Лев Толстой
Пожар (Истинска случка)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Пожар, (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2014)

Издание:

Лев Толстой

Разкази и приказки

 

За начална и средна училищна възраст

 

Редактор: Георги Константинов

Художествен редактор: Тотю Данов

Технически редактор: Никола Котов

Коректор: Лиляна Бойкикева

Художник на корица: Александър Поплилов

Илюстрации от руски художници

 

Дадена за печат на 25.VI.1955 год.

Поръчка №104. Тираж 20 000. Формат 1/16 от 59/84. Печатни коли 9,75. Цена 1955 г. 3,65+2,20=5,85 лв.

 

Издателство на ЦК на ДНСМ „Народна младеж“, 1955

Държавен полиграфичен комбинат „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

По жътва мъжете и жените отидоха на работа. В село останаха само старците и малките. В една къща остана една бабичка с три внучета. Бабичката напали печката и легна да си почине. По нея кацаха мухи и я хапеха. Тя покри главата си с кърпа и заспа. Едната от внучките, Маша (тя беше на три години), отвори печката, нагреба въглища е едно чирепче от гърне и отиде на пруста. А на пруста имаше снопи. Жените бяха приготвили тези снопи за въжа. Маша донесе въглените, сложи ги под снопите и почна да духа. Когато сламата почна да се разгаря, тя се зарадва, отиде в къщи, доведе за ръка братчето си Кирюшка (то беше на година и половина и току-що се беше научило да ходи) и рече: „Погледни, Килюшка, каква печка лаздухах“. Снопите вече горяха и пращяха. Щом димът обхвана пруста, Маша се изплаши и побягна назад, в къщи. Кирюшка падна на прага, разби си носа и заплака. Маша го намъкна в къщи и двамата се скриха под скамейката. Бабичката нищо не чуваше и спеше. По-голямото момче, Ваня (то беше на осем години), се намираше на улицата. Когато видя, че от пруста излиза дим, то се втурна към вратата, промъкна се през дима в къщата и почна да буди баба си; но бабичката беше замаяна от съня и забравила за децата, тя изскочи и се затече по дворовете за хора. В туй време Маша седеше под скамейката и мълчеше; само малкото момче ревеше, защото си беше зле разбило носа. Ваня чу неговия рев, погледна под скамейката и викна на Маша: „Бягай, ще изгориш!“ Маша побягна към пруста, но от дима и огъня не можеше да се мине. Върна се назад. Тогава Ваня, отвори прозореца и й каза да се измъкне. Когато тя се измъкна, Ваня грабна братчето си и го повлече. Но момчето беше тежко й се противеше на брата си. То плачеше и блъскаше Ваня. Ваня два пъти падна, додето го довлече до прозореца; вратата на къщата вече се беше запалила. Ваня навря главата на момчето през прозореца и искаше да го пробута; но момчето (то беше много изплашено) се хвана с ръчичките и не ги пускаше. Тогава Ваня извика на Маша: „Тегли го за главата!“ — и сам го тикаше отзад. Така го извлякоха през прозореца на улицата и сами изскочиха.

Край