Лев Толстой
Врабецът и лястовичките

Веднъж стоях на двора и гледах към гнездото на лястовичките под стряхата. Двете лястовички пред мене отлетяха и гнездото остана празно.

По времето, докато ги нямаше, от покрива литна надолу един врабец, скочи върху гнездото, огледа се, махна с крилца и бързо се мушна в гнездото; сетне подаде оттам главичката си и зацвърча.

Наскоро след това прилетя към гнездото лястовичката. Тя се пъхна в гнездото, но щом като видя гостенина, запищя, заудря криле на място и отлетя.

Врабецът седеше и цвърчеше.

Изведнъж прилетяха ято лястовички: всичките лястовички долетяха до гнездото — сякаш за да видят врабеца, и пак отлетяха.

Врабецът не се плашеше, въртеше глава и цвърчеше.

Лястовичките отново долитаха до гнездото, нещо правеха и отново отлитаха.

Лястовичките долитаха не току-тъй: те донасяха, всяка в човчицата си, кал и по малко запушваха отвора на гнездото.

Пак отлитаха и пак прилитаха лястовичките и все повече и повече замазваха гнездото и отворът ставаше все по-тесен и по-тесен.

Отначало се виждаше шията на врабеца, сетне вече само главичката, сетне човчицата, а сетне нищо вече не се виждаше; лястовичките съвсем го зазидаха в гнездото, отлетяха и с писък започнаха да се въртят около къщата.