Лев Толстой
Петър Първи и селянинът (Истинска случка)

Натъкнал се цар Петър на един селянин в гората. Селянинът сече дърва. Царят му казва:

— Помози бог, селяко!

А селянинът отговорил:

— Божата помощ ми е потребна.

Царят пита:

— А голямо ли ти е семейството?

— Моето семейство е от двама синове и две дъщери.

— Е, не ти е голямо семейството. Ами къде дяваш парите си?

— Аз парите ги слагам на три места: първо — плащам дълг, второ — давам назаем, трето — във водата ги хвърлям.

Царят помислил и не знаел какво означава това, дето старецът и дълг плащал, и назаем давал и във водата хвърлял.

А старецът казва:

— Дълг плащам — баща и майка храня; на заем давам — синовете храня; а във водата хвърлям — дъщери отглеждам.

Тогава царят казва:

— Умна ти е главата, старче. Изведи ме сега от полето в гората: аз не ще намеря пътя.

Селянинът казва:

— И сам ще намериш пътя: върви направо, сетне свърни надясно, а сетне наляво, сетне пак надясно.

А царят казва:

— Аз тази наука не я разбирам, ти ме заведи.

— Аз, господарю, няма какво да те водя: за нас, селяните, денят струва скъпо.

— Е, щом като струва скъпо, ще платя.

— Щом като ще платиш — да вървим.

Седнали в двуколката и тръгнали.

По пътя царят взел да разпитва селянина:

— Ти, селяче, бивал ли си надалеко?

— Бивал съм тук-таме.

— Ами виждал ли си царя?

— Царя не съм виждал, а би трябвало да го видя.

— Тогава, щом излезем на полето — ще видиш царя.

— А как ще го позная?

— Всички ще бъдат без шапки, само царят с шапка.

Стигнали те в полето. Видели хората царя — и всички свалили шапките си. Селянинът се блещи, а не вижда царя.

Тогава той запитал:

— Ами къде е царят?

Цар Петър Алексеевич му казва:

— Виждаш, че само ние двамата сме с шапки — някой от нас трябва да е царят.