Макс дьо Вьози
Мрачният красавец (6)

Глава VI

По случай края на гостуването на своята кръстница Чарлз Мерл даде голяма вечеря с танци, на която бяха поканени няколко съседи — аристократи. Това беше повод за нови настоявания от страна на Рони пред неговия братовчед.

— Не би ли могло да се извести на мис Леру да дойде.

— Мис Леру прави това, което й харесва.

— Но, Чарлз, тя няма да иска да присъствува на един прием без да бъде поканена от вас.

— Драги Рони, нека ви бъде задача да пазите и криете вашите чувства в известно отношение.

Като нямаше какво да отговори на това, Рони опита още един път. Лейди Хариет нямаше ли да помисли за своята добросъвестна и изпълнителна секретарка, нямаше ли да възнагради нейните заслуги, като й разреши да дойде на вечерта, посветена на нея? Старата дама отблъсна невъздържания младеж и неговите надежди с няколко окончателни думи:

— Заемете се с вашите работи, млади човече. Госпожица Леру има всички развлечения, от които се нуждае.

И като съобщаваше по-късно това на Сюзан, тя й каза само:

— Този млад хапльо, Рони Мерл, ми проглуши ушите с молбите си да дойдете на бала тази вечер.

Сюзан започна да се смее:

— Колко мило от негова страна! Значи не ме е забравил?

Сянка на съжаление се почувствува в нейните благодарности. Но мисълта за подигравателния поглед, с който лорд Гетрин сигурно би я посрещнал при тази промяна в програмата й и неговите евентуални коментари я убедиха напълно да превъзмогне своето съжаление.

Няколко дни преди тяхното заминаване лейди Хариет се беше оплакала от увеличение на болката в ръката си и нейният кръщелник повика лекар. Докторът й препоръча масажи и Рони заяви скромно, че неговата сестра се е специализирала именно в тази насока и сега упражнява професията си в Лондон. И лейди Хариет, за която името Мерл представляваше същински талисман, беше казала, че непременно ще се допита до сестрата на Рони.

Това предложение от страна на младия офицер не беше без причини. Той си каза, че ако неговата сестра стане масажистка на старата дама, тогава може би ще се създаде по-голяма близост между него и Сюзан, избраницата на неговото сърце. Кой знаеше какво може да последва като резултат на отпуска, който той смяташе да прекара в Лондон, докато неговият полк е в гарнизона на Алдерсът.

* * *

Лондон, Бъркли Скуър… Всеки ден Джоузефин Мерл идваше да даде своята помощ на лейди Хариет и много бързо Сюзан и тя се сприятелиха. След свършването на масажите, докато болната си почиваше, сестрата на Рони често оставаше дълго да разговаря със своята нова приятелка.

Джоузефин беше пълна противоположност на своя брат. Малка, фина, хитра, с къдрави, черни коси, остригани късо, с продълговати замислени очи, с маниери, в които имаше наивна важност, тя се проявяваше като добросъвестна масажистка. Макар че тя се показваше много резервирана, Сюзан бързо си беше представила положението на това семейство. Майката, суетна и разточителна, често огорчаваше децата си заради намалените доходи след смъртта на нейния съпруг — офицер, и малко се интересуваше от своята дъщеря. Всички нейни надежди бяха пренесени върху Рони, чиято кариера, както мислеше тя, можеше да й възвърне бляскавото минало. Но как щеше да намери средства, за да се издигне сина й на по-висок чин във войската? Това беше неясно за Сюзан.

Един ден, когато беше настроена за признания, Джоузефин й даде отговора. Само щедростта и великодушието на лорд Гетрин можеха да позволят на неговия роднина да продължи своята военна кариера. Тъй като Чарлз беше притежател на титла и богатство, той третираше Рони като свой наследник и му беше отпуснал значителна рента, като имаше предвид името, което Рони носеше.

— Моят брат се колеба много преди да приеме да стане офицер и да вземе рентата на Чарлз, но майка ми толкова настояваше… — обясни Джоузефин. — Тя би умряла от скръб, ако той не постъпеше във войската.

Явно беше, че тя споделяше въодушевлението и възхищението на своя брат към главата на семейството, лорд Гетрин, макар че говореше за него с известна свенливост, тъй като той живееше в по-щастлив свят от нейния, пред могъществото на който трябваше да се преклони.

И тъй, от появяването на младото момиче чак тази сутрин Сюзан забеляза в него необичайно безпокойство, което то не можеше да потуши, докато траеха масажите. Сюзан разбра причината, когато в малкия салон, който беше съседен на стаята на лейди Хариет, Джоузефин, като събличаше бялата си престилка, й каза:

— Полкът на Рони е определен да отпътува за Египет. Те ще заминат през октомври.

— Щастлив човек! — извика Сюзан. — Как бих желала да бъда на негово място. Египет е страната, която бих искала да видя най-много от всички други места на света!… Земя, покрита с пясък и дюни… — продължи тя замечтано. — Там, в английските малки гробища в Кайро, се намира гробът на моя баща.

— Може би вашият непознат чичо ще ви изпрати някога там?

— О, не! Той писа, че обича да си седи вкъщи. След като е прекарал целия си живот в скитане, той си е втълпил в главата мисълта да се установи завинаги в своята страна, без да възнамерява да ходи където и да било.

— Но кажете ми — попита Джоузефин, — когато той дойде, какво ще правите, ако случайно не се разбирате?

— Последното е много възможно — увери я Сюзан. — Аз имам труден характер, много съм самостоятелна и не бих търпяла да ме ограничават. Ако нещо не върви, мога винаги да напусна чичо си и да се върна при Лафди.

Джоузефин остана един миг мълчалива, като закопчаваше малката чанта с медицинските принадлежности.

— Рони смята да дойде да прекара своя отпуск в Лондон — каза тя. — Той е уредил така, че да бъде свободен три дни.

Сюзан се засмя принудено.

— Наистина, той трябва да се занимае със своите приготовления за Египет — забеляза тя.

— Много рано е още да мисли за това. Но в петък той иска да дойде, за да ви види… разбира се, ако това не ви пречи.

— Но това не ми пречи ни най-малко — увери я Сюзан. — Доведете го на чай, мила. Този следобед Лафди ще ходи на сватба и ще бъде възхитена, че ще дойдете при мене.

Сватбата, на която беше поканена лейди Хариет, беше на Мета Авелинг. Нейният годеник беше маркиз Стюдлей.

Не беше за първи път, когато братът и сестрата идваха на Бъркли Скуър. Но визитите на Рони бяха толкова чести, че лейди Хариет обърна внимание на Сюзан върху това.

— Няма да бъде честно от вас да насърчавате това бедно момче — каза тя, — ако самата вие не го желаете за съпруг. Както ви казах Чарлз има намерение да се ожени, и в такъв случай Рони Мерл няма изгледи да получи неговото богатство.

Тези думи накараха младото момиче да пламне.

— Ако Рони беше лорд Гетрин, аз никога нямаше да се омъжа за него — заяви тя тихо, но зад думите й старата дама почувствува гневна нотка. — Аз мисля, че той ме познава доста добре, за да не си прави и сега някакви илюзии.

— Никой влюбен не е ясновидец — забеляза лейди Хариет.

— Ако не е, трябва да стане. Вие сте страшно прозорлива, Лафди.

Тя започна да се смее и споменът за предишния й гняв беше вече отлетял.

— Така е, защото съм наблюдавала много от онова, което се случва в живота, мое мило дете. Любовта е като циклон в сърцето на човек. Щом като чувството и разумът участвуват заедно, и най-лошият облак преминава бързо. Вярвайте ми!