Жул Верн
XXIX век

Много от нашите читатели се вълнуват от творчеството на великия фантаст Жюл Верн. За всички тях поместваме този негов разказ, в който великият фантаст гледа на бъдещето с очите на миналия век.

В тези дни на удивителни достижения на съвременната наука и техника особен интерес представлява произведението на големия майстор на научната фантастика Жюл Верн „Двадесет и девети век“ отпечатана за първи път през февруари 1889 г. в списанията „Вокруг света“ — Русия и „Форум“ — САЩ. Като се възползува от молбата на собственика на един от най-големите вестници в САЩ да напише разказ за това как ще изглежда светът след 1,000 години, писателят с остър памфлетен език нарисувал картина на капиталистическия строй. Остротата на неговата язвителна характеристика особено убийствено звучи днес. През времето, когато бил написал памфлетът, не съществували и даже не били начертани конкретните пътища за решаване на редица научни идеи предсказани от Жюл Верн. Някои от тях се оказали наистина пророчески. Единственото, в което сбъркал талантливият писател, са сроковете. Много от нещата, които той отнася за осъществяване след 500 — 1000 години, са осъществени вече след 25 — 50 години. Някои негови правилни идеи и теории (за единната теория на магнитното поле, за природата на елементарните частици и т.н.) все още чакат своето разрешение.

Великият фантаст писа за бъдещето преди 70 години. Той не предвиди неминуемия залез на капитализма и това, че само в условията на едно ново общество ще настъпи пълен разцвет в науката и техниката.

 

Хората на днешния двадесет и девети век живеят като във вълшебна приказка, без дори да подозират това. Преситени от чудеса те остават равнодушни пред тези дивотии, които ежедневно им поднася прогресът. Всичко им се струва естествено. Ако би им дошло на ум да сравнят съвременната цивилизация с миналото, те биха си дали по-ясен отчет колко голям е изминатият път.

Колко по-прекрасни биха им се показали нашите съвременни градове с улици, които имат ширина 100 метра, домове по-високи от 300 метра, с постоянна равномерна температура и небе, по което бродят хиляди аероекипажи и аероомнибуси.

Какво представляват всъщност наред с такива градове, населението на които достига до 10.000.000 души, всички тези селца, тези селища, съществували преди хиляди години; някакви си там Париж, Лондон, Берлин или Ню-Йорк, мръсни градчета, които лошо се проветряват, по които са се движели някакви скърцащи кутии запрегнати с коне. Да, с коне! — трудно е дори да се повярва.

Ако хората от нашия век биха могли да си представят примитивните влакове, честите катастрофи с параходите, бавността на превоза, то как високо щяха да ценят те аеровлаковете и особено тези забележителни въздушни подводни тунели, които пресичат океаните, тунели по които пасажерите се превозват със скорост 1500 км/час.

И накрая нима няма да се наслаждаваме повече на фонотелефота, като си спомним, че нашите дядовци са били принудени да се ползуват с допотопни апарати, които те наричали телеграф?

Чудна работа! Колко изумителни усъвършенствувания са направени въз основа на принципи добре познати на нашите прадеди, които обаче не можаха да извлекат от тях полза. Да, и в действителност топлината, парата, електричеството са така стари, както и човешкият род. Нима още в края на XIX век учените не твърдяха, че единствената разлика между физическите и химическите сили се заключава само в свойствените на всяка от тези сили особености на колебанието на частиците на ефира?

Щом като веднъж е била направена такава голяма крачка, щом родствените свойства на тези сили са били признати, то изглежда просто невероятно как е могло чак след толкова дълго време да се установят особеностите на разните видове вибрации (колебания) и съвсем чудно е, че способът за непосредствено преминаване от една вибрация във друга и тяхното получаване отделно една от друга е открит едва съвсем неотдавна.

А в действителност всичко стана точно така и чак в 2790 година, преди сто години, то се отдаде за първи път на знаменития Освалд Найнер. Този велик учен е истински благодетел на цялото човечество.

Неговото гениално откритие породи останалите открития. Негови последователи бяха цяла плеяда изобретатели. Последен от тях е нашият изумителен Джейм Джексон. Именно на него ние трябва да благодарим за новите акумулатори, едни от които кондензират енергията на слънчевите лъчи, други — електричеството на земните недра и трети — енергията изходяща от всякакъв източник: водопад, вятър, речен поток и други подобни. Същият този Джейм Джексон създаде трансформатор, който подчинявайки се на движението на прост лост, извлича енергията на акумулатора и я връща в пространството под формата на топлина, светлина, електричество, механическа сила, предварително добивайки от нея желаната работа.

Да! Прогресът започна точно от тогава, когато бяха изобретени тези два уреда. Те надариха човека с почти безгранично могъщество. Не може дори да се изброят случаите на тяхното използуване. Смекчавайки зимните студове като възвръщат излишъкът от лятна топлина, те направиха преврат в земеделието. Снабдявайки авиационните апарати с двигателна сила, те предизвикаха невиждан разцвет в търговията. Благодарение на тези два прибора ние можем да произвеждаме електрическа енергия без помощта на батерии и машини, светлина — без огън и горене. Те са неизчерпаеми източници на енергия, които значително разшириха промишленото производство.

И така! Целият този комплекс от чудеса ние ще видим сега с очите си в къщата „Ирт Хералд“, наскоро построена на 16,823 авеню.

Какво би казал основателят на вестник „Ню-Йорк Хералд“ — Гордон Бенет, ако той днес би могъл да стане от гроба и да види разкошния дворец от злато и мрамор, собственост на неговия славен потомък Францис Бенет? Тридесет поколения се смениха едно след друго, а „Ню-Йорк Хералд“ остана собственост на семейството Бенет.

Преди двеста години, когато правителството на Съединените щати се пресели от Вашингтон в Центрополис, вестникът го последва… А може би правителството последва вестника? И ето тогава вестникът започна да се нарича „Ирт Хералд“.

Не мислете, че работата на вестника потръгна лошо под ръководството на Францис Бенет! Не! Новият директор вля в своя вестник нова несравнима жизнена сила. Той стана създател на нов тип журналистика „Вестник по телефона“.

Тази система стана практически осъществима благодарение на нечуваното разпространение на телефоните. Всяка сутрин вместо да излиза в печатен вид, както в древността, „Ирт Хералд“ се предава с глас. Нововъведението на Францис Бенет оживи стария вестник. За няколко месеца клиентелата нарасна на 85 милиона абоната и състоянието на собственика постепенно се увеличи на 30 милиарда, цифра която днес е надмината. Францис Бенет построи новото здание на вестника високо 3 километра.

Сега Францис Бенет е крал на вестниците и би могъл вероятно да стане и крал на Америка, ако американците пожелаят да си изберат крал!

Съмнявате ли се? Пълномощните представители на всички страни и даже нашите собствени министри се тълпят пред неговите врати да молят за съвети, стремят се да получат поддръжката на неговия всесилен вестник. Опитайте се да изброите учените, които той поощрява, артистите, които издържа, изобретателите, които финансира. Изнурително е величието на този крал: труд без минута почивка. Човекът от миналите времена не би издържал такова ежедневно и ежечасно напрежение. Днешните хора за щастие са по-издръжливи. Издръжливостта си те дължат на развитието на хигиената и гимнастиката. Благодарение на тях и на готвенето на антисептична храна, средната продължителност на човешкия живот се увеличи от 37 на 68 години. Хората очакват откриването на хранителен въздух, който дава възможност на човека да се храни просто със свеж въздух.

А сега, ако вие искате да знаете с какво е запълнен денят на директора на „Ирт Хералд“, имайте търпението да проследите цялата негова работа днес на 25 юли от текущата 2889 година.

Францис Бенет се събуди днес в лошо настроение. Вече седмица откак неговата жена бе във Франция. Самотността започваше да му тежи. Ще повярвате ли? За десет години съпружески живот мисис Едит Бенет за първи път се отлъчваше за толкова дълъг срок. Затова, след като се събуди, Францис Бенет включи своя фонотелефот, който го свърза с неговата вила в Елисейските полета.

Телефон допълнен с телефот — ето още едно завоевание на нашия век.

Ако предаването на глас посредством електрически ток съществува твърде отдавна, то предаването на изображения е откритие от последно време. Ценно откритие! Францис Бенет сега благославяше изобретателя, когато видя своята жена, отразена в огледалото на фонотелефота, въпреки че от нея го отделяше огромно разстояние.

Сладостно видение! Малко уморена след бала или театъра мисис Бенет лежеше в кревата си. Нежелаейки да буди младата си жена, господин Бенет бързо стана и премина в своята механизирана тоалетна стая. След две минути умит, вчесан, обут, закопчан до последното копче, той излезе оттам, въпреки че не бе прибягнал до помощта на камердинера. Машината го пренесе до вратата на кабинета му.

Започва всекидневната обиколка. Францис Бенет се отправя към залата, където работят авторите на романи и фейлетони. Огромна зала. В единия ъгъл пред различни телефонни апарати сто литератори, които служат в „Ирт Хералд“, четат на възбудената публика сто глави, от сто романа. Продължавайки обиколката Бенет влиза в репортерната зала. Хиляда и петстотин репортери пред 1500 телефонни апарати съобщават на абонатите новините, получени от всички краища на света. Пред всеки репортер има няколко комутатора, които дават възможност да се влиза във връзка с тази или онази телефонна линия. Абонатите не само чуват репортажа, но и едновременно виждат това, за което става дума. Бенет извика един от репортерите по астрономия.

— Е, Кеч, какво сте получили?

— Получихме, сър, телеграми от Меркурий, Венера и Марс.

— Какво ново от Марс?

— Революция в централната империя — победа на реакционните либерали над републиканските консерватори.

— Същото както у нас… Е, а какво става с Юпитер?

— Още нищо. Не можем да разберем тяхната сигнализация. Или може би нашата не отива до тях.

— Това е ваша работа и цялата отговорност оставям върху вас, мистер Кеч! — отговори Францис Бенет и много недоволен се отправи към бюрото за научен репортаж.

Тридесет учени са наведени над своите сметачни машини. Едни са погълнати от уравненията от деветдесет и пета степен, други, които сякаш се забавляват, от формулите за алгебрическата безкрайност и пространственост в двадесет и четири измерения, приличат на ученици от начално училище, които решават примери по аритметика.

Появата на Бенет сякаш хвърли бомба.

— Каква е тази работа, господа? — възкликна той. — Нима досега не е получен отговор от Юпитер? Всичко значи си върви по старому?… Слушайте Корлей! Вече двадесет години вие се занимавате с тази планета, струва ми се…

— Какво да се направи — отговори ученият, към когото се обърна Бенет. — От нашата оптика още много трябва да се желае и даже с нашите три километрови телескопи…

— Чувате ли, Пир? — прекъсна го Францис Бенет, като се обърна към неговия съсед. — Щом няма от Юпитер, няма ли в края на краищата някаква вест от Луната?

— Няма, няма нищо, мистер Бенет.

— Тука вече не може да се оправдавате с оптиката. Луната е шестстотин пъти по-близо до нас, отколкото Марс, с който ето ние отдавна поддържаме редовна връзка. Работата не е в телескопите!

— А жителите! — отговори Корлей с многозначителна усмивка на учен, който знае цената на „неизвестните хиксове“.

— Вие смеете да твърдите, че Луната е необитаема?

— Във всеки случай, мистер Бенет, жителите й не са върху тази страна, която е обърната към нас. Кой знае може би са на противоположната!

— Е какво, Корлей, това нещо може да се провери.

— По какъв начин?

— Трябва да обърнеме Луната!

И от този ден учените от завода на Бенет започнаха да изучават механическите начини, с помощта на които може да се обърне нашият спътник.

Съседното помещение представляваше обширна галерия, дълга половин километър. Тук беше отделът за реклама. Каква роля играе рекламата във вестник като „Ирт Хералд“, е трудно да се представи. Обявленията носят дневно печалба около три милиона долара. Те се разпространяват по съвършено нов начин. Патентът бе откупен за три долара от един беден изобретател, който скоро след това умря от глад. Хиляди прожектори непрекъснато насочени към небесата отразяват в облаците небивали по своята големина цветни плакати и обявления.

Но днес Францис Бенет вижда, че механиците на прожекторите стоят с ръце в джобовете. Той бърза да узнае каква е работата. Показват му безоблачната небесна синева.

— Значи така! Вие, мистер Марк, веднага идете в научната редакция, в метеорологическата служба. Предайте им от мое име веднага да започнат да се занимават с въпросите за получаване на изкуствени облаци. Не бива, дявол да го вземе, вечно да зависим от времето!

Става дванадесет часа. Францис Бенет сяда на едно търкалящо се кресло, което след няколко минути го откарва в столовата, разположена на половин километър разстояние в противоположния край на зданието. Масата е сложена, той заема своето място. Срещу него е огледалото на фонотелефот, който сега отразява столовата в неговата парижка вила. Мистер и мисис Бенет са се договорили и се хранят в едно и също време, но парижката столова е празна.

— Едит навярно пак е закъсняла — казва на себе си Францис Бенет. — О, женска точност! Всичко прогресира, с изключение на нея!

Като каза тази, уви, правилна мисъл, той завъртя един от крановете, които се намираха на масата пред него. Както всички съвременни хора, Францис Бенет се беше отказал от домашната кухня и бе станал абонат на големия ресторант „хранене в къщи“. Този ресторант по сложна система от пневматически тръби доставя на своите клиенти различни ястия.

И така Францис Бенет трябваше да обядва сам, което донякъде го огорчи. Той си допиваше кафето, когато мисис Бенет се показа в огледалото на фонотелефота. Като целуна мисис Бенет по бузата, отразена в рефлектора, Францис Бенет се отправи към прозореца, където го чакаше аерокарът. Аерокарът е чудесна машина, основана на принципа „по-тежка от въздуха“. Мистер Бенет се качи в нея и полетя в пространството със скорост 600 километра в час. Под него преминаваха градове с техните движещи се тротоари и поля, покрити с паяжината на преплитащи се електрически проводници. За половин час Францис Бенет долетя до своята ниагарска фабрика. Тя използуваше силата на водопада за производство на енергия, която той продаваше. Като завърши прегледа, през Филаделфия, Бостон и Ню-Йорк се върна в Центрополит, където аерокарът го донесе след около пет часа.

В приемната на „Ирт Хералд“ се блъснаха хора. Тук бяха изобретатели, които се надяваха да получат субсидии, мошеници, които предлагаха комбинации — необикновено изгодни според техните думи. Трябваше умение да се направи избор всред тази маса от предложения — да се отхвърлят негодните, да се разгледат съмнителните, да се приемат изгодните и сполучливите.

Францис Бенет бързо изпроводи тези, чиито замисли бяха неосъществими или съвсем безполезни. Един от тях например предлагаше ни повече ни по-малко от това да възроди живописта — това изкуство бе доведено до такъв упадък, че „Ангелюс“ от Милле неотдавна бе продаден за 15 франка! И всичко това стана благодарение на успехите на цветната фотография, изобретена в края на XX век от японеца Арцисва-Риочи-Никоме-Санюкомац-Кио-Каски-Ку, име което придоби много широка известност. Друг пък се гордееше с откритието на биогенен бацил, който трябвало да направи човек безсмъртен, ако бъде въведен в неговия организъм. Трети — химик по специалност, се хвалеше с това, че е открил ново вещество — нигилиум — един грам от който ще струва само 3 милиона долара. Някакъв пък лекар убеждаваше, не зная дали ще повярвате, че обладава средство за лекуване на всички болести. От всички тези фантазьори Францис Бенет се отдели без да губи време. Някои други бяха посрещнати по-дружелюбно… Особено един младеж с високо чело, което свидетелствува за забележителни способности.

— Сър, казал той — обръщайки се към Францис, — ако някога са считани, че съществуват 75 прости тела, то в наше време числото на тези елементи е доведено до три. Вас ви е известно това, нали?

— Разбира се! — отвърна Францис Бенет.

— И така, господине, аз съм в състояние да сведа тези три елемента към един. Ако имам пари, за няколко седмици аз ще постигна успех.

— И тогава?…

— И тогава, аз чисто на просто ще намеря първоизточника на материята.

— А какви са практическите изводи от това откритие?

— Ще може леко да се създаде каквото и да е вещество — камък, дърво, метал.

— Не се ли считате способен да създадете и човешко същество?

— Разбира се!… В него няма да има само душа.

— Само това? — иронично запитал Бенет, но въпреки това изпратил младия химик към научната редакция на вестника.

Друг изобретател дойде с мисъл да придвижи цял град. Станало дума на първо време за града Саафе, разположен на 15 мили от морето. Предлагало се, да се превърне този град в приморски курорт, след като бъде придвижен по релси към морския бряг.

Францис Бенет, когото съблазни тази перспектива, се съгласи да участвува в тази работа на равни начала с изобретателя.

— На вас вероятно е известно, сър — започна трети кандидат, че благодарение на нашите акумулатори, слънчеви и земни трансформатори, на нас ни се удаде да изравним годишните времена. Аз имам намерение да постигна повече. Да превърнем част от енергията, с която разполагаме, в топлина, която да отправим в полярните страни, с цел да разтопим там ледовете…

— Оставете ми вашия проект — отвърнал Францис Бенет — минете след седмица.

Накрая четвърти учен съобщи, че един от въпросите, който вълнува целия свят, ще бъде окончателно разрешен тази вечер.

Известно е, че преди сто години смелият опит, извършен от д-р Натаниел Фетборн привлече вниманието на най-широки кръгове. Горещо убеден във възможността да преустанови всички жизнени функции на организма и след известно време отново да ги възстанови, д-р Натаниел Фетборн се реши да направи опит със себе си.

Като състави собственоръчно завещание, в което се съдържаха точни данни, какви мерки трябва да се вземат, за да го възвърнат към живот точно след 100 години, той се подложи на замразяване при температура –172°. Превърнат в нещо подобно на мумия, д-р Фетборн бе поставен в ковчег за определения от него срок.

И ето именно днес 25 юли 2885 година изтичаше определеният от доктора срок и последния посетител се обърна към Францис Бенет с предложението така дългоочакваното оживяване на умрелия да стане в едно от помещенията на „Ирт Хералд“. По такъв начин много хора щяха да видят всичко, което ставаше.

Предложението беше прието. Но тъй като съживяването трябваше да стане не по-рано от 10 часа вечерта, Францис Бенет се изтегна в шезлонга в своята гостна. Той протегна ръка, натисна едно копче и се свърза с централната концертна зала.

Какво наслаждение изпитваше той след уморителния ден, слушайки произведенията на най-големите композитори, създадени както е известно чрез редуването на възхитителните хармонико-алгебрични формули.

Притъмня. Унесен в музиката Францис Бенет не забеляза как вратата се разтвори.

— Кой е? — той се стресна и натисна копчето за осветлението, разположено до самата му ръка.

И мигновено въздухът, под влиянието на електрическите колебания в ефира, започна да свети.

— Ах, вие ли сте докторе? — произнесе Францис Бенет.

— Аз, със собствената си личност! — отговори доктор Сем. — Е, как се чувствувате?

— Добре.

— Много хубаво… Езика, моля…

И той огледа езика на Бенет с помощта на микроскопа.

— Чист е… Я да видим пулса? — Докторът прикрепи на ръката му пулсограф — апарат, подобен на тези, които отбелязват колебанията на почвата.

— Великолепен е… Апетитът?

— Както винаги.

— Да… стомаха… нещо с него не е в ред… остарява вашият стомах… Ще трябва да ви поставим нов.

— Ще видим! — отговаря Францис Бенет. — А сега, да хапнем нещо, докторе.

През време на обеда установиха телефотическа връзка с Париж. Този път мисис Бенет седеше на своето място и обедът, на който шегите на д-р Сем придаваха оживление, премина приятно.

— Кога мислиш да се върнеш в Центрополис, скъпа Едит — запита след свършването на обеда Францис Бенет.

— Приготвям се вече за път.

— През подводния тунел или с аеровлака?

— Разбира се, през подводния тунел.

— Значи кога ще пристигнеш?

— В 11 часа и 59 минути тази вечер.

— До скоро виждане. Гледай да не закъснееш за заминаването.

След като докторът замина, Францис Бенет се отправи към кабинета си, с намерение да провери сметките за днешния ден. Това бе огромен труд, защото неговото предприятие всеки ден изразходваше над 80000 долара. За щастие успехите на съвременната техника до неимоверност опростиха тези сметки. С помощта на електросметачната машина Францис Бенет твърде бързо се справи със своята задача.

Време беше да присъствува на възкресяването на своя колега Натаниел Фетборн. Той не успя да направи последния удар по клавишите на сметачния апарат, когато го извикаха в залата, където ставаше опитът. Тялото на Натаниел Фетборн се намираше в ковчег в средата на залата. Включиха фонотелефота. Целият свят щеше да наблюдава необикновената операция. Отвориха ковчега. Извадиха от нето Натаниел Фетборн… Той все още приличаше на мумия — жълт, твърд, сух. Когато го чукна, тялото му звучеше глухо, като дървено. Подложиха го на въздействието на топлината… на електричеството… Безрезултатно… Нищо не можеше да го извади от това състояние!

— Е, какво ще правим, доктор Сем? — попита Францис Бенет.

Докторът се наклони над тялото на своя колега; внимателно го погледна и инжектира под кожата му няколко капки броун-секаровска течност^[1], която и досега е още на мода.

Мумията оставаше все така мумифицирана.

— Струва ми се — каза доктор Сем, — че зимният режим е бил много строг и че Натаниел Фетборн е мъртъв.

— Мъртъв?

— Мъртъв, както един мъртъв човек може да бъде.

— Но кога е умрял?

— Кога? — отговаря доктор Сем. — Преди сто години. Тогава, когато той е осъществил своята злополучна идея и се е замразил от любов към науката…

— Няма какво да се направи — заключи Францис Бенет. — Този метод ще се нуждае от усъвършенствуване.

— Усъвършенствуване — това е най-подходящата дума — отговаря доктор Сам, докато научната комисия по изучаване на зимния сън печално се отдалечава.

Францис, съпроводен от доктор Сем, се върна в стаята си. Тъй като мистер Бенет, след тежкия делови ден бе уморен, докторът го посъветва да се изкъпе.

— Вие сте прав, ваната ще ме освежи…

— Безусловно, мистер Бенет. Разбира се, ако искате аз мога да наредя.

— Няма защо, докторе. У дома си винаги имам готова вана. И аз даже няма нужда да излизам от стаята, за да се изкъпя. Погледнете: достатъчно е да натисна това копче и ваната ще се премести и ще се напълни с вода.

Францис Бенет натисна копчето. Чу се глух шум. Една врата се отвори и се появи вана, която се търкаляше по релси.

Но боже… доктор Сем закрива бързо лицето си с ръце. От ваната се чуват възклицания. Там се е намирала госпожа Бенет, която преди половин час е влезнала по пневматическата подводна тръба.

На следния ден, на 26 юли 2889 година, директорът на „Ирт Хералд“ отново тръгна на двадесет километрово пътешествие през всички отдели на своя вестник. А впрочем, когато тотализаторът привърши сметките, печалбите за изтеклия ден бяха с 50000 по-големи от предишния.

Ето колко е изгоден този занаят — занаятът на журналист в края на 29 век.

Бележки

[1] Броун-секаровска течност — медицинско средство за повишаване жизнения тонус на организма. Предложено в 1889 година от известния френски физиолог Броен Секар — б.р. ↑