В. С. Ендрюс
Лабиринт от тайни (38)

Епилог

Спомням си до най-малките подробности заминаването ни за Грийнглена. Щяхме да погребем майка ми до втория й съпруг по изричното настояване на Барт да я положим непременно до истинския му баща. Всички плакахме на погребението. Дори мадам Мариша се разрида.

Когато първата буца пръст тупна върху ковчега, се върнах мислено към дванайсетгодишната си възраст. Спомних си как стоим до гроба на татко, а аз държа мама и Крис за ръка. Всеки от близнаците се е долепил до по-големите. От гърдите ми се изтръгна дълго таеното стенание. Превърнах се отново в дете. Исках пак да се хвана за родителите си.

— Мамо, прощавам ти за всичко! — изхлипах аз. — Обичам те! Чуваш ли ме, където и да си? Моля те, Господи, направи така, че тя да усети любовта ми!

Разридах се и потърсих прегръдката на брат си. Сигурно бих казала и други неща, но Барт не откъсваше поглед от мен. Внушаваше ми, че трябва да проявя смелостта да изоставя мъжа, когото обичам. Но как да го направя, след като раздялата ни би го съсипала?

Все още живеем в къщата до развалините на старото имение. Животът ни се промени откакто Джон Амос натъпка съзнанието на Барт с маниакалните си щуротии. Бог ми е свидетел, че обичам сина си, но от време на време се стряскам пред безпощадния му, студен поглед, вперен в мен.

Снощи Джори и Мелъди изнесоха великолепно представление на „Ромео и Жулиета“. Барт се подсмихваше през цялото време, сякаш целият свят му е безкрайно познат и в крайна сметка ще получи всичко, което поиска.

Нощем се прокрадва в спалнята. Научил се е да маха резето. Аз се преструвам на заспала. Затаявам дъх, когато го видя изправен до леглото ни. Страхувам се, че злината на Малкълм би могла да оживее чрез малкия ми син. Рано или късно историята на семейството ни ще се повтори.

— Днес получих писмо от литературната си агентка — прошепнах аз на мадам М., докато Джори и Мелъди се преобличаха зад кулисите. — Намерила е издател за първата ми книга. Предложението не е твърде изгодно, но смятам да приема.

Мадам ми хвърли един от онези дълги погледи, които преди ме притесняваха, тъй като имах чувството, че вижда през мен като през стъкло.

— Катрин, постъпи както намериш за добре. Не обръщай внимание на упреците, които биха се изсипали върху теб. Следвай интуицията си.

Знаех какво има предвид, защото усетих втренченото неодобрение на Барт. Според него трябва да пазя тайната си, а не да я разгласявам. Тази път няма да се поддам на влиянието му. Време е да поема делата си в свои ръце.

— Ти ще станеш богата и прочута жена — продължи мадам Мариша, с която се бяхме сближили в последно време. — Вярно е, че едва ли си очаквала известността ти да се породи от словото, но най-важното в този живот е човек да бъде упорит, енергичен и решителен.

Усмихнах се неловко. Страх ме беше да погледна към Барт. Обърнах се към Джори — звездата на вечерта. Сигурна съм, че когато излезе книгата ми, призракът на Малкълм ще бъде навеки прогонен. Крайно време е тайните на семейство Фоксуърт да излязат наяве.

Плъзнах ръка към невидимите перли на шията си — огърлицата, с която мама не се разделяше. Повторих си за пореден път, че си струва да опитам. Злото вирее сред неяснота и мрак. То не би издържало ослепителния лъч на истината.

Отместих се по-надалеч от Барт. Крис постави ръка на рамото ми, а аз обгърнах кръста му. Почувствах сигурност и уют. Погледнах смело към малкия си син. Усмихнах му се и се опитах да го докосна…

Барт се сви настрана. Отказа да се присъедини към опитите ми да обединя всички членове на семейството.

Накрая искам да кажа, че вече не плача нощем. Кошмарите, в които баба се катери по стълбите, за да ни дебне, ме напуснаха завинаги. Изпълнена съм от чувство на благодарност, задето трънливият пущинак на тавана най-сетне роди няколко истински рози.

Бих искала това да е последното ми изречение. Знам, че е невъзможно. Разбрах, че човек не бива да подлага всичко на съмнение. Предложат ли ми златна монета, ще я приема, без да оглеждам петната на гърба й.

Търсете и ще намерите.

Барт седи в ъгъла. Държи тетрадка с червена, кожена подвързия. Зачел се е наум, макар и да движи безмълвно устните си. Опитва се да произнесе думите, които прадядо му никога не е написал.

Побиха ме тръпки. Та дневникът на Малкълм изгоря по време на пожара! Тетрадката в ръцете на Барт е евтина имитация с чисто бели, неизписани страници.

Какво ли значение има…