Алън А. Макфарлън
Спускането на орела вожд (хайда)

Един млад вожд от племето хайда загинал геройски в голяма битка, където срещу него воювали много мъже. Добри духове го отвели в страната на орловите духове, високо над островите „Куийн Шарлот“. Орелът вожд, който бил най-старият в страната на духовете, го приветствувал като брат и всички орли-воини с радост приели младия герой помежду си. Дали му орлови крила и скоро той се научил да лети мощно, смело и надалеч.

Нощем, когато всички се събирали около огъня на съвета, старият орел-вожд обичал да разказва за многобройните си приключения. Разправял за свирепите битки с огромните китове и как благодарение на силата и сръчността си ги побеждавал, но единствен младият воин му вярвал. Младите орлета мислели, че поради напредналата възраст старият вожд се хвали и изплита невероятни приказки от своето въображение.

Насърчен от разказите на стария орел-вожд, младият юнак решил да прелети над океана, за да потърси кит и съвсем сам да се пребори с него. Когато изгряло слънцето, той си сложил орловите пера и полетял към морето. Видял няколко кита с перки по гърба, но се побоял, защото старият вожд твърдял, че никога не се е престрашавал да влиза в бой с кит-убиец. Младият вожд видял и други китове, но те били толкова големи, че дори да убиел някой от тях в битка, нямало да може да го пренесе с ноктите си като доказателство за своята победа.

Тъкмо когато младият вожд се готвел да полети назад към страната на орловите духове, тъй като слънцето вече си отивало, за да стори място на тъмнината, съгледал в океана един кит почти под себе си. Той нямал перка на гърба си и бил дълъг колкото висок човек. Нетърпелив да влезе в бой с кита, младият вожд незабавно се спуснал към него и забил острите си нокти дълбоко в гърба му. С мощни удари на крилата младият вожд се опитал да полети нагоре, но не успял. Китът, изглежда, не усещал, че някой се мъчи да го извади от водата. Когато младият вожд разбрал, че не може нито да помръдне кита, нито да изтръгне ноктите си от тялото му, се изплашил и надал пронизителен вик на орел в опасност.

Писъците „кри-и-и-и“ достигнали далеч, чак до орлите бойци, които ги разбрали и полетели на помощ. Всички те били дали клетва да си помагат в моменти на беда, затова се спуснали от различни места да помагат на брата си. Когато стигнали до младия вожд, един по един полетели към големия кит. Някои забили нокти в животното, други затеглили младия вожд от гърба на кита.

Най-накрая китът като че забелязал опитите за атака и започнал да се гмурка надолу. Тогава високо от небесата орлите воини дочули страхотен, остър писък, какъвто никога преди не били чували. Бил старият орел-вожд, до когото също стигнали виковете за помощ и който разбрал, че младите орлета воини са в опасност. Когато ги наближил, той се спуснал стремително към кита, който бързо изчезвал под вълните и повличал със себе си младия вожд и орлетата бойци. Със скоростта на стрела, пусната от стегнат лък, орелът връхлетял отгоре. Забил дългите си, силни нокти дълбоко в гърба на кита, който вече бил под водата.

С мощни удари на крилата си старият орел-вожд бавно повдигнал огромния кит във въздуха и полетял към страната на орловите духове с големия товар, здраво стегнат в ноктите му. Едва тогава младият вожд и бойците разбрали, че ако старият вожд не бил ги спасил, те щели да бъдат повлечени в света на духовете под океана. Били безкрайно благодарни на стария вожд, а онези, които преди се съмнявали в истината на неговите разкази, се засрамили. Затова всички заедно решили да вдигнат голям празник в негова чест.

Церемонията се състояла около един голям огън на съвета. Помолили стария вожд да разкаже за своите битки с други китове и го изслушали с удивление, но този път и с доверие. А след това дали на стария вожд ново име: „По-силен от китовете“.

Днес на върховете на много тотемни стълбове могат да се видят дървени фигури на голям орел, кацнал на това почетно място.