Лев Толстой
Милтон и Булка

За фазаните аз си намерих едно ловно куче. Това куче се наричаше Милтон; то беше високо, мършаво, със сиви петна, с дълги устни и уши и много силно и умно. С Булка не се хапеха. Нито едно куче никога не се озъбваше на Булка. Щом като Булка само си покажеше зъбите, кучетата подвиваха опашки и отминаваха. Веднъж отидох с Милтон за фазани. Изведнъж Булка дотърча подире ми в гората. Исках да го прогоня, но не можех. А да ида в къщи, за да го отведа, беше далеко. Мислех си, че той не ще ми пречи и продължих пътя си; но щом Милтон подуши в тревата фазан и почна да търси, Булка се хвърли напред и захвана да се мушка от вси страни. Той се мъчеше преди Милтона да дигне фазана. Нещо подушваше в тревата, скачаше, въртеше се; но нюхът му беше лош и не можеше да открие следата сам, а гледаше Милтона и тичаше там, където отиваше Милтон. Щом Милтон тръгнеше по следата, Булка се втурваше напреде му. Аз виках Булка, биех го, но нищо не можех да направя с него. Щом като Милтон започнеше да търси, той се хвърляше напред и му пречеше. Смятах вече да се върна в къщи, защото мислех, че ловът ми е развален, но Милтон по-добре от мене измисли как да излъже Булка. Ето какво направи той: щом като Булка се затичаше напреде му, той оставяше следата, извръщаше се на другата страна и се преструваше, че търси. Булка се втурваше там, където показваше Милтон, а Милтон се обръщаше и ме поглеждаше, махваше с опашка и тръгваше пак по истинската следа. Булка пак се затичваше при Милтон, изтичваше напред, но Милтон отново нарочно правеше десетина крачки настрана, излъгваше Булка и пак ме повеждаше направо. Така през време на целия лов той мами Булка и не го остави да развали лова.