Лев Толстой
Костенурката

Веднъж отидох с Милтон на лов. Край гората той почна да дири, изопна опашката си, наостри уши и захвана да душка. Приготвих пушката и тръгнах след него. Мислех, че търси яребица, фазан или заек. Но Милтон не отиде в гората, а в полето. Вървях след него и гледах напред. Изведнъж видях онова, което той диреше. Напреде му тичаше малка костенурка, голяма колкото калпак. Голата, тъмносива глава на дългата шия беше проточена като плодник; костенурката широко наместваше голите си лапи, а гърбът й беше целият покрит с кора.

Като видя кучето, тя си потули краката и главата и се отпусна на тревата, така че се виждаше само черупката й. Милтон я хвана и почна да я гризе; но не можеше да я захапе, защото костенурката има на корема също такава черупка, каквато и на гърба. Само отпред, отзад и отстрани има дупки, през които си подава главата, краката и опашката.

Аз отнех костенурката от Милтон и разгледах как е изпъстрен гърбът й, каква е черупката и как се крие там. Когато я държиш в ръцете си и гледаш под черупката, то само вътре, като в зимник, се вижда нещо черно и живо. Хвърлих костенурката на тревата и тръгнах по-нататък, но Милтон не искаше да я остави, а я носеше захапана след мене. Изведнъж Милтон изквича и я пусна. Захапаната костенурка беше подала лапичката си и му беше одраскала устата. Той така й се разсърди за това, че започна да лае и отнова я грабна и понесе след мене. Пак му заповядах да я хвърли, ала той не ме послуша. Тогава насила взех костенурката от него и я хвърлих. Но той не я остави. Почна бързо да рови с лапите си дупка край нея. И когато изрови дупката, събори с лапите си в дупката костенурката и я зарови с пръст.

Костенурките живеят и на земята, и във водата като водните змии и жабите. Отвъждат малките си от яйца и яйцата оставят на земята, но не ги мътят, а яйцата сами, като хайвера на рибата, се пукат — и се излюпват костенурки. Костенурките биват малки, не по-големи от чинийка, и големи — три лакти дълги и двайсет пуда тежки. Големите костенурки живеят в моретата.

Една костенурка снася през пролетта стотици яйца. Черупка на костенурката са нейните ребра. Само у хората и у другите животни всяко ребро е отделно, а у костенурката ребрата са сраснали в черупка. Главното е това, че ребрата на всички животни са вътре, под месото, а у костенурката ребрата са отгоре, а месото е под тях.