Катрин Артър
Послушай сърцето си (3)

Трета глава

— Реших, че имам халюцинации, толкова приличаше на мъжа, когото си бях представяла по пътя към къщи — разказваше Джейми на другия ден на леля Марта, която приготвяше пуйка за вечеря. — Веднага започна да флиртува с мен и продължи дори, когато влезе Сиси Бергстром, която позеленя от яд. Почувствах се ужасно неудобно. После, когато тя си тръгна, той ми каза да не вярвам на клюките във вестниците за това, че двамата щели да се сгодяват и ме попита дали съм свободна вечерта. Аз му отвърнах, че не съм, и го помолих да не ме безпокои повече. След като той излезе, дойде баща му. Зак току-що му бил казал, че няма да се жени за Сиси, защото срещнал мен! Да, ама аз заявих, че не бих приела сина му дори като подарък и тогава…

— Казала си това на Айзая Дънам?! — Марта Белами изпусна с трясък голямата лъжица. — Боже Господи!

— Оказа се, че всичко е наред. Господин Дънам се засмя и подметна, че според него Зак искат отново да се видим. После самият Зак дойде у нас след полунощ и…

— Чакай, чакай! — възкликна леля й. — Бърт, ела да чуеш това! — Когато чичо Бърт пристигна в кухнята с въпросително изражение, тя продължи: — Трябва да чуеш какво се е случило с Джейми вчера вечерта. Хайде, Джейми, започни отначало и по-бавничко. Разкажи ни всичко.

Джейми въздъхна и отново заразказва, като този път включи и посещението на Зак, но пропусна факта, че я е целунал.

— Опитах се да го убедя да си вземе такси, но той не искаше. Настояваше, че имал нужда от разходка — завърши тя.

— Горкото момче, здравата е хлътнал — усмихна се чичо й. — Помня аз преди години… — Той се обърна с блеснал поглед към съпругата си. — Бях като ударен с бухалка по главата.

— Ох, хайде, чичо Бърт! — възрази Джейми. — Защо един мъж, който обикаля света в прекрасна компания, би се заинтересувал от мен? Аз не мога да се сравнявам с хората от неговата среда.

— Не се подценявай, миличка — обади се леля й. — Ти си достатъчно красива и умна за всяко общество.

— Но това няма никакво значение — настоя Джейми, — защото връзка с мъж, който през повечето време пътува, няма бъдеще. А не бих се отказала от магазина, за да тичам подире му.

— Виждам как искаш сама да се разубедиш — усмихна се чичо й. — Може би трябва да обмислиш възможността за компромис. Истинската любов често изисква компромиси, нали Марта?

— Много често — съгласи се леля й.

— Вие май се поувлякохте в предположения — каза Джейми. — Аз дори не зная дали Зак ще се върне. Нито дали искам да се върне.

— Разбира се, че искаш, а аз бих заложил фермата си, че ще се върне. Ако имах ферма, де — заяви Бърт Белами.

— Мисля, че прекаляваш, но въпреки това те обичам. — Джейми усмихнато го целуна по бузата.

— Времето ще покаже кой е прав, нали?

През целия януари Джейми се опитваше да гледа философски на живота. Не й беше никак лесно. Наближаваше Свети Валентин, празникът на влюбените, и все по-често в магазина й влизаха млади мъже със замечтани погледи. Сякаш бяха изпаднали в някакво особено състояние на сладостна болка, състояние, твърде подобно на нейното. Мислите за Зак Дънам й носеха много радост. Но фактът, че нямаше никакви вести от него, й причиняваше много болка. Болка, която, както многократно си повтаряше, беше съвсем безпричинна. Той бе казал, че ще поддържа връзка с нея, а това можеше и нищо да не означава. Освен това, може би беше изключително зает, а и връзката от далечно разстояние е невинаги лесна. И все пак, ако наистина желаеше, той би намерил начин да й се обади. Няма как, налагаше се да привикне с мисълта, че никога отново няма да види Зак Дънам.

В навечерието на Свети Валентин бе извикана в кабинета на Айзая Дънам, за да обсъдят условията за изплащането на магазина. Айзая веднага й каза, че Зак пристига само след няколко дни.

— Не би имала нищо против, ако ти се обади, нали? — попита той. — Ще се зарадвам, ако му дадеш още една възможност.

Джейми моментално се досети, че Зак сигурно не е разказал на Айзая за срещата им.

— Навярно бих могла — отвърна тя.

— Добре, добре! — засия Айзая. После стана сериозен. — Не му споменавай, че съм ти казвал такова нещо. Това много ще го ядоса.

— О, разбира се, че няма — съгласи се Джейми, като се замисли колко забавна и едновременно тъжна беше почти пълната липса на комуникация между Зак и баща му.

— Сега, госпожице, бих искал да ми покажете магазина си, а после ще се върнем в апартамента ми и по време на вечерята ще обсъдим условията на лизинга. Прегледах счетоводството ви и съм доволен. Може би ще поставя условия, малко по-различни от настоящите, но ми се струва, че ще се споразумеем.

Джейми се зачуди какви ли са тези нови условия, но нямаше време за гадаене. Трябваше да насочи цялото си внимание към въпросите на Айзая, които доказваха изключителната му проницателност и засягаха всичко, свързано с работата й — от рекламната стратегия до новите технологии. Когато приключиха, той изглеждаше удовлетворен и заяви, че е време да се качат горе и да обсъдят подробностите.

— Много от плановете ми, свързани с този хотел, ще изискват твоето съдействие — заяви Айзая, когато седнаха на масата. Джейми усещаше, че й се предоставя невероятна възможност и се стараеше да подкрепи идеите му със свои предложения. Накрая той насочи обсъждането към новите финансови условия.

— Разбираш ли, Джейми, аз не ръководя хотелите си по общоприетия начин и затова условията също няма да бъдат обичайни. Магазините са неразделна част от хотела и по тази причина пред изплащането аз предпочитам политиката за подялба на печалбата. По този начин ние всички имаме дял в успеха или провала на цялото предприятие. Установил съм, че този подход е много стимулиращ, дори за хора като теб, които нямат нужда от стимули. Би ли помислила върху такъв вариант?

— Да, да, ще помисля! — Джейми не можеше да повярва на ушите си. — Разбира се, бих искала да видя подробностите…

— Добре, добре — зарадва се Айзая. — Ще помоля един от моите мениджъри да обсъди подробностите заедно с теб и да подготви договора ти. — Той се изправи и Джейми разбра, че обсъждането е приключило. Сбогува се и си тръгна. Когато стигна до колата си, внезапно осъзна, че непременно трябва да поговори с леля Марта и чичо Бърт — и то веднага!

— За бога, Джейми, какво се е случило? — попита чичо Бърт, когато тя се втурна през вратата.

— Току-що вечерях с Айзая Дънам… — задъхано съобщи тя. — И магазинът ми ще стане неразделна част от хотела, а аз ще получавам част от приходите и… в ресторанта ще има фонтан, и всичко ще бъде с цветя, и… След няколко дни Зак се връща. — Тя млъкна и си пое въздух.

— Обади ли ти се най-после? — попита леля Марта.

— Не, баща му ми каза — отвърна Джейми. — Сега съм сигурна, че онази вечер не той е изпратил Зак да ме търси, а съвсем скоро ще науча дали самият Зак иска да ме види. Ако не се обади, ще знам, че наистина съм го уплашила.

— Не мисля, че ти си го уплашила — хитро се усмихна чичо Бърт. — Един красив мъж, прехвърлил тридесетте, който е свикнал с лекия живот, е склонен към уплаха само, когато установи, че наистина започва да се влюбва.

— Не съм уверена, че проблемът му е точно такъв — въздъхна Джейми. Според нея Зак едва ли се интересуваше от взаимоотношения, които нямат своето продължение в спалнята.

— А аз съм сигурна, че проблем изобщо не съществува — обади се леля Марта. — Бил е зает. Разкажи ни какво е станало, веднага щом се свържеш с него.

— Разбира се — обеща Джейми, но не се чувстваше толкова сигурна, колкото леля й и чичо й. Знаеше, че според тях никой нормален мъж не би могъл да устои на чара й.

За щастие следващите три дни, включително и Свети Валентин, бяха изключително натоварени. В работно време почти нямаше възможност да мисли за странични неща, но вечер непрекъснато се ослушваше за телефонен звън.

Това постоянно очакване започваше да опъва нервите й. И когато след поредния тежък ден още от вратата чу как телефонът звъни, Джейми се втурна към него, спъна се в Сирано и в бързането си удари крака.

— Ало! — рязко каза в слушалката.

— Говориш така, сякаш ми се караш — каза леля Марта. — Какво стана, свърза ли се със Зак?

— Не, още не съм, а съм ядосана, защото току-що се спънах в Сирано и си ударих крака — оплака се Джейми.

— Е, сигурно скоро ще ти се обади. Защото вече е в града. Има снимка във вечерния вестник.

— Благодаря, че ми каза — промълви Джейми. — Ако скоро не ми се обади, наистина ще се почувствам нещастна. Искаш ли да ти звънна по-късно? Сирано нервничи, защото още не е получил вечерята си.

— Да, миличка, ще чакам — самоувереният тон на леля й накара Джейми да се намръщи.

— Вече не съм сигурна дори, че искам Зак Дънам да ми се обади — сподели тя със Сирано, който доволно хрускаше вечерята си. — Мисля, че е най-добре да го забравя. Не че има кой знае какво за забравяне. Нито съм се влюбвала в него, нито нищо. — Сирано й хвърли презрителен поглед. — Само не започвай и ти — намръщи се тя, — защото ще ти купя от евтината храна, онази, която хич не обичаш. А сега отивам да взема вестника.

Джейми закачи палтото си, изрита обувките и боса се запъти към коридора. Махна веригата, отвори вратата и стреснато отскочи назад. Там, точно пред прага й, стоеше Зак Дънам.