Лев Толстой
Момчето разказва как го е заварила бурята в гората

Когато бях малък, ме пратиха в гората за гъби. Стигнах гората, набрах гъби и се гласях да си ида в къщи. Изведнъж стана тъмно, заваля дъжд и загърмя. Аз се изплаших и седнах под един голям дъб. Блесна такава светла мълния, че очите ме заболяха и аз зажумях. Над главата ми нещо затрещя и загърмя; после нещо ме удари в главата. Паднах и лежах дотогава, докато престана дъждът. Когато се опомних, из цялата гора капеше от дърветата, птиците пееха и слънчицето грееше. Големият дъб се беше съборил и от пъна излизаше дим. Около мене лежаха трески от дъба. Целите ми дрехи бяха мокри и лепнеха по тялото: на главата ми имаше буца и малко ме болеше. Намерих шапката си, взех гъбите и се затекох към къщи. В къщи нямаше никой; взех си хляб от масата и се качих на печката. Когато се събудих, видях от печката, че бяха изпекли гъбите ми, сложили ги бяха на масата и вече се готвеха да ядат. Извиках: „Защо ядете без мене?“ Те отговориха: „Ами ти защо спиш? Ела по-скоро да ядеш.“