Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Marion Delorme, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
stomart (2011 г.)

Издание

Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми

Френска, първо, второ и трето издание

Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов

Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев

Водещ редактор: Силвия Вагенщайн

Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов

Оформление: Николай Пекарев

Рисунка на обложката: Раймон Морети

Художник-редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Езекил Лападатов

Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова

Дадена за набор: януари 1990 г.

Подписана за печат: юни 1990 г.

Излязла от печат: август 1990 г.

Формат: 84×108/32

Печатни коли: 40,50

Издателски коли: 34,02

ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.

ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.

История

  1. — Добавяне

Сцена първа

Граф Дьо Гасе, маркиз Дьо Бришанто, Виконт Дьо Бушаван, кавалерът Дьо Рошбарон. Те са седнали на маси пред вратата на кръчмата. Едни пушат, други играят на зарове и пият. След това — кавалерът Дьо Монпеза и граф Дьо Вийак, после — Ланжели, след това Глашатаят и тълпата.

 

БРИШАНТО (става, към Гасе, който влиза)

Гасе!

 

Стискат си ръцете.

 

        Дойде в Блоа и в полка си! Привет,

 

(Покланя му се.)

 

че мъртъв като нас ще бъдеш занапред!

 

(Разглежда дрехите му.)

 

Ах!

 

ГАСЕ

        Моден жълт костюм, а панделката — синя!

 

(Кръстосва ръце и засуква мустаци.)

 

Наблизо е Париж, но тук като в пустиня

стоим…

 

БРИШАНТО

                Като в Китай!

 

ГАСЕ

                                        И трябва да крещиш:

жени, елате тук — далече от Париж!

 

БУШАВАН (прекъсва играта)

Как! От Париж?

 

РОШБАРОН (измъква лулата си от устата)

                        С какво Париж се забавлява?

 

ГАСЕ (покланя се)

Хм, нищо! Там Корней достигна висша слава!

Гиш властва, Аст е дук — и глупости безчет.

От хугенотите избиха петдесет.

Дуели… Трети път Д’Анжен с Д’Аркен се биха

и пак за глупости — на всички досадиха.

Десетият дуел на Понс и Лаварди,

защото Понс отнел жената на Сурди.

Сурди пък с Дьо Али за някоя в театър

„Дьо Мондори“… Ножан наръгал зле Лашатър —

три лоши стиха уж написал за Колте…

А Горд и Маргайан — не са назад и те.

Д’Юмиер и Дьо Гонди — кой пръв да влезе в храма…

Субизовци срещу Брисаковци — с измама

се обзаложили на куче срещу кон.

Косад и Латурнел — и те да бъдат в тон!

В дуела Латурнел бе покосен сурово.

 

БРИШАНТО

С дуелите Париж ще е щастлив отново!

 

ГАСЕ

Да, модно е.

 

БРИШАНТО

                        Любов, дуели, пиршества!

Човек би бил щастлив единствено с това.

 

(Прозява се.)

 

А тук един човек от скука ще заплаче.

 

(Към Гасе.)

 

Косад на Латурнел убиец станал значи?

 

ГАСЕ

Да, майстор е Косад!

 

(Разглежда ръкавите на Рошбарон.)

 

                                        Но що пък за шега?

Това съвсем не е по модата сега.

Тъй много копчета — и сякаш позлатени.

А ленти, панделки!

 

БРИШАНТО

                                Не са ли разрешени

дуелите? Кажи за краля…

 

ГАСЕ

 

                                                Ришельо

е бесен — мерки взе срещу такова зло.

 

БУШАВАН

Войната как върви?[1]

 

ГАСЕ

                                        Е, имаме утеха,

че взехме уж Фигер[2] — но пак ни го отнеха!

 

(Разсъждава.)

 

Не, върнахме им го.

 

РОШБАРОН

                                        Доволен ли поне

е кралят ни?

 

ГАСЕ

                        Той — да, но кардиналът — не!

 

БРИШАНТО

А как е дворът? Здрав е кралят ни навярно?

 

ГАСЕ

Подаграта пълзи към Ришельо коварно —

с носилка движи се.

 

БРИШАНТО

                                        Какъв оригинал!

Аз произнасям „крал“, той казва „кардинал“!

 

ГАСЕ

По модата.

 

БУШАВАН

                        И тъй: май нищо ново няма?

 

ГАСЕ

Как! Има новина и при това голяма.

Два месеца Париж е развълнуван цял.

Избягала ли е, това не е разбрал…

 

БРИШАНТО

 

Коя?

 

ГАСЕ

        Марион Дьолорм, най-сладката сред ония

красавици в Париж…

 

БРИШАНТО (с тайнствен вид)

                                        А аз ще ти открия,

че тя е тук.

 

ГАСЕ

                        В Блоа?

 

БРИШАНТО

                                        Инкогнито.

 

ГАСЕ (вдига ръце)

 

                                                        Защо?

Марион? Що за шеги, любезни Бришанто?

Тя тук? Кралицата на цялата ни мода?

Париж, Блоа са днес два пълни антипода.

Я вижте: грозното до старото личи!

 

(Показва кулата на храма „Свети Никола“.)

 

Камбанарията — тъй жалко там стърчи!

 

РОШБАРОН

Така е.

 

БРИШАНТО

                Саверни е проумял къде е.

С един любовник тя щастливо тук живее.

Той от разбойници избавил Саверни,

от техните ками и нощни ругатни —

да плащат своя дълг, но с негови монети,

с часовника му те да мерят часовете.

 

ГАСЕ

Виж ти история!

 

РОШБАРОН (на Бришанто)

                                И го твърдите днес?

 

БРИШАНТО

Както че в моя герб безаните[3] са шест!

Както, че Саверни навред сега се скита

и за спасителя си непрестанно пита.

 

БУШАВАН

Не пита ли Марион?

 

БРИШАНТО

                                Марион ли? От дома

изчезнала е тя — като че вдън земя.

 

Марион и Дидие прекосяват бавно дъното на сцената, без да бъдат забелязани от разговарящите, и влизат през малка вратичка в една от страничните къщи.

 

ГАСЕ

Човек да дойде чак в Блоа, за да узнае,

че не в Париж, а тук, в провинцията тя е.

 

Влизат Дьо Вийак и Дьо Монпеза, говорят високо и спорят.

 

ВИЙАК

Аз казвам твърдо не!

 

МОНПЕЗА

                                        Аз — да! И ти недей…

 

ВИЙАК

Корней не е добър!

 

МОНПЕЗА

                                        Да казваш за Корней

това? За автора на „Сид“ и на „Мелита“?

 

ВИЙАК

 

„Мелита“ да, но „Сид“… Е, тя е знаменита,

ала Корней след „Сид“ от зле по-зле върви,

а пък и другите са същите, уви!

Онази „Дворцова галерия“ добра е,

„Мелита“ — да, но „Сид“ — не може да се трае.

 

ГАСЕ (на Монпеза)

Какъв сте сдържан!

 

МОНПЕЗА

                                „Сид“ е чудо!

 

ВИЙАК

                                                        „Сид“ е лош!

За него Скюдери не дава пукнат грош[4].

И що за стил! Какви чудатости са тия?

Естественост у тях не мога да открия.

Нарича с името му всяко нещо той.[5]

А „Сид“, ха-ха, каква досада, боже мой!

Героят сключва брак — нима това е драма?

„Пирам“ и „Брадамант“ — Корней такива няма[6]

Затуй възторгът ви е май неоправдан!

 

РОШБАРОН (на Монпеза)

Чети „Великият последен Сюлейман“,

написан от Мере[7] — той е прочут и славен.

Но „Сид“?

 

ВИЙАК

                Да, Пиер Корней е дързък и тщеславен

Нима ще се сравни с Гомбо и Боаробер?

Със Шаплен, Мере, със Серизе, Абер?

Как би се чувствал той с Фаре, Жири, Малвил?

Със Шеризи, Дюри, Колте и Гомервил?

С Академиците?[8]

 

БРИШАНТО (смее се снизходително и повдига рамене)

                                Така е, няма как!

И иска да твори край всички тях? Глупак!

След Теофил? Гарние?[9] И той да съчинява!

И след Арди?[10] Глупак! Така ли лесно става?

Подобни гении! И ще оставят те

за него нещичко — и той да порасте!

Добре е, че Шаплен го смъкна от Парнас![11]

 

РОШБАРОН

Корней е жалък!

 

БУШАВАН

                                Но епископът на Грас —

Годо, твърди, че бил немалко духовит.

 

МОНПЕЗА

Е, да!

 

ВИЙАК

        Да бе творец от по-различен вид!

Та Аристотел е посочил и метода[12]

 

ГАСЕ

Но, господа, Корней е в тоя миг на мода!

Той замени Гарние, тъй както в наши дни

успешно шапката с филц кепето смени.

 

МОНПЕЗА

И шапките от филц, а и Корней почитам!

 

ГАСЕ (на Монпеза)

Далеч отиваш.

 

(На Вийак.)

 

                        Е, Гарние аз предпочитам,

но тача и Корней.

 

ВИЙАК

                                Съгласен съм!

 

РОШБАРОН

                                                                И аз!

Ценя такъв младеж — добре, че е сред нас!

 

БРИШАНТО

Корней по произход не е и знатен много?

 

РОШБАРОН

Хм, името дъхти на буржоа, ей богу!

 

БУШАВАН

Баща му май е бил нищожен адвокат —

печелил е по грош от всеки чужд дукат.

 

Влиза Ланжели, отива и сяда сам на една маса, мълчалив и самотен. Облечен е в черно кадифе със златисти отблясъци.

 

ВИЙАК

Ако Корней у вас събужда чисто чувство,

трагикомедиите са истинско изкуство.

Театърът умря без въздух и простор,

откакто Ришельо…

 

ГАСЕ (гледа Ланжели накриво)

                                Кажете, монсеньор,

но без да викате!

 

БРИШАНТО

                                Е, стига с кардинала!

Бойци, хазна и власт съдбата му е дала.

Той, пълен господар на всичко в тоя миг,

държи под катинар и нашия език.

 

БУШАВАН

Смърт! Смърт на Ришельо! С усмивка той убива.

С червена мантия след туй кръвта прикрива.

 

РОШБАРОН

Къде е кралят ни?

 

БРИШАНТО

                                Народът през нощта

върви в посоката, където е свещта:

свещта е той, фенер е кралят… Свещта свети,

защото пази я фенер от ветровете.

 

БУШАВАН

Дано да дойде ден да угасим свещта,

и то чрез вятъра от шпаги през нощта.

 

РОШБАРОН

Да мислят като мен за него всички…

 

БРИШАНТО

                                                                        Ние

ще сключим здрав съюз…

 

(Към Бушаван.)

 

                                                Виконте мой, а вие?

 

БУШАВАН

Ще падна с удара известен на Жарнак![13]

 

ЛАНЖЕЛИ (става, със зловещ глас)

Как! Заговор? Ехей, помнете Марийак![14]

 

Всички изтръпват, обръщат се и ужасени мълчат, впили очи в Ланжели, който мълчаливо сяда отново.

 

ВИЙАК (отвежда Монпеза встрани)

Когато за Корней ти с мен се запрепира,

бе доста грубоват, което ме шокира.

Две думи бих желал да кажа на свой ред

на теб…

 

МОНПЕЗА

                Със шпага?

 

ВИЙАК

                                        Да.

 

МОНПЕЗА

                                                Или пък с пистолет?

 

ВИЙАК

И с двете…

 

МОНПЕЗА (улавя го за ръката)

                        Местенце да търсим с вас…

 

ЛАНЖЕЛИ (става)

                                                                        Простете,

дуелче ли? За граф Бутвил си припомнете![15]

 

Отново смут сред присъстващите, Вийак и Монпеза се отдалечават с приковани върху Ланжели погледи.

 

РОШБАРОН

Кой е дошъл при нас във черно? Някой луд?

 

ЛАНЖЕЛИ

О, аз съм, Ланжели, самият кралски шут.

 

БРИШАНТО (смее се)

Разбирам чак сега защо е тъжен кралят.

 

БУШАВАН

Забавен шут, затуй държи го кардиналът!

 

ЛАНЖЕЛИ (прав)

По-тихо! Ришельо по сила е такъв,

че лее с лекота потоци чужда кръв.

С червена мантия я скрива, както зная,

и край!

 

Мълчание.

 

ГАСЕ

                Ох, дяволът!

 

РОШБАРОН

                                        Решавам да си трая.

 

БРИШАНТО

Плутон до тоя шут е шегаджия май!

 

Нахълтва поток от хора, които прииждат от улиците, от къщите и изпълват площада. Сред тях Глашатай на кон с четирима прислужници от кметството в ливреи, от които един свири на рог, а друг бие барабан.

 

ГАСЕ

Отгде са тия тук? И тоя глашатай?

Какви ли глупости сега ще ни заниже?

 

БРИШАНТО (към един фокусник, който се е смесил с тълпата и носи на гърба си маймунка)

Кажете, друже, кой за двама ви се грижи?

 

МОНПЕЗА (на Рошбарон)

Я виж: четирите валета са пред вас!

 

(Посочва четирите момчета в ливреи.)

 

Поне едно от тях са грабнали от нас.

 

ГЛАШАТАЯТ (с гъгнив глас)

Мълчете, граждани!

 

БРИШАНТО (тихо, на Гасе)

                                Какъв глупак в тълпата!

Гласът му през носа свисти, не през устата.

 

ГЛАШАТАЯТ

„По милост божия, Луи…“

 

БУШАВАН (тихо на Бришанто)

                                                Туй е изпял

с бурбонска лилия самият кардинал!

 

ЛАНЖЕЛИ

Но замълчете!

 

ГЛАШАТАЯТ (продължава)

                        „… крал на Франция, Навара…“

 

БРИШАНТО (тихо на Бушаван)

Виж титла! Ришельо ласкае господаря.

 

ГЛАШАТАЯТ (продължава)

„На всички слушащи сърдечен наш привет!

 

(Покланя се.)

 

С благоразумие, от месеци наред,

желаем свършека на всичките дуели,

но дуелистите са все безумно смели,

затуй дуелите безспирно се множат

и съобщаваме на всички тоя път,

че всеки дуелист зле ще накажем ние.

Който остане жив, пак няма да се скрие.

Помнете: указът е справедлив и твърд —

за знатен или не едно отсъжда: смърт!

За да привършим с туй явление тревожно,

помилване от нас ще бъде невъзможно!

Тъй разпореждаме — Луи и Ришельо!“

 

Негодувание сред благородниците.

 

БРИШАНТО

И нас като крадци! Виж ти какво било!

 

БУШАВАН

Нас да ни бесят? Кой е тоя град, където

за благородници готово е въжето?

 

ГЛАШАТАЯТ (продължава)

„И всеки, за да е подробно запознат,

сложете указа на градския площад!“

 

Двама слуги на кметството окачват голяма дъска с указа на едно желязо, стърчащо на стената вдясно.

 

ГАСЕ

Отлично! Указът е вместо нас обесен.

 

БУШАВАН (поклаща недоволно глава)

Той чака автора, изпял го като песен.

 

Глашатаят излиза. Народът се оттегля.

Влиза Саверни. Свечерява се.

Бележки

[1] Войната как върви? — Става дума за Тридесетгодишната война (1618–1648), противопоставила протестантските и католическите князе в Германия. През 1635 г. участие във войната взема и Франция.

[2] … взехме уж Фигер… — Френското название на испанската крепост Фигерас, построена в близост до границата с Франция, за да охранява Испания от набезите на френските крале от север.

[3] Безан — в хералдиката златен или сребърен диск на герб.

[4] За него Скюдери не дава пукнат грош.Жорж дьо Скюдери (1601–1667), второстепенен писател и драматург; безуспешно се опитвал да съперничи на младия Корней.

[5] Нарича с името му всяко нещо той. — Поетиката на класицизма налагала да се избягва откритото назоваваме на всекидневните „низки“ предмети и явления и те да се заменят с описателни изрази.

[6] „Пирам“ и „Брадамант“Корней такива няма. — Става дума за „Пирам и Тисба“ (1617) — трагедия от Теофил дьо Вио, и за „Брадамант“ (1580) — трагедия от Робер Гарние, един от предшествениците на класицизма.

[7] Жан дьо Мере — драматург от XVII в., предшественик на Корней; един от създателите на френската класицистична трагедия.

[8] Нима ще се сравни… с академиците? — За да постави литературата и театъра в услуга на своята политика, през 1629 г. Ришельо основава Френската академия, намираща се изцяло под негов контрол. Състояща се от второстепенни, но предани на всесилния министър писатели, Академията бързо се превръща в институция, насаждаща угодничество и догматизъм в изкуството.

[9] След Теофил? Гарние? — Вж. бел. 22.

[10] Александър Арди (1570–1632) — плодовит драматург, автор на трагедии, трагикомедии и пасторали.

[11] Добре е, че Шаплен го смъкна от ПарнасЖан Шаплен (1595–1674), френски поет, осмян от Боало и Волтер. Известен с това, че е оставил отрицателен отзив за „Сид“.

[12] Та Аристотел е посочил и метода… — В основата на догматичните правила на класицизма залегнала „Поетиката“ на Аристотел.

[13] Ще падна с удара известен на Жарнак!Барон Дьо Жарнак, живял през XVI в.; в прочутия дуел с Франсоа Дьо Вивон го победил с ненадеен, но почтен удар в прасеца (оттук и изразът „удар на Жарнак“).

[14] Ехей, помнете Марийак!Маршал Луи дьо Марийак, екзекутиран през 1632 г. за участие в заговора срещу Ришельо, организиран от майката и брата на краля.

[15] За граф Бутвил си припомнете! — Ришельо забранил под страх от смъртно наказание дуелите, като обявил, че благородниците са длъжни да проливат кръвта си само в служба на краля. Пренебрегвайки забраната, през 1627 г. Франсоа дьо Монморанси, сеньор Дьо Бутвил се бил на дуел на кралския площад в Париж, за което бил екзекутиран.