Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ἑπτὰ ἐπὶ Θήβας, 467 пр.н.е. (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2013)

Издание:

Есхил. Трагедии

Старогръцка. Второ издание

ДИ „Народна култура“, София, 1982

Редактор: Георги Белев

Художник: Николай Александров

Художник-редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Методи Андреев

Коректор: Магдалена Костадинова

 

Eschyle, Texte établi et traduit par Paul Mazon, t. I, Paris 1920: t II Paris 1925.

Bulgarice vertit, commentariolo instruxit praefatusque est © Alexander Ničev, Prof. Dr.

Narodna kultura, Serdicae, MCMLXXXII

 

Литературна група — ХЛ. 04 9536772611/5575-2-82

 

Дадена за набор: юни 1982 г.

Подписана за печат: октомври 1982 г.

Излязла от печат: януари 1983 г.

Формат 60×90/16.

Печатни коли 26. Издателски коли 26.

УИК 19,78.

История

  1. — Добавяне

Парод

ХОР

Ридая от ужас и болка!

От бойния стан се втурва врагът,

порой от народ, начело — коне!

Така ми вести високият прах,

вестителят ням, но прям и правдив.

По родната твърд копита кънтят,

те идат, летят, и техният шум

е рев на могъщ планински порой.

О, о!

О вий, богове! Богини, и вий!

Отвърнете смъртта!

Но вик огласи крепостта!

Белощитни мъже[1] пристъпват насам

и готови за бой, връхлитат града.

И кой, богове, богини, коя

сред вас ще спаси града ни? Пред кой

божествен лик очи да сведа?

О, о!

Блажени богове, настанал е часът

пред светлия ви трон чела да приведем.

Защо се бавим тук, и стенем, и скърбим?

Не чувате ли удари на щитове?

Та ако не сега, кога ще поднесем

одежди и венци пред светлия ви лик?

Долавям шум! Звънтеж на много копия!

Какво, ще дадеш ли, Арѐе,

древната своя земя?

О боже златошлемен, погледни града,

че скъп е бил той на твойто сърце[2]!

 

Първа строфа

 

О богове на града, помощ пратете ни вий!

Вижте, девойки-рояк

речи молебни мълвят в ужас пред робския

Около техния град лихият Аресов дъх

вдига шумяща вълна от шлемовейни мъже.

Зевсе, но ти, но ти, отче, вършителю благ[3],

нас избави навсегда от неприятелски плен!

Аргивци[4] Кадмовата крепост

стягат в кръвта си, а мен ужас пред вражия меч

стягат в кръга си, а мен ужас пред вражия меч

ме обладава! Смърт! Кобно звънят юзди

между конските челюсти!

Седем юначни мъже, вожди на вража рат,

с копия дръзки в ръце пред седемте ни врати

застават по изтеглен жребий.

 

Първа антистрофа

 

Чуй ни, о дъще на Зевс, мощна воителко[5], чуй!

Ти, о Паладо, спаси

нашия град! И ти, коннико, вожде могъщ,

царю на морската шир[6], риборазителю, дай,

дай, Посейдоне, мир, нашия страх прогони!

Аресе, чуй ни и ти! О, над града, назован

с името Кадмово[7], бди, своята помощ му дай!

И ти, Кипридо[8], наша майко,

спри ги! От твоята кръв иде и нашият род!

С вопъл горчив, с молба, ето, пристъпваме ний

към лика ти, родителко!

Вълкоубиецо[9]! Вълк нека е вражият войн,

нека на тебе плати, царю, за моята скръб!

Опни лъка си, Летоидо[10]!

 

Втора строфа

 

Уви, уви!

Чувам, коли трополят край обсадения град!

О могъща Херо!

А натежали от рат, остро скриптят колела!

Мила Артемидо!

Блъскан от копия, чуй, въздухът диша бяс!

Що ли очаква града? Що ли ще стане днес?

Къде накрай ще го напъти бог?

 

Втора антистрофа

 

Уви, уви!

Ето че каменен дъжд в бойните кули заби!

Мили Аполоне[11]!

Щитове медни кънтят в нашите градски врати!

Ала ти, която

даваш по воля на Зевс изход на всяка война,

Онка[12], владичице, ти, тачена в Тива, спаси,

могъща, своя седмовратен град[13]!

 

Трета строфа

 

Уви, всемощни божества!

Победни богове! Богини! Вие,

бранители на крепостта!

Града, сурово брулен от войната,

не давайте на чуждоземна рат!

Молят ви плахи моми, молят с прострени ръце

чуйте молбите им вий!

 

Трета антистрофа

 

Уви, любезни богове,

закрилници на нашата държава,

явете своята любов!

Грижете се за своите светини

И грижно помогнете на града,

па си спомнете, че той щедро дарявал е вам

в празнични жертвени дни!

Бележки

[1] Белощитни мъже — отличителен белег на аргоските войски били белите щитове. Белощитни са аргосците и у Софокъл („Антигона“, ст. 109), и у Еврипид („Финикийките“, ст. 1099).

[2] С думите Скъп е бил той на твойто сърце Хорът визира факта, че Арес дал дъщеря си Хармония за жена на Кадъм.

[3] Зевсе… вършителю — Зевс във функцията на всеосъществител Ζεύς Παντελής.

[4] Аргѝвци — главните сили на войските, които се сражавали срещу Тива, изхождали от Аргос (в Арголида), но Партенопей бил от Аркадия, а Тидей — от Етолия.

[5] Мощната воителка, както се вижда от следващия стих, е Атина Палада.

[6] Конник, цар на морската шир и риборазител е, както се вижда от следващия стих, Посейдон.

[7] Над града, назован с името Кадмово — крепостта на Тива се наричала Кадмея.

[8] Кипрѝда (Афродита) се смята за родителка на тиванците, тъй като те произлизали от брака на Кадъм с нейната дъщеря Хармония.

[9] Вълкоубиец е Аполон Ликейски; срв. забел. към ст. 690 на „Молителките“.

[10] Летоида т.е. дъщеря на Лето̀ (Лато̀на), е Артемида, назована по-долу (ст. 154) със собственото си име.

[11] Аполон — срв. забел. към ст. 145.

[12] Онка — прозвище на Атина в Тива. Вероятно Онка е финикийско божество, отъждествявано в по-късни времена с Афродита и Атина; срв. ст. 501: Палада Онка.

[13] Седмовратен град е Тива; срв. забел. към ст. 9.