Лев Толстой
Еднакво наследство

Един търговец имал двама синове. По-големият бил любимец на баща си и бащата искал на него да остави цялото наследство. Майката жалела по-малкия си син и помолила мъжа си да не обажда засега на синовете, как ще стане подялбата: тя искала някак си да изравни двамата свои синове. Търговецът я послушал и не обадил за решението си.

Веднъж майката седяла на прозореца и плачела; до прозореца се приближил един странник и я запитал защо плаче.

Тя рекла:

— Как да не плача, двамата ми синове за мене са равни, а баща им иска на единия син да даде всичко, а на другия нищо. Помолих мъжа си да не обажда за решението си на нашите синове, додето не намисля как да помогна на по-малкия. Но аз нямам свои пари и не зная как да си помогна на мъката.

Странникът рекъл:

— На твоята мъка е лесно да се помогне; иди и обади на синовете си, че по-големият ще получи цялото наследство, а по-малкият нищо; и те ще имат по равно.

По-малкият син, като узнал, че няма да има нищо, отишъл в чужди страни и се изучил на занаяти и науки, а по-големият живеел при баща си и на нищо не се учел, защото знаел, че ще бъде богат.

Когато бащата умрял, по-големият син нищо не умеел да работи и изял всичкия си имот, а по-малкият се научил да печели в чуждата страна и станал богат.