Включено в книгата
Оригинално заглавие
Βίος Αλεξάνδρου του Μακεδόνος, (Пълни авторски права)
Превод от старогръцки
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2012-2013 г.)

Издание:

Антични романи. Сборник

ДИ „Народна култура“, София, 1976

Антични — гръцки и латински. Второ издание

Редактор на издателството: Жени Божилова

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Олга Стоянова

Коректори: Евгения Кръстанова, Величка Герова

Литературна група IV

 

Longus

Pastorales (Daphnis et Chloe)

Texte établi et traduit par G. Dalmeyda

Paris Société d’édition „Les Bellies Lettres“ 1934

Превел от старогръцки: Богдан Богданов

 

Historia Alexandri Magni (Pseudo-Gallisthenos) vol. I Recensio vetusta, cd

C. Kroll, Berlin Weidmannische Buchhandlung 1926

Превел от старогръцки: Богдан Богданов

 

Lucian

With an english translation by A. M. Harmon in tight volumes, v. I

Cambridge/Massachusetts Harvard University press/London William Heinemann LTD 1953

Превел от старогръцки: Богдан Богданов

 

Petronii

Cena Trimalchionis

ed. L. Friedländer, Hirzel, Leipzig, 1891

Превели от латински: Г. Кацаров и Б. Геров

 

Apulei Platonici

Madaurensis Metamorphoseon, libri XI

Lipsiae Teubner 1931

Превели от латински: Г. Батаклиев и П. Радев

 

Narrationes graeoae et latinae a Bogdan Bogdanov selectae

Traductionem bulgaricatn curavit Georgius Mihailov

Harodna Cultura

Serdicae MCMLXXV

 

Дадена за набор 8.IX.1976 г.

Подписана за печат 23.X.1976 г.

Излязла от печат декември 1976 г.

Формат 84×108/32.

Печатни коли 34. Издателски коли 28,56.


Книга първа

1. Премъдрите египтяни, потомци на боговете, които установиха размерите на сушата, укротиха вълните на морето, измериха реката Нил, установиха разположението на небесните светила, откриха и предадоха на поколенията още едно умение — магията. Казват, че Нектанеб[1], последният египетски цар, след когото Египет загуби авторитета си в това отношение, надвишавал всички с магическите си умения. С една дума, той можеше да направи подвластни всички световни първоначала. Ако налетеше ненадейно облакът на войната, не се мъчеше да събира войска, нито да прави военни прегледи, нито да точи мечове, нито да приготвя военни съоръжения, а влизаше в двореца, взимаше един меден леген и като го напълнеше с дъждовна вода, пускаше вътре малки восъчни корабчета и човечета, запяваше заклинателна песен и ги направляваше с абаносова тояга, като призоваваше божите вестители и бога на Либия. Амон[2]. И така посредством това легеногадание корабчетата в легена надвиваха нашествениците и те погиваха. Същото вършеше и срещу тия, които го нападаха по суша.

 

 

2. Така поради опитността му царството оставаше непокътнато. Доста време по-късно дойде при него един негов съгледвач или, ако се каже по латински, експлоратор, и рече следното: „Велики Нектанеб! Остави всичко друго и се погрижи да запазиш мира, тъй като приближава огромен облак войска, наброяваща десетки хиляди войници. Има в нея скити, араби, оксидраки, ибери, сирийци, каукони, лапати, боспорци, агри, залби, халдейци, месопотамци, агриофаги, еунимити и от всички останали големи народи на Изтока. Неизброима войска десетки хиляди войници бърза да завладее твоя Египет.“ Така каза военният, а Нектанеб се усмихна и рече: „Достойно и будно вардиш на поста, който ти е поверен, но ти говори страхливо, както не подобава на войник. Силата не е в количеството на войската, а в нейното мъжество. Защото един човек със своя ум може да подкара множество хора и храбрата десница да им даде закрила.“ Така рече и го отпрати.

 

 

3. А той се върна в двореца и нареди да го оставят. Като остана сам, положи легена и го напълни с вода. Постави на повърхността восъчните корабчета и като вдигна жезъла, запроизнася магическите думи. Но когато се взря в легена, видя, че боговете на Египет стоят на кърмите на корабчетата на враговете варвари и ги направляват. Заключи по това, че блажените богове са изоставили царя на египтяните, обръсна си косата и брадата, за да не го познаят, и като грабна злато, колкото можеше, измъкна се от Египет през Пелузий[3]. Обиколи много страни и пристигна в столицата на Македония Пела. Облечен в ленена дреха като египетски предсказател и астролог, той гледаше на всеки, който отиваше при него. Та това за тия неща.

А в Египет, когато Нектанеб изчезна, египтяните се обърнаха с въпрос към праотеца на боговете Хефест какво се е случило с царя на Египет. Той им даде прорицание да идат при невидимия оракул на Синопий[4], който им отговори следното: „Побягналият от Египет могъщ защитник, старейшина, цар и владетел, ще се върне след време млад, отхвърлил лика и белезите на старец. Обиколил целия свят, ще се върне в равнината на Египет и ще ви донесе подчинението на враговете.“ Като получиха това предсказание, не разбраха какво означава и затова написаха текста му върху пиедестала на статуята на Нектанеб, за да се помни, в случай че се сбъдне.

 

 

4. В Македония Нектанеб стана до такава степен известен с гадателството си, че и Олимпиада пожела да й гледа. Един път, когато Филип се случи на война и отсъствуваше, прати да го повикат. Той отиде в двореца и като я видя, заплени се от хубавия й лик, който беше по-красив от лунния. И иначе имаше слабост към жените, та любовното желание заостри ума му, протегна ръка за поздрав и рече: „Бъди здрава, царице на македонците.“ Видя му се нередно да я нарече „господарка“, понеже имаше чувство за царското си достойнство. Олимпиада рече: „Бъди здрав и ти, съвършени астроложе. Приближи и седни.“ Като седна, Олимпиада рече: „Ти наистина ли си етиптянин?“ Нектанеб рече: „Тия, които са проверили, могат да ти кажат.“ Тя рече: „Какъв е твоят начин за узнаване на истината?“ Той рече: „Правилно се изрази, царице, защото много са начините да се гледа. Съществуват сънегадатели, гадатели по поличби, птицегадатели, гледачи по пясък, съставители на хороскопи, магове, астролози. Бидейки истински египетски предсказател, аз познавам всички тия гледания и съм маг и астролог.“ И като каза това, погледна я пронизващо. Тя улови погледа и рече: „Каква мисъл ти мина на тебе, истински предсказателю, че ме погледна с тъй неприкрито любопитство?“ Нектанеб рече: „Спомних си едно предсказание, царице. Преди време чух от моите богове, че ще се случи да гледам на царица и че всичко, което й кажа, ще излезе истина.“

Ведно с тия думи извади дъска, царска и много ценна, която не може да бъде описана с думи, направена от слонова кост, абанос, злато и сребро, разделена на три пояса. Върху първия бяха изобразени тридесет и шестте декани[5], върху втория — дванадесетте знака на зодиака, върху най-вътрешния — слънцето и луната. Постави я на канапето и подир това отвори, малко сандъче, също от слонова кост. Извади седемте звезди и хороскопа[6], направени от осем обработени камъка, и състави едно небе от тях, като ги разположи в малък кръг, и то блесна. Представи слънцето с кристал, луната с диамант, Арес с хематит, Хермес със смарагд, Зевс с етерит, Афродита със сапфир, Кронос с офит, хороскопа с бял мрамор. И рече: „Кажи ми, царице, годината, месеца, деня и часа на твоето рождение.“ И като му каза, Нектанеб се зае да изчисли часа на неговото рождение и на нейното дали са в едно и също съзвездие. И като видя, че разположението на звездите е благоприятно, попита: „Какво желаеш да чуеш, царице?“ Тя рече: „За Филип желая да науча. Защото дочувам, че след войната щял да ме остави и да се ожени за друга.“ Нектанеб рече: „Лъжлив е слухът, че сега ще те остави. Но след време това наистина ще стане. Аз обаче, като египетски пророк и маг, мога да ти помогна в тая работа, когато стане нужно. Според рождението ти, както ми го разкри, предстои ти да се събереш със земен бог, да заченеш от него и да родиш чедо, което ще отмъсти за греховете, които Филип има пред тебе.“ Тя рече: „И кой е богът, който, казваш, ще преспи с мене?“ Той рече: „Рогатият бог на Либия, дето донася богатства, Амон.“ А тя рече: „На каква възраст е той, млад ли е или на средна възраст? И какъв е на вид?“ Той рече: „На средна възраст е, с посивяла коса и с рога на овен на слепоочията. И сън ще видиш, и в него богът ще се събере с тебе.“ Олимпиада рече: „Кога?“ Той рече: „Не след дълго. Днес. Затова те съветвам да се погрижиш за себе си като за царица, тъй като ще те обгърне тая нощ в съня ти.“ Тя рече: „Ако видя това, ще те почитам не като маг или пророк, а като бог.“

 

 

5. След тоя им разговор излезе Нектанеб от двореца. И без да се бави, отиде в пусто място, накъса треви, които докарват сънувка, омагьоса[7] с тях Олимпиадиния сън и й докара да види, каквото искаше. Така щото Олимпиада наистина видя в съня си да я прегръща и да се събира с нея Амон. Каза й, ставайки: „Жено, имаш в утробата си чедо, което ще отмъсти за тебе.“

 

 

6. Като се вдигна от съня, Олимпиада се изуми от точното изпълнение на словата, прати да повикат астролога и му каза: „Видях бога, за когото ми говори, и се събра с мене действително като блажен. Затова искам и денем будна да се сближа с него. Ти ще се погрижиш и за това. Бих се учудила, ако не знаеш как да го сториш.“ А той рече: „Зная как да го сторя. Но понеже заявяваш, че искаш да се събереш с него будна, нужно е да се направи нещо предварително. Едно е насън, друго е наяве. Затова ще бъде добре да ми дадеш място близо до твоята спалня, за да бъда в помощ с моите заклинания, та да не се уплашиш, когато влезе богът при тебе. Защото, влизайки, ще бъде най-напред змия[8], ще пълзи по земята и ще съска, след това ще се превърне в рогатия Амон, след това в храбрия Херакъл[9], след това в тирсоносеца Дионис След това, като приближи, ще приеме вид на човек с моите черти.“ Олимпиада рече: „Имаш право, пророче. Заеми спалнята. А когато видя тоя бог будна и разбера, че съм приела божието потомство, ще те почета тъй, както подобава на царица, и ще те прославя, все едно, че ти си баща на детето.“ Той рече: „Казах ти предварително за съскането на змията, за да не се изплашиш от чудовището и да го посрещнеш ласкаво и без боязън.“

 

 

7. И когато всичко стана тъй, както я предупреди Нектанеб, царицата не изпита страх, а понесе смело превръщанията на бога. Като се вдигна от нея, той допря с ръка корема й и рече: „Нека това семе бъде неподчинимо и непобедимо!“ И след тия думи отиде да си почине. А след това техните събирания станаха обичайни и тя беше доволна, като мислеше, че я взима змията, Амон, Херакъл и всебогът Дионис.

Когато коремът й нарасна, повика Нектанеб и рече: „Пророче, какво да сторя, когато Филип се върне и ме завари бременна?“ А той рече: „Недей да се боиш, царице. В това ще ти помогне триликият бог Амон, който ще се яви в сън на Филип така, щото да нямаш вина пред него.“ Тъй Нектанеб мамеше Олимпиада и тя се събираше като с бог с един развратен човек, само дето беше египетски цар.

 

 

8. И тогава хвана морски ястреб[10], омагьоса го и прати с него сън на Филип. Видя той бог с красив лик, с посивели коси и с рога като Амон, който възлегна с Олимпиада и като стана от ложето, каза й: „Имаш в утробата си чедо от мене и то ще отмъсти за тебе и за баща си Филип.“ Забеляза също да зашива естеството и с нилска тръстика и да го запечатва със златен пръстен, на чийто камък бе издълбана лъвска глава, лъчащо слънце и копие. И му се стори, че ястребът го събуди с крилата си.

Като видя това, вдигна се, прати да повикат сънегадател и му разказа знамението. А той каза: „Царю, според това, което си видял, Олимпиада е заченала, и то от бог. Сигурно е така, щом някой е запечатал естеството й. Тъй като човек запечатва пълен съд, а не празен. А щом като естеството е съшито с папирус, египетско е потомството. Тъй като никъде другаде не расте папирус освен в Египет. При това поради златния пръстен е зачената не обикновена, а бляскава, знатна и бележита съдба. Има ли нещо по-знатно от златото, с което изразяваме почитта си и към боговете? А ето какъв смисъл има това, че на камъка е издълбано слънце, лъвска глава и копие. Също като лъв роденото ще успее да покори на копието си всички градове на изток. А това, че богът е с рога на овен и с посивели коси, означава, че негов създател е богът на Либия Амон.“ След това тълкувание на сънегадателя Филип се угрижи, дето Олимпиада беше заченала, макар и от бог.

 

 

9. Когато победи във войната, върна се в Македония. Като влезе в двореца, Олимпиада го посрещна смутена. А Филип я погледна и рече: „Кому си се оставила, Олимпиада? Но знам, че в греха си не си съгрешила, защото бог те е насилил, за да родиш дете на Филип и него да наречеш баща на детето. Видях в съня си всичко, което ти се случи. Затова си оневинена. Ние царете можем всичко, но срещу боговете нищо не можем.“ Тия думи върнаха доброто настроение на Олимпиада.

 

 

10. Но междувременно Нектанеб, който продължаваше да живее скришом в двореца, чу Филип да казва на Олимпиада: „Измами ме, жено. Не от бог си заченала, а от човек.“ И веднъж на едно пиршество Нектанеб си послужи с магия, превърна се в змия, много по-голяма от предишната, и премина през залата, като съскаше високо и страшно. Ужас и паника обхвана пируващите. А Олимпиада, като видя своя любим, седна на ложето и протегна десница. Змията се надигна, опря глава на ръката й и като сви цялото си тяло, качи се на скута й, проточи двойния си език и я целуна, с което показа на присъствуващите и на самия Филип своята любов и привързаност. И като ги показа, изчезна. А Филип каза подир това: „Когато влязохме в стълкновение с враговете, видях тая змия да пълзи и множеството им да отстъпва пред нея.“ След тоя случай Филип се облажаваше, че ще бъде назован баща на божие потомство.

 

 

11. Само след няколко дена Филип седеше на едно сенчесто място край двореца и хвърляше храна на птиците, които обитаваха там. И като потъна в четенето на учена книга, една ярка скочи в скута му и снесе яйце, което се плъзна, падна на земята и се счупи. А отвътре изпадна малко змийче, което обиколи яйцето, отдето излезе, опита се да влезе и още преди да вмъкне глава, умря. Разтревожи се Филип от това събитие, и то не малко, и прати да повикат Антифонт[11], най-изтъкнатия гадател на онова време, и му разказа станалото. Той рече следното: „Ще ти се роди син, който ще се възцари, ще обиколи целия свят и ще подчини всички на властта си. И когато тръгне да се връща, ще умре още млад. Защото змията е царско животно, а яйцето, от което се е излюпило змийчето, прилича на света. След като е обиколило яйцето и е пожелало да се върне, умряло е вън, преди да допре чело в родната твърд, която го е създала.“ Така изтълкува знамението, получи дарове и си отиде.

 

 

12. Когато времето на бременността се изпълни, Олимпиада седна на стола за освобождаване и се замъчи. А Нектанеб застана до нея, измери движението на небесните светила спрямо движението на зодиакалния цикъл и рече: „Вдигни се малко от стола и се поразходи. В центъра е Скорпионът, и всесветлият Хелиос, като види четворицата въздушни животни да слизат надолу, ще смъкне напълно от небето тоя, който се ражда в тоя час. Помъчи се да надмогнеш себе си, достопочтена, и при тая звезда. В центъра е Ракът и Кронос[12], лишил баща си от плодотворната сила, срещу когото се вдигат на бунт собствените му чада и го смъкват в царството на моревладетеля Посейдон и подземния Плутон… Рогатата Луна с чифт бикове, като напусне най-високите селения, слиза на земята, за да прегърне красивия юноша, пастиря Ендимион. Затова, блеснал в огън, загива. Така раждането не е Бесело… Обичащата спалните Афродита, майката на стрелеца Ерос, ще загуби Адонис[13], когото ще погуби глиган. Затова този, който се ражда в тоя час, ще погине млад… и ще надигне скръбните вопли на жените от Библос. А сега е часът на лъва Арес[14]. Той е войнствен и конелюбив, но в момента лежи гол и без оръжие: Хелиос го е показал на боговете върху прелюбодейското ложе. Затова роденият в тоя час ще бъде опозорен. Почакай, царице, звездата на Хермес да премине покрай омразния Козирог. Защото ще родиш човек многокнижен, но свадлив и особняк… Седни сега удобно на стола, царице, който върши благодеяния, и помогни родилните болки да станат по-силни и по-здрави. В този час ти раждаш необикновено дете. Защото Зевс, който се грижи за младите жени и който извади и показа отраслия в бедрото му Бакх-Дионис[15], разположен спокойно в центъра на небето, овенът Амон, дошъл във Водолея и Рибите, ще направи да се роди отново един египетски цар и владетел на света. Роди в този час.“ Ведно с тия думи детето падна на земята и се яви светкавица, изгърмя, стана земетръс и целият свят потрепера.

 

 

13. Тогава Филип рече: „Жено, смятах да не го отгледам, понеже не е мое. Но тъй като забелязвам, че отрочето има семето на бог, а рождението му е белязано от световните елементи, нека бъде отгледано и в памет на починалото дете от предишната ми жена да се нарича Александър.“ След тия негови думи детето получи подобаващите грижи. И по цяла Пела, Тракия и Македония всички се окичиха с венци. И детето растеше, но по външен вид не приличаше нито на Филип, нито на Олимпиада. Беше като с лъвска грива и с разноцветни очи — едното бяло, а другото черно. Зъбите му бяха остри като гвоздеи и имаше устрем на лъв, така щото беше ясно предварително какво ще излезе от него.

Когато излезе от детската възраст, стана му педагог Леонидас, възпитател Леуконидес, учител в писмената Полинейкес от Пела, по музика Алкип от Лемнос, по геометрия пелопонесецът Менип, по риторика атинянинът Аристоменес, по философия Аристотел от Милет[16]

Момчето растеше от година на година и докато усвояваше науките, учеше се и да царува, сякаш обучавано от някой бог. Всеки ден, когато свършеше уроците, разделяше съучениците си на две групи и устройваше сражения. Като предвождаше едновременно и двете страни, отиваше при по-слабите и им помагаше, додето надвият.

По това време управителите на Кападокия донесоха дар на Филип едно невероятно едро жребче, родено в техните конюшни, вързано с много ремъци и синджири, било човекоядно — така казаха. Като видя колко е красиво, Филип рече: „Наистина се изпълва поговорката, че злото се ражда близо до добро. Но след като сте го донесли, така, както е необюздано, вземете и го заключете в желязна клетка, та да му хвърляме осъдените на смърт за разбойничество или убийство.“ Заповедта на царя бе веднага изпълнена.

 

 

14. Александър възмъжаваше и когато стана на 12 години, започна да ходи с баща си на учения, сам се въоръжаваше, участвуваше в щурмовете, яздеше и на кон, а Филип го гледаше и казваше: „Чедо, обичам нрава ти, но мразя чертите ти. Приличаш ми по характер, но външните ти черти са различни.“

Веднъж, когато Филип отсъствуваше, Олимпиада прати да повикат Нектанеб и му каза: „Погледни какво е намислил да стори с мене Филип.“ Той извади дъската, нареди звездите и загледа. А Александър, който седеше редом, рече: „Чичо, тия камъни, дето ги наричаш звезди, могат ли да се видят и на небето?“ Той рече: „Разбира се, чедо.“ Александър рече: „А мога ли да ги видя?“ — „Можеш“. А той: „Кога?“ Отговори му: „Довечера.“

Когато се свечери, Нектанеб поведе Александър. И той, пророкът, който беше сторил такива неща благодарение на магическата си способност и беше толкова силен в астрологията, щото можеше да предвиди бъдещето, как попадна тогава в ръцете на Александър и не успя да узнае предварително каква участ му предстои? Отведе го вън от града Нектанеб, вдигна очи към небето и започна да показва звездите на Александър и да го учи на своя занаят. А Александър го вдигна на рамене и го пусна по едно стръмно скалисто място. Падайки, Нектанеб се удари страшно в главата и каза: „Чедо Александре, защо направи това?“ Той рече: „На себе си да се сърдиш, астроложе.“ Нектанеб каза: „Защо на себе си?“ Той рече: „Защото не знаеш земните неща, а си тръгнал небесните да изучаваш.“[17] Нектанеб рече: „Умирам, Александре. Страшно се ударих. Не е възможно смъртен да надмогне това, което му е писано. Защото се допитах за съдбата си и открих, че трябва да погина от ръката на собственото си дете. И не убягнах ориста, и погинах от твоята ръка.“ Рече Александър: „Та аз твой син ли съм?“ Рече му: „Да, чедо.“ Той рече: „Как стана това?“ И Нектанеб му разказа за бягството от Египет и как влязъл при Олимпиада като бог Амон и как се събрал с нея. И докато разказваше тия неща, издъхна.

Тогава, като разбра, че мъртвият е негов баща, Александър се побоя да го остави в рова, за да не стане плячка на зверовете. Настъпи нощ и мястото бе пусто. Изпита обич към родителя си и каза: „Не стори добре, татко, какъвто казваш, че си ми, дето не сподели с мене приживе твоето деяние, та да познавам родителя си и да се отнасям към него с подобаващата взаимност, ами го пази в тайна до смъртта, която е заслужено възмездие за всички твои хитрини и за това, дето си мамил Филип и Олимпиада. Мене ме боли от това, дето ти сторих, татко. Но съм невинен. Ти сам си си виновен за твоята кончина. Ще вдигна тялото ти на рамене, ще го отнеса на майка си, ще й разкажа какво се случи и ще я посъветвам да се погрижи за твоето погребение.“

След тия думи го постави благородно на рамене и го отнесе в града. Като влезе при майка си, разказа й всичко, което научи от него, и настоя да получи погребение. А тя се удиви и разбра, че мамена от магиите му, е постъпила неразумно, като му се е предала в ръцете. Но уреди подобаващо погребение на Нектанеб, направи му гроб и го положи в него.

 

 

15. Когато Филип се върна в двореца, прати в Делфи[18] да попитат оракула кой ще царува след него и кой ще подчини всички на своето копие. Оракулът рече: „Този, който премине през центъра на Пела яхнал коня Буцефал.“ Конят беше наречен Буцефал, понеже имаше на бедрото си белег от изгорено във формата на бича глава. Като чу предсказанието, Филип зачака да се появи новият Херакъл.

 

 

16. Аристотел от Милет бе единственият наставник на Александър във висшата наука. Имаше той много ученици, между тях и царски синове. И рече на един: „Ако наследиш бащиното си царство, какво ще ми отредиш на мене, твоя учител?“ Той рече: „Ще те направя всемодържец, равен на себе си, и ще станеш прочут сред всички хора.“ Попита един друг: „Чедо, ако получиш царството на баща си, как ще се отнесеш към мене?“ Той рече: „Управител ще те направя и ще искам съвета ти при всички мои отсъди.“ И тъй поставяше въпрос на всички под ред и всички му обещаваха нещо. Рече и на Александър: „А ти, чедо, как ще се отнесеш към мене, твоя учител, ако получиш царството от баща си?“ Той рече: „Защо ме питаш за далечното бъдеще, след като нямаш залог за утрешния ден? Когато дойде времето и обстоятелствата позволят да изпълня обещаното, тогава, ако реша, ще ти дам нещо.“ И рече Аристотел: „Бъди поздравен, владетелю на света. Ти ще станеш най-могъщ цар.“ Та всички обичаха Александър, защото беше умник и смелчак, но Филиповите чувства бяха колебливи — радваше се, когато го гледаше колко е запален да воюва, но скърбеше, че чертите му са различни от неговите.

 

 

17. Когато стана на 14 години, случи се един ден да мине през мястото, дето беше поставен Буцефал, и чу страхотно цвилене. Обърна се към другарите си и каза: „Момчета, това цвилене на кон ли е или рикание на лъв?“ Птолемей[19], наречен по-късно Сотер, който вървеше до него, каза: „Това е Буцефал. Баща ти нареди да го държат затворен, защото е човекоядец.“ Конят дочу приказката на Александър и изцвили втори път, но не както по-рано печално и заплашително, а меко, като че ли някой бог му нареждаше. И като съгледа Алекасандър, протегна предните си крака и целият се заклати, все едно, че отправяше молба към собствения си господар. Като забеляза как се промени държането му и като видя костите на толкова хора, загинали от насилствена смърт, изпита съжаление като към човек, разблъска пазачите и отвори клетката… Хвана се за гривата и го яхна и въпреки че беше необюздан, конят му се подчини. А един човек веднага хукна и разказа на Филип случката. Той си спомни прорицанието, посрещна сина си и го приветствува с думите: „Бъди поздравен, Александре, повелителю на света.“

 

 

18. От тоя момент нататък Филип живееше с радостта за щастливото бъдеще на сина си. Когато стана на 15 години, Александър завари един ден баща си свободен, целуна го и каза: „Татко, моля те, позволи ми да отплувам в Писа[20].“ Той рече: „Искаш да видиш Олимпийското състезание, затова ли?“ Момчето каза: „Не, татко. Искам да се състезавам.“ Филип каза: „В каква дисциплина си се подготвил, та искаш да идеш. Защото зная, че като царски сия ти си обучен само във военни дисциплини и не си се упражнявал нито в борба, нито в панкратий[21], нито в някоя друга гимнастическа дисциплина.“ Александър рече: „Искам да се състезавам с колесница, татко.“ Той рече: „Чедо, ще наредя да изберат и да ти дадат коне от моите конюшни, но ти трябва да покажеш усърдие, защото състезанието е прочуто.“ Александър рече: „Ти само дай позволението си, аз съм си приготвил коне, отгледал съм ги от малки.“ Целуна го Филип, възхити се на усърдието му и каза: „Тръгвай, чедо, щом си решил.“

Отиде тогава на пристана, нареди да спуснат във водата нов кораб и да натоварят на него конете заедно с колесницата. Качи се заедно със своя другар Хефестион[22] и след успешно плаване пристигна в Писа. Слезе посрещнат, както подобава, и като нареди на слугите да се погрижат за конете, тръгна да се поразходи заедно с Хефестион. Срещна ги един човек на име Николай, цар на акарнаните[23]. Едър и снажен, той се перчеше с богатството и щастливия случай, двете несигурни божества, и беше твърде упован в телесната си сила. Приближи, поздрави Александър и ведно с въпроса „защо е дошъл“ рече: „Здравей, момче.“ Той отвърна: „Поздрав и за тебе, който и откъдето и да си.“ А той каза: „Знаеш ли с кого говориш? Името ми е Николай, цар съм на акарнаните.“ Александър рече: „Недей да се пъчиш толкова, цар Николай, сякаш имаш залог, че утре ще бъдеш жив. Щастието не стои на едно място и не обича самохвалците, нещата се променят.“ Той каза: „Право казваш. Но защо си пристигнал? Научих, че си син на Филип Македонски.“ Той рече: „Дойдох да се състезавам, но не в конно надбягване, възрастта не ми позволява, и не в надбягване с двойки коне нито в други подобни състезания.“ Той рече: „А в какво тогава?“ Отговори: „С колесница ще се състезавам.“ Кипна от гняв Николай, отнесе се с пренебрежение към възрастта му и понеже не знаеше какъв дух носи, заплю го и каза: „Нищо да не случиш.“ Обучен да се владее, Александър изтри обидната плюнка, усмихна се смъртоносно и каза: „Николай, кълна се в светото семе на моя баща и в свещената утроба на майка си, че и тук ще те победя с колесница и в отечеството ти Акарнаиия ще дойда и ще те пленя с копие.“ Това си рекоха един друг и се разделиха с омраза в сърцето.

 

 

19. След няколко дена настъпи определеният за състезанието час. Деветима излязоха да се състезават в колесница. Между тях четирима бяха царски синове — самият Николай, беотиецът Ксантиас, коринтиецът Кимон и Александър. Останалите бяха синове на царски сатрапи[24] и пълководци. Изнесоха делва и разпределиха с жребие местата. Най-вътрешното се падна на Николай, втори беше Ксантиас, трети Кимон, четвърти ахеецът Клитомах, пети олинтиецът Аристип, шести фокеецът Пиер, седми спартанецът Линдий, осми македонецът Александър, девети локриецът Никомах. Подкараха след това колесниците и застанаха на старта. Прозвуча мелодията на салпингса, която открива състезанието. Прислужниците вдигнаха бариерата и всички се понесоха стремително. Обиколиха един, два, три, четири пъти. Изоставащите отпадаха духом… Александър караше четвърти, а след него Николай, с намерение не толкова да победи, колкото да го погуби, защото Филип беше убил баща му по време на война. Като разбра това и понеже тия пред него бяха вече изпопадали, съобразителният Александър остави Николай да го надмине. И той премина с мисълта, че е надвил Александър и с надеждата, че ще бъде увенчан като победител. Но след две-три обиколки десният кон на Николай се спъна и цялата колесница заедно с колесничаря се строполи на земята. А Александър налетя и с устрема на конете си незабавно уби Николай. И се изкачи увенчан с венец от дива маслина до статуята на Зевс Олимпийски. И жрецът му каза: „Александре, както победи Николай, тъй ще победиш и много други свои врагове.“

 

 

20. Взе тоя венец Александър и тръгна за дома. Пристигна в Пела и завари Олимпиада изоставена от Филип, а той се жени за сестрата на Атал — Клеопатра[25]. Влезе Александър с победния олимпийски венец на пира в деня на сватбата, възлегна и каза: „Татко, приеми победния венец за моето първо усилие, а когато и аз заженя майка си, ще те поканя на нейната сватба.“ Филип се огорчи от думите му.

 

 

21. Имаше един шут на име Лизиас. Той каза: „Филипе, недей да се огорчаваш и да се разстройваш. Нека ти върне доброто настроение твоята млада съпруга, която ще ти роди синове, заченати не в прелюбодейство, а законни деца, които ще имат твоите черти.“ При тия думи Александър се разгневи и както държеше бокал в ръка, запрати го в Лизиас и моментално го уби. Филип скочи с меч в ръка срещу сина си с намерение да го убие. Но при подскачането се препъна и падна близо до ложето, а Александър рече: „Филип, който се е отправил да превземе Азия и да преобърне из основи Европа, не успя да направи една крачка.“ След тия думи грабна меча от ръцете му и направи полумъртви всички, които бяха на пира. Така остави Филип и отиде при майка си, отмъстил за брака, който й нанасяше обида.

 

 

22. След няколко дена влезе при баща си и каза: „Филипе! Наричам те с името ти, за да не ти бъде неприятно, ако те нарека «татко». Влязох при тебе не като син, а като приятел, който иска да посредничи и да те защити пред жена ти Олимпиада за неправдите, дето й стори, без да те е обидила с нещо… Александър стори добре, като уби Лизиас. Но ти не постъпи добре, като се вдигна срещу сина си Александър и като реши да се ожениш за друга. Вдигни се и ела на себе си. Знам от какво си омаломощен. Имам пред вид не тялото, а душата ти, която е изтерзана от твоите грешки…“ А Филип, който още беше като ударен и като болен от наскорошното порицание на младежа, реши, че е по-разумно да замълчи и да не отвръща на Александровите думи. Затова го изслуша внимателно, но не отвори уста.

Александър излезе от Филип, отиде при майка си и каза: „Майко, недей да се възмущаваш от това, дето ти стори Филип, защото той не знае за твоята грешка, но аз мога да те изоблича. Затова иди първа при него. Редно е жената да се подчинява на мъжа.“ Така рече, вдигна майка си, отведе я при Филип и каза: „Татко! Сега те наричам «татко», тъй като и ти послуша своя син. Дълго увещавах майка си да забрави твоите грешки и ето тя е тук. Прегърнете се сега пред мене. Не е срамно, защото от вас съм се родил.“ Така рече Александър и помири родителите си и всички македонци му се възхищаваха.

 

 

23. Имаше един град Мотона[26], който се отцепи от царството на Филип. И прати там Александър да го завоюва. Той обаче убеди с думи гражданите да оставят оръжието и да се подчинят. Те на драго сърце се съгласиха да дават данък три таланта[27] и две хиляди войници. Тогава се върна назад и влезе при баща си. Завари да стоят пред него мъже във варварски одежди и попита: „Какви са тия мъже?“ Рекоха: „Сатрапи на Дарий[28].“ Той каза: „За какво са дошли?“ Те рекоха: „Да поискаме от баща ти данъците, които ни плаща.“ Той каза: „За какво са им тия данъци?“ Те рекоха: „За нашата и за Дариевата земя.“ Александър каза: „Ако боговете са дали тия пари на хората, за да се изхранват, той защо ще им отнема божия дар? Не е справедливо.“ И като се обърна към варварите, рече им: „Идете и кажете на Дарий. Когато Филип беше сам, плащаше ти данъци. Но тъй като му се роди син Александър, вече няма да ти дава, ами и тия, дето си взел, Александър ще дойде, ще си ги поиска обратно и ще си ги вземе.“ Отпрати с тия думи данъкосборците и дори с писмо не почете царя, който ги беше пратил.

А Филип се радваше, като гледаше какъв е Александър. Тогава се разбунтува и един друг град и прати Александър да го завоюва. Като пристигна, убеди с думи гражданите да оставят оръжието и да се подчинят. Взе им данък и се върна.

 

 

24. Имаше един човек от Тесалоника на име Павзаний[29], властен и много богат, който разполагаше с голяма военна свита. Той се влюби в Олимпиада и прати хора, като смяташе, че ще успеят да я предумат да остави Филип и да се омъжи за него. Но Олимпиада не се съгласи. Тогава Павзаний реши да си послужи със сила и зачака кога ще се случи Александър да отсъствува. И в един такъв момент, когато Александър водеше война с някакви градове, а в Пела имаше театрални състезания, като научи, че го няма, а Филип е на представленията, въоръжен с меч, Павзаний нахълта в театъра, хвърли копие във Филип и го улучи в хълбока. Но той не умря веднага. Тогава в града настана голяма суматоха. И Филип беше още жив, а Павзаний хукна към двореца, за да отмъкне Олимпиада. Успя да влезе, още додето Филип издъхваше и стенеше от болката, която му причиняваше раната, но и от това, че още е жив, а жена му насилена отива да стане съпруга на друг. Ведно с това изказваше желание да види Александър, отпътувал преди толкова време, припомняйки си и съобразителността, и храбростта му. И рече на тия край себе си: „Ако Александър беше тук, никой враг не би дръзнал да стори нещо на баща му и майка му. Ако пък дръзнеше, подтикван от лошия си корен, щеше да загине. А сега завършвам живота си с такава болка и в такова униние. Но ви поръчвам — когато си дойде моят син Александър, кажете му: «Баща ти Филип иска да отмъстиш с тежката си ръка за неговата смърт и за отвличането на майка си Олимпиада.»“

Още същия тоя ден Александър се завърна победител. Като видя суматохата, запита за причината и научи какво се беше случило и че Павзаний е вътре в двореца. Влезе заедно със съратниците си и видя Павзаний хванал Олимпиада през кръста и я мъкне. И както държеше копието, щеше да го метне, но се побоя да не би да убие и Олимпиада. Като научи, че баща му е жив, отведе Павзаний при него и каза: „Ида, татко, да дам отплата на враговете ти. Бъди жив, царю, и нека името ти бъде безсмъртно. Погледни, твоят враг стои вързан и трепери.“ Филип погледна към него. Вече не можеше да говори поради загубата на кръв, но прегърна Александър, целуна го и даде знак с глава да му подаде меч. И като му подаде, нанесе със собствената си ръка смъртоносен удар на Павзаний и веднага го уби. След като изпрати врага си, Филип бързо се съживи — повлия му присъствието на Александър и бързото отмъщение, и рече: „Чедо Александре! Писано ти е да станеш владетел на света. Помни баща си Филип и не се отказвай да ме наричаш свой родител. Защото това, дето ми бе отсъдено, вече се изпълни.“ Това рече и издъхна. Оплаквайки го, Александър рече: „Татко, царю на царете Филипе! Додето беше жив, никой не можа да изпита удоволствие, че се е отнесъл с пренебрежение към тебе… Как е възможно да погине от рана един владетел на света? Циклопът[30] Павзаний те изпрати при боговете преди определеното време, за което получи веднага справедлива отплата.“ Оплака с тия думи баща си, изгради му скъп гроб и положи тялото му, а върху гроба издигна храм. И Олимпиада беше разстроена от това, дето се случи, и македонците бяха объркани, но присъствието на Александър им беше утеха.

 

 

25. И когато след известно време дойдоха на себе си, Александър се качи на бащината си статуя и ето какъв извика със силен глас: „Чеда на Пела, амфиктиони[31], тесалийци, лакедемонци и вие, останали елински племена! Елате при мене и ми се поверете. Нека се вдигнем на поход срещу варварите.“ След тия думи разпрати поръка до всички. И в Македония започнаха да пристигат младежи доброволци, призовани като от божи глас. Александър отвори бащината оръжейна и раздаде на младежите пълно въоръжение. Събра и Филиповите съратници, които бяха вече старци, но те му казаха: „Остаряхме в служба на баща ти и вече не е останала сила в телата ни. Затова отказваме да вземем участие в твоя поход.“ Александър рече: „Държа да ви поведа, независимо че сте стари или по-скоро затова. Тъй като старостта е много по-силна от младостта. В млада възраст се уповаваме на телесната сила и често се отклоняваме в неразумна посока… Додето старецът по-напред обмисля и тогава се впуска в действие и по този начин с разум преодолява опасността. Затова вие ще дойдете с мене не за да воювате с враговете, а за да дадете сила на младите да се бият умело и храбро. Така ползата ще бъде взаимна… Вие ще помагате с опита и ума си и няма да забравяте, че победата в полза на държавата е равна на вашето спасение. В случай че младите бъдат победени, враговете ще се нахвърлят и върху тия, чиято възраст ги е направила слаби. А в случай че победят, победата ще бъде свързана с разума на тия, които са давали съвет.“ Тия думи на Александър убедиха да го последват дори най-престарелите.

 

 

26. Като събра по-раншната войска на Филип, направи преброяване и намери, че македонската и съюзническата пехота наброява 72 000, македонската конница — 2000, траките, пефлагонците и скитите, които му служеха за лековъоръжени — 800. И като прибави към тях и тия, които се събраха, получиха се 77 000 плюс 4600. Въоръжи ги заедно с войниците, които имаше от баща си, като взе за тази цел от македонската хазна 70 златни таланта пари. Построи триери и либурнски съдове[32] и се отправи от Македония през река Термодонт[33] към намиращата се на север Тракия, която естествено се беше подчинила на Македония поради силата на баща му Филип. И като получи оттам наемни войници и 500 сребърни таланта, отправи се за Ликаония[34]. Като принесе жертва заедно с тамошните управители, отправи се към Сицилия. Покори тия, които отказаха да му се подчинят, и се прехвърли в земите на Италия. Римските консули пратиха по консула Марк Емилий венеца на Зевс Капитолийски, сплетен от бисери, и му казаха: „Александре, ще те даряваме ежегодно със златен венец на стойност 100 литри[35].“ Той прие тяхното подчинение и обеща дати направи велики. Получи още 1000 войника и 400 таланта. Казаха, че щели да му дадат и повече войници, ако не водели война с Картаген.[36]

 

 

30. Потегли оттам, прекоси морето и пристигна в Африка. Управителите на африканците го посрещнаха и замолиха да накара римляните да отстъпят от града им. Александър порица тяхната немощ и им рече: „Или надвийте, или плащайте данък на тия, които ви надвият.“

И като натоварва по-голямата част от войската на корабите, нарежда да отплува и да го чака на остров Фарос. А той заедно с малко войници прехвърли цяла Либия и пристигна в земята на Амон. Лично приветствува бога и му принесе жертва, понеже си спомни думите на майка си, че е роден от Амон. И рече в молитвата си: „Татко, отговори ми с прорицание дали истината говори моята майка, че ме е родила от тебе.“ И като каза това, тръгна си още същия ден. Но когато заспа, видя в съня си Амон да се прегръща с майка му Олимпиада. Вдигна се от съня и понеже повярва в действителната мощ на Амон, нареди да изградят светилище и го освети с надпис: „На своя баща бог Амон посвещава Александър“. Поиска още да му прорицае къде да основе град на своето име, та да остане вовеки веков. И видя насън самия бог, който му каза: „Царю, говоря ти аз, Феб Овчерогият. Ако си решил да бъдеш млад вовеки веков, основи град многославен на острова на Протей[37], бранен от подземния цар Плутон, който върти света с петовърхия си остен.“ Като получи тоя отговор, Александър затърси този остров на Протей и заразпитва кой е богът, който го закриля. Принесе жертва на баща си Амон, продължи нататък и даде почивка на войската в едно либийско село.

 

 

31. И додето се разхождаше, видя в една падина да пасе огромен елен. Повика един стрелец и му рече да се прицели в животното. Но той трепна, като опъна лъка, и стрелата мина покрай животното, без да го улучи. Александър рече: „Човече, напразно беше.“ Затова по възгласа на Александър нарекоха това място Паратоний[38].

И като се отправи оттам, стигна в Тафозирис и научи от местните хора, че това е светият гроб на Озирис[39]. Принесе жертва и продължи нататък. Като пристигна в тая земя, видя огромно селище, което се простираше без край и обхващаше 16 села. Те бяха: Стейрамфейс, Фаненти, Еудем, Акамес, Еупюр, Ракотида, Хегиоса, Хюпонес, Крамбентай, Крапатейс и Люидиас, Пасес, Тересис, Нефеле, Менюйа, Пелас. Най-голямото се казваше Ракотида. Беше главното. Дванадесет реки течаха между шестнадесетте села и всички се вливаха в морето… Бяха засипани и така се явиха улиците и булевардите на града. Оставиха само две, които продължиха да се вливат в морето. Засипаха реката на Ракотида, сега булеварда на великия Сарапис, канала на пазарната улица, голямата река Ксулер, сега Аспендия, канала при храма на Тихе, голямата река Копроник, голямата река Неферотес, където сега се намират гробищата и храмът на неферотската Изида, най-древният в Александрия, най-голямата от всички реки Аргей, дето се намира Аргейона… канала при Каноповата река, която се влива при Зефириона. От Пандизия до Херакловото устие очерта Александър дължината на града, а ширината от Мендезий до малкия Хермуполис. Но го наричат не Хермуполис, а Хормуполис, тъй като и на тръгване, и на идване в Египет там се пуска и вдига котва[40]. Затова в земята на Александрия беше включено и това място.

Посъветваха цар Александър Клеоменес[41] от Навкратида и Дейнократес от Родос да не се основава град на толкова обширна площ. Нямало да може да го изпълни с хора. Ако пък го изпълни, търговците нямало да могат да им доставят нужните припаси. При тия му огромни размери жителите щели да враждуват помежду си. В малките градове имало повече съгласие за всичко, отнасящо се до общия интерес. Толкова много хора в толкова голям град няма да могат да се познават.

Александър отстъпи и нареди на строителите да изградят града, в каквито размери решат. Те очертаха дължината от селището Драконт, намиращо се на ивицата земя на Тафозирис, до река Агатодаймон, която тече към Канобското устие, а ширината от Мендезий до Еврилох и Мелантий. Главните надзорници на селата бяха тогава Еврилох и Мелантий, откъдето останаха имената на улиците и кварталите. Александър нареди на жителите на разстояние тридесет мили да се преселят в града, като им дари жилища и ги нарече александрийци.

Александър покани и други строители за града, между които бяха олинтиецът Кратер и либиецът Херон[42]. Той имаше брат на име Хипоном, който посъветва Александър, преди да постави основите на града, да прокара канали, които да изтичат в морето. Той се съгласи и нареди да прокарат. Такова нещо има само в Александрия и тръбите се наричат хипономи, защото Хипоном се казваше либиецът, който предложи да ги направят.

Няма друг град по-голям от Александрия. Защото всички бяха описани и измерени. Най-големият град в Сирия е Антиохия — дълъг е осем стадия[43] и седемдесет и две стъпки. А африканският град Картаген — шестнадесет стадия и осемдесет и осем стъпки. Варварският град Вавилон — дванадесет стадия и двеста и седем стъпки, Рим — четиринадесет стадия и двадесет стъпки. Александрия е дълга шестнадесет стадия и триста деветдесет и пет стъпки.

 

 

32. Когато Александър пристигна в тая земя, видя реките, каналите и свързаните едно с друго селища. И видя от сушата един остров в морето и попита как му е името. Местните хора рекоха: „Фарос. Там обитава Протей и има паметник на Протей на висок хълм, който почитаме.“ Отведоха го на мястото, което сега се нарича Хероон, и му показаха погребалната урна. Принесе жертва на героя Протей и понеже видя, че паметникът се е порутил от времето, нареди веднага да го оправят. — Тогава нареди да очертаят града в периметър. Хвърлиха пшенично брашно и го очертаха. Долетя ято всякакви птици, изкълваха брашното и отлетяха. Разтревожи се Александър, прати за гадатели и им разказа какво се случи. Те отговориха: „Градът, който нареди да изградят, ще изхранва целия свят, а хората, родени в него, ще идат навсякъде, защото птиците обикалят целия свят.“

Започнаха изграждането на Александрия от Месопедий и това място получи названието Началото, тъй като оттам започнаха изграждането на града. И колкото пъти отиваха там, излизаше огромна змия и плашеше работниците. И те прекъсваха работа, щом излезеше. Предадоха това на Александър и той нареди, където и да се яви на следния ден, да я хванат. Те задебнаха, а тя се появи на мястото, което днес се нарича Стоа. Нападнаха я, успяха да я хванат и я убиха. Александър нареди да издигнат на това място светилище и да я погребат в него. И нареди още да поставят венци наоколо в памет на добрия дух, който се яви.

И нареди никъде другаде да не изхвърлят изкопаната от основите пръст освен на едно място. Образува се висок хълм, който стои и до днес и се нарича Коприя. Като положи основите на по-голямата част от града, разчерта го и обозначи отделните части с петте букви Α, Β, Γ, Δ, Ε. Буквата Α означаваше Александър, Β — цар (bǎsiléu), Γ — по род (génos), Δ — син на Зевс (Diósus), ΕС — основа град достопаметен (éctis).

Когато издигаха Хероона… ненадейно плъпна множество змии, полазиха и се вмъкнаха във вече изградените четири къщи. Александър, който още беше там, положи основите на града и на самия Хероон на 25 Тюби[44]. Та затова вратарите почитат тия змии като добри духове, които влизат в къщата. Те не са отровни и дори прогонват отровните змии. И също принасят жертва на змиеродния герой. В тоя ден увенчават също добичетата и им дават почивка, задето са им помагали и са мъкнели заедно с тях при изграждането на града. Александър нареди да раздадат дажба жито на пазачите на тия къщи. А те взеха, смелиха го, приготвиха булгур и раздадоха на жителите. Отдето и до днес у александрийците се пази тоя обичай да увенчават добичетата на 25 Тюби, да принасят жертва на добрите духове, които вардят къщите, и да раздават булгур.

 

 

33. Върху пет високи хълма Александър откри светилище с колони в чест на Хелиос. Потърси и храма на Сарапис според това, което се казваше в прорицанието, дадено му от Амон, най-мощния от всички богове… Затърси Александър бога, който вижда всичко, и издигна срещу светилището олтар, огромен и великолепен, който днес се нарича олтарът на Александър. Извърши великолепна жертва на него и рече в молитвата си: „Който и да си ти, боже, който се грижиш за бъдещето на тоя град, отправил поглед към безкрайния свят, приеми жертвата и бъди ми помощник във войните.“ След тия думи постави жертвата на олтара. Неочаквано долетя огромен орел, грабна вътрешностите на жертвата, понесе се във въздуха и ги пусна на някакъв друг жертвеник. Отидоха съгледвачи и известиха мястото на цар Александър. Той пристигна бързо и видя, че вътрешностите лежат на жертвеник, и видя храм, издигнат в древно време, а вътре статуя, седнала, която смъртен човек не е способен да опише, и до нея огромна статуя на изправена млада жена. Запита тамошните жители кой е този бог. Казаха, че не знаят, но че според предаденото им от предците светилището било на Зевс и на Хера. Видя там и обелиските, които и досега лежат в Сарапейона. Тогава те се издигаха вън от досегашните очертания на храма и върху тях бяха изчукани йероглифни писмена. Александър запита чии са обелиските. Те рекоха: „На цар Сесонхосис[45], владетел на света.“ Ето какво казваше йероглифният надпис: „Царят на Египет Сесонхосис, владетел на света, издигна на бог Сарапис, който се явява на хората.“ Тогава Александър погледна към бога и рече: „Велики Сарапис! Ако ти си богът на света, открий ми се.“ И му се яви насън великият бог и му рече: „Забрави ли, Александре, какво рече, додето принасяше жертвата. Не каза ли «който и да си ти, боже, който се грижиш за бъдещето на тоя град, отправил поглед към безкрайния свят, приеми жертвата и бъди ми помощник във войните»? И ненадейно не долетя ли орел, не грабна ли вътрешностите и не ги ли тури на жертвеника? Не можа ли да разбереш по това, че аз съм богът, който се грижи за всичко.“ Тогава Александър се обърна към бога в съня си и го попита: „Вести ми ще оцелее ли тоя град, който основах и нарекох на името си Александрия, и няма ли да отстъпи моето име пред името на друг цар.“ И вижда богът го улавя за ръка, отвежда го на висока планина и казва: „Можеш ли, Александре, да преместиш тая планина на друго място?“ Помисли и каза: „Не мога, господи.“ Богът рече: „Тъй и твоето име не ще отстъпи пред името на друг цар. Но ще пребъде с блага Александрия и ще надмине градовете по-древни от нея.“ Александър рече: „Господи, открий ми и това — кога и как ще напусна живота.“ А богът рече: „Безскръбно, красиво и ценно е смъртният да не знае кога ще достигне границата на живота. Когато не знаят какво им предстои, смъртните не предполагат, че тъй разнообразният живот има край. Затова и за тебе най-добре би било да не искаш да знаеш предварително своето бъдеще. Но щом питаш и желаеш да научиш, може. Ето накратко какво ти предстои… Много хора навсякъде и по всякакви начини ще те приветствуват като бог. И след смъртта си ще бъдеш обожествен и ще получиш дарове от царе. И вечно ще живееш в тоя град, и приживе, и след смъртта, и градът, който основа, ще ти бъде гроб[46]…“

Като прорица това, богът си отиде. Александър се вдигна от съня, спомни си казаното и разбра, че това е великият бог на вселената Сарапис. Нареди да издигнат огромен олтар и да донесат жертви, достойни за бога, и като ги заколят, да ги положат на олтара. Нареди също да натрупат много тамян и различни благовония и уреди угощение за всички.

Нареди на скулптора Парменион да направи изображение и да издигне храм, също като в онова място от „Илиада“, дето е казал прочутият Омир:

„Каза и кимна тогава със своите вежди възчерни

и от главата безсмъртна на Зевса божествени къдри

в миг се развяха; гигантският стръмен Олимп се разтърси.“[47]

Тогава Пармениск издигна т.н. Сарапейон на Пармениск. Та така протече изграждането на града.

 

 

34. Александър вдигна войската и бързо потегли навътре в Египет, като прати либурнските съдове да го чакат в Триполис. Труден беше пътят и войската изпита мъка. Във всеки град го посрещаха пророците, като носеха изображенията на боговете си и го наричаха новия Сесонхосис, владетел на света. Като пристигна в Мемфис[48], тронясаха го в тронната зала на храма на египетския Хефест и го облякоха като египетски цар.

Александър видя в Мемфис свещена статуя от чер камък, която носеше следния надпис на основата си: „Побягналият цар ще дойде отново в Египет и ще бъде не стар, а млад, и ще подчини нашите врагове персите.“ Запита чия е тая статуя. Пророците рекоха: „Това е статуята на последния наш цар Нектанеб. Когато персите дойдоха да завоюват Египет, той се възползува от своята дарба на маг и видя, че египетските богове водят чуждата войска срещу Египет и като разбра тяхното предателство, избяга. Ние го търсихме и попитахме боговете къде е нашият цар. Богът от светилището на Синопий ни прорица, че царят, който избяга, ще се върне отново в Египет, но не стар, а млад, и ще подчини нашите врагове персите.

Като чу това, Александър скочи при статуята, обгърна я и каза: «Моят баща е това и аз съм негов син. Истина е това, което предава прорицанието. Но чудно ми е как са успели да победят варварите, като имате такива непревзимаеми стени, които като че ли не са правени от човешка ръка. Наоколо протичат реки, които бранят града ви. И пътищата са тесни, извити и трудни, не е лесно да мине голяма войска. И аз, който дойдох с малко войници, усетих умора от лошия път. Но това трябва да се обясни с божието провидение — вие, които имате плодоносна земя и плодотворна река, да бъдете подчинени на варварите, които са лишени от всичко това. Ако ведно с всички тия дарове разполагахте и с царска мощ, варварите нямаше да имат нищо и щяха да измрат. Затова те имат военна сила, а вие, които умеете да обработвате земята, робувате на тия, които не умеят, и по този начин те взимат от вас това, което им липсва.»

След тия думи поиска на него да дадат данъците, които бяха приготвили за Дарий, и рече следното: «Дайте ми данъците не за да ги внеса в собствената си каса, а за да ги употребя за вашия град Александрия, който е в Египет и който ще стане столица на целия свят.» Това рече, а египтяните му дадоха от сърце много пари и го изпратиха с много почести през Пелузий.“

 

 

35. Вдигна войската и се отправи към Сирия. Подчини околните градове и като събра оттам 1000 мъже броненосци, достигна до Тир[49]. Противопоставиха му се гражданите на Тир и не му позволиха да премине през града, като се основаха на следното прорицание, дадено им в старо време: „Когато цар премине през вас, ще се сравни със земята градът ви.“ Затова се вдигнаха да му попречат да не влезе. Обградиха с вал целия град и излязоха срещу него. Завърза се голяма битка и много македонци паднаха. Войската изпита затруднение и Александър се върна назад. Като се оправи, затърси начин да опустоши Тир. И видя насън човек, който му каза: „Александре, да не решиш да идеш в Тир вестител сам на себе си.“ Вдигна се от съня и прати в Тир пратеници с писмо със следното съдържание: „Царят на македонците Александър, син на Амон и дете на цар Филип, велик цар на Европа, Азия и Либия, казва на жителите на Тир, които скоро няма да съществуват… Исках да вляза при вас с мир и добра воля. Щом като вие, гражданите на Тир, първи ми се противопоставихте не на начинанията, а на пътя ми, чрез вас ще бъде показано на останалите народи каква сила ще изправят македонците срещу вашето безразсъдство. Ще бъде спазено и даденото ви прорицание. Защото ще премина през града ви и той ще погине. Приемете поздрава ми и в случай че постъпите разумно, и ако сте решили гибелта си.“

Като прочетоха писмото на царя, техните старейшини веднага наредиха посланиците да бъдат подложени на бичуване. И попитаха: „Кой измежду вас е Александър?“ След като казаха, че никой помежду им не е Александър, побиха ги на кол.

Александър научи това и затърси как да овладее Тир… И видя в съня си Сатир, един от слугите на Дионис, който му подаде сирене, а той го взе и го стъпка с крака. Като се вдигна, разказа съня на един сънегадател. Той рече: „Ще подчиниш Тир, щом като Сатир ти е дал сирене[50] и ти си го стъпкал с крака.“ Така разгада съня сънегадателят, а след няколко дена Александър тръгна на бой заедно стри съседни села и като се биха храбро под водачеството му, отвориха портите. И като избиха защитниците, опустошиха целия Тир и го сравниха със земята, та и до ден-днешен се казва „беда като в Тир“. Трите села, които се биха храбро заедно с него, свърза в границите на един град и му даде името Триполис.

 

 

36. Постави за управител на Тир своя сатрап във Финикия, вдигна се и премина през цяла Сирия. И го пресрещнаха пратеници на Дарий, които донесоха писмо, кожен бич, кълбо и сандъче, пълно със злато. Александър разгърна писмото и прочете следното: „Царят на царете и божи роднина, който е възседнал до бог Митра и изгрява ведно със слънцето, и сам е бог, аз, Дарий, заповядвам и нареждам на тебе, моя слуга Александър. Да се върнеш назад при родителите си, които са мои роби, и да седнеш в скута на майка си Олимпиада. За твоята възраст подхожда да имаш бавачка и да си учиш уроците. Затова ти пращам бич, кълбо и злато, за да си вземеш, което пожелаеш. Бичът иска да ти каже, че още имаш нужда да се учиш. Топката — да играеш с връстниците си, а не тъй надменно да уговаряш толкова младежи и да ги мъкнеш със себе си като главатар на банда разбойници и да объркваш градовете. Дори да се съберат наедно мъже от целия свят, пак не ще бъде възможно да се унищожи огромната войска на персите. С толкова войници разполагам, колкото пясък човек не би могъл да изброи, и с толкова злато и сребро, че да се покрие цялата земя. Затова ти пращам и това ковчеже, пълно със злато, та ако нямаш средства да тръгнеш назад, да дадеш и да помогнеш на твоите другари разбойници, та да могат да се завърнат в своята родина. Ако не се подчиниш на заповедите ми, ще пратя хора срещу тебе, които да те заловят. Не ти върви чак дотам, че да се изплъзнеш от моите войници. И като те хванат, няма да те пратя на училище като дете на Филип, ами ще бъдеш набит на кол като отстъпник и главатар на разбойници.“

 

 

37. След като Александър прочете това, всички изпитаха страх. А той усети страха им и рече: „Македонци, защо се объркахте от думите на Дарий? Сякаш писмото му казва истината. С това, дето е написал, той само се перчи. Иначе то няма нищо общо с истината. Когато не се надяват на мощта на тялото си, и някои кучета лаят високо, сякаш могат с лаенето да извадят на показ своята сила. Подобен е и Дарий. Понеже е слаб на дело, иска в писмото да се покаже силен, както и кучетата в лаенето. Но да приемем, че написаното е истина. Тогава то ни осветлява и ни помага да видим срещу кого ни предстои да се сражаваме храбро. Не да бъдем изненадани и победени, а да се бием смело и да се увенчаем с победа.“

След тия думи нареди да вържат отзад ръцете на Дариевите писмоносци, да ги отведат и да ги набият на кол. А те се уплашиха и казаха: „Какво зло ти сторихме, Александре, та нареждаш да ни убият така жестоко?“ Александър рече: „Укорявайте вашия цар, не мене. Дарий ви прати с това писмо не като при цар, а като при главатар на разбойници. Затова ви убивам, все едно, че сте дошли при жесток човек, а не при цар.“ Те рекоха: „Дарий ти е написал това, понеже не знае. Но ние виждаме с каква войска разполагаш и разбираме, че си велик и умен цар. Затова, като син на цар Филип, подари ни живота.“ Александър рече: „Ще ви освободя не защото се уплашихте от наказанието и се молите, а защото не съм имал намерение да ви убивам. Исках да ви покажа каква е разликата между един елински цар и един варварски тиран. Не очаквайте да ви сторя някакво зло, тъй като цар никога не убива вестители.“

След тия думи ги покани на угощение, възлегна с тях и се отдаде на веселие. Някои от писмоносците решиха да кажат на Александър как да хване Дарий със засада, без да прави война. А той рече: „Не ми казвайте нищо. Ако не се връщахте при Дарий, щях да ви изслушам. Но понеже си отивате, не искам да науча, за да не ви наклевети пред Дарий някой от вас за думите ви и за да не стана виновник за наказанието ви, след като съм ви освободил от наказание.“ След тия думи неговите сатрапи и писмоносците на Дарий изразиха почитта си.

 

 

38. На следния ден Александър написа писмо на Дарий и го прочете на своите сатрапи тайно от Дариевите писмоносци. „Цар Александър, син на Филип и на Олимпиада, поздравява великия цар на персите Дарий, царя на царете и потомък на боговете, който възсяда заедно с най-великия бог слънцето и изгрява ведно с него. Позорно е за един толкова могъщ цар, какъвто е царят на персите Дарий и който се уповава на такава сила, освен това възсядащ заедно с боговете, да попадне в долно робство у някакъв си човек Александър. Когато божите наименования минат върху човека, дават му не велика сила и разум, а му създават по-скоро негодувание, че божието име се поселява в тленно тяло. Тъй че разобличен си вече. Нищо не можеш, а само се кичиш с божите имена и опитваш да смъкнеш на земята за себе си тяхната сила. Аз обаче тръгвам на война срещу тебе не като срещу бог, а като смъртен срещу смъртен, а провидението горе ще реши изхода. Защо ми пишеш, че притежаваш толкова много злато и сребро? За да знаем и да се бием още по-храбро и за да стане наше твоето. Когато те победя, ще се прославя и ще бъда наречен велик цар и у варварите, и у елините, задето съм унищожил могъщия цар на персите Дарий. Ако пък ти ме победиш, няма да си сторил кой знае какво. Ще си победил разбойник, както ми писа, че съм, а аз ще съм победил цар Дарий. Изпратил си ми бич, топка и ковчеже със злато. Пратил си ги да ми се надсмееш, но аз ги приех като добри знамения. И взех бича, за да поразя варварите с моите копия и щитове и за да ги отведе ръката ми в робство. А с кълбото ми даде знак, че ще завладея света, защото светът е кръгъл и кълбовиден. Ковчежето със злато ми прати като важно предсказание. С него ми вести подчинението си. Защото ще ми плащаш данъци, когато те покоря.“

 

 

39. Това прочете Александър пред войската, запечата писмото и го предаде на Дариевите писмоносци. И им дари златото, което донесоха. А те приеха и напуснаха мъдрия и великодушен Александър. Той вдигна войската, покори цяла Сирия и се отправи към Азия. Дарий получи писмото и написа обезпокоен следното на своите сатрапи: „Цар Дарий поздравява своите сатрапи отвъд планината Тавър[51]. Съобщават ми, че Александър, синът на Филип, е полудял, преминал е в Азия и опустошава моята земя. Затова заловете го и ми го доведете, без да му причинявате телесен ущърб. Аз сам ще му смъкна порфирата, ще го нашибам и ще го върна в неговата родина Македония при майка му Олимпиада, като му дам ашици и кастанети, с които си играят македонските деца. Ще изпроводя с него и един персиец педагог, учител по благоразумие, с един бич, който няма да му позволи да се чувствува мъж, преди да е станал мъж. Потопете на дъното на морето триерите, които е докарал, заедно с екипажа. Войниците, които го следват в престъпния му път, пратете да живеят в Червено море. Конете и обоза задръжте при вас и ги раздайте на приятели.“

В отговор сатрапите на ония места написаха и му пратиха следното: „Хидаспес и Спинтер поздравяват бог Дарий. Чудим се как не си узнал досега каква маса народ нахлу в земята ни. Пращаме ти оковани в железни пранги петима измежду тия, който хванахме да ходят насам, за да ги разпиташ по-напред ти. Добре ще сториш да дойдеш бързо с много голяма войска.“

Като получи и прочете писмото, Дарий им писа: „Царят на царете, великият бог Дарий, поздравява Хидаспес и Спинтер и другите свои сатрапи. Ако напуснете земята си, не се надявайте на мене. Покажете ми го унищожен или заловен — това ще бъде доказателство за вашата смелост. Какъв е тоя звяр, дето изскочи и ви уплаши? Вие, дето можехте да угасите светкавица, не понасяте гърменето на един страхливец. Така ли? Какво можете да кажете? Че някой е умрял по време на бой или е получил рана, или е попаднал в плен? Какви мерки да взема спрямо вас, след като посрамихте моето царство и отстъпихте пред един разбойник?“

 

 

40. Като научи, че Александър е наблизо, Дарий се установи на стан край река Пинар[52], написа следното писмо и го прати на Александър: „Аз, царят на царете и великият бог Дарий, господар на сто и двадесет народа, нареждам това на Александър. Изглежда, единствено за тебе на тая земя е неизвестно името Дарий, когото почитат и боговете, като не ми отказват да възсядам заедно с тях, и дръзна да прекосиш морето, и не ти стига, че без мое позволение и знание царуваш над Македония, ами на това отгоре, щом намериш земя без господар, прогласяваш се за цар. Събираш подобни на тебе несретници и воюваш с елинските градове, които нямат никакъв военен опит и се боят да приемат подчинението на господар и които за мене са бреме, и като съм ги отхвърлил от себе си, не търся да им вземам данък. Вярваш ли, че съм такъв, какъвто предполагаш? И недей да се перчиш, че държиш местата, които си превзел. Лоша сметка си си направил. Затова най-напред трябва да поправиш безразсъдството си и да дойдеш при мене, твоя господар, като слуга и да престанеш да събираш все повече и повече разбойници и майцеубийци. Поне до тоя момент аз съм се отнасял милостиво към хората, тъй както подобава на един бог. Но понеже достигна дотам, че и писмо очакваш от Дарий, пиша ти да дойдеш и да се поклониш на бог Дарий. И ако се заемеш с някое ново безразсъдство, ще те накажа с нечувана смърт и още по-страшно ще си изпатят твоите другари-разбойници, ако не ти наложат да постъпиш благоразумно. Кълна се в Зевс, великия отец, ще ти простя това, което си сторил.“

 

 

41. Александър прочете писмото и не се уплаши от надутите слова. Напротив, те го наостриха и той се отправи на война през Арабия. Като видяха, че е повел срещу тях войската си, Дарий и хората му решиха да го надвият с бойните колесници, които имат ножове на осите. Успяха да заемат по-високото място и построиха насреща колесниците и целия боен ред. Александър не допусна да се врежат навътре във фалангата, нито да я разкъсат с конница, нито да ги върнат назад. Повечето колесници бяха унищожени, тъй като колесничарите получаваха удари отвсякъде, а друга част бяха разпръснати. Александър се отправи срещу останалата войска и насочи десния фланг, дето беше нареден, срещу левия на персите. И като яхна коня, нареди свирачите да нададат сигнала за нападение. И заедно с тръбачите нададоха вик и войските и се вдигна голямо сражение[53]. Биха се дълго и напрегнато, нападаха с остри флангове, сипеха се копия и се местеха от място на място. Побеждаваха ту едни, ту други и се разделяха. Войската на Александър отблъсна Дариевата и разкъса с натиска си редиците. И понеже бяха много, объркаха се и падаха един върху друг. Получаваха рани и от врагове, и от свои. Нищо не можеше да се различи в общата маса проснати на земята коне и трупове на убити хора. И в облака прах беше невъзможно да се отличи стрелецът персиец от пешака македонец или конник. Не се виждаше нито небето, нито земята от кърви и трупове. Покъртено от събитието, и слънцето не издържа да гледа невероятното клане и потъна в облак. Персите отстъпиха силно назад и се обърнаха в бягство. Сред тях беше Аминтас, син на Антиох, по-рано македонец, който беше дезертирал при Дарий. На персите помогна и часът, защото вече се мръкваше. Дарий се уплаши, че колесницата му се съзира отдалече, и подпомогнат от нощта, свърна в една теснина, остави я, скочи на кон и побягна. Александър беше решил на всяка цена да го залови и хукна да го преследва, ако ще и на другия край на света. Гони го шестдесет стадия, залови колесницата, лъка, майката, жената и децата на Дарий, а него самия го спаси нощта и още това, че разполагаше с все нови и нови коне, които подменяше на известно разстояние.

Македонците настъпиха и плениха лагера на персите. И понеже беше среднощ, разположиха се да стануват върху мъртвите. Като плени Дариевата палатка, Александър се установи в нея.

Въпреки че надви противника и провидението го почете с такава победа, той не стори нищо надменно. Нареди да погребат благородните перси, които се биха и погинаха храбро. Майката, жената и децата на Дарий отведе със себе си, като ги огради с почит. Постъпи по същия начин и с останалите пленници — ободри ги и им върна духа. Броят на падналите македонци пешаци беше 550, а на конниците — 160. От варварите загинаха 120 000. Беше вдигната плячка на стойност 4000 златни таланта.

 

 

42. След като избяга и се спаси, Дарий започна да събира срещу Александър войска по-многобройна, отколкото преди това. И написа до всички подчинени народи да се явят при него с голяма военна сила. Един съгледвач на Александър научи, че Дарий събира войски при Ефрат и че станът му е там и написа на Александър. Като научи, той написа следното на своя управител Скамандър: „Цар Александър поздравява своя управител Скамандър. Бързо да дойдеш при мене заедно с пехотата и цялата войска, която командуваш, понеже казват, че варварите не са далече.“

А сам той вдигна войската, която беше с него, и се отправи към Ахея[54], подчини там много градове и като събра оттам. 170 000 войска, прехвърли планината Тавър, заби в земята огромно копие и рече: „Ако някой як елински, варварски или друг цар вдигне това копие, ще бъде лош знак за него, тъй като държавата му ще бъде разрушена из основи.“

Тогава пристигна в град Пиерия[55] в Бебрикия, където имаше храм със статуя на Орфей[56], а около нея стояха скулптурните изображения на пиерийските музи и на животни, наобиколили певеца. Когато Александър отправи поглед към статуята на Орфей, тя цялата се обля в пот. Запита какво означава тоя знак и гадателят Мелампус[57] му каза: „Цар Александре, предстои ти с пот и с мъка да се потрудиш над подчинението на варварските народи и гръцките градове и да минеш през земи, дето живеят зверове, както Орфей успяваше да уговори елините с песен и с лира и да накара варварите да се влюбят и да укроти със сладкото си слово зверовете.“ Като чу това, Александър почете щедро гадателя.

Пристигна във Фригия[58] и като влезе в самия град Илион[59], принесе жертва на Хектор, на Ахил и на останалите герои… И като видя, че река Скамандър, дето прескочил Ахил, няма и пет лакътя и че направеният от седем волски кожи щит на Аякс не е нито особено голям, нито тъй невероятен, както го описва Омир, рече: „Блажени сте вие, че сте случили такъв глашатай като Омир. Велики сте в поемите му, но по това, което се вижда, не сте заслужили написаното от него.“ Приближи един поет и му рече: „Цар Александре, ще напиша за тебе нещо още по-добро.“ А Александър отвърна: „Предпочитам да бъда Терсит у Омир, отколкото Ахил у тебе.“

 

 

43. Оттам отиде в Пила и като събра македонската войска с тия, които плени в битката с Дарий, отправи се към Абдера[60]. Но жителите заключиха портите на своя град. Разгневен, Александър нареди на своя военачалник да подпали града. Те пратиха пратеници и му казаха: „Заключихме града, не защото искаме да се противим на твоята сила, а от страх пред персийското царство, да не би Дарий да запази властта си и да унищожи града ни, задето сме те приели. Затова ела и отвори портите. Ние се подчиняваме на цар, който е по-силен от нас.“ Александър ги изслуша, усмихна се и каза на пратените от тях вестители: „Значи, се страхувате от цар Дарий да не би да запази властта си и да ви унищожи след време. Вървете, отворете града си и си гледайте работата, както му е редът. Няма да вляза във вашия град, докато не победя Дарий, от когото се боите. Чак тогава ще приема подчинението ви.“ Това рече на пратениците и продължи пътя си.

 

 

44. И след два дена пристигна в Беотия и в Олинт[61], опустоши цялата земя на халкидците и покори съседните племена. И оттам пристигна в Евксинския понт и подчини всички градове в околността. Започнаха да липсват припаси и храна на македонците и да ги грози гладна смърт. Тогава Александър измисли нещо невероятно изобретателно — изкла всички коне от конницата, накара да ги одерат и опекат и да утолят глада си. И те го сториха, принудени от глада, но някои започнаха да говорят: „Защо Александър реши да избие всичките коне? Ето за момента се заситихме, но без конете ще бъдем неприкрити по време на бой.“ Чу Александър какво говорят, влезе в стана и рече: „Войници, заклах конете, макар да ни са крайно нужни в битка, за да утолите глада си. За какво са ни конете, когато умират конниците ни. Когато едно зло се замени с по-малко, по-малка става и болката. Ние ще достигнем приятелска земя и лесно ще намерим други коне. Но ако загинете от глад вие, откъде да взема други македонци?“

 

 

45. С тия думи успокои войската и продължи нататък. Мина покрай други градове и пристигна в Локри[62]. Войските прекараха там един ден и после достигна Акрагант[63]. Влезе в храма на Аполон и поиска от жрицата да му вещае. Тя каза, че прорицалището не иска да му пророкува. Тогава Александър се разгневи и рече: „Щом не иска да пророкува, и аз ще вдигна триножника, както Херакъл вдигна гадателския триножник, подарен от царя на лидийците Крез[64].“ И се чу глас от светилището: „Херакъл, Александре, направи това на бог като бог. А ти си смъртен и затова недей да се противиш на боговете. Нека делата ти стигнат до боговете.“ Когато гласът изчезна, жрицата на Феб рече: „Сам богът ти прорица, като те назова с по-силно име, защото извика от светая светих «Херакъл Александре». Предрича ти с това, че ще надминеш всички с делата ти и че ще бъдеш помнен вовеки веков.“

 

 

46. Когато Александър пристигна в Тива[65] и поиска от тиванците да му дадат 4000 войника измежду най-добрите, те заключиха портите и не пратиха вестители, нито приеха неговите, ами въоръжиха войска, готова да тръгне срещу него. Пратиха 500 войника в пълно въоръжение да известят на Александър от крепостта — или да се бие с тях, или да си върви от града им. Той се усмихна и рече: „Смелчаци тиванци! Защо се затворихте в крепостта и оттам нареждате на тия, дето са вън, да се бият или да си вървят? Кълна се в Зевс, ще се бия, но не срещу град и срещу храбреци, които знаят да се бият, а срещу обикновени страхливци. И всички, дето сте се заключили в града, ще паднете под моето копие. Смелият мъж се сражава в открито поле, а да се заключваш, е женска работа.“

Това рече и нареди четирихилядна конница да направи набег срещу крепостта и да обсипе със стрели защитниците. На други две хиляди нареди със секири и двуостри брадвички, с дълги куки и железни лостове да подкопаят основите и да срутят свързаните от лирата на Амфион и Зет[66] камъни и да подпалят портите, и да заудрят силно стената със стенобойните овни, за да я разпукат. Тази машина, направена от дърво и желязо, е поставена на колела. Войниците я засилват отдалече и я блъскат в стената и от удара се разделят и най-здраво скрепените камъни… Начело на други хиляда прашкари и копиеметци и той тръгна да руши Тива. Летяха наоколо камъни и стрели, върхове на копия и огън. И тиванците падаха от стената, удряни сякаш от божия ръка, спуснала се от небето, а други напускаха самоволно, без да могат да окажат съпротива.

За три дни цяла Тива бе обгърната в пламък. Най-напред се разчупи Кадмейската порта, дето воюваше Александър. През крайно тесния процеп той се вмъкна сам и веднага. И много тиванци се разбягаха пред него. Той улучи едни, други отстъпиха от страх. Нахлуха и през другите порти останалите войници, всички на брой 3000. Избиваха всички и стената вече се рушеше и падаше. Страшна е македонската армия, готова е на всичко, когато я ръководи Александър. И се обля с човешка кръв първооснованата крепост на Кадъм[67] и теснината погълна телата на много тиванци. Радваше се Китерон[68] на воплите на своите родни и се наслаждаваше на техните мъки. Не остана неразрушена къща и огън погълна целия град на тиванците. Не се умориха македонските ръце да секат и да топят оръжието в кръв. Погинаха безумните и безпомощни тиванци от ръката на Александър.

Тогава Исмениас, един тиванец, опитен в свиренето на флейта, мъдър и знаещ човек, като видя как Тива се руши и срива и как загива нейната младост, зарида за родината и реши да я защити с умението си на музикант. Взе своята флейта и се отправи към царя. Беше намислил да коленичи в краката му и да изпее жална и умолителна песен, предизвикваща съчувствие. Надяваше се да събуди милостта на Александър с умолението на флейтата и като изпълни една жалостива мелодия. Най-напред се обърна към царя с прошение. Протегна ръка и облян в сълзи, ето как започна:

„Александре, вече усетихме твоята богоравна мощ и те почитаме. Вдигни непобедимите си ръце от тиванците. Недей да забравяш и недей да постъпваш безчестно спрямо твоите близки и родни. Дионис, заченат от Зевс и Семела, е роден в огън в Тива, Херакъл е син на Зевс и Алкмена. Те бяха защитници и мирни пазители на сигурността за всички хора. А те са твои предци, Александре, и ти трябва да подражаваш благодеянията им и както подобава на роден от богове, да не оставяш да погива Тива, която откърми Дионис и Херакъл, и да не сриваш града, мястото на чието основаване бе посочено от крава. Това ще донесе по-късно укори за македонците. Не знаеш ли, Александре, че не си от Пела, а от Тива? Чрез моя глас те умолява цялата тиванска земя, създала твоите предци богове, Дионис Лией, предводителя на радостните танци, и Херакъл, справедливия защитник на хората. Стани подражател на твоите предци, които в почти всичко бяха достойни и благородни, остави гнева си и се обърни към благодеяние. Да постъпиш милостиво, е по-лесно, отколкото да накажеш…“[69]

Така се помоли Исмениас и падна в краката на цар Александър. А той насочи поглед в него, изскърца със зъби и изпускайки гняв, ето какви думи му каза: „О, проклето кадмейско изчадие… като си знаел цялото ми родословие… не можа ли да известиш на тиванците — Александър е наш близък, нека не се отцепваме от нашия съгражданин и да му дадем управителство и да станем съюзници… След като не успяхте в сражението и военното ви дръзновение бе посрамено, тогава се променихте и се обърнахте към недостойни молби… Но аз ще изгоря Тива. И нареждам на тебе, прочутия флейтист, да застанеш пред обхванатите от пламък домове и да надуеш двойния глас на флейтата, додето погива Беотия.“ Така рече и нареди на войниците да сринат седмовратната крепост и града на тиванците…

И както по-рано крепостта бе изградена и издигната от мелодията на Амфионовата лира, така сега Исмениас съпровождаше нейното рушене. Та това, което бе съградено с музика, също бе срутено с музика.

Погинаха всички ведно с града. Останаха малцина, за които Александър прогласи, където и да идат, никой да не ги приема и да бъдат без родина. И оттам се отправи към други градове.

 

 

47. А тиванците, които оцеляха, пратиха човек да попита оракула в Делфи дали някога ще получат отново Тива. Аполон им предрече следното: „Хермес, Херакъл и ремъкоборият Полидевк[70] ще се състезават за тебе и пак ще те вдигнат, Тиво.“ След това прорицание зачакаха да видят какво ще се случи.

Александър пристигна в Коринт и завари, че там се провеждат Истмийските игри[71]. Коринтците го поканиха да ръководи състезанието. Той се съгласи и седна. Влязоха състезателите, той увенча победителите и раздаде награди на отличилите се. А един атлет, изключителен мъж, тиванец по род, на име Клитомах се беше записал за три състезания — за борбата, за панкратия и за бокса. Показа по време на борбата какви ли не хватки на стадиона, срази противниците си и получи похвалата на Александър. Когато отиде при него да получи венеца за борбата, царят му рече: „Ако победиш и в другите две състезания, в които си се записал, ще те увенчая с три венеца и ще изпълня едно твое желание.“ Той победи и в бокса, и в панкратия, и още веднъж в борбата и отиде при Александър да получи трите обещани венеца. Когато вестителят го запита как се казва и от кой град е, за да обяви за него, той рече: „Наричам се Клитомах, но нямам родина.“ А царят рече: „Благородни момко, как можеш да си такъв прочут атлет и да победиш на един стадион и в трите дисциплини, в борба, в бокс и панкратий, и да си увенчан от мене с венци от дива маслина, а да нямаш родина?“ Клитомах рече: „Имах, преди да се възцари Александър. Но когато той стана цар, загубих отечеството си.“ Александър разбра какво иска да каже и какво ще пожелае и рече: „Нека отново да бъде изградена Тива в чест на трите божества Хермес, Херакъл и Полидевк, за да се изпълни като дар от мене твоето желание.“ И тъй се сбъдна предсказаното от Аполон…

Бележки

[1] Нектанеб е гръцки вариант на египетското име Нахтархаби. Става дума за египетския фараон от дванадесетата династия Нахтархаби II. По време на царуването му Египет бил нападнат и поробен от персийския цар Артаксеркс III (358–333 г. пр.н.е.) Именно това събитие е отразено неточно в романа. В действителност Нектанеб избягал не в Македония, а в Етиопия.

[2] Богът на Либия (античното название на Африка) Амон е древното египетско божество Амон Ра, чийто култ още в IV век пр.н.е. силно се разпространява в Елада, като се смесва с култа на Зевс.

[3] Пелузий е египетско морско укрепление срещу нападение от Азия, разположено на най-източния канал на Нил. Нектанеб не би могъл да тръгне оттам, тъй като тогава то било в ръцете на персите.

[4] Синопий е епитет на Сарапис, оформен по името на един хълм край Мемфис, дето се намирало светилището и прорицалището, за което става дума. Сарапис е синкретично елино-египетско божество, въведено в Египет от Птолемей I Сотер. Отначало подземен бог с чертите на Плутон, то обединява постепенно в себе си Амон, Зевс, Посейдон, Дионис, бога на реката Нил и Асклепий и получава своеобразна пантеистична окраска. Неговият храм, т.нар. Сарапейон се намирал в централния квартал на Александрия.

[5] Деканит е са тридесет и шестте регенти на зодиакалния кръг, като всеки владее върху една трета от знака.

[6] Хороскопът според астрологическата система е звездата, която изгрява при раждането на детето.

[7] Една по-късна версия развива това място — Нектанеб изстисква сок от тия треви, после прави от глина женска фигурка, на която написва името на Олимпиада, поставя я върху малко легло, запалва огън и полива фигурката със сока, като казва заклинание. Именно това докарва желания сън на Олимпиада.

[8] Змията е символ на хтоническата мощ на бога-лечител Асклепий. В елинистическо време тя става символ и на такива синкретични божества като Сарапис и Амон. Може би разпространението на питомни змии в Македония лежи в основата на вярването, че бог Амон влязъл при Олимпиада в образа на змия.

[9] Херакъл е митически герой, извършил цяла редица подвизи, за да изкупи омразата на Хера. Чрез един свой потомък Каран той е далечен прадядо на македонците. От епохата на класиката той се счита за покровител на спорта и символ за спортно съвършенство, с което трябва да се обясни и титлата „новия Херакъл“, развила се в римско време. Както личи от много места в романа, Александър се стреми да прилича на Херакъл.

[10] Според египетското вярване ястребът е птица, носеща сън.

[11] Антифонт е прочут атински гадател от времето на Сократ (втората половина на V в. пр.н.е.).

[12] Кронос е син на Уран. Подпомогнат от майка си Гея, той се вдига на бунт срещу баща си, побеждава го и го скопява. Но и Кронос има подобна съдба. В съюз с братята и сестрите си неговият син Зевс също се вдига на бунт срещу него и го оставя окован в подземното царство.

[13] Адонис е древно финикийско божество на умиращата и възкръсваща природа, център на чийто култ е финикийският град Библос. Според един мит той става любим на Афродита, която от ревност го оставя да загине от един глиган.

[14] Става дума за известния мит, според който Хелиос издава на Хефест прелюбодеянието на неговата съпруга Афродита с Арес. Хефест изработил невидима примка на леглото и когато Арес и Афродита били хванати в нея, показал ги на боговете.

[15] Според мита Хера причинила смъртта на Семела още докато тя била бременна с Дионис. Но Зевс успял да го спаси, пришил го в бедрото си, където той доотрасъл до момента на раждането. В случая се подчертава защитата на раждането, една особена функция на божеството Зевс.

[16] В различните версии тази поредица от учители, действително съществували лица, е доста различна. Аристотел (384–322 г. пр.н.е.), чийто баща бил лекар на бащата на Филип Аминтас, действително е преподавал на Александър в годините 345–344 г. пр.н.е. В случая му се приписва произход от Милет, а не от Стагира на Халкидическия п-в, както е било в действителност.

[17] Този пасаж се основава на Езоповата басня за астролога, който вечно гледал към небето и затова паднал в един кладенец. Развитие на същия мотив е разказът за философа Емпедокъл, който паднал в кратера на Етна.

[18] Делфи е град в подножието на Парнас с прочуто светилище и прорицалище на Аполон. Жрицата на бога, т.нар. Пития, предрича в състояние на екстаз.

[19] Птолемей Сотер (т.е. Спасител) е съратник и генерал на Александър, негов наследник и пръв цар на елинистически Египет, основател на династията на Птолемеите. Особената му роля в романа трябва да се обясни с египетско-александрийската тенденция на оригиналната версия, създадена вероятно в III век пр.н.е.

[20] Писа е древен град в Елида, близо до който в местността Олимпия били провеждани на четири години общогръцките Олимпийски състезания. Поради малкото разстояние по традиция Олимпия и Писа биват смесвани.

[21] Панкратий е една от най-трудните дисциплини на Олимпийското състезание, обединяваща борбата и бокса.

[22] Хефестион е най-близкият другар на Александър и един от най-способните му генерали. Умира в 324 г. пр.н.е. в Екбатана. В романа не му се отделя особено място поради общото премълчаване на всичко пряко македонско, което се обяснява с египетско-александрийската тенденция.

[23] Акарнаните са племе в Средна Гърция, с което Филип воюва в 342 г. пр.н.е.

[24] Сатрап е персийска дума и означава наместник на персийския цар, а в по-широк смисъл изобщо управител на област.

[25] Женитбата на Филип с_ Клеопатра_, която е племенница, а не сестра на Атал, както се твърди в романа, става през 337 г. пр.н.е. Според историческите източници Олимпиада и Александър напускат Пела. Той отива в Илирия, а тя в родината си Епир.

[26] Мотона или по-точно Метона е град на полуостров Халкидика, унищожен от Филип още докато Александър е дете. В случая това събитие му се приписва, като се смесва с първото му юношеско дело — подчиняването на тракийското племе меди.

[27] Талант е единица за тежест и за парична стойност с високо съдържание. Един вавилонски и персийски талант се равнявал на сто мини.

[28] Дарий е персийският цар Дарий III Кодоман, царувал от 336 до 330 г. пр.н.е.

[29] Павзаний всъщност е бил телохранител на Филип. Събитието е станало на сватбата на Филипова дъщеря в лятото на 336 г. пр.н.е. Причината за убийството не е известна.

[30] Циклопите са митически еднооки великани, между другото символ на лакомство и сладострастие, поради което и Павзаний бива наречен циклоп.

[31] Амфиктионите са представители на гръцки държави, обединени в религиозно-политически съюз, т.нар. Амфиктиония. Съществували различни Амфиктионии, най-важните от които са делфийската и делоската. В случая се има пред вид делфийската, обединените беотийски градове.

[32] Триерите са военни кораби с три реда гребци, а либурнските съдове — бързоходни кораби от илирийски тип (Либурния е крайморска област в Илирия).

[33] Термодоите река в Беотия, която се влива в река Асоп.

[34] Ликаония е област в южната част на Мала Азия.

[35] Литра е римската единица за тежест, т.нар. либра или римски фунт.

[36] В най-старата версия на романа, която лежи в основата на този превод, глава 27, 28 и 29 липсват, а текстът на по-новите повтаря събития, за които става дума по-нататък.

[37] Островът на Протей е Фарос, който се намирал в устието на Нил и на който бил издигнат огромният маяк (фар), едно от седемте чудеса на античния свят. При построяването на Александрия островът бил свързан с брега. Протей е предсказател, подчинен на Посейдон. Той има магическа сила и може да претърпява различни превъплъщения. Според преданието бил закрилник на Фарос. Предсказанието на Амон в оригинала е в хекзаметри.

[38] Паратоний е малко селище край Александрия, което по времето на Цезар (I век пр.н.е.) още съществувало. Названието в случая се извежда от гръцката дума, употребена от Александър, parátonos, което означава също и „напразен“.

[39] Озирис е египетско върховно божество, бог на слънцето, отъждествяван от гърците с Дионис поради природата му да умира и отново да възкръсва.

[40] Народна етимология от гръцкото hormein — „на котва съм“.

[41] Клеоменес е действителен строител на Александрия. След напускането на Египет Александър го оставя за управител. По-късно бил отстранен от Птолемей Сотер.

[42] Херон е прочутият александрийски математик и инженер (II в. пр.н.е.), поставен анахронично от автора на романа сред строителите на Александрия.

[43] Под стадий в случая не се разбира известната антична мярка за дължина, а хиляда крачки, т.е. някъде към километър.

[44] Тюби е египетски месец, който отговаря на януари. Считал се за рожден на Александър, който всъщност е роден на 22 юли 356 г. пр.н.е. Основаването на Александрия става в този месец на 332/331 г. пр.н.е.

[45] Сесонхосис или Сесострис е египетският фараон от деветнадесетата династия Рамзес II (XIV век пр.н.е.).

[46] Прорицанието на Сесонхосис е в стихове (шестостъпен ямб) и в по-голямата си част се отнася до бъдещето на Александрия. В превода се предава само това, което се отнася до Александър.

[47] Омир, „Илиада“ II, 528 сл. Стиховете са в превод на Ал. Милев и Бл. Димитрова.

[48] Не Александър, а египетският цар Птолемей Епифан е бил тронясан като фараон в храма на Птах в Мемфис.

[49] Тир е главен град на Финикия. Александър го превзема в началото на 332 г. пр.н.е. преди основаването на Александрия.

[50] Предсказанието се основава на подобието на името „Тир“ и на гръцката дума за сирене tyrós.

[51] Тавър е планината между Армения и Месопотамия.

[52] Пинар е река в Киликия.

[53] По всичко личи, че става дума за прочутото поражение на Дарий III при град Ис в Киликия през 333 г. пр.н.е. Но в него са примесени и някои факти от по-късното поражение при Арбела.

[54] Ахея е област в Северен Пелопонес. Образуваната в римско време провинция Ахея обхваща много по-широка област, която вероятно се има пред, вид и в случая, без да има място в тия събития.

[55] Пиерия е област в Югозападна Македония, родина на Орфей и любимо място на Музите. Но в случая авторът, който а интерполирал следващия текст до глава 6 на втората книга, име пред вид планина с аналогично име в Сирия, като я помества във Витиния там, дето живеело полумитическото племе бебрики, Връщането на Александър назад е действително само в известна степен и е станало след битката при Граник (334 г. пр.н.е.), за която в романа не става дума.

[56] Орфей е митически певец и музикант, живял преди Троянската война, син на тракийския цар Ойагър и на музата Калиопа. При участието си в похода на аргонавтите отвличал вниманието на варварите с песента си, за което се намеква в текста.

[57] Мелампус е митически прорицател и лекар, който се счита за основател на култа на Дионис в Елада, в случая анахронично вплетен в повествованието.

[58] Фригия е област в източната част на Мала Азия.

[59] Илион е другото название на Троя. Интересно е, че според други версии Александър не омаловажава делата на Омировите герои, а се стреми да ги подражава, като представя себе си за Ахил, а другаря си Хефестион за Патрокъл.

[60] Абдера е тракийски град на брега на Егейско море, през който Александър преминава в действителност, но преди сраженията си с Дарий.

[61] Ботия е област в Македония, а Олинт се намира на полуостров Халкидика, откъдето е родом историкът Калистен, съпровождал Александър в Азия и убит от него в 328 г пр.н.е. На него се приписва авторството на най-старата верния на романа.

[62] Локри е име на няколко града в древна Елада. В случая не е ясно за кой от тях става дума.

[63] Акрагант е дорийски град на южното крайбрежие на Сицилия. Но по-вероятно е да става дума за Акрагант на остров Евбея или в Тракия.

[64] Крез е последният лидийски цар (560–546 г. пр.н.е.). Името му е синоним на богатство. От „Историята“ на Херодот се знае, че подарил на светилището в Делфи златен триножник, който се свързва от автора на текста с едно от т.нар. странични дела на Херакъл. При подобен отказ героят изнесъл вън от храма жертвения триножник.

[65] Тива е главен град на Беотия. Александър я напада и разрушава в първата година на царуването си (335 г. пр.н.е.).

[66] Амфион и Зет са митологически персонажи, синове на Зевс и Антиопа, които укрепяват Тива. Според преданието камъните сами се свързали в стената от Амфионовата свирня на лира.

[67] Кадъм е легендарен основател на Тива, който издига акропола на града. Делфийският оракул му наредил да тръгне след кравата, която срещне, и да построи град там, където тя спре.

[68] Китерон е планина на границата на Атика и Беотия. Според вярването бил превърнат в планината и й дал името си митически цар на Платея, който се отличавал с жестокостта си. Планината се смята за любимо място на Ериниите, богините отмъстителки, отдето и мотивът за радостта от смъртта на тиванците, акта на Александровото отмъщение.

[69] Нататък следва дълга песен в шестостъпен ямб, която повтаря вече изложените от Исмениас аргументи. В същия размер е и отговорът на Александър, предаден с известни съкращения.

[70] Хермес, Херакъл и Полидевк се смятат за първи победители в трите дисциплини на Олимпийското състезание. Полидевк е наречен „ремъкоборец“, тъй като боксьорите обвързвали ръцете си с ремъци с железа.

[71] Истмийските игри са общогръцки състезания, които се уреждали всеки две години на Коринтския провлак.