Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Липунюшка, (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2014)

Издание:

Лев Толстой

Разкази и приказки

 

За начална и средна училищна възраст

 

Редактор: Георги Константинов

Художествен редактор: Тотю Данов

Технически редактор: Никола Котов

Коректор: Лиляна Бойкикева

Художник на корица: Александър Поплилов

Илюстрации от руски художници

 

Дадена за печат на 25.VI.1955 год.

Поръчка №104. Тираж 20 000. Формат 1/16 от 59/84. Печатни коли 9,75. Цена 1955 г. 3,65+2,20=5,85 лв.

 

Издателство на ЦК на ДНСМ „Народна младеж“, 1955

Държавен полиграфичен комбинат „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Имало едно време един дядо и една баба. Те си нямали деца. Дядото отишъл на нивата да оре, а бабата останала в къщи да пече тиганици. Бабата изпекла тиганиците и рекла:

— Ако имахме син, той щеше да занесе тиганиците на баща си, а сега по кого да ги пратя?

Изведнъж от памука излязло едно мъничко синче и казало:

— Здравей, майчице!

А бабата му рекла:

— Откъде се взе, синчето ми, и как те казват?

— Ти, майчице, изпреде памук и го нареди на купчинка; а пък аз там се излюпих. А името ми е Липунюшка[1]. Дай, майчице, аз ще занеса тиганиците на татя.

Бабата казала:

— Ще ги занесеш ли, Липунюшка?

— Ще ги занеса, майчице.

Бабата завързала тиганиците в една кърпа и ги дала на синчето си. Липунюшка взел вързопчето и се затекъл към нивата.

В нивата се изпречила на пътя му купчинка и той викнал:

— Тате, тате, пренеси ме през купчинката! Аз ти донесох тиганици.

Старецът чул от нивата, че някой го вика, тръгнал да посрещне сина си, пренесъл го през купчинката и рекъл:

— Откъде си, синчето ми?

А момчето казало:

— Аз, тате, се излюпих в памука — и подало на баща си тиганиците.

Седнал старецът да похапне, а момчето рекло:

— Дай, тате, аз ще ора.

А старецът казал:

— Няма да ти стигнат силите за оране.

А Липунюшка хванал ралото и почнал да оре. Сам си оре и сам си песни пее.

Минал край тази нива един господар и видял, че старецът седи и похапва, а конят сам оре. Господарят излязъл от каретата и рекъл на стареца:

— Как така, старче, конят ти оре сам?

А старецът казал:

— Там оре момчето ми и то пее песни.

Господарят се приближил, чул песните и видял Липунюшка.

Тогава господарят рекъл:

— Старче! Продай ми момчето.

А старецът казал:

— Не, не мога да го продам, той ми е само един.

А Липунюшка казал на стареца:

— Продай ме, тате, аз ще избягам от него.

И селянинът продал момчето за сто рубли. Господарят дал парите, взел момчето, загънал го в кърпичка и го сложил в джоба си. Стигнал в къщи и рекъл на жена си:

— Донесох ти нещо хубаво.

А жената казала:

— Покажи, какво е?

Господарят извадил кърпичката си от джоба, разгънал я, а в кърпичката нямало нищо. Липунюшка вече отдавна бил побягнал при баща си.

Бележки

[1] Липунюшка — излюпено.

Край