варварските тълпи, както едно лаконско куче подкарва цяло стадо овце.“ Така размишляваха те, а Дарий събираше войските.

 

 

8. На път през Киликия Александър достигна до една река на име Океан^[16]. Водите й са чисти и прозрачни. Пожела да се изкъпе, съблече се, поплува и излезе. Но банята му се отрази зле, веднага го заболя глава и се почувствува неразположен. Легна той и униние обхвана душите на македонците да не би Дарий да научи за болестта му и да нападне войската. Защото Александровият дух вдъхваше смелост на всички.

Филип, който бе лекар и близък приятел на Александър, обеща да му даде отвара и да го оправи. И се заема да я приготви. В този момент предават на Александър писмо от Парменион^[17], негов военноначалник, който му пише, че Филип бил наговорен от Дарий, ако се удаде случай, да отрови Александър; обещал да му даде за жена собствената си сестра Дедифарта и да го направи свой съвладетел. „Затова пази се от Филип.“ Като прочете писмото, Александър не се обърка, тъй като познаваше добре чувствата на Филип. Сложи писмото под възглавницата. Влезе лекарят и даде лекарството на Александър. Той пое чашата и дълго задържа поглед върху Филип. А Филип рече: „Недей се страхува, господарю. Лекарството е безупречно.“ Александър поднесе чашата към устата, изпи лекарството и след това подаде писмото на Филип. Той прочете написаното и рече: „Ще разбереш, Александре, че не съм тоя, за когото ти пишат.“ Избави се от болестта Александър, прегърна Филип и рече: „Разбра какво мисля за тебе. Доверих се на доброто ти име и първо пих, а после ти дадох писмото. Знаех, че Филип не може да реши да стори зло на Александър.“ А Филип рече: „Сега, Александре, накажи тоя, дето ти прати писмото. Защото именно той опита да ме наговори да го направя и да взема за жена сестрата на Дарий. Но понеже отказах, виж какво зло намисли, за да ме погуби.“ Александър разследва работата, открива, че Парменион е виновен и го наказва.

 

 

9. Вдигна войските оттам, отправи се бързо срещу медите и Велика Армения и ги пороби. И като вървя доста дни през безводната изпълнена с пропасти Ариака, достигна до река Ефрат. И като направи мост посредством подпорки и железни куки, нареди на войските да преминат. И понеже виждаше, че се боят, накара най-напред да преминат говедата, овцете и обоза, след това и самата войска. Но като виждаха пълноводието на реката, те се бояха да не се откъснат коловете. Тогава Александър взе своите другари и премина пръв…

Като преминаха, нареди да унищожат всички мостове на Ефрат. Това създаде страхове у войниците и заговориха: „Ако се случи да се върнем назад, как ще преминем?“ Чу ги Александър, събра военачалниците и цялата войска и рече: „Хубави надежди ми давате с тая мисъл в главите си! Сторих го, за да победим във войната или да погинем, ако бъдем победени. Защото война се води от войска, която преследва, а не от такава, която бяга. Кълна се, ще се върна в Македония, но ще поемем назад към Елада само като победители на варварите. Нека мислите ви бъдат спокойни и сражението ще ви се стори детска игра.“

Така ги окуражи той, а те изразиха почитта си и се разположиха на стан. Дариевите войски се разположиха нагоре по Тигър. Водеха ги петима негови сатрапи. Влязоха в стълкновение и храбро се биха и двете войски. А един персиец се промъкна зад Александър — беше взел македонско оръжие, за да не се различава, — замахна с меч към главата му и му счупи шлема. Войниците го улавят и го изправят пред Александър. Той му казва: „Защо стори това, храбрецо?“ Той рече: „Господарю, недей да мислиш, че съм македонец. Персиец съм и обещах на Дарий да ти отсека главата и дар да взема в замяна. Обеща да ми даде царска земя и дъщеря си.“ Като чу това. Александър събра цялата войска и пред очите на всички освободи персиеца с думите: „Македонци, ето какви войници трябва да бъдете.“.

 

 

10. По това време започнаха да привършват припасите на варварите. Затова те отстъпиха и се събраха в Бактрия. А Александър овладя местата и остана там. Един друг персиец, Дариев сатрап, решил се да се изложи на риск, идва при него и казва: „Господарю Александър, аз съм сатрап на Дарий и големи добрини му сторих, но той се отнесе неблагодарно към мене. Затова дай ми десет хиляди войници и ще ти предам нашите войски и самия Дарий.“ Александър рече: „Върви и помогни на своя цар. Няма да поверя чужди хора на човек, който предава своите.“

Писаха на Дарий неговите сатрапи в тия земи: „Хидаспес и Спинтер поздравяват великия бог Дарий. Бързаме да ти съобщим по-напред за нахлуването на Александър. Известяваме ти още, че той наближава, укрепява страната и е избил повечето от нас. И ние самите сме в крайна опасност. Затова побързай с войската, за да преварим нахлуването му. Могъща е македонската армия. Бъди здрав.“ Получи го Дарий, прочете го и прати писмо на Александър:

„Дарий казва на Александър. Написал си ми надменно писмо, с което опитваш да ме накараш да се срещна с тебе. Не си още толкова силен, щото да преселваш боговете от изток на запад. Кълна се в тия, посредством които се опитваш да ме благоразположиш. Смятам, че майка ми е отишла при боговете и че не съм имал жена. Никога не ще се откажа от намерението да ти отмъстя за твоето високомерие. Писаха ми с колко уважение си се отнесъл към моите близки… За в бъдеще ти позволявам да не ги щадиш. Терзай ги и им отмъщавай като на чада на враг, тъй като няма да ти стана нито приятел, ако ги облагодетелствуваш, нито пък враг, ако се отнасяш несправедливо към тях. И в двата случая е все едно. Затова извести ми окончателния отговор, та да знам.“

Прочете Александър, засмя се и му писа: „Цар Александър поздравява цар Дарий. На боговете до гуша им дойде от твоите празни приказки, от суетните ти безразсъдства и лудости. Няма ли да престанеш с кощунствата си? Отнесох се с почит към твоите близки не от страх, нито те поласках с надежда, че ще дойдеш при мене, за да ми благодариш. Недей да идваш. Моята диадема не е достойна за твоята… Пиша ти последно писмо. За мене е по-лесно да воювам с тебе, отколкото да се срещна с тебе.“

 

 

11. Прати писмото и се приготви. И написва общо послание до сатрапите под негова власт: „Цар Александър поздравява своите сатрапи в Сирия, Киликия, Кападокия, Пафлагония, Арабия и в останалите страни. Искам да приготвите по хиляда хитона и да ги пратите в град Антиохия в Сирия. И кожите на измрелите добичета да се пращат в Антиохия, за да има от какво да се обуят войниците и от какво да се направят наколенници. Определените оръжейни арсенала на брой сто също ги изпратете. Разпоредено е от Ефрат до Антиохия да се движат смени от камили, които да посрещат всички товари. Бъдете здрави.“

И един сатрап пише на Дарий за положението: „Ойметадес поздравява бог Дарий. Боя се да ти пиша такива неща, но обстоятелствата ме принуждават. Аз съм ранен, двама велможи загинаха, Комаркес получи рана и отстъпи в своя лагер. Наниас и подчинените му велможи минаха на страната на Александър заедно с приходите. Предадоха му царски селища с намиращите се в тях наложници… и опожариха селата.“

Като научи това, Дарий нареди с писмо на Пенгал, сатрапа на близката област, да се подготви и да бъде в бойна готовност. Писа и на съседните царе: „Докато обърсваме потта си, й вие трябва да се сражавате срещу македонското племе. Сигурен съм, че и на вас не се нравят особено техните дръзки дела.“ Нареди и на Кобарзес да се вдигне и да поведе напред хората си.

 

 

12. Пише и на цар Пор^[18], молейки го за помощ. Като получи писмото, Пор отговори: „Пор, царят на индусите, поздравява царя на персите Дарий. Мъка изпитах, когато прочетох писмото. И веднага щях да се отправя към тебе, но пречи ми моята постоянна болест. Затова нека се зарадва сърцето ти, като разбереш, че и аз не мога да понеса този позор. Пиши ми от какво се нуждаеш и на твое разположение ще бъдат всичките ми войски и ще ти се подчинят тукашните племена.“

Като научи за това, майката на Дарий му прати тайно следното писмо: „Родогуна поздравява своето чедо Дарий. Чух, че събираш пълчища и че си решил да влезеше още едно сражение с Александър. Внимавай да не разбъркаш света и да не го обърнеш. Защото наистина неясно е бъдещето. Затова отправи надеждата си към по-доброто, недей да упорствуваш и да се излагаш на сигурна смърт. Оградени сме с почит при Александър и той не ни погуби като чада на враг. Това ме кара да се надявам, че ще дойдете до добро съглашение.“ Дарий прочете писмото и си спомни своите родни и заплака. Но ведно с това не се усмири духът му и превърна в защитен вал земята на бактрите.

 

 

13. Александър наближаваше Персида^[19] и македонците вече съзираха стените на града, които бяха невероятно високи. И ето какво измисля съобразителният Александър. Подкара стадата овце, които пасяха по ония места, начупи клони от дърветата и ги върза за гърба на животните. Вървяха стадата зад войската, а клоните се влачеха и вдигаха страхотна прах. И достигна тя до облаците, а персите помислиха, че води безброен народ. А когато се свечери, нареди да вържат за рогата на овцете факли и восък, да ги запалят и да горят. Равни бяха ония места и се виждаше цялото поле сякаш обхванато от пламък. И се уплашиха персите.

Като наближи на пет дена път от Персида, реши да прати вестител при Дарий да се уговорят кога да влязат в сражение. Заспива Александър и вижда бог Амон в образа на Хермес с жезъл на вестител, в хламида и македонска плъстена шапка му казва: „Чедо Александре, идвам при тебе, когато изпадаш в нужда, и ти разкривам истината. Ако пратиш вестител при Дарий, ще те предаде. Изложи се на опасност и иди сам вестител на себе си, като приемеш моя образ. Наистина опасно е, като си цар, сам да си бъдеш вестител, но щом бог ти помага, не те чака никаква опасност.“ Видя на сън прорицанието, стана и с радост го сподели с другарите си. Те го посъветваха така да постъпи.

 

 

14. Взе със себе си храбрия сатрап Еумел и три яки коня, отправи се на път и достигна до реката Странга. Тя замръзва от снега и става твърда като камък, така щото по нея преминават каруци и животни, а след няколко дена изведнъж се разтопява и отново се превръща в дълбока река. Александър я завари тогава замръзнала, прие образа, който видя на сън, яхна един кон и се отправи сам през реката. Еумел искаше да тръгне с него да не би да му се случи нужда от подкрепа, но Александър рече: „Ти остани. Мене ми е подкрепа тоя, дето ми прорица.“ Тъй рече, премина реката, която бе широка един стадий, слезе от коня и продължи пеша. Пристигна до портите на Персида. Видяха пазачите странния му вид и предположиха, че е бог. Попитаха го кой е, а Александър им каза: „Отведете ме при цар Дарий. На него ще кажа кой съм и за какво съм дошъл.“ Учудиха се те на смелата му реч и го отведоха при Дарий. Той бе вън от града на един хълм, обучаваше войските и строяваше бойните редици. Като зърна великолепния му вид, Александър за малко дето не го приветствува ничком. Стори му се като бог Митра, слязъл от небето и нареден във варварско одеяние. Подобен на него и по вид и по младост, Дарий носеше диадема от скъпоценни камъни, вавилонска дреха със златоткани нишки, царска порфира и обувки от злато и пурпур… И държеше в ръка жезъл… А край него стоеше десетхилядна войска. Като видя човек с вид, какъвто никога не бе виждал, Дарий запита кой е. Той рече: „Аз съм вестител на Александър. И ще ти известя каквото съм дошъл да вестя. Александър е вече тук и ти казва чрез мене: «Длъжен си да знаеш, цар Дарий, че като отлагаш битката, показваш на своя противник, че духът ти е слаб за воюване. Затова недей да се бавиш, ами съобщи ми кога искаш да влезеш в сражение.»“ Дарий рече: „Да не би ти да си Александър? С такава дързост ми говориш като че ли си самият той, а не вестител. Но няма да ме смутиш. Хайде, трябва да те поканя на обичайното за вестителите угощение, понеже и Александър угости моите писмоносци.“ Така рече, хвана го за дясната ръка и го въведе вътре в двореца. А Александър запази в сърцето си това като знак, че скоро ще победи и ще надвие властителя на персите. И като влезе в чертога на Дарий, веднага бе поканен на пир.

На първото ложе възлегна Дарий, на второто брат му Оксиатрес, на третото Ох, сатрапът на оксидраките. След тях бяха Адулитес, сатрапът на Суза, и Фраортес. След него шести възлегна Митридатес, после Тиридатес, първенецът на стрелците. Беше възлегнал и Кандаулес по цвят подобен на нощ и Меноп, после царят на етиопите и до него великият вожд Полиарес… А срещу тях сам на едно ложе възлегна във всичко отличният македонец.

 

 

15. Чудеха се персите на ниския му ръст, но не знаеха, че обикновено в малък съд се влага голяма сполука. Виночерпците наливаха чашите една след друга. Пирът беше в разгара си, когато Александър измисли следната хитрост. Щом вдигнеше чаша, пускаше я в пазвата си. Видяха виночерпците и обадиха на Дарий. Вдигна се той от ложето и рече: „Защо ги пъхаш в пазвата, благородни човече?“ Александър рече: „По тоя начин Александър дарява чашите, когато събира на пир другарите и командирите си. Помислих, че и ти имаш такъв обичай И ги пъхах в пазвата си, все едно че съм при моя цар. Но ако за тебе е необичайно, ето, връщам ти ги.“ След тия думи насочиха поглед към Александър и се зачудиха. Случи ли се човек да повярва на измислена приказка, обърква се.

Настъпи пълно мълчание, а един персиец на име Парасангес, който беше военачалник на Персида, се вгледа в него. Знаеше го по лице от времето, когато ходи в столицата на Македония Пела, пратен от Дарий да иска данъците. И си каза: „Не е ли това тоя, когото наричат Александър? Сигурно е той. Трябва да си припомня чертите му.“ И като си спомни, каза си втори път: „Той е със сигурност. Гласът му го издава и лицето му е същото.“ След като го позна със сигурност, наведе се Парасангес към Дарий и рече: „Велики царю, този посланик е самият Александър, синът на Филип.“ Настана голяма суматоха на царското угощение и Александър разбра, че го познаха. Както си беше със златото в пазвата, скочи и побягна. Видя навън един персиец на пост с факли в ръцете, грабна ги и го закла. Яхна веднага коня и се понесе. А персите се втурнаха подире му да го хванат. Пришпорваше Александър с пети коня, подпомаган от бога, държеше напред факлата и тъй сочеше пътя на животното. Бе тъмна нощ. Преследвачите поеха, който накъдето случи, и изпопадаха в урвите, а нему светеше факлата като звезда.

Седеше Дарий на ложето и се ядосваше на лошия случай. Изведнъж пред очите му се яви истинско знамение: разтвори се покривът и падна изображението на Ксеркс, което той ценеше особено високо. А македонецът напредваше и капнал от умора достигна до река Странга. И в момента, когато се прехвърляше на другия бряг и конят поставяше предните си нозе на земята, реката се разтопи и течението отнесе коня. Но Александър успя да скочи и да се спаси. Достигнаха и персите да Странга, разбраха, че е преминал отвъд и понеже не можеха да направят нищо, върнаха се назад. През тая река не беше възможно да се преплува. И разказаха на Дарий за Александровата сполука. А той се съвзе от умората, повървя малко пеш, намери Еумел, който вече го оплакваше с гръмки вопли, и му разказа случилото се.

 

 

16. Съвзе се и на сутринта събра войската. Застанал в средата, отличаваше се като Зевс сред небесните божества. И извърши преброяване. Множеството на персите, което видя, го подбуждаше. И като преброи всичките войни, излязоха двадесет и две мириади. Видя му се доста малък броят, но беше умен и остана спокоен. Излезе на високо място и вдъхна смелост на войската, като каза следното: „Войници, мои другари и приятели! Зная, че вашият брой е малък, но нека това не ни разколебава. Враговете ви са толкова мудни, че само един от вас може да надвие стотина от тях, ако се уповава на мъжеството си. Има милиарди мухи, които могат да покрият небето. Но когато им се изпречат оси, помитат ги със звъна на крилете си. Множеството на мухите е чисто и просто множество. Явят ли се оси, то се превръща в «нищо».“

Така рече царят и всички посрещнаха думите му с одобрителни викове. Тогава се отправи към бреговете на Странга. И Дарий вдигна цялата си сила и също достигна до Странга и като видя колко малка е войската на Александър, надсмя се като над едно нищо. И понеже завари реката замръзнала, премина я, решен да се изпречи на Александровата войска и му праща вестител да го призове на бой^[20]. Неизброима беше персийската войска и разполагаше с колесници с коси на осите. Александър поведе македонците, яхнал Буцефал. Божествеността му го пазеше и никой не можеше да приближи до него. Когато военната тръба призова двете войски, вдигна се страшна глъч и звънна оръжие. Влязоха в боя с готовност. Едни се биеха с камъни, други изпълниха въздуха със стрели, трети беснееха с мечове. Мнозина падаха и ечеше нескончаем вопъл. Едни лежаха посечени, други полумъртви. Когато нещастно погинаха много перси, Дарий обърна назад поводите на своята колесница и цялото персийско множество се впусна да бяга. Летяха назад бойните колесници и пешаците падаха пожънати като жито със сърп.

Достигна Дарий до Странга и премина от другата страна, понеже я завари замръзнала. Но когато пристигна останалата тълпа и тръгна да минава, разтопи се отдолу водата и погълна всички. А тия, дето не успяха да стигнат реката, погинаха от македонците. Така Дарий стана беглец и както влезе в двореца, хвърли се на пода, заплака и се завайка какво множество мъже погуби и как от цяла Персия направи пустиня. Ето какво говореше: „Каква бе тая небесна звезда, дето удари персийското царство, та Дарий, който подчини толкова градове и племена и който пороби толкова острови и който изгряваше заедно със слънцето, сега стана беглец? Истина е, никой не знае със сигурност своето бъдеще. В решителния момент случаят бързо взима превес и ту издига обикновения човек над облаците, ту смъква в мрака тоя от висината.“^[21]

 

 

17. Дарий лежеше усамотен и като се вдигна и дойде на себе си, съчини писмо и го прати на Александър:

„Цар Дарий поздравява своя господар Александър. Преди всичко помни, че си се родил човек. Да не забравяш това е достатъчно, за да не се възгордяваш. И Ксеркс^[22], който ми даде светлина, се отнасяше с презрение и високомерие спрямо всички хора и понеже беше ненаситен за злато и за всичко друго, обхвана го голямо въжделение по Елада. И дали му липсваше нещо? Злато ли, скъпоценни камъни ли, украшения ли, които и ти видя, че при нас има в изобилие? И понеже виждаш какво нещо е случаят, пожали ме сега, когато се обръщам с молба към тебе. Умолявам те в името на Зевс молител и в персийската знатност, която ми е останала, върни ми моята майка, съпругата и децата. Обещавам да ти покажа в замяна къде лежат съкровищата в Миниада, в Суза и в Бактрия, които предците ми скриха в земята. Вричам ти се, че ще бъдеш господар на персите, медите и останалите хора вовеки веков. Нека Зевс те направи велик. Бъди здрав.“

Като прочете това писмо, Александър повика войската на събрание. Заобсъжда заедно с войниците. Рече тогава военачалникът Парменион: „Аз, Александре, бих взел съкровищата и земята, която ти дава, и бих върнал майка му и децата.“ На това Александър отвърна: „И аз щях да ги взема, ако бях Парменион. Но се учудвам, че Дарий иска да откупи своята майка, жена и деца с мои богатства. Нещо повече — обещава да ми даде моя земя. Очевидно той не знае, че тия неща са мои, ако не ме победи в сражение. Щом е по-слаб от мене, нека да не ми обещава нищо мое. Ако се сражава и победи, тогава не той ще води преговори за своите жена, майка и деца, а аз ще преговарям с него за своите. Изобщо нямаше да дойда в Азия, ако не смятах, че тая земя е моя, защото иначе бих посегнал на чуждо имущество и бих постъпил несправедливо. Ако по-рано Азия е била негово владение, нека бъде доволен, че толкова време е владял чужда земя, без да му се случи нищо лошо.“ Нареди персите да предадат това на Дарий и заповяда да се заемат с лекуването на ранените, а мъртвите да погребат на мястото, дето са паднали. Остана там, додето минат големите студове, извърши жертвоприношение на местните богове и даде нареждане да опожарят тамошния дворец на Ксеркс, който беше великолепен. Но веднага промени решението си и накара да угасят пожара.

 

 

18. Разгледа и гробниците на персите. В тях имаше много изделия от злато и сребърни кратери. И Кир^[23] имаше такава гробница. Тя представляваше каменна кула на десет етажа. Той беше поставен на най-горния в златен саркофаг, от всички страни кристален, така че се виждаше брадата му и той целият. Имаше там майстори елини, осакатени — едни без крака, други без носове, трети без уши. Бяха оковани в пранги. Скупчиха се те тогава и рекоха на Александър да ги освободи. Страшна гледка бяха тия сакати елини. Александър се просълзи и натъжи, като ги видя. И нареди да се дадат всекиму по хиляда драхми и да ги върнат по родните градове. Те взеха парите, но предпочетоха да останат там. Отидоха при царя и поискаха да не ги връща, ами да им даде земя — щели да бъдат позор за домашните си. И Александър разпореди да им отмерят земя и да им дадат зърно за сеитба и по шест вола всекиму и още пари и всичко, което е нужно за обработването на земя.

 

 

19. А Дарий се готвеше за ново сражение. И пише на Пор писмо със следното съдържание:

„Царят на царете Дарий поздравява цар Пор. Пиша ти да ми съчувствуваш за нещастието, сполетяло моя дом. Врагът, който налетя, има сърце на див звяр и душа бурна като морето и не иска да ми върне майката, жената и децата. И не се съгласява да ползува заедно с мене богатствата и властта ми. Затова съм принуден да вляза в още една схватка с него, за да защитя народа си или повече да не бъда на тоя свят. Затова пожали бедите ми, възнегодувай и отмъсти за моето поругание, спомняйки си справедливите дела, които са си вършили един друг нашите предци. Събери повече войска и ела при Каспийските порти^[24]. Ще осигуря на тия, които събереш, по три златни статера^[25] месечно на пешак, по пет на конник, жито, кърма и цялата прехрана. От плячката, която вдигна, ще ти пратя половината. Подарявам ти и коня Буцефал заедно с царските земи и сто и осемдесет наложници с накитите им. Като получиш писмото, недей да се бавиш.“

Александър научи тия работи от един Дариев беглец, вдигна войската и потегли към Медия. Беше чул, че Дарий е в Екбатана. Не искаше да царува над Азия, преди да презре до край славата на Дарий. И забърза, като му съобщиха, че е наблизо. Дойде при него като беглец евнухът Багистан, който му предаде всичко съвсем достоверно и ходът на Александровото преследване^[26] стана още по-решителен.

 

 

20. Дариевите сатрапи Бес и Ариобарзанес разбраха, че Александър наближава, отвърнаха се от Дарий и решиха да го убият. Надяваха се да получат дар от Александър, задето са убили неговия враг. С мечове в ръцете се нахвърлиха срещу Дарий. А той рече на злосторниците: „О, вие, мои господари и по-раншни мои роби, какво зло ви сторих, та ме убивате? Не ме мислете за по-лош от Александър. Оставате ме тъй, както съм проснат в чертога, да оплаквам бедите си, от които няма никакво избавление. Ако цар Александър дойде и открие, че цар е жертва на разбойническо злодеяние, ще отмъсти за мене. Недопустимо е цар да понесе да види друг цар скръбна жертва на коварна ръка.“ И Дарий оказа съпротива на злосторниците. Но ударите на меча му не бяха точни и не попадаха в целта.

Македонците завариха река Странга замръзнала и преминаха. И Александър нахлу в двореца на Дарий. Като научиха за влизането му, нечестивците оставиха полудиханния Дарий и побягнаха, додето не научиха по-късно какво е решил да направи за тях Александър. И така той завари Дарий полудиханен. Изправи се пред него, заплака и покри тялото му с царската си хламида. И като положи ръце върху гърдите му, изрече тия съчувствени думи^[27]: „Вдигни се от нещастието, Дарий, и отново стани господар на твоите земи. Приеми диадемата и задръж величието на своята слава на властител. Кълна ти се, Дарий, във всички богове, че е истина това и че искрено ти говоря. Единствено на тебе отстъпвам диадемата, знака на царската власт, защото споделих с тебе твоята трапеза, когато дойдох като вестител на Александър. Но вдигни се и властвувай над земята си. Не е редно цар да се чувствува огорчен от нещастие… Но кажи, Дарий, кой те рани. Назови го, та да мога да отмъстя за тебе.“ Това каза Александър, а Дарий изстена, привлече го, целуна ръцете и гърдите му и рече: „Александре чедо, дано никога не се възгордееш от славата на властител. И когато постигнеш дело равно на божие и ти се стори, че с ръка си докоснал небето, гледай към бъдното. Съдбата не различава цар от разбойник и еднакво зле се отвръща от всички. Виж мене клетия кой бях и какъв станах. Доскоро владеех толкова земя, а сега умирам, без да съм господар дори на себе си. Погреби ме с твоите благочестиви ръце и нека ме почетат с траур македонци и перси. Нека родът ти стане общ с Дариевия. Предавам ти аз клет моята майка и пожали моята съпруга, като да е от същата кръв. И ти давам за съпруга дъщеря си Роксана^[28], та ако на мъртвите оцелява малко съзнание, двама родители да се гордеят с децата си — с тебе Филип, а Дарий с Роксана.“ Това рече цар Дарий и изпусна дъх в ръцете на Александър.

 

 

21. Александър нареди тялото му да бъде погребано по царски и съответно на местните обичаи и първите македонци и перси в пълно въоръжение да го изпратят. И заедно с персите сам подложи рамо и вдигна ложето на Дарий. А персите не толкова оплакваха Дарий, колкото съчувствуваха и изпитваха привързаност към Александър. И той го постави в царския гроб, принесе жертва и като уреди надгробно състезание, обяви на персите с наредба следния закон:

„Цар Александър, роден от бога цар Амон и царица Олимпиада, казва на всички перси, които живеят по селата и градовете. Не беше желателно да загиват толкова мириади хора, но все пак благодаря на боговете, задето пожелаха да дойда в Персия увенчан с победа. Знайте, че поставям сатрапи да ви управляват, на които трябва да се подчинявате както при Дарий и да не знаете друг цар освен Александър. Не забранявам да си служите с вашите обичаи, да спазвате празниците, сборовете и племенните традиции. Всеки от вас да продължи да живее там, дето е живял, и ако персиец напусне града или селото си и се премести другаде, ще бъде наказан като отстъпник. Оставям ви имуществото и нека всеки владее своята собственост с изключение на златото и среброто, които възгордяват и благородника, и човека от народа. Оставям ви останалите монети, които имате. Нареждам цялото отбранително оръжие да се отнесе в определените складове. А на сатрапите, които одобря, ще определя какъв брой войници да държат и колко въоръжение. Състезанията, които имате обичай да уреждате, да стават по волята на сатрапа. Племе с племе да не се събира освен в случаите за търговия, и то до двадесет души. В противен случай ще се налага наказание като на враг според персийския обичай. Всички търговци да търгуват със същите продукти както при Дарий. Ще взимам данък върху нивите и всички насади както при Дарий. Искам благополучие да зацари в земята ви. Искам също да оправя пътищата на Персия и да установя мир по тях, та който иде от Елада, да може без мъка да достига до всеки град на Персия. От брода на река Ефрат и началото на пътя нареждам на всеки сатрап да направи път на разстояние тридесет стадия и на всеки шестдесет стадия да се отбележи накъде води пътят и да се постави някакъв знак, ако се събират два или повече пътя… Данъците, събирани при Дарий за оправянето на пътищата, дарявам на светилищата на боговете, най-вече за Сарапис и Зевс. Понеже освен Кировия рожден ден искате да празнувате и моя, нареждам на моя сатрап Мосхил да се погрижи да чествувате и моя и Кировия с угощения и състезания. Нека участници и зрители в състезанията да бъдат перси… Състезанието да се урежда на празнично подредено място както в град Пела. Докато съм жив, лично ще определям къде, а след смъртта ми — владетелите, на които ще дам тая земя. На победителите в състезанието с бойни колесници да бъде давана златна паница и други пет сребърни, всяка побираща толкова, колкото е достатъчно, за да се опие разумен човек. На победител в конно състезание паница със същото тегло и персийска тържествена дреха… Уредници на състезанията да бъдат нашите александрийски жреци в храма на Александър. Мосхил, основателят на храма, има право да носи златен венец и пурпурна дреха, особено в дните на празника… Не желая сами да оправяте споровете, които имате помежду си, нито пред когото вие решите, особено за углавно престъпление. И ако някой бъде хванат, че събира за тази цел свои другари вън от съвета на сатрапите, ще бъде убит като враг.“

Като довърши това, Александър каза следното: „Великият властник вашият господар Дарий и мой враг беше убит. Но не аз го убих, а някакви хора, които не познавам и на които дължа големи дарове. Ще им даря обширни земи и които сатрапии пожелаят, понеже убиха моя враг.“ Така рече Александър и смущение обзе персите…

А той разбра и рече: „Искам да почета тия, които убиха моя враг. Затова ако го е убил някой македонец, да дойде спокоен, и ако е някои персиец, нека не се страхува. Кълна се в живота на майка си, че ще направя да ги споменават всички хора.“ Така се закле той… А ония проклети сатрапи Бес и Ариобарзанес сами отидоха при Александър и рекоха: „Господарю, ние убихме твоя враг Дарий.“ Щом чу, нареди да ги оковат и да ги побият на кол край гроба на Дарий. Те казаха: „Господарю, ти се закле в живота на Олимпиада.“ Александър рече: „Не за вас изричам това оправдание, а за хората. Щеше да бъде невъзможно да ви открия, ако не се бях престорил за кратко време, че одобрявам убийството на Дарий. А истински аз се врекох да накажа неговите убийци. Щом са дръзнали да вдигнат ръка срещу своя господар, ще вдигнат и срещу мене. Но и пред вас не се заклех лъжливо. Заклех се да направя така, щото да ви споменават всички хора. И ще ви споменават, и ще ви сочат с пръст, когато бъдете провесени на кола.“ И ведно с тая присъда цяла Персия го приветствува като бог.

 

 

22. След няколко дена Александър възстанови реда и мира в Персида и нареди да попитат хората кого смятат за редно да постави за сатрап. И те извикаха: „Искаме Адулитес, братовчеда на Дарий по баща.“ Александър се съгласи.

След това написа следното писмо: „Александър поздравява Статейра и Родогуна. Дарий влезе в сражение с мене и аз се защитих успешно, както божеството реши. Исках да живее под моя власт, но го намерих паднал ранен от свои хора и вече издъхващ. Обхвана ме жал и го покрих с хламидата си и го попитах кой го е ранил. Но той ми повери дъщеря си Роксана и ми я даде за съпруга, а за останалото не успя да каже. Затова открих с хитрост виновниците за неговата гибел и ги наказах със смърт, както им се полагаше. Реших да пратя свещеното му тяло да го оплачете с погребални песни и да го наредите за погребение. Навярно вече са ви съобщили за тия събития и скръбта ви е безкрайна. Наредих още да му изградят храм като на герой в съседство с храмовете на неговите предци. Пратих да осветят тялото му. А вие оставете вече скръбта — аз ще ви установя в двореца и ще позволя да царувате над племената, които изберете. В момента останете там, където сте, докато не оправя тукашните работи, защото някои беснеят и още отказват да се подчинят. Съгласно разпоредбата на Дарий аз също смятам за достойно Роксана да седне до мен на трона. Затова оказвайте й почести като на моя съпруга.“

И те отговориха на Александър следното: „Родогуна и Статейра поздравяват цар Александър. Отправихме молитви към боговете, които свалиха Дариевата диадема и величието на персите, да те направят цар на света вовеки веков, понеже по ум, разум и сила ти имаш равен жребий с олимпийските божества. Ние знаем, че ще живеем щастливо под твоето крило. Молим се на случая да ти даде най-доброто, да живееш неизмеримо дълго време, тъй като се отнесе към нас не като към военнопленнички, попаднали под твоя власт, а като към хора, които са стояли високо и на които се е случило по-късно да слязат ниско. Сега ние не сме пленнички и падаме ничком пред Александър, новия Дарий. Писахме на персийския народ да измоли боговете в Персида да ти поставят трон редом със Зевс и да ти отдават божески почести. А на Роксана, която си решил да седне до теб на трона, ще отдаваме почести, както заповядваш, когато Зевс я направи твоя жена. Писахме на персийския народ да знае, че сега пред нас стои новият Дарий и че благодарение на богоравния Александър, благодетел на персите, Дариевият скиптър е отново на своето място… Отправяйте молитви към всички богове. Върнете всички богове на Персида и ги отведете при Александър с благодарствени молитви, задето вдигна още по-високо величието на персите.“

Александър прочете писмото и отвърна: „Отказвам богоравните почести. Родил съм се смъртен човек и се боя от подобно нещо. То внася смут в душата на човека. Другите ваши начинания одобрявам и приемам. Ще се опитам да бъда достоен за вашето благородство. Бъдете здрави.“

Написа писмо и на майка си Олимпиада, в което съобщаваше за сватбата си, и го прати в Македония, а след това на Роксана със следното съдържание: „Александър поздравява сестра си Роксана. Писах на Олимпиада, моята майка, и за някои други неща, а освен това й наредих да върне по Каран женските накити и тържествената одежда на Родогуна и Статейра, които й пратих по-рано… Стреми се да бъдеш достойна за Александър и мислите си и да изпитваш страхопочитание към Олимпиада. Ако правиш това, ще постъпиш благоприлично и спрямо себе си, и спрямо мене. Бъди здрава:“

И като принесе жертва на местните богове, събра войската, понеже научи, че Пор се готви да помогне на Дарий, и потегли срещу индусите.