Браво, момче!
Искрен размисъл, дълбока рефлексия и талантливо слово! Прекрасна творба-изповед. Толкова повече, че смятах, че е невъзможна за толкова млад автор. Това е голяма рядкост и затова обикновено я наричаме гениалност.
Иска ми се някак да благодаря на автора, да го уверя, че съм почувствал споделеното… но какво мога да кажа!?
Осъзнаваш, че споделеността е невъзможна, противното е илюзия, душата е в затвора на своята сингулярност,… като звезда в гравитационен колапс… и да срещнеш някого, които те разбира, какво можете да си кажете!? Всичко е ясно, останалото е незначително…
Пътищата на лъжата са безброй… Пътят на меланхолията, на мировата скръб и погнуса е един и връщане обратно по него, вярвам, че няма. Заради това, мисля, че не повярвах на завършека само, или не го разбрах… пак ще го прочета като му дойде времето.
Благодаря Ви!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.