Димитър Бежански
Полицай ми смига, мамо!

Стоп-палката лъсна пред фаровете ми и аз инстинктивно набих спирачките.

Катаджии. Двама.

— Сержант Костов! — представи се единият.

— Сержант Пешев! — отрапортува и вторият.

Изгасих двигателя и ги погледнах въпросително.

— Сто долара! — каза сержант Костов.

— Защо?! — учудих се не без основание аз.

— Ми щото те спряхме — обясни сержант Пешев.

— Да де, но защо ме спряхте?

— Ми за да ти земем сто долара! — чистосърдечно отвърна сержант Пешев.

Логиката му бе желязна, нямаше какво да кажа. За всеки случай обаче се опитах да възразя:

— Ама аз не съм направил никакво нарушение!…

— Айде де! — весело се засмя сержант Пешев. — Няма шофьор, който да не е направил нарушение!

— Така е — съгласих се. — Но в момента не съм нарушил нищо!

— В момента не си, но в някой друг момент — си! Така че давай сто долара, стига сме се разправяли!

Отвърнах, че нямам сто долара. Сержантите попитаха какво имам тогава. Марки? Казах, че и марки нямам.

Двамата ме изгледаха с презрение.

— Ти кво работиш бе, мой човек? — поинтересува се сержант Костов.

Отговорих, че съм певец. Оперен.

— Малеййй! — със съжаление поклати глава сержантът. — Ти верно си много зян бе, мой човек! Вчера спрехме един художник. Виж, това по е занаят! Пари нямаше, ама ни даде по една картина. Жената веднага я закачи у кухнята. А ти — певец!

— Мога да ви изпея нещо! — плахо предложих аз. — Обичате ли арията на Каварадоси?

— Абе, я мани тая работа! — с погнуса се изплю сержант Пешев. — Ария! Пръстен немаш ли? Венчална халка?

Казах им, че нямам нито пръстен, нито венчална халка.

— Давай тогава квото имаш! — с досада рече сержант Костов. — Давай, стига си ни губил времето!

Прерових всичките си джобове и с мъка събрах три лева. Взеха ги с отвращение.

— Ей, момчета — попитах, докато те си деляха парите, вие да не сте менте-катаджии?

— Ми менте сме, разбира се! — отвърна сержант Пешев. — Ако бехме истински, щеше ли да се отървеш с три лева?!