Сандра К. Роудс
Ирония на съдбата (5)

Пета глава

Измина половин час, преди Линк да се върне във всекидневната. Щом той влезе, Ели вдигна поглед от списанието, което лениво прелистваше.

— Всичко наред ли е?

— Вече заспа — кимна Линк.

Но по всичко личеше, че е в лошо настроение. Лицето му беше пребледняло и изглеждаше по-възрастен. Ели изпита съчувствие. От мига, в който излезе от стаята, за да успокои сина си, тя непрекъснато мислеше за него. През изминалите седмици Клер й беше съобщила доста пикантни подробности. На пръв поглед, Линк водеше живот, който би предизвикал завист у другите мъже и би бил повод за самодоволство у него самия. Беше собственик на преуспяваща фирма за компютърни програми във Ванкувър, притежаваше красива къща на океанския бряг. От прозорците на всекидневната Ели видя покрита яхта на котва под прозореца на къщата и едномоторен хидроплан. Клер й беше казала, че с тях пътува между острова и кантората си в центъра на Ванкувър.

Ала Линк изглежда благословен не само заради богатството си, помисли Ели, без да откъсва поглед от него. Навярно той беше най-привлекателният мъж, когото беше срещала — елегантен, сексапилен, очарователен, когато пожелаеше. Блестяща партия, наистина. Можеше да избира сред най-красивите жени.

— Наистина те моля да ми простиш заради сцената преди малко — прекъсна той мислите й. Прокара пръсти през тъмната си коса.

— О, не се притеснявай — бързо отвърна Ели. — Наистина се радвам, че всичко е наред. — Думите й прозвучаха глупаво. Разбира се, че не всичко беше наред. В много отношения Джейсън беше мило дете, но очевидно и той си имаше проблеми. Едва ли беше лесно за Линк да се справи с него. Животът му не беше осеян с рози, както би си помислил страничен човек.

Линк сякаш искаше да продължи разговора за Джейсън, но вместо това само повдигна рамене и отмести поглед. После отново се извърна към нея:

— Знам, че вечерята много закъсня, но искаш ли да пийнем, преди да отидем в трапезарията? Трябваше да ти предложа по-рано.

Всъщност Ели умираше от глад. Стомахът й болезнено се сви. Ако сега изпиеше чаша алкохол, веднага щеше да й завърти главата. Но Линк очевидно се нуждаеше от глътка алкохол.

— Би било чудесно, наистина — чу се Ели да казва. — Бих изпила чаша бяло вино.

Линк кимна и отиде до бара с напитките в дъното на стаята. Хладилната камера беше прикрита зад полирани врати и той извади бутилка бяло вино и лед. Напълни една чаша и я подаде на Ели. После си наля уиски. Ели предпазливо го погледна. Той отпи голяма глътка, преди да седне в другия край на дивана. Мълчаха. Линк замислено поглъщаше своето уиски, Ели едва докосваше виното с устни и се молеше стомахът й да го понесе. Няколко минути по-късно Линк се надигна. Списанието, което Ели прелистваше, лежеше на дивана между тях. Той го вдигна, после погледна и нея.

— Нямаше ли нещо друго за четене? Съжалявам. Сигурно те е отегчило.

Говореше за „Ню сайънтист“. Въпреки че никога не беше писала за британски периодични издания, Ели редовно ги преглеждаше. Статиите върху последните научни открития й доставяха истинско удоволствие.

Погледна Линк и се намръщи. Съвсем не беше отегчена. Искаше й се да му го каже, когато той премести поглед от корицата на списанието върху нея.

— Госпожа Даркъс винаги държи модни списания тук. Сега трябва да ги е прибрала.

Е, да. Почти беше забравила. От нея не можеше да се очаква, че ще чете научни статии, макар и от популярни списания. Тя не би могла да ги хареса, още по-малко пък да разбере съдържанието им.

— Списанието беше чудесно. Прочетох карикатурите и разгледах снимките — бързо отвърна тя.

Госпожа Даркъс им поднесе вкусно пиле на фурна в трапезарията и докато Ели лакомо поглъщаше храната, не спираше да се пита защо полага такива отчаяни усилия да не разсее заблуждението на Линк относно нивото на интелигентността си. Когато напусна дома на Клер, беше твърдо решена да изостави нелепата роля на глупава блондинка. Театърът, който разиграваше, й беше помогнал наистина. Никога досега личните й контакти не са били толкова много. От друга страна, срещите биха й доставили повече удоволствие, ако не беше принудена да ограничи коментарите си до най-скучните и безвкусни реплики. И единствената последица беше, че всички нейни събеседници неизбежно започваха да подбират темите за разговор в съответствие със своята преценка за интелектуалното й ниво и естествено накрая я отегчаваха до смърт. Тя нямаше намерение да афишира факта, че е защитила докторат по компютърна математика, но реши, че трябва да има някакво средно положение между позицията на интелектуалка и ролята на глупачка.

Ели погледна бързо Линк. Откакто седнаха на масата, той не беше проговорил. Вероятно бе потънал в мисли за сина си, а може би не можеше да намери обща тема за разговор.

Но Ели знаеше, че има много неща, за които можеха да разговарят. Тя обичаше да играе шах… Или за статията от списанието, която прочете преди малко, а защо не и за бизнеса на Линк. Та те работеха в една и съща област! Наистина много неща ги свързваха, но Линк не знаеше това.

А може би сега беше моментът да му позволи да го разбере. Ала не можеше изведнъж да изтърси: „Линк, мен наистина си ме бива, можеш да ми говориш за всичко, което си пожелаеш и аз ще те разбера“. Естествено, трябваше да бъде много по-деликатна.

— Ще изпием ли кафето на терасата? — попита Линк и я изтръгна от унеса й.

— О, да. Би било прекрасно! — прие тя с готовност. Това щеше да й даде още малко време, за да съчини някой блестящ словесен гамбит.

Не бе особено опитна в светските разговори и редките случаи, в които се беше радвала на някакъв успех, доказваха единствено способността й да формулира или подхвърли незначителна реплика, която ни най-малко не й помагаше да установи контакт със събеседника си.

Седяха на терасата и отпиваха от кафето. Измина доста време, преди да намери смелост да отвори уста и да се опита да разчупи леда.

— Линк…

— Аз…

Заговориха едновременно, после и двамата млъкнаха. Накрая Линк се обади:

— Извинявай, прекъснах те. Какво искаше да кажеш?

— Аз… — Ели заекна объркано и почувства, че отново се изчервява. — Нищо съществено. А ти какво щеше да кажеш?

Той тихо се засмя и младата жена отгатна мислите му. Държаха се като тийнейджъри на първата си среща — смутени и подчертано учтиви един към друг. Подобна ситуация не беше чужда за нея, но за Линк трябва да беше непознато преживяване. Едва ли се чувстваше неловко в присъствието на жени.

Все пак мисълта, че и той е притеснен, й помогна да разсее собствените си тревоги. И когато й каза, че е искал да разбере дали тя ще се чувства добре във вилата, която все пак не е много удобна, а е и доста отдалечена от Нанаимо, за Ели не беше трудно да намери отговора:

— О, мисля, че ще ми хареса. Не съм живяла в провинцията, но не мисля, че и животът в града ми допада. Идвам от малък град. — Тя се поколеба. Сега имаше чудесната възможност да му разкаже за себе си. Хенинг наистина беше „малък град“. Съвсем малък и институтът беше неговата единствена забележителност. Ако Линк разбереше, че е живяла в Хенинг, естествено щеше да попита за института. Тя би могла да му каже, че е била там и да заговори за работата си.

Но нещо я възпря и тя почти почувства облекчение, когато той заговори за вилата и за новите й съседи. Наблюдаваше го и се мъчеше да подреди мислите си. Защо пропусна възможността да говори откровено с него? Мразеше репутацията си на интелектуалка, но и ролята на селски идиот не й допадаше особено. Защо не му каза?

— За него казват, че неудържимо привличал жените.

Думите му я изтръгнаха от унеса й и я накараха да се заслуша.

— Кой?

Тя несъзнателно го наблюдаваше. Забеляза малкия белег, който подчертаваше чистата линия на брадичката му. Последната фраза — „неудържимо привличал жените“ — се отнасяше и за него. Сега вече знаеше защо не му каза за института, разбра и защо замълча след репликата му за отегчението й от научното списание.

Линк неудържимо привличаше жените и тя беше изцяло под властта на неговия чар. Без сама да разбере, се беше влюбила в него. Сега не можеше да му разкаже за себе си. Страхуваше се да рискува. Ако той я отхвърлеше, нямаше да го понесе.

— Говорех за Дванайсетия брат, дето дава на тази област името „Кедър до морето“. Не ме ли слушаше?

— Да, разбира се, слушах те. — Тя навлажни устни. — За миг се разсеях. И кой е Дванайсетия брат?

Линк не можа да прикрие раздразнението си. После примирено се зае да повтори всичко, което вече беше казал. Изглежда, Дванайсетия брат бил религиозен лидер, дошъл към края на двайсетте години на деветнайсети век на остров Ванкувър, за да основе колония със своите последователи. По-късно колонията била преместена на един от отдалечените от брега острови.

Линк остави чашата си и кимна на Ели да го последва. Приближиха до перилата на верандата, откъдето той можеше да й покаже острова.

— Оттук се вижда. Не, не там, ето там, надясно.

Линк обви раменете й и леко я извърна встрани, откъдето тя би могла по-добре да проследи обясненията му. Съвсем излишен жест. Почувствала силната му ръка около раменете си, Ели не можеше да мисли за нищо друго, освен за близостта му. Лекият аромат на лосиона след бръснене изпълни ноздрите й и ударите на сърцето й шумно отекнаха в ушите й.

— За нещастие, той се вълнувал повече от парите на членовете на своята секта, отколкото от спасението им. Измъкнал хиляди долари от тях и когато не им останало нищо, се опитал да ги прогони от селището, но в крайна сметка всички се обърнали срещу него и той бил принуден да избяга. Преди да отплува, взривил повечето от сградите в комуната. Оттогава никой не е чувал за него, макар да казват, че оставил богатството си заровено или някъде тук, на „Кедъра“, или на своя остров. Никой не го е открил досега, макар че онези, които са го търсили, не са малко.

Останаха загледани в острова на тайнствения Дванайсети брат. Ръката на Линк все още я обгръщаше и сякаш я изгаряше през тънката материя на роклята. Той плътно обгърна талията й. После я привлече към себе си. Дъхът му разбъркваше косите й. Ели се опита да запази самообладание. Сега, когато съзнаваше любовта си, не знаеше дали би могла да остане безразлична. Навярно би изневерила на себе си.

Линк повдигна лицето й и тя припряно заговори:

— Ти не довърши разказа си. Не ми разказа за фаталната му власт над жените. Какво имаше предвид?

Линк не откъсваше поглед от лицето й. Знаеше, че тя търси начин да отвлече вниманието му и да избегне целувката.

Тялото й копнееше да почувства докосването на устните му, но сутринта той й беше казал, че я целува на шега. Само че тогава не й беше смешно.

Навярно не гледаше сериозно и на онова, което ставаше в момента, но не беше и в състояние да приеме всичко като игра.

Той се усмихна загадъчно и търпеливо се зае да й обяснява.

— Изглежда, повечето от последователите на Дванайсетия брат били жени. Разказват за една жена, която срещнал във влака. Тя била почитана млада дама, омъжена за нюйоркски банкер. Омагьосана от чара на Дванайсетия брат, напуснала съпруга си и заживяла с основателя на сектата на острова му.

Той сведе глава и тя почувства дъха му до слепоочието си.

— Харесва ли ти, Ели? Любов на вълшебен остров — попита той тихо.

Дрезгавият му глас я накара да потръпне. Почувства странна сухота в устата си и отклони поглед. Не искаше той да прочете отговора в очите й и да открие, че щом е мъж, неговата любов насред покрита с тръни пустиня, би била рай за нея.

Линк прокара пръст по брадичката й и извърна главата й към себе си. Ели остана със сведен поглед. Почувства топлината на устните му, когато докоснаха лицето й. Обзе я странна слабост. Помисли си, че е загубена. Плъзна ръце по гърдите му и постави длани върху раменете му. Не го отблъсна. Не би могла. Устните й се разтвориха, изпълнени с очакване.

Но целувка не последва. Той само отпусна ръце и отстъпи назад. Ели смутено вдигна поглед. Мъжът се усмихваше тъжно.

— Мисля, че е по-добре да отворя, преди Джейсън да се е събудил. Навярно госпожа Даркъс гледа телевизия в стаята си и няма да чуе.

Да чуе какво? Ели не разбра. В същия миг звънецът на входната врата отекна в къщата. Линк кимна да го извини и влезе във всекидневната. Останала сама, Ели се намръщи. Мислеше си, че звънецът й е донесъл избавление. Целувката беше приключила, преди да е започнала, и й беше спестено унижението да се разтопи в обятията му. И въпреки това откри, че дълбоко в себе си не е благодарна на гостенина.

Ели влезе в къщата и колебливо спря до вратата. Въпреки че Линк и посетителят бяха все още в коридора, гласовете им се чуваха във всекидневната.

— Е, не съм зает, но имам гостенка — каза Линк. — Ели Смит мина на вечеря.

— Ели? — Името й беше произнесено от остър женски глас. — Тя не беше ли приятелката на Клер, която те изнудваше да й дадеш вилата под наем?

— Да, тя я нае.

— О, Линк! — Ели разпозна гласа на Илейн. — Мислех, че си навлече тая беля с обзавеждането на къщата само за да няма тя повод непрекъснато да те безпокои тук.

— Не съм казвал подобно нещо — прекъсна я Линк.

Ели почувства, че се задушава от унижение и се зачуди какви ли са били точно думите му. Все пак той трябва да е казал нещо подобно, за да може Илейн да направи такова заключение. Линк продължи:

— Поканих я на вечеря. Тя се премести днес и още не е успяла да се настани.

Двамата влязоха във всекидневната. Ели стоеше точно срещу вратата, но вниманието на Илейн беше изцяло погълнато от Линк и не я забеляза.

— Не бива да позволяваш на хората да злоупотребяват с доброто ти сърце. Сега сигурно няма да можеш да се отървеш от нея. Тя навярно си мисли, че си длъжен през цялото време да й слугуваш — не спираше да пророкува Илейн. — Трябваше да я оставиш да се оправя сама. Ти си прекалено мекушав. Наистина имаш нужда от някой, който да се грижи за теб.

Подозирам, че всички са наясно кого конкретно има предвид Илейн, помисли си Ели с горчивина, засегната от думите. В този миг Илейн я забеляза. Ярка червенина заля лицето й, но тя успя да се овладее и гласът й прозвуча сърдечно:

— О, здрасти, Ели! С Линк тъкмо говорехме за нашите общи приятели. — Неловко мълчание последва нелепата лъжа, която Илейн така глупаво изтърси. Постепенно тя напълно възвърна самообладанието си и лицето й доби нормален цвят. Накрая дари Ели с очарователна усмивка и любезно се обърна към нея:

— Как си? Чух, че днес си се пренесла?

Неискреността в гласа й смути Ели и тя промърмори някакъв отговор. После хвърли бърз поглед към Линк.

За разлика от Илейн, той явно още беше притеснен. Навярно защото знаеше, че Ели не би могла да преглътне нелепия опит на Илейн да извини грубите си забележки или може би заради компрометиращата ситуация. В крайна сметка приятелката му не би могла да бъде очарована от откритието, че той е поканил друга жена на вечеря. А менюто не включваше единствено вечеря, помисли си Ели с горчивина. Един бог знае какво щеше да завари Илейн, ако се беше забавила с още половин час. А когато Линк я държеше в прегръдките си, Ели мислеше за всичко друго, но не и за нея. Подозираше, че и с него беше същото.

Когато отново прецени нещата, Линк й се стори истински мръсник. Досега не беше мислила за него по този начин. Клер беше права. Ели нищо не знаеше за мъжете. Но знаеше, че връзката между Линк и Илейн е всеизвестен факт. Не му ли беше достатъчна една жена?

— Вечерта беше прекрасна и си помислих, че мога да дойда при теб и да помоля за чаша кафе — продължи Илейн, без да отдава особено значение на тежката атмосфера, надвиснала над стаята и доверчиво плъзна ръка върху рамото на Линк. — Или може би вече си изпил твоето?

— Всъщност ние наистина пихме кафе, но съм убеден, че няма да откажем по още една чаша. — Той леко се освободи от собственическото докосване на Илейн. — Ще отида да стопля вода и ще донеса чаши. — Изглеждаше доволен, че е открил повод да избяга. Но преди да успее да се измъкне от стаята, Илейн го спря:

— Да не би госпожа Даркъс да е приключила за днес?

— Да, приключи. Казах й, че тази вечер няма да имам повече нужда от помощта й.

— Линк, ти наистина разглезваш тази жена — заяви Илейн, като небрежно пренебрегна факта, че вече е девет и половина, а вероятно работният ден на икономката започва в седем и половина сутринта. Отиде до Линк и отново го хвана за ръката. — Аз ще донеса кафето. — Извърна се и погледна Ели. — Правя го по специален начин. Излиза невероятно сполучливо, ако мога така да се изразя.

Но Ели нямаше никакво намерение да прекара остатъка от вечерта тук и да гледа как Илейн се превзема около Линк, без значение колко добро е кафето й.

— Ще го опитам друг път, може би — бързо каза тя. Опитваше да се измъкне. — Имам куп неща за разопаковане.

— О, да, разбирам — отвърна другата жена великодушно. Не че Ели очакваше да бъде увещавана от нея да остане.

Нито пък очакваше възражения от страна на Линк, затова се изненада, когато го чу да казва:

— Не е необходимо да бързаш. Утре сутринта ще намина при теб и ще ти помогна да оправиш всичко.

Трудно е да се каже кой остана повече изненадан от предложението на Линк — Ели или Илейн. Все пак Илейн първа дойде на себе си.

— Но да, това е чудесна идея. И аз ще ти помогна. Утре нямам кой знае какви ангажименти. А и докато помагах на Линк да планира кухнята, можех да си представя къде трябва да стоят нещата, за да бъде наистина удобно. Ако ти помогна да подредиш всичко, ще бъда сигурна, че нещата са сложени по местата си.

— Не бих искала да ви създам толкова притеснения — възпротиви се Ели, ужасена от обрата на нещата. По-скоро би предпочела да живее сред кашоните през следващите три месеца, отколкото да допусне Илейн да определя къде да си слага чиниите.

— Това изобщо не би ни притеснило. Всъщност би могло да бъде дори забавно.

Едва ли Ели можеше да се надява, че ще се забавлява, ако прекара цяла сутрин в компанията на Илейн. Сама не знаеше как да се отърве от нея. Хвърли изпълнен с молба поглед към Линк, но не получи подкрепата, от която се нуждаеше. Той сякаш не разбираше объркването й. Сигурно си мислеше, че тя се нуждае от помощта на Илейн. Понякога мъжете са наистина много несъобразителни.

Ели направи отчаяно усилие да се измъкне от капана, в който се беше озовала.

— Всъщност до сутринта аз навярно вече ще съм приключила. Сега съм в такова настроение, че цяла нощ бих могла да работя. — Бързо прекоси стаята, за да вземе чантата си, оставена върху малката масичка до дивана. Сграбчи я и се извърна към двамата. — Моля ви, останете тук и си изпийте кафето на спокойствие. Навярно денят ви е бил уморителен и сега имате нужда от почивка.

— С това преместване и твоят ден не е бил съвсем лек — отвърна Линк. — При това прекалено късно е, за да започнеш да разопаковаш сега.

Явно беше притеснен. Приближи се към нея и посегна да вземе чантата й, но Ели не му позволи.

— Трябва да тръгвам. — Гласът й прозвуча рязко. По лицето на Линк се изписа объркване, но тя нямаше желание да се грижи за настроението му. До този момент тактичността не й беше помогнала много. — Не се тревожи за моите неща. Ще се оправя. Благодаря за вечерята. Радвам се, че те видях отново, Илейн. — Съумя да отправи бледо подобие на усмивка към другата жена.

Този път Линк не направи опит да я задържи. Все пак предложи да я изпрати до къщи. Ели се възпротиви, но Линк кимна към прозореца:

— Почти тъмно е. Нужна ти е светлина по пътеката, затова ще дойда. Илейн ще приготви кафето, докато се върна.

Когато го последва навън от къщата, Ели си помисли, че Линк никога не би направил блестяща дипломатическа кариера.

Вървяха мълчаливо към стръмния склон, но преди да тръгнат по пътеката през гората, Линк спря. Фенерът беше в него и понеже без светлина пътеката приличаше на тъмен тунел, Ели нямаше друг избор, освен също да спре.

— Виж, Ели, защо не си легнеш тази вечер по-рано? Мисля, че си изморена. — Явно погрешно беше изтълкувал резкия й отказ. — С Илейн нямаме нищо против да ти помогнем утре да разопаковаш нещата си. — Усмихна се и зъбите му проблеснаха в здрача.

Ели раздразнено си помисли, че прилича на куче, захапало тлъст кокал. Защо не престанеше?

— Мога да се погрижа за себе си. — Отговорът й прозвуча рязко. — Не бих искала да злоупотребявам с доброто ти сърце — припомни му тя думите на Илейн, изречени по-рано тази вечер. Той спокойно издържа погледа й. После пое дълбоко дъх.

— Съжалявам, че чу не особено подходящата забележка на Илейн. Бих искал да приемаш сериозно думите й. Когато става дума за мен, Илейн винаги се превръща в квачка. Преди години беше моя секретарка и се страхувам, че никога няма да се избави от навика си да се грижи за времето ми.

— Радвам се за теб — усмихна се Ели.

И слепият би видял, че Илейн не изпитва майчински чувства към него, нито пък е изпълнена с носталгична лоялност към бившия си шеф. Не й беше приятно Линк да проявява внимание към Ели поради същата причина, поради която за една съпруга би било неприятно мъжът й да се грижи за друга жена.

— Виж, Ели, не би ли могла да приемеш Илейн такава, каквато е? Убеден съм, че тя е объркана и съжалява, че я чу. Надявах се да намерите общ език. Илейн трудно се сприятелява, именно защото не умее да мълчи. Наистина, тя не искаше да те огорчи. Когато ти предложи помощта си за утре, просто искаше да оправи нещата.

„Да ги оправи! Глупости! — помисли си Ели. — Иска да те държи под око.“

— Ще се опиташ ли да се сприятелиш с нея? — помоли Линк.

— Не, не бих могла — изтърси Ели, до смърт отегчена от нелепия разговор. После продължи с леден глас: — Виж, Линк, ти сам каза да не досаждам. Нямах такова намерение и ще ти бъда задължена, ако и ти спреш да ми се натрапваш!

— Ели!

— Сега бих искала да се прибера във вилата — студено заяви тя.

За момент Линк остана безмълвен, макар че Ели усети гнева, който го завладя. После мъжът рязко тикна фенера в ръцете й.

— Тогава върви сама, по дяволите! И извинявай, че те задържах! — Обърна се и изчезна в тъмнината.