Метаданни
Данни
- Серия
- Древния Египет (1)
- Включено в книгите:
-
Речният бог
Книга първаРечният бог
Книга втора - Оригинално заглавие
- River God, 1993 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 15 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Уилбър Смит. Речният бог. Книга първа
Първо издание.
Редактор: Лилия Анастасова
Художник: Росица Крамен
Технически редактор: Мария Белова
Коректор: Лилия Анастасова
ИК „Ведрина“, София, 1994
Печатница „Балканпрес“, София
ISBN: 954–404–059–5
Издание:
Уилбър Смит. Речният бог. Книга втора
Първо издание.
Превод: Борис Тодоров, Мария Ракъджиева
Редактор: Лилия Анастасова
Художник: Росица Крамен
Технически редактор: Мария Белова
Коректор: Лилия Анастасова
ИК „Ведрина“, София, 1994
Печатница „Балканпрес“, София
ISBN: 954–404–059–5
История
- — Добавяне
Бях лекар на принца, но всъщност той не се нуждаеше от медицинските ми умения. Беше наследил желязното здраве на баща си и бе преждевременно развит. Апетитът и храносмилането му бяха чудесни. Поглъщаше като лъв всичко, поставено в устата му.
Спеше непробудно и се събуждаше само за да се нахрани. Когато му покажех пръст, той наблюдаваше движението му с големите си тъмни очи и се опитваше да го улови и да се изправи до седнало положение. В тези си опити той успя много преди връстниците си. Започна да се изправя и да пълзи на възраст, когато другите едва започваха да сядат. Направи първата си крачка, когато другите започваха да лазят.
Танус беше при нас в този паметен ден. През последните два месеца бе на поход, защото войските на червения узурпатор бяха превзели Асиут. Този град бе центърът, около който бяха съсредоточени северните укрепления, и фараонът му бе заповядал да се отправи по реката с цялата си флотилия и да го превземе.
Много по-късно научих от Кратас колко тежко е било сражението, но накрая армията на Танус бе пробила стените и нахлула в града. Прогонили узурпатора отвъд границите на неговото царство и му нанесли големи поражения.
Младият мъж се завърна в Тива и бе приветстван от цялото население. Фараонът положи още една верига на раменете му — Златото за храброст, и изплати заплатите на всички подкове, които помогнаха да постигне тази победа.
След срещата си с царя Танус веднага дойде в беседката във водните градини, където го очаквахме. Докато стоях на пост пред вратата, двамата с господарката се прегърнаха страстно след дългата раздяла. Накрая се наложи да ги разделя, защото прегръдката им можеше да ги поведе в една-единствена посока.
— Господарю Танус — едва не извиках аз, — принц Мемнон става нетърпелив.
Те неохотно се разделиха и младият мъж се обърна към детето. То лежеше голо на чакаловата кожа, която му бях постлал на сянка. Той коленичи пред него.
— Здравей, твое Царско Височество. Нося вести за нашия триумф — пошегува се Танус.
Мемнон изписка радостно, когато видя баща си. Сетне блестящият златен накит привлече погледа му и той се изправи на крака. Направи четири несигурни крачки, измери с поглед веригата и я сграбчи с две ръце.
Всички приветствахме неговия подвиг, а Мемнон се усмихваше, държейки плячката си.
— Таита, той има слабост към жълтия метал също като теб — изсмя се Танус.
— Не златото го привлича, а завоюването му — заяви господарката. — Един ден и той ще носи същото отличие на гърдите си.
— Несъмнено! — Бащата вдигна момчето нависоко и Мемнон потръпна от удоволствие и зарита с крака, настоявайки за още игри.
Така за мен и за Танус детето бе признак за промяна, както смяната на сезоните. От друга страна, животът на господарката се въртеше около часовете, прекарани с детето и любимия мъж. Времето между посещенията на Танус й изглеждаше прекалено дълго и мъчително, а всяко посещение — прекалено кратко.