Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Орестия (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ἐρινύες, 458 пр.н.е. (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2013)
Източник
sites.google.com

Издание:

Есхил. Трагедии

Старогръцка. Второ издание

ДИ „Народна култура“, София, 1982

Редактор: Георги Белев

Художник: Николай Александров

Художник-редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Методи Андреев

Коректор: Магдалена Костадинова

 

Eschyle, Texte établi et traduit par Paul Mazon, t. I, Paris 1920: t II Paris 1925.

Bulgarice vertit, commentariolo instruxit praefatusque est © Alexander Ničev, Prof. Dr.

Narodna kultura, Serdicae, MCMLXXXII

 

Литературна група — ХЛ. 04 9536772611/5575-2-82

 

Дадена за набор: юни 1982 г.

Подписана за печат: октомври 1982 г.

Излязла от печат: януари 1983 г.

Формат 60×90/16.

Печатни коли 26. Издателски коли 26.

УИК 19,78.

История

  1. — Добавяне

Лица

ПИТИЙСКАТА ПРОРОЧИЦА

АПОЛОН

ОРЕСТ

СЯНКАТА НА КЛИТЕМНЕСТРА

ХОР НА ЕВМЕНИДИТЕ

АТИНА

ПРИДРУЖНИЦИ

Пролог

ПИТИЙСКАТА ПРОРОЧИЦА

Най-първо призовавам първожрицата

Земя, след нея — втората владичица

Па майчиното свето прорицалище,

Темида[1], както се мълви. А третата,

която наследи това седалище

не силом, а с добро, бе Феба[2], също тъй

титанка, дъщеря на Гея. Него тя

предаде — дар рожден — на Феб. На Феба

наречен Феб. Остави той делийските

води и канари[3], към гостолюбния

Паладин бряг[4] потегли, па дойде накрай

тук, на Парнас[5]. А с почит го провеждаха

чадата на бог Хефест[6], пътетворците,

и дивата земя опитомяваха.

Посрещнаха го с много чест и хората,

и Делф[7], на тези области кърмчията.

А Зевс му даде божи дар и тури го

четвърти върху този трон пророчески.

И Локсий-Феб вещае воля бащина.

Към тези богове възгласим най-напред.

Поклон и на Палада, на Предхрамната[8],

на нимфите от пещерните сводове —

подслон за птици, божие прибежище!

Владее Бромий[9] тук (о, помня хубаво!),

откакто сам начело на вакханките

заплете цар Пентея[10] в гибел заешка.

Аз призовавам изворите Плистови[11],

и Посейдоновата мощ, и вишния

вършител Зевс — и сядам на престола си.

Дано молитвите сполучат повече

от други път! Ако има елини,

да влизат, както е редът, по жребие.

Вещая по божествено внушение.

 

Влиза в храма и мигновено излиза.

 

Ах, страхот, не за приказ, не за гледане!

Изтласка ме от Фебовото жилище!

Безсилна съм, огъва се снагата ми,

търча с ръце, нозете ми са схванати!

Като дете в страха си е старицата.

Пристъпих към обкитената вътрешност

и там, при пъпа земен[12], виждам някакъв

окаяник-молител. Капки кървави

се стичат от ръцете му — оголен меч

държи в едната, в другата — маслинена

планинска вейка, хубаво загърната

в блестяща вълна. Ясни са словата ми.

И пред човека гледам чудно множество

жени, седят и спят върху столовете.

Но не, това не са жени, горгони са.

И на горгони[13] не приличат, други са.

Веднъж ги бях видяла нарисувани[14]

Финеевата гостба грабят.[15] Тия са

безкрили, черни, грозни, отвратителни.

Те хъркат с отровително дихание,

и гнусна течност капе от очите им.

Одеждите им — те не са за храмове

на богове или за людски жилища.

Родът на тая сган е непознат за мен.

Коя земя, като ги е откърмила,

ще каже, че не ще се кае някога?

Но нека господарят, многомощният

Феб-Локсий, се погрижи за потребното.

Защото той, целителят, гадателят,

очиства осквернени чужди жилища.

 

(Излиза.)

Вратата на храма се отваря. Виждат се Аполон, Орест и Ериниите.

 

АПОЛОН (към Орест)

Не ще те дам. Ще те закрилям винаги.

До тебе ли съм, или не, аз никога

не ще се помиря със враговете ти.

И виждаш сам, пленени са безумните.

Сънят сковава тези отвратителни

девици, рожби на Нощта. От никой бог,

човек и звяр не са били прегръщани.

За зло родени, обитават злия мрак

на, Тартара подземен[16]; прокълнати са

от боговете, както и от людете.

Но бягай, не изпадай в малодушие.

А те ще те преследват и по ширната

земя, където стъпи твойта скитнишка

нога, и по морета, и по острови.

Недей оставя да те яхне мъката.

Иди в земята на Палада, там падни

пред нейното старинно изваяние.

Там съдници ще найдем и смиряващи

слова. Тогава ще намерим средството,

с което ще получиш избавление.

По моя воля ти прободе майка си.

 

ОРЕСТ

Владико Аполоне! Справедлив си ти!

Ти, който знаеш, бди над мене! В твойта мощ

е залогът за моето спасение.

 

АПОЛОН

Знай, страх не бива да сломи душата ти.

А ти, мой еднокръвен братко Хермесе,

закриляй го! Водител те наричаме,

бъди водител, пастир на молителя.

Ти знаеш, Зевс почита беззащитните,

щом благата съдба им е водителка.

 

Изчезва. Орест, воден от Хермес, излиза.

Явява се сянката на Клитемнестра.

 

КЛИТЕМНЕСТРА (към Ериниите)

Ах, вие спите? Спете! За какво ми сте?

Да, вие мен посрамихте единствена

сред мъртвите! Убитият от моята

ръка не спира страшните си укори!

Позорна участ! Казвам ви, потискат ме

и ме винят в ужасно злодеяние.

А аз изпитах ужас от най-близкия,

и бог не се гневи за мене, майката,

от скверните ръце на син посечена.

Но гледай тези рани със сърцето си —

насъне гледа с бляскав поглед нашата

душа, а посред бял ден сляп е смъртният.

Вий вкусвахте от мои възлияния —

не вино, а напитка трезва, медена[17].

Среднощни гостби готвех над олтара ви,

пламтящ в часа, когато никой никому

не жертвува. И всичко туй потъпквате!

Избяга той като елен; избави се!

Чевръсто се измъкна изпод мрежите,

па хукна и се подигра, надсмя ви се!

Послушайте! Говоря ви за моята

душа! Богини адски, съвземете се!

Пред вас е Клитемнестра! Призовавам ви!

 

ХОР

(стене)[18]

 

КЛИТЕМНЕСТРА

Стенете вие! Той побягна, няма го!

Над него, не над мене бдят застъпници!

 

ХОР

(стене)

 

КЛИТЕМНЕСТРА

Премного спиш, нехаеш за бедата ми.

Побягна той, убиецът на майка си!

 

ХОР

(охка)

 

КЛИТЕМНЕСТРА

Ти охкаш? Спиш? Защо не станеш, вдигай се!

Нанасяй зло, това е твойта работа!

 

ХОР

(охка)

 

КЛИТЕМНЕСТРА

Умора, сън — могъщи съзаклятници

на страшната змия сломиха силата.

 

ХОР (надава двукратен остър вой)

Дръж! Дръж! Дръж! Дръж! Внимавай!

 

КЛИТЕМНЕСТРА

Насъне звяра гоните и лаете,

тъй както лаят упорити кучета.

Що правите? Станете, не отпадайте!

От сън сломени, злото не забравяйте!

Дано ви жегнат правите ми укори —

че в бич се те превръщат за разумните!

Дъхтете в него с кървави дихания,

сушете го с утробните си пламъци,

погнете го повторно, изтощете го!

 

Изчезва.

 

ХОР

Буди, буди! Аз будя теб, ти — другата!

Ти още спиш? Но ставай, прогони съня!

Да видим няма ли заблуда някаква!

 

Една след друга Ериниите се събуждат.

Парод

ХОР

 

Първа строфа

 

Уви, какво страдание, приятелки!

Тъй дълго страдах аз, и виж, напразно

Постигна ни мъчително страдание,

беда несносна!

Изплъзна се от мрежите ни дивечът!

Надви ме сън, изгубих плячката!

 

Първа антистрофа

 

О сине Зевсов[19], ти си похитителят!

Потъпка стари божества ти, младият!

Зачете нечестивеца, жестокия

към свойта майка!

Ти, богът, ни отне майкоубиеца!

И кой би рекъл: тъй е правилно?

 

Втора строфа

 

Насън, усетих, ме удари укорът —

безмилостен, същински бич в ръката

на разгневен колар!

В гърдите, в сърцето ми той се впи.

Като под меча на палач,

        стръвен и див, кръвта

        в моите жили стине, страшно стине!

 

Втора антистрофа

 

О млади богове! Така постъпиха,

че властни са и право не зачитат!

Престол, окървавен

от връх до подножие ниско!

И ето, ясно виждам аз:

        земният пъп е в кръв,

        тегне връз него скверно дело.

 

Трета строфа

 

Но сам пророкът[20] оскверни олтара си!

Повика го той,

подтикна го той,

над божи закон постави човек

и тъй погази устава старинен.

 

Трета антистрофа

 

Омразният! Не ще ми вземе грешника!

Дори в дън земя

не ще се спаси,

че скверният мъж намира и там

мъстител — той ще му срази главата!

Първи епизод

Явява се Аполон.

 

АПОЛОН

Вън, вън от тази къща, повелявам ви,

излизайте от този кът гадателски,

за да не пусна с връв златоизплетена

в гърдите ви змия крилата, бляскава,

та черна пяна, смукана от людска плът,

на късове от кърви да избълвате!

И не до този дом ще приближавате,

а там, където кървави решения

обезглавяват, ослепяват, семето

погубват, режат детеродни удове,

там, дето бият, дето върху колове

набити люде плачат! Разумяхте ли,

богопротивни твари, де е вашето

веселие? Та външността ви същото

внушава! В пещера на кръвожаден лъв

се поселете и това пророческо

светилище с петно не осквернявайте!

Вървете и пасете без нагледници —

такова стадо не желае никой бог!

 

ХОР

Цар Аполоне! Чуй сега и моето:

не си ти просто съучастник в делото,

ала причина първа и единствена.

 

АПОЛОН

Как тъй? Кажи — направо на въпроса ми!

 

ХОР

Внуши на госта да убие майка си.

 

АПОЛОН

Да отмъсти за татка си. Какво сега?

 

ХОР

И стана покровител на убиеца.

 

АПОЛОН

И казах му да дири тук убежище.

 

ХОР

А нас нападаш — неговите спътници.

 

АПОЛОН

Та в този дом не бива да дохождате!

 

ХОР

Ала за нас това е дълг и заповед.

 

АПОЛОН

Каква е длъжността ви? Похвалете се.

 

ХОР

О, ний майкоубийците прокуждаме.

 

АПОЛОН

А майка му нали уби съпруга си?

 

ХОР

Не е проляла родна кръв ръката й.

 

АПОЛОН

Не тачиш, не зачиташ осветените

от Зевс и Хера брачни връзки. Нищо е

по твоите слова Киприда[21], изворът

на най-прекрасни радости за смъртните.

Че ориста е свързала съпрузите

в съюз, по-свят от клетва — него правдата

закриля. Щом си кротка при съпружески

убийства, щом не пламваш гневна, казвам ти:

Ореста вий несправедливо гоните!

Аз зная, че към едного сте яростни,

а явно снизходителни към другиго.

Ала Палада ще разгледа спора ни.

 

ХОР

Не, този мъж не ще изпусна никога!

 

АПОЛОН

Добре, добре, не се щади, преследвай го!

 

ХОР

Не накърнявай длъжността ми почетна!

 

АПОЛОН

Не бих приел дара на твоите почести.

 

ХОР

Велик си ти, до Зевса ти е мястото.

Но ние — тласка ни кръвта на майката —

ще го подгоним като стръвни кучета.

 

Излиза.

 

АПОЛОН

А аз ще браня, ще спася молителя.

Че страховит за богове и смъртни е

гневът на пренебрегнати молители.

 

Излиза.

Втори епизод

Втурва се Орест.

 

ОРЕСТ

Атино мощна, тук дойдох по Фебова

повеля, приеми любезно грешника.

Не съм нечист, нито са скверни моите

ръце, петното излиня, очисти се

при допир с люде в домове, из пътища,

при моя бяг по сушата и морските

води. Сега, по Фебово пророчество,

богиньо, ида в твоя храм. До твоя лик

притиснат, ще очаквам аз присъдата.

 

Втурва се Хорът.

 

ХОР

Ха, негови са тези ясни белези,

вървете по безмълвните издайници!

Че както куче тича по ранен елен,

тъй ние по кръвта му го преследваме.

От много труд мъчителен задъхват се

гърдите. Всеки земен кът пребродихме

и над морето полетяхме без крила,

подгонихме го, бързи като кораби.

Сега ще се е притаил тук някъде.

Усмихва ми се мирис на човешка кръв.

 

Но гледайте добре

следите, да не би

да се изплъзне с бяг

и да не ни плати.

 

Съглеждат Орест.

 

Подслон отново има той —

прегърнал изваяние

на вишно божество,

очаква той съда над своите ръце.

Но не! Пролеят ли се кърви майчини,

уви, не се възвръщат те!

В пръстта проникнал сок изчезва без възврат.

Ще заплатиш! От живите ти членове

ще смуча кървав сок. От твоята снага

ще бъде утолена мойта жажда.

Изсъхнал, жив, ще те замъкна в земните

недра — да заплатиш

за майчин скръбен дял,

и там ще видиш всеки, който някога

е сторил тежък грях към бог, към тачен гост

или родител скъп[22],

да носи наказание заслужено.

Защото под земята е великият

мъздител Хадес[23]

той всичко вижда с ясен дух и бди.

 

ОРЕСТ

Поучен от беди, познавам не едно

очистване и знам кога е правилно

да се говори и мълчи. Но в случая

да вдигна глас ми повелява мъдър вожд.

Кръвта бледнее, чезне от ръцете ми,

отмито с петното на убийството.

А прясна бе, когато връз олтарите

на Феб с кръвта на жертва бе прокудена.

И дълъг ще е разказът за людете,

с които съм общувал, без на някого

да навредя. Очиства всичко времето.

И с чисти устни и с благоговение

аз моля да ме подкрепи царицата

на този край, Атина. Без оръжие

ще има в мен, в земята ми, в народа ми

навеки верни, предани съюзници.

Дали сега в страната на либийците,

край родното Тритоново течение,[24]

тя, видима или незрима, своите

подкрепя и дали наглежда равното

поле на Флегра[25], като вожд решителен —

да дойде — чува отдалеч, богиня е —

и ме спаси от моите страдания!

 

ХОР

Ни Аполон, ни силата Атинина

ще те избави. Ще умреш в забвение,

с душа ни капка радост неизпитала —

безкръвна сянка и храна на демони!

Не ми отвръщаш, плюеш на словата ми?

За мене си отхранен, посветен си ми.

Жив, не заклан, ще ни гостиш! Но чуй сега

мелодия, която леденѝ кръвта!

 

Да се хванем с ръце, да извием хоро,

страховития химн

да запеем поискахме ние,

да разкрием как нашият гибелен сонм

разпределя човешката участ.

Наша гордост е нашият праведен съд.

Че простира ли смъртният чисти ръце,

не пристъпва към него гневът ни, и той

безметежно века си минава.

Ала стори ли зло като този беглец

и ръцете си кървави крие,

ний, свидетелки верни на мъртвите, в мир

се надигаме, искаме да заплати

без остатък за кърви пролети.

Първи стазим

Първа строфа

 

        Майко Нощ, о моя родна майко,

        мене, мъстта за мъртви и за зрящи,

        майко, чуй: Латониният син[26]

        зле се надсмя над мене —

        похити ми тоя заек,

        който майчината кръв

        трябва да ми заплати.

 

        Жертва си ти! Бесният химн

        ще порази твойта душа,

разсъдъка отнема той!

        Песен на Еринии —

        звук безлирен, разумът

помръква, вцепеняваш се!

 

Първа антистрофа

 

        Моят дял е твърдо и навеки

        определен от непреклонна мойра[27]:

        който, от безумство обладан,

        близък човек убие,

        него гоня аз, додето

        иде в ада. Но и там

        няма да се отърве.

 

        Жертва си ти! Бесният химн

        ще порази твойта душа,

разсъдъка отнема той!

        Песен на еринии —

        звук безлирен, разумът

помръква, вцепеняваш се!

 

Втора строфа

 

        Нам от рождение тая съдба ни се падна.

        Нека безсмъртните нашия дял не докосват,

        нямаме обща трапеза,

        светлите дрехи не са наша участ и жребий.

… … … … … … …

 

Моят дълг е да руша

        там, дето брат пада сразен

        с меча на тих, къщен Арей[28].

        Него, уви, погваме ний!

        Здрав и могъщ нека е той —

        ний го сразяваме с нови кърви!

 

Втора антистрофа

 

        Ние спасяваме други от нашите грижи:

        нам боговете дължат своя мир безметежен,

        ние ги пазим от разпри.

        Зевс не допуща до себе си мерзкото племе

с потопените в кръв ръце.

 

        Моят дълг е да руша

        там, дето брат пада сразен

        с меча на тих, къщен Арей.

        Него, уви, погваме ний!

        Здрав и могъщ нека е той —

        ний го сразяваме с нови кърви!

 

Трета строфа

 

        Слави човешки, достигнали до небесата,

        чезнат, смаляват се, жалко се наземи свличат,

        щом връхлетим върху тях стая черна одежда,

        с нашия злокобен танц.

 

        Ето така хвърлям се аз

        с мощна нога, с неотразим,

        с гибелен скок — смазвам дори

        бързия враг, в трепет е той,

        в злочестина го запращам.

 

Трета антистрофа

 

        Пада, безумният, ала не знае, че пада.

        С толкова много тъма го обгръща грехът му.

        Мрак непрогледен обвива домът му — тъй дума

        людска горестна мълва.

 

        Ето така хвърлям се аз

        с мощна нога, с неотразим,

        с гибелен скок — смазвам дори

        бързия враг, в трепет е той,

        в злочестина го запращам.

 

Четвърта строфа

 

Това е нашата съдба.

С изкусна, с непреклонна мощ

и с вярна памет за дела

престъпни сме дарени ний,

безмилостните божества,

почитащи нетачен дълг,

далеч от вишни богове,

в неслънчеви зраци,

        дето със мъка пристъпват и зрящи,

        и лишени от очи.

 

Четвърта антистрофа

 

Кое човешко същество

не ще изпита смут и страх,

когато аз му възвестя

закона предопределен

от мойра и от богове?

Властта ми е старинна власт

и мене ме тачат,

        нищо, че подземи аз обитавам,

        сред безслънчевия мрак.

Трети епизод

Явява се Атина.

 

АТИНА

Далеч до мене долетя призивен вик —

чак до Скамандър. Там приемах цялата

земя, която първенци и вождове

ахейски[29] като дял богат от плячката

дариха мен навеки с плодовете й —

прекрасен дар за рожбите Тезееви[30].

Оттам с нозе неуморими, без крила

се втурнах, а в егидата ми вятърът

свистеше като във кола, запрегната

с коне могъщи. Ала странно множество

съзирам — не с уплаха, но с учудване.

Кои сте вий? Обръщам се към всички ви:

към странника, обхванал мойта статуя,

към вас, които нямате подобие

със жива твар. Не сте между богините,

ала не са и смъртни ликовете ви…

Все пак за грозота да съдиш някого

е незаконно, чуждо е на правдата.

 

ХОР

Накратко ще ти кажем, дъще Зевсова.

Печални рожби на Нощта сме. В нашия

подземен свят ни назовават „Клетвите“.

 

АТИНА

Узнах рода ви, зная вашто прозвище.

 

ХОР

Но чуй сега и длъжността ми почетна.

 

АТИНА

Ще чуя, ако с ясна реч ми кажете.

 

ХОР

Ний гоним вредом човекоубийците.

 

АТИНА

Къде ще спре във своя бяг убиецът?

 

ХОР

Там, дето няма радост нито капчица.

 

АТИНА (посочва Орест)

И него ли преследвате за същото?

 

ХОР

О, да, той дръзна да убие майка си.

 

АТИНА

Не е ли сторил туй от страх сред някого?

 

ХОР

Кой бич подбужда към убийство майчино?

 

АТИНА

При две страни аз чувам само първата.

 

ХОР

Не дава клетва, не приема нашата.

 

АТИНА

На думи, не на дело тачиш правото.

 

ХОР

Как тъй? Кажи, теб мъдростта е дадена.

 

АТИНА

Не могат клетви да закрилят кривдата.

 

ХОР

Тогава питай, па решавай правилно.

 

АТИНА

И тъй, от мене чакате решение?

 

ХОР

Достойната достойно ний почитаме.

 

АТИНА

Какво желаеш да отвърнеш, страннико?

За своя род и роден край, за своите

тегла кажи, а после — защищавай се.

И ако с вяра в мойто правосъдие

прегръщаш този образ до олтара ми

и молиш благочестно, както някога

бе молил Иксион[31], отговори ми ти.

 

ОРЕСТ

Владичице Атино, първо грижата,

внушена от словата ти, бих искал аз

да отстраня. Не съм нечист, омита е

ръката ми, когато сядам в твоето

светилище. Чуй доказ убедителен:

Законът повелява на убиеца

да бъде ням, додето младо жертвено

животно не обагри с кръв ръцете му.

А мен отдавна чистят вече людските

огнища както с жертви, тъй и с изворни

води. С това избавям те от грижата.

Ще чуеш подир миг за потеклото ми.

Аргивец съм, баща ми е познатият

на тебе Агамемнон, вожд на флотата,

с когото ти превърна Троя, Ѝлион,

в развалини. Загина той с позорна смърт,

когато си дойде. Уби го майка ми

със черна мисъл, в мрежи пъстротъкани

го скри, така я обвинява банята.

След време аз се върнах от изгнание

и майка си убих, признавам, сторих го,

за да платя за гибелта на милия

баща. Но с мен и Аполон участвува —

пронизва той сърцето ми, предричайки

беди, ако не отмъстя за татка си.

Виновен ли съм, или не — сама съди.

Каквото и да кажеш ти, приемам го.

 

АТИНА

Да, делото е трудно, не по силите

на смъртен. Па и мен не ми е дадено

да съдя по дела за отмъщение.

Все пак ти идеш тук освободен от грях,

молител чист и незаплашващ храмът ми.

И затова приемам те в страната си.

Но трудно е да пренебрегна тяхното,

защото, ако не спечелят делото,

ще пръснат в моята земя отровата

на своя гняв, ще пламне болест гибелна.

Да ги приема, или не — е все едно:

ужасни са за мен и двата изхода.

Но щом до мене делото е стигнало,

съдии ще ви назнача, обвързани

със клетва, за да съдят днес и винаги.

А вие пригответе доказателства

и клетвени свидетелства по делото.

Ще взема най-отличните си граждани

и с тях ще дойда, за да съдим правилно,

под клетва, че не ще престъпим правдата.

 

Излиза.

Втори стазим

ХОР

 

Първа строфа

 

Ще падне древният закон,

        ако престъпникът,

        майкоубиецът,

        има победа във делото!

        Всеки смъртен ще издига

        лекомислена ръка.

        Много рани, много болки

        от ръцете на деца

        чакат родителска плът.

 

Първа антистрофа

 

Че няма с будни взори ний,

        гневните фу̀рии,

        да възмездяваме.

        Воля на ужаса даваме.

        Всеки всекиго ще пита

        де ще стихне, де ще спре

        злото, струвано от ближни,

        ала всуе ще мълвят

        за неизвестния цяр.

 

Втора строфа

 

        Нека никой занапред,

        щом го сполети беда,

        не изрича тая реч:

        „Правдо, чуй!

        Трон на фу̀риите, чуй!“

        С тези думи може би

        майка или клет баща

        жал ще жалят, че разбит

        пада Правдиният дом.

 

Втора антистрофа

 

        Но понякога страхът

        е потребен — като страж

        нека над сърцата бди!

        Нека той

        води през тегло към ум.

        Кой — народ или човек, —

        щом в гърдите му тупти

        безбоязнено сърце,

        тачи справедливостта?

 

Трета строфа

 

        Ни безвластие хвали,

        ни самодържавна власт.

        Знай, че бог

        с мощ е дарил средината и с бдителни

        взори следи ту тук, ту там.

        Истинна е мойта реч:

        надменността е дете на безчестие, вярно е,

        здравата мисъл ще роди

желаното от всички нас,

бленуваното щастие.

 

Трета антистрофа

 

        Но въздавай — казвам пак —

        чест на справедливостта

        и недей

        тъпка с нозе нечестиви олтара й.

        Взорите користни чака мъзда.

        Иде край неотвратим.

        Та затова благочестно почитай родители;

        с благоговеен страх пази

дълга свещен на своя дом

към госта му любезен.

 

Четвърта строфа

 

А който без принуда бъде праведен,

        зло не ще познае,

той никога в беда не ще погине.

Ала твърдя, че дръзкият престъпник,

натрупал пряко правдата богатства,

        ще свий платната си, когато

        трудният миг връхлети

и рухнат сломените мачти.

 

Четвърта антистрофа

 

И той зове, но никой в необорната

буря го не чува.

А бог се смей над буйния злочинник,

попаднал неочаквано в безкрайни

злини, които няма да надмогне.

        Той блъсва старото блаженство

        върху скалите на Дика[32]

и тъй неоплакан погива.

Четвърти епизод

Влиза Атина, следвана от Глашатай и Съдии.

 

АТИНА

Вестителю, вести, задържай хората!

И затова с тиренската пронизваща

тръба,[33] от твоя смъртен дъх изпълнена,

напрегнат звук раздавай между людете.

Изпълва се събранието, редно е

да млъкнат, за да чуе всеки гражданин

законите ми, дадени завинаги,

и правилно да се разсъди делото.

 

Явява се Аполон.

 

ХОР

Цар Аполоне, властвувай над своето.

Защо и ти се месиш в тази работа?

 

АПОЛОН

Дойдох, за да свидетелствувам — в моя дом

дойде молител този мъж, при моето

огнище аз му дадох очищение —

и да го браня. В мене е причината,

че той погуби майка си.

 

Към Атина.

 

Открий съда

тъй, както знаеш, и разгледай спора ни.

 

АТИНА

Откривам тоя съд и давам думата

на вас. Че пръв говори обвинителят —

да изясни в какво е точно делото.

 

ХОР

Ний много сме, но малко ще приказваме.

 

Към Орест.

 

На всяко слово — слово давай в отговор.

Кажи ми най-напред, уби ли майка си?

 

ОРЕСТ

Убих я, не отричам нищо сторено.

 

ХОР

Три схватки има. Повален си в първата.

 

ОРЕСТ

Не се хвали — та аз съм на нозете си!

 

ХОР

Кажи ни как осъществи убийството.

 

ОРЕСТ

Ще кажа. С меча й прерязах гърлото.

 

ХОР

По чий съвет и по чие внушение?

 

ОРЕСТ

По Фебово пророчество — ще каже Феб.

 

ХОР

Пророкът ти внуши майкоубийството?

 

ОРЕСТ

И тук не съжалявам за съдбата си.

 

ХОР

Ще заговориш друго след присъдата.

 

ОРЕСТ

Баща ми ще ме подкрепи от гроба си.

 

ХОР

Надявай се, убиецо на майка си!

 

ОРЕСТ

От две убийства бе опозорена тя.

 

ХОР

Но как тъй? Обясни го пред съдиите.

 

ОРЕСТ

Баща ми тя уби, уби съпруга си.

 

ХОР

Но ти си жив, а тя плати с живота си!

 

ОРЕСТ

А нея вий преследвахте ли приживе?

 

ХОР

Не беше в кръвно родство тя с убития.

 

ОРЕСТ

А аз нима съм от кръвта на майка си?

 

ХОР

Не тя ли те е носила, убиецо?

Най-скъпа кръв отхвърляш ти — кръв майчина!

 

ОРЕСТ (към Аполон)

Свидетел ми бъди! Кажи ми с право ли

извърших, Аполоне, аз убийството.

Каквото сторих, сторих — потвърждавам го.

Но с право, или не, погубих майка си,

кажи — от тебе чакам своя отговор.

 

АПОЛОН

Ще кажа вам, на светлия Атинин съд:

Орест е прав! Пророк съм и не мамя аз.

От своя трон пророчески не съм вещал

слова за люде и държави, без да съм

разкривал повеления на нашия

баща, на Зевс. И тъй, познайте силата

на неговата правда, подчинете се!

Че Зевс е по-могъщ от слово клетвено.

 

ХОР

По твоите думи Зевс е дал вещание

да кажеш на Ореста за убития

да отмъсти без капка срам пред майка си.

 

АПОЛОН

Не все едно е да загине славен мъж,

комуто Зевс е дал честта на скиптъра,

и не сразен от бясното оръжие

на далнострелна амазонка[34]: падна той

от своята жена. А как — ще чуете,

Паладо, също вие, заседатели,

които ще присъждате по делото.

Завърна се от поход той след толкова

победи. Тя го срещна с думи ласкави,

въведе го във банята, изкъпа го,

па разпростря връз него плащ, заплете го

и с удар го срази, увит в прекрасната

одежда. Ето края на преславния

владетел, на началника на флотата.

Изрекох туй, за да покъртя людете,

определени да решават делото.

 

ХОР

Тъй, Зевс радее за бащи погубени,

а хвърли в железа баща си, Кроноса[35].

Как тези две неща да съгласуваме?

 

Към съдиите.

 

Аз моля, обърнете тук внимание.

 

АПОЛОН

Чудовища омразни, богомерзка сган!

Вериги се разбиват, изцелимо е

това тегло по твърде много начини.

Но щом веднъж прахът попие кървите

на мъж погубен, няма възкресение.

Не е открил баща ми заклинания

срещу смъртта — той, който без усилие

върти напред или назад вселената.

 

ХОР

Ти искаш за тогова оправдание?

Проля той своя кръв — кръвта на майка си

и ще живее в Аргос, в двори бащини?

И кой олтар ще му приеме жертвите?

С кого ще върши общо възлияние?

 

АПОЛОН

Ще кажа, чуй правдивите ми доводи,

Не майката създава, ражда рожбата —

тя само храни в себе си зародиша.

Мъжът — той ражда. Като дар на гостенин

тя пази кълна — ако бог не го срази.

А за това ще дам и доказателство.

Бащата може да роди без майката.

Свидетелка е дъщерята Зевсова,

отхранена не в мрака на утробата[36]

богиня този плод не би заченала.

А аз, Паладо, ще радея винаги

велик да бъде твоят град, народът ти.

Проводих този мъж да моли в твоя дом,

за да ти бъде предан и завинаги

да имаш в него и във синовете му

съюзници, а неговата преданост

да тачат всички бъдни поколения.

 

АТИНА

Сега ви призовавам да гласувате

по съвест и по правда. Стига прения.

 

ХОР

Стрелите си изстрелях до последната.

Аз чакам как ще разрешите спора ни.

 

АТИНА

Какво да сторя, да не ме упреквате?

 

ХОР

Каквото чухте, чухте, но гласувайки,

пазете свято свойта клетва, странници.

 

АТИНА

Закона чуйте, граждани атически!

За първи път за кръв пролята съдите.

Тук ще пребъде тоя съд завинаги

да съди над Егеевите воини[37]!

На този хълм на Арес — амазонките[38]

били на стан, когато гневни тръгнали

против Тезей[39]. Срещу града, едва сграден,

градище с кули вдигнали. Нарекли го

на Арес, откъдето иде името

Ареопаг[40]. Така благоговение

и страхопочитание неправдата

ще сдържат — и така ще бъде нощ и ден,

щом гражданите не допуснат нов закон.

Щом с кални струи и със тиня бистрата

вода мърсиш — не може да се пие тя.

Съветвам свойте граждани: избягвайте

безвластие или самодържавие,

ала страха изцяло не прогонвайте,

че кой лишен от страх зачита правото?

Щом справедливо моя съд почитате,

за тоя град и за земята той ще е

спасителната крепост — както в никоя

страна: нито в Пелопонес, ви в Скития[41].

Уреждам тоя строг и неподкупен съд

в земята ви — суров и вечно буден страж

да бъде той в съня на свойте граждани.

Дотук изложих своите напътствия

за бъдещето. А сега вдигнете се,

гласувайте и разрешете делото,

ала помнете клетвата. Изказах се.

 

Съдиите се отправят към урните.

 

ХОР

И аз съветвам — да не оскърбявате

с присъдата опасните си гостенки.

 

АПОЛОН

А аз ви казвам: Зевсови са моите

вещания — не смейте да ги тъпчете!

 

ХОР

Не са твой дял делата за пролята кръв,

та не скверни устата си пророческа!

 

АПОЛОН

Не сбърка ли и Зевс, като помагаше

на първия убиец, на Иксѝона?

 

ХОР

Приказвай! Ако не спечеля делото,

за този край ще стана тежко бедствие!

 

АПОЛОН

Но боговете — новите и старите —

не те зачитат. С мен ще е победата!

 

ХОР

И при Ферет бе тъй. Накара мойрите

да надарят един човек с безсмъртие.[42]

 

АПОЛОН

Не е ли право да зачиташ своите

молители, особено пък в бедствие?

 

ХОР

Да, ти погази древното деление,

измами с вино божества отколешни!

 

АПОЛОН

Измамени от изхода, ще бълвате

отрова, но — безвредна за вразите ви.

 

ХОР

Ти, младият, обиждаш мене, старата!

Но аз не знам дали да негодуваме

срещу града — ще чакаме присъдата.

 

АТИНА

Дойде редът на моя глас, последна съм.

Аз пущам за Ореста свойто камъче.

Защото майка мен не ме е раждала.

Обичам аз мъжа — но не желая брак, —

от все сърце го тача. За бащата съм.

Не ще пожаля за жена, погубила

съпруга си, на своя дом опората.

Орест ще победи дори при равенство

на гласовете! Изсипете урните,

съдии-преброители, побързайте!

 

ОРЕСТ

О Фебе, как ли ще завърши спорът ни?

 

ХОР

О черна Нощ, о майко наша, виждаш ли?

 

ОРЕСТ

Сега за мен — бесилка или слънчев зрак!

 

ХОР

За нас пък — смърт или наново почести!

 

АПОЛОН

Пребройте точно гласовете, странници,

да не сгрешите, като ги разделяте.

Че само глас да липсва — е нещастие,

и пак единствен глас избавя къщата.

 

АТИНА

Съдът освобождава подсъдимия

Орест със равен брой на гласовете си!

 

ОРЕСТ

Паладо, избавителко на моето

огнище, ти възвърна мен, лишения

от бащина земя! И кой сред гърците

не ще рече: „Отново този аргосец

владее бащино добро с Паладина

и Локсиева помощ и по волята

на Зевса, всевършителя!“ Спаси ме той

за чест на моя мъртъв татко, виждайки

застъпниците майчини. Пред твоята

земя и пред народа ти, потегляйки

за своя роден дом, кълна се: никога

не ще нахлуе тук владетел аргоски

с редици от враждебни бойни копия.

Макар че аз самият ще съм в гроба си,

на онзи, който стъпче тези клетвени

слова, ще пратя неизбродни бедствия,

ще сторя страшни друмите му, гибелни —

делата му — да се разкае, клетникът.

А онзи, който свято пази клетвата

към този град Паладин с вярно копие,

към него аз ще бъда с мисъл благостна.

Прощавай — ти, градът ти и народът ти!

Бъди непобедима за вразите си,

сразявай ги с победоносно копие!

 

Излиза.

Комос

ХОР

 

Първа строфа

 

О, млади богове!

Закон на древни дни

погазихте, отнехте от ръцете ми!

Ала с възпламнал гняв, презряна клетница,

връз този край злъчта,

злъчта на своето сърце,

която ражда скръб, ще пръсна аз!

И всяка капка злъч

е напаст за твърдта.

Заразата безлиствена, безрожбена,

ще сполети — о, мъст! —

земята, ще я хвърли в язви гибелни!

Аз плача! Какво ли

да сторя, какво ли да стана?

Несносно зло ме връхлетя!

Обидени, бедни деца на Нощта,

оплаквайте срама си!

 

АТИНА

Послушайте ме, не ридайте горестно,

не сте надвити, не — че равногласие,

не срам за тебе урните показаха.

Ний чухме светли Зевсови свидетелства

и сам пророкът извести словата му:

Орест да не понася наказание.

Но вие злъч над моя край изригвате.

Не се гневете, не обезплодявайте

земята ми с отровните си сокове,

разяждащи свирепо нежни кълнове.

Защото ви се вричам, че в земята ми

подслон и подобаващ кът ще найдете,

че седнали върху сияйни тронове,

от гражданите тачени ще бъдете.

 

ХОР

 

Първа антистрофа

 

О, млади богове!

Закон на древни дни

погазихте, отнехте от ръцете ми!

Ала с възпламнал гняв, презряна клетница,

връз този край злъчта,

злъчта на своето сърце,

която ражда скръб, ще пръсна аз!

И всяка капка злъч

е напаст за твърдта.

Заразата безлиствена, безрожбена,

ще сполети — о, мъст! —

земята, ще я хвърли в язви гибелни!

Аз плача! Какво ли

да сторя, какво ли да стана?

Несносно зло ме връхлетя!

Обидени, бедни деца на Нощта,

оплаквайте срама си!

 

АТИНА

Не сте презрени. В плен на прекомерен гняв,

земята ми, богини, не молепсвайте!

Сама аз слушам Зевса и — да кажа ли? —

отключвам аз единствена покоите,

където запечатаната мълния

лежи. Но тя не трябва. Не, послушай ме,

не хвърляй връз твърдта слова с безумните

уста, които раждат разрушение.

Приспи пороя черен на омразата —

съжителка ще бъдеш моя тачена.

На тоя ширен край ще сбираш първия

прекрасен плод, за сватба, за рождение

ще те дарят, и мен ще си признателна.

 

ХОР

 

Втора строфа

 

Какъв нечуван дял!

Старинно божество да дойде в този край

като презряна твар!

О, аз кипя от гняв,

о, аз жадувам мъст!

Уви! Земя, Небе!

Каква ужасна скръб, каква ужасна скръб

пронизва мойта плът!

О, слушай, майко Нощ!

Че прежната ни чест на древни божества

сразена пада днес от необорно зло!

 

АТИНА

Гнева ти аз ще понеса. По-възрастна

си ти от мене, па и по-разумна си.

Но Зевс е надарил и мене с някакъв

разсъдък. Ако идеш в другоплеменна

земя, за тук ще заскърбиш — предричам ти

Приижда с нови славни дни грядущето

на този град и ти, заела почетен

престол при Ерехтеевото жилище[43],

ще имаш от мъжете и жените ми

такава чест, каквато никой другаде

не ще ти въздаде. Не сей в земята ми

бодли и кърви, гибел за младежите,

пияни не от вино — от безумие!

Недей като петли възбужда хората

на моя град, не им довеждай къщният

Арей, раздорите братоубийствени.

Навън войни да водят вдъхновените

от страшна жажда за военни подвизи.

Но мразя на домашни птици битките!

Това ти предоставям аз: блага твори,

блага жъни, навеки благославяна,

сред този край, обичан от безсмъртните.

 

ХОР

 

Втора антистрофа

 

Какъв нечуван дял!

Старинно божество да дойде в този край

като презряна твар!

О, аз кипя от гняв,

о, аз жадувам мъст!

Уви, Земя, Небе!

Каква ужасна скръб, каква ужасна скръб

пронизва мойта плът!

О, слушай, майко Нощ!

Че прежната ни чест на древни божества

сразена пада днес от необорно зло!

 

АТИНА

Аз неуморно ще ти соча ползата,

за да не кажеш, че от мене, младата

богиня, от народа ми, ти, старата,

без почит и без жалост си прогонена.

Ако благоговееш пред Убедата,

пред сладостта и чара на словата ми,

ти ще останеш тук; а не желаеш ли

това, ти нямаш право над земята ми

да сееш гняв и мъст, и смърт за хората.

Защото можеш да се настаниш в града

и да приемаш почести заслужени.

 

ХОР

Владичице, къде е нашто жилище?

 

АТИНА

Там, дето няма скърби. Приемете го.

 

ХОР

Приемаме. Кои са наште почести?

 

АТИНА

Без вас човек не ще познае щастие.

 

ХОР

И ти ще ни дариш това могъщество?

 

АТИНА

О, аз ще тача вашите молители.

ХОР

Залога ти навеки ли ще имаме?

 

АТИНА

Ако не е така, не бих го казвала.

 

ХОР

Омайваш ни, напущаме омразата.

 

АТИНА

Тогава тук ще найдете приятели.

 

ХОР

Какво да пожелая на земята ти?

 

АТИНА

Това, което не донася пагубни

победи. Нека от земя, от морска шир

и от небе завеят благодатните,

от слънце сгрети ветрове над моите

предели. Нека неуморно дават те

обилен плод в нивята, по добитъка,

за да цъфтят човешки поколения.

Ала сурово корени безчестните.

Че аз обичам, както земеделецът,

незнаещия скърби род на честните.

Това е твое. Аз поемам грижата

за славни бранни боеве, та името

на моя мощен град да грее в почести.

Екзод

ХОР

 

Първа строфа

 

Приех, Паладо, твоето съжителство

и ще почитам твоя град,

който Зевс, могъщият, и Арес

превръщат в божа твърдина

и в щит на светлите олтари

на елинските божества,

и аз ще го благословя

с любезна ясновидска реч:

да блика с буйна сила плод живителен

в земята му честита

под слънчевия ведър зрак.

 

АТИНА

От сърце за народа си правя това:

настанявам в земята му днес божества

велемощни, незнаещи милост. Че те

са получили жребий да пазят реда

сред човешкия род. Ако техният гняв

си спечели човек, той не знае ключа

на житейското зло — че престъпни дела

на далечни деди го извеждат през тях

и безшумната смърт го погубва със стръв,

а той нека мълви дръзновено!

 

ХОР

 

Първа антистрофа

 

Не вейте, вихри дървопогубителни —

това ще пожелая аз, —

не изгаряй кълновете, задух,

и не нападай този край.

И ти не доближавай, болест

обезплодителна, до тях.

Отхранвай хубави овце,

земя, и нека двоен плод

да дават, щом им дойде време! Земните

недра да раждат руда,

божествен дар за този град[44]!

 

АТИНА

Ти, о крепост на моя град, чу ли какво

ще направят за вас? Велемощни са те

и сред вишните бози, и в долния свят,

господарки върховни на людския дял,

те даряват тогова с честита съдба,

оногова отрупват по целия път

на живота му с горестни сълзи.

 

ХОР

 

Втора строфа

 

Далеч от младите мъже

да бъде всяка ранна смърт,

а на прекрасните моми

        дайте да случат съпрузи в живота си вие,

орисници на людската съдба,

сестри единокръвни,

божества справедливи,

        гости на всякоя къща

        с тежкоразящата правда

на вашето присъствие,

най-тачени сред боговете!

 

АТИНА

Като слушам любезния ваш благослов

над земята си, радвам се. Слава и чест

на Убедата с кротките взори, че тя

ръководи речта ми, когато със страст

срещу мен се опълчвахте! Но надделя

сладкодумният Зевс, и в борба за добро

побеждаваме ние навеки.

 

ХОР

 

Втора антистрофа

 

А ненаситните на зло

раздори никога дано

не закипяват в този град!

        Нека пръстта, напоена от черните кърви

на граждани, не възжелае с кръв

да бъде възмездено

и с погибел за всинца!

        Нека се с радост даряват,

        с обща любов да обичат,

с една омраза да горят!

Това лекува много людски болки.

 

АТИНА

Мигар труден е пътят към благата реч

за разумния? Тези ужасни лица —

ето, виждам — ще бъдат за моя народ

най-голямото благо. На тази любов

със любов и със почит отвръщайте вий

и така ще подкарате в правия път

и града, и земята си родна.

 

ХОР

 

Трета строфа

 

        Радвай се, радвай се

        на благодатно имане!

        Радвай се, народе скъп,

        твойто място е до Зевс,

        на Палада ти си драг,

        твоят дял е мъдростта!

        Под Паладино крило

        имаш милостта на Зевс!

 

АТИНА

Поздравявам и вас! Но ще мина напред,

та на моята свита под светлия зрак

да ви кажа къде ще е вашият дом.

Но вървете с пречистите жертви в ръце,

под земята идете! И всяка беда

отстранете от нас, проводете добро

за победа и чест на града ми!

Тия гостенки вий, първенци на града,

синове на Кранай[45], поведете напред

и дано към добро

се отправят и нашите мисли!

 

ХОР

 

Трета антистрофа

 

        Радвай се, радвай се —

        тъй пожелавам повторно —

        всичко в този град свещен:

        смъртни люде, божества,

        жители на този град

        на Палада! Ако нам

        чест въздавате, беда

        няма да ви порази!

 

АТИНА

Доволна съм от тези пожелания,

и аз ще ви проводя с блясък факелен

до вашия подземен дом, последвана

от свои придружителки, нагледници

на статуята ми. Цветът на целия

Тезеев край[46] ще дойде в светло шествие:

моми, невести и старици тачени.

… … … … … … …

 

Към служителките.

 

Сега в одежди пурпурни прославяйте

богините! И нека светят факлите,

и нека благостта на Евменидите

дари с честито бъдеще народа ми!

 

ПРИДРУЖНИЦИ

 

Първа строфа

 

        Влезте в дома си, велики богини,

        рожби безрожбени вий на Нощта!

        В шествие светло,

        хора, въздавайте слава и чест!

 

Първа антистрофа

 

        В земните пазви ще найдете древни

        почести и приношения вий,

        скъпи богини!

        Хора, въздавайте слава и чест!

 

Втора строфа

 

        Благостни и милостиви към нас,

        вие, могъщи богини, вървете, и нека

        факлите светят във вашия радостен път!

Та възгласяйте на песента ни!

 

Втора антистрофа

 

        Мир — и ти, граде Паладин, цъфти

        с къщи честити! Че Зевс, който вижда навсъде,

        вечната Мойра — те двамата искат това.

Та възгласяйте на песента ни!

Бележки

[0] Заглавието Евменидите означава „Благосклонните богини“.

[1] Темида — богиня на реда и правосъдието, титанка.

[2] Феба — дъщеря на Уран (Небе) и Гея (Земя). Тя, богинята от старото поколение, била прогонена от светилището си, както казва цитираният от схолиаста Пиндар. Есхил изменя сказанието, като твърди, че Феба доброволно дала светилището си на Аполон, че то не й било отнето. Той намира подкрепа на своята тенденция да помирява враждуващите богове във факта, че Аполон се нарича и Феб — по името, както казва сам (ст. 8–9), на Феба.

[3] Делийските води и канари — на остров Делос, родно място на Аполон. С води поетът означава островното езеро, а с канари — планината Кинт.

[4] Паладин бряг — Атика. Есхил, както бележи схолиастът, желае да поласкае съгражданите си, като включва и Атика в Аполоновия маршрут към Парнас. Според Пиндар богът минал през беотийския град Танагра.

[5] Парнас — планина във Фокида, откъм южната страна на която се намирало делфийското светилище на Аполон.

[6] Чадата на бог Хефест, пътетворците — това са атиняните, потомци на Ерехтей, а той — на бог Хефест, отдето и атиняните се смятат за синове на този бог. Според атическото предание атиняните, които водели Аполон към Делфи, проправили пътя към неговото светилище.

[7] Делф — митически цар, син на Аполон или Посейдон, основател на Делфи.

[8] Предхрамната — прозвище на Атина, чийто храм в Делфи се намирал пред храма на Аполон.

[9] Бромий, т.е. „шумният“ (от βρομέω), едно от многобройните прозвища на Дионис (Бакхус).

[10] Цар Пентей се възпротивил на въвеждането на Дионисовия култ в Тива. Богът си отмъстил, като подбудил таванските жени да го преследват и разкъсат. Оттук и сравнението на Пентей със заек. Историята на Пентеевата гибел е предмет на Еврипидовата трагедия „Вакханките“.

[11] Изворите Плистови — на Плист, поток във Фокида.

[12] При пъпа земен — вж. забел. към ст. 747 на „Седемте срещу Тива“.

[13] Горгони — вж. забел. към ст. 794 на „Прикованият Прометей“.

[14] Веднъж ги бях видяла нарисувани — жрицата говори за горгоните. Но всъщност не горгоните, а харпиите грабели гостбата на Финей. В това изречение, ясно само̀ по себе си, някои преводачи предпочитат да изправят грешката на Есхил и говорят за харпии.

[15] Финей бил тракийски цар, когото боговете наказали, като му изпратили отвратителните харпии, които грабели или омърсявали храната му.

[16] Тартара подземен — вж. забел. към ст. 153 на „Прикованият Прометей“.

[17] Напитка трезва, медена — в чест на ерѝниите никога не са били правени възлияния с вино: срв. Софокъл, „Едип в Колон“, ст. 481; също — ст. 98–100 (думи на Едип, отправени към ерѝниите):

Та иначе аз никога

не бих се срещнал първо с вас във пътя си —

аз, трезвият, с вас, трезвите…

[18] Това място, а също и редове 120, 123, 126, 129 представляват единствените авторски ремарки в запазените трагедии на Есхил.

[19] О сине Зевсов — Хорът се обръща към Аполон.

[20] Пророкът е Аполон.

[21] Киприда — Афродита; вж. забел. към ст. 1039 на „Молителките“.

[22] Грях към бог, гост и родител, по който Есхил говори и другаде; срв. ст. 544–547; също — „Молителките“, ст. 710–712.

[23] Великият мъздител Хадес. В подземното царство на Хадес душите получавали наказания за престъпните си дела.

[24] Тритоново течение — името на либийската река Тритон Есхил свързва с прозвището на Атина — Тритогения.

[25] При Флегра (старо название на полуостров Палена в Халкидика) станало сражението между боговете и гигантите.

[26] Латониният син — Аполон.

[27] Мойри — три богини на човешката съдба; лат. Parcae.

[28] Тих, къщен Арей, т.е. онзи, който създава вражди между сродници.

[29] Ахейски, т.е. на ахейците, които под водителството на Агамемнон обсаждали и превзели Троя.

[30] Рожбите Тезееви — атиняните като потомци на цар Тезей. Касае се вероятно за нос Сигей, където богиня Атина имала храм. Според атическото предание, следвано тук от Есхил, град Атина имал права над територии в Мала Азия още от времето на Троянската война.

[31] Иксион убил своя тъст Дионей. Според схолиаста той бил първият убиец (срв. също ст. 718), над когото Зевс извършил обреда на очищението.

[32] Дика — богиня на правосъдието и възмездието.

[33] Тиренската пронизваща тръба — изобретяването на тръбата се приписвало на тиренците (етруските), прочути майстори на метални; изделия; срв. Софокъл, „Аякс“, ст. 17.

[34] Далекострелна амазонка — вж. забел. към ст. 685.

[35] Кронос — вж. забел. към ст. 165 и 204 на „Прикованият Прометей“.

[36] Свидетелка е дъщерята Зевсова, отхранена не в мрака на утробата. Според митологическите разкази Атина излязла от главата на Зевс.

[37] Егееви воини са атиняните.

[38] Амазонки — митологическо племе на войнствени жени. Според легендата амазонките организирали похода си срещу Атина, за да отмъстят за своята царица (Антиопа или Хиполита), грабната от Тезей.

[39] Тезей — митически герой и цар на Атика.

[40] Ареопаг — старинно родово-аристокрлтическо учреждение (срв. Аристотел, „Атинската държавна уредба“, гл. 25). Името иде от това, че според преданието Ареопагът съдил бог Арес за убийство. Есхил обаче възприема, или създава, друга етиология на името.

[41] Пелопонес и Скития били смятани за образцово уредени в правно отношение страни.

[42] И при Ферет бе тъй. Според мита Аполон измамил богините на човешката участ (мойрите) и надарил с безсмъртие Феретовия син Адмет. По-иначе тоя сюжет е разработен от Еврипид в трагедията „Алкестида“.

[43] Ерехтеевото жилище — на Ерехтей, древен атически цар. Като негово жилище Есхил означава вероятно Ерехтейона на Акропола или целия Акропол.

[44] Като говори за руда, божествен дар на този край, Есхил им пред вид сребърните рудници на Лаврион; срв. „Персите“, ст. 238.

[45] Кранай — митически цар на Атика. Синове на Кранай са атиняните.

[46] Тезеев край е Атика; срв. забел. към ст. 687

Край