Йордан Стубел
Коледари

Свика хитрата Лисана

мързел Ежка и Мецана.

Размишляваха и трима

и решиха — тая зима,

Бъдни вечер щом ги свари,

да се сторят коледари.

Да обходят най-напред

всички къщи — ред по ред

от комшия до комшийка

и у баба попадийка,

че у нея — бог да чува —

тя с петел ще ги дарува.

— Вече работата стана —

каза хитрата Лисана. —

Гласовете ни са ясни,

пък и трима сме съгласни.

Истина е, ще сполучим,

ала трябва да научим

нова песен коледарска

за пред къщата болярска

на кметицата и кмета,

песен, дето не е пета.

— Вярно, права си, Лисано —

рече весело Мецана.

Само Ежко си мълчеше,

че да мисли го мързеше.

— Значи, всичко е решено

и почти е наредено. —

Пак повтори хитро Лиска,

па погледна и записка,

а след нея тежко Меца

поотпусна си гласеца.

Даже Ежко мързелан

викаше като одран.

Дълги дни и нощи пяха,

гласовете си деряха

тримата във хор чудесен…

Чудна коледарска песен!

Ала никой не виде

Бъдни вечер как дойде.

Дядо Коледа с брадата

оснежи навред земята.

Слезна с чудната шейничка,

със ботуши и торбичка,

пълна с нови армагани,

с боговици и колани.

Бъдни вечер тъй ги

свари наште чудни коледари.

Па се стегнаха за път

към селото да вървят.

Беше мразовита зима.

Бавно тръгнаха и трима

по отъпкания друм

без закачки и без шум.

Цяла вечер тъй вървяха

нийде никъде не спряха.

Светна най-подир селцето.

Светнаха звезди в небето.

И Лисанка проговори,

и на Ежка се кокори:

— Вече празникът удари,

стягайте се, коледари,

да запеем едногласно,

тихо, хубаво и ясно!

Тук е курникът на кмета,

пълен с ярки и петлета.

А до него е комшийка

нашта стара попадийка.

Тя добре ще ни гостува

и с петли ще ни дарува.

Ето ви — трапеза царска,

пейте песен коледарска!

И макар че гладни бяха,

тримата във хор запяха.

Тримата, във хор чудесен,

нова коледарска песен.

Чуха ярки и петлета,

и кметицата, и кмета,

и сърдития комшия

със добрата попадия.

Та ги погнаха в полето,

а високо от небето

като мънички свещици

тихо трепкаха звездици

и огряваха полята,

снеговете и земята,

и пътечките самички,

дето бягаха горкички

тези весели другари,

тези чудни коледари!…