Нора Робъртс
Окото на пламъка (4)

4.

Гъл я гледаше в очите, когато двамата с Роуан се чукнаха за първия екс, не откъсна поглед от нея и когато текилата прогори езика и гърлото му и се спусна бързо, парещо към стомаха му.

Това бе, осъзна той, първото й предизвикателство към него. Тези ясни сини очи бяха толкова пълни с живот. Сега искряха предизвикателно, насмешливо, имаше нещо в начина, по който се приковаваха върху него; придаваше интимност на този миг — сгорещяващ колкото текилата, спускаща се през гърлото му.

Постара се да изравни темпото си с нейното и надигна следващата чаша.

Не можеше да откъсне погледа си от устните й, полуразтворени и леко извити нагоре… толкова естествено го правеше, все едно че имаше навика постоянно да остава усмихната.

Не бе чудно, че копнееше да опита чудесния вкус на устните й.

— Как си, готин?

— Добре съм. А как си ти, Шведке?

Вместо отговор тя чукна третата си чаша с текила в неговата, преди двамата отново да ги пресушат. Поднесе парчето лимон към устата си.

— Знаеш ли какво обичам в текилата?

— Какво обичаш в текилата?

— Всичко — засмя се тя предизвикателно и изпи четвъртата си чаша на екс със същото безгрижно задоволство както при първите три. Двамата едновременно тропнаха на масата с празните си чаши.

— Какво друго обичаш? — попита я той.

— Хм. — Тя се замисли за миг, докато се справи с петата чаша. — Скачането в дима и тези, които споделят с мен тази лудост. — Изправи се, вдигнала следващата си чаша за наздравица. Всички наоколо също надигнаха чашите си и шумно я приветстваха, без да пестят солените подмятания, после тя седна за кратко с пълната си чаша. — Обичам огъня и гасенето му, обичам баща си, оглушителен рокендрол в гореща лятна нощ и съвсем малки кутрета. Ами ти? Какво ще кажеш за себе си.

Също като нея той седна на стола си с последната си чаша в ръка.

— И на мен ми харесва повечето от това, което изброи, като изключим, че не познавам баща ти.

— Не си и скачал в огнената стихия.

— Така е, но предполагам, че ще ми харесва. Отдавна харесвам силния рок и малките кутрета, но бих го променил на страстен секс в гореща лятна нощ и едри, мърляви песове.

— Интересно. — Пак чукнаха чашите си за последен екс, преди да ги пресушат в пълен синхрон, с което си спечелиха още повече ръкопляскания от публиката. — Пък аз предполагах, че си падаш по котките.

— Нищо против котките нямам, но един едър, мърляв пес винаги се нуждае от господар.

Обиците й се полюшнаха, когато тя завъртя глава.

— Излиза, че искаш някой да се нуждае от теб.

— Мисля, че да.

Тя го изгледа с удивление.

— Ето че отново се появи романтичното в теб.

— Отдавна съм така настроен. Искаш ли да правиш страхотен секс в очакване на някоя гореща лятна нощ?

Роуан отметна глава назад и се разсмя.

— Това е щедро предложение, но няма да стане. — Удари с длан по масата. — Но сега ще отида за още шест чаши.

Господ да му е на помощ.

— Ти си на ред. — Той потупа по джоба си. — Мисля, че мога да изпуша набързо една пура, преди да се заемем със следващия рунд.

— Десет минути почивка — обяви Роуан. — Хей, Нейт, какво ще кажеш да добавиш малко чипс с доматен сос към текилата? Но без да го пестиш.

Това е жената на мечтите ми, реши Гъл, като се измъкваше навън, за да си изпуши пурата. Яде чипс с доматен сос, пресушава текилата, владее до съвършенство скоковете сред дима на пожарите и е способна да раздава адски добре премерени ъперкъти.

Сега трябваше само да я подмами в леглото си.

Запали пурата си сред хладния мрак навън и издуха дима към осеяното със звезди небе. Нощта му се стори чудесна. Скапана музика в кръчма, съвсем като излязла от декорите на някой тъп уестърн, евтина текила в компанията на мислещи като теб хора и една неотразима жена, способна да завладее мислите му и да възбуди тялото му.

Замисли се за дома си и за зимите, които поглъщаха повече от времето му там. Не че имаше нещо против тях, дори им се наслаждаваше. Но ако изминалите няколко години го бяха научили на нещо, то бе, че се нуждае от горещината и устрема на лятото, на работата и… и от риска при преследването на огъня.

Може би тъкмо това го караше да се въздържа от планове да се завърне у дома, това съчетание от гордост и удоволствие, които намираше в това, което вършеше тук. В тръпката и удовлетворението от това да знае, че може да постигне нещо тук, което му позволява сега да стои сред тази хладна пролетна нощ сред пустошта.

Реши да се поразтъпче около сградата. Мислеше си как след малко пак ще се изправи пред Роуан за следващите шест чаши текила на екс. Следващия път, ако се откриеше шанс да се повтори всичко това, щяха да имат пред себе си бутилка мексиканска текила „Патрон Силвър“^[1], най-добрата, дяволски сигурен бе в това. Така поне щеше да е по-сигурен в реакцията на стомаха си.

Развеселен от тези мисли, заобиколи край ъгъла. Отначало чу някакво сумтене, а после грозния звук от удар на юмрук върху нечия плът. Забърза напред към източника на звуците и огледа набързо притъмнелия паркинг.

Двама от мъжете, с които Роуан се бе разправила край бара, държаха Доби, а третият — онзи, едрият — го биеше злобно.

— Мамка му — промърмори Гъл, захвърли пурата си и се втурна напред.

Заслепен от яростта, оглушал от пристъп на гняв, Гъл едва чу как един от мъжете извика нещо. Едрият се извърна с изкривено от злоба лице. Гъл го удари с юмрук така силно, че онзи мигом отхвръкна назад.

Въобще не се замисли. Пък и не бе нужно. Инстинктите му взеха превес, когато другите двама пуснаха Доби като някаква дрипа и връхлетяха върху него. Обзе го лудост, започна да раздава удари като побеснял, да рита, да ръга с лакти, докато не долови мириса на кръвта, на собствената си кръв.

После усети как нещо изхрущя под юмрука му, ритникът му улучи тлъстините по нечий корем и чу изсъскването на изпуснат насила въздух. Някой рухна на колене и захъхри, когато лакътят му се заби в незащитеното му гърло. С ъгълчето на окото си Гъл съзря как Доби се опита да се изправи на крака, за да изрита силно в гърдите давещия се нападател.

Един от другите двама се опита да побегне. Ала Гъл го докопа и най-безмилостно го тръшна по лице върху чакъла.

Не помнеше ясно кога бе успял да повали едрия, но сега се озова отгоре му, готов да се разправи и с него, но трима от колегите му изтърчаха от кръчмата навън и се опитаха да ги разтърват.

— Той си получи достатъчно. Вече е вън от играта. — Гласът на Малката мечка едва достигна до съзнанието му през пелената от заслепяваща ярост. — По-кротко, Гъл.

— Добре. Аз съм добре. — Гъл вдигна ръка в знак, че е приключил с боя. И когато хватката около него се охлаби, той погледна към Доби.

Приятелят му седеше на земята, заобиколен от другите скачачи и от няколко от местните жени. Лицето му и ризата му отпред бяха целите в кръв, а дясното му око беше силно подуто.

— Добре си се наредил, приятел — промърмори Гъл. После видя тъмно петно по десния крак на Доби и локвата кръв под него. — Господи! С нож ли те прободоха?

Доби с два пръста измъкна от джоба си една счупена бутилка със сос табаско.

— Не. Счупи се, като паднах. Много жалко, че се спука. Язък за хубавото табаско.

Малката мечка се наведе, за да огледа Доби по-добре.

— Носил си бутилка с табаско в джоба си?

— Че къде другаде да я нося?

Гъл поклати глава и се извърна.

— На всичко е способен.

— Дяволски си прав. — За да го докаже, Доби изрита едно от малкото останали здрави места по задника на един от нападателите, проснати в несвяст на земята. — Излязох да подишам малко чист въздух, а тези тримата ми налетяха. Причакваха ме — или може би който и да е от нас. Ти, разбира се, се появи точно навреме — каза той на Гъл. — Кунгфу ли владееш, или нещо подобно?

— Нещо подобно. По-добре ще е да отидеш да те позакърпят.

— О, добре съм.

Роуан си проправи път и се наведе пред Доби.

— Нямаше да те нападнат, ако не ги бях вбесила така. Ще ми направиш ли една услуга, става ли? Иди да те закърпят, за да не се чувствам толкова виновна. — После се наведе още, за да го целуне по окървавената буза. — Задължена съм ти.

— Добре, ако това ще ти помогне да се чувстваш по-добре.

— Не искаш ли да повикаме полицията? — попита го Нейт.

Доби огледа тримата нападатели и вдигна рамене.

— На мен ми изглежда, че по-скоро им трябва линейка. — Отново сви рамене. — Не ме интересува дали ще попаднат в затвора, в ада или ще се върнат обратно там, откъдето са дошли.

— Добре тогава. — Нейт се приближи до побойниците и подритна мъжа, захлупил лице в шепите си. — Можеш ли да шофираш? — Когато онзи кимна леко, Нейт отново го изрита, но този път по-силно. — Ще се прибереш в пикала си заедно с шибаняците, които си довел със себе си. Ще го подкараш и няма да спираш, докато не се махнете далеч оттук. Ако ви видя около бара ми или се сблъскаме някъде другаде, безкрайно ще съжалявате, че не съм повикал полиция. А сега се измитайте от моята собственост.

За да ускорят заминаването им, няколко от мъжете помогнаха на най-едрия от нападателите и на стенещия му спътник да се настанят в пикапа, после се изправиха като жива стена, докато пришълците не си тръгнаха.

Гъл получи многобройни потупвания по рамото и гърба, както и безброй предложения да изпият по едно. Той благоразумно прие всичките, но за да избегне споровете, през цялото време наблюдаваше как Либи, Кардс и Гибънс помагаха на Доби да се настани в един от вановете.

— Не искаш ли да те види някой лекар? — попита го Малката мечка.

— Не. Бил съм и по-зле, когато съм падал от леглото.

Малката мечка и Гъл останаха да видят как ванът тръгва.

— Ще се оправи.

Щом ванът потегли, Малката мечка тупна Гъл по рамото за последен път и се обърна, за да заеме пак стола си до бара.

Гъл остана на мястото си и се опита да си възвърне спокойствието. Знаеше, че ще успее, но до този момент не му се удаваше.

— Това твое ли е?

Обърна се и видя, че Роуан държи пурата му.

— Да. Май я изпуснах тук някъде.

— Първокласна е — отбеляза тя, след като дръпна от нея и пусна няколко кръгчета. — Върна му я. — Такава пура не бива да се похабява.

Гъл я взе и я огледа.

— Точно така — съгласи се той.

Захвърли пурата, сграбчи Роуан и я придърпа към себе си.

— Точно така — повтори, преди да притисне устни към нейните.

Един мъж трудно може да изтърпи толкова силно предизвикателство, без да потърси как да освободи напрежението в себе си.

Тя го удари с две ръце по гърдите и го отблъсна.

— Хей!

За миг той си представи, че сега е негов ред да изпита чудесния й ъперкът. Но тя повтори първоначалния му ход и го придърпа към себе си.

Устните й се оказаха точно каквито ги очакваше. Горещи, сочни и жадни. Посрещна неговите със същото трескаво нетърпение, все едно че нещо във всеки от тях бе превключило от пасивност към действие. Тя притисна страхотното си тяло към неговото без капка колебание, едновременно като подарък и предизвикателство, докато хладният въздух под примигващите звезди сякаш започна да дими.

Усети още парливия вкус на текилата по езика й, чудесно контрастиращ с уханието на зрели праскови, разнасящо се от кожата й. Долови забързаното туптене на сърцето й, биещо в такт с неговото.

После тя се отдръпна назад, погледна го в очите и задържа погледа си, преди да се отдалечи.

— Явно имаш умения — отбеляза Роуан.

— Също и ти.

Тя въздъхна, този път по-дълго.

— Изкушаваш ме, Гъл, не мога да го отрека. Глупаво е да го отричам, а аз не съм глупава.

— Въобще не съм си го мислил.

Роуан облиза устните си, сякаш искаше да си припомни вкуса на неговите.

— Работата е в това, че след като се стигне до секс, дори и умните може да оглупеят. Така че… по-добре да не се стига дотам.

— Не избираш само ти. Аз съм решил да не се отказвам.

— Не мога да отрека упорството ти. — Сега му се усмихна, но не с обичайната си усмивка, а някак си по-топло. — Упорстваш като маниак.

— Склонен съм да се увличам, затова се опитвам да го избягвам, когато мога.

— Това е добра политика. Какво ще кажеш да отложим за малко текилата и да сложим малко лед на челюстта ти.

— Добре си е така.

Като тръгнаха да влизат отново вътре, тя пак го погледна.

— Каква бе тази техника, която използва срещу онези копелета?

— Древните са наричали това „да го изриташ отзад“.

Тя се засмя и го удари приятелски по бедрото.

— Впечатляващо.

Той й върна потупването по бедрото.

— Спи с мен и ще ти предам няколко урока.

Тя отново се засмя.

— Тогава може да опиташ още по-твърд подход.

— Беше само за загрявка — отвърна й той и отвори вратата към прекалено сгорещения бар, все така кънтящ от калпавата музика.

 

 

Роуан излезе навън и дръпна ципа на дебелото си яке. Беше прекарала известно време в залата за фитнес. После провери списъка на определените за скоковете днес, окачен на таблото в командния център. Тя беше записана в първата група, четвърта поред за скачане. Сега й се искаше едно сериозно бягане, може би и нещо за хапване. Вече бе проверила веднъж и после още веднъж оборудването си. Ако сирените завият, ще е готова.

В противен случай…

В противен случай, каза си тя, докато махаше с ръка на един от механиците, винаги може да се намери с какво да се занимава, какво да тренира. Ала неоспорим бе фактът, че бе готова, дори много повече от готова, да скача в първия си пожар за сезона. Вдигна очи към небето, беше ясно, бистро, безбрежно и красиво синеещо се, както всички го искаха, както беше само в ранната пролет.

В базата вече се разнасяше силен шум — типично за ранните утрини в началото на сезона. Скачачите и помощният персонал бяха много заети, миеха колите и джиповете, пикапите и камионите или ги стягаха за път, ако самите те не стягаха себе си с каланетика на тренировъчното поле. След среднощния гуляй мнозина започваха с мъка днешните упражнения, но тя жадуваше само за свеж въздух и солидно физическо натоварване.

Видя, че не бе единствената на пистата, когато погледна към нея.

Позна Гъл не само по фигурата, но и по скоростта му. Бърза крачка, повтори си тя пак. Очевидно чашите с текила, изпити на екс, както и боят пред бара не го бяха омаломощили.

Не можеше да не се възхити на това.

Тя се затича и като стигна по-близо, забеляза, че въпреки студения въздух той здравата се бе изпотил и от потта се беше образувало тъмно петно от шията му надолу по избелялата му тениска.

И от това не можеше да не се възхищава. Харесваше мъже, които не си пестят силите, които изпробват пределите си, дори и когато са в своя собствен свят.

Макар че вече беше загряла, Роуан се спря за още няколко разтягания, преди да смъкне якето си. Успя да изчисли времето така точно, че при излизането й на пистата да се озове малко зад него.

— Какво си се разбързал толкова?

За да пести дъха си, той само вдигна два пръста.

— Да ги направим от две на три мили?

Щом той кимна, тя се запита дали Гъл ще може да поддържа това убийствено темпо още една миля.

— Съгласна съм. Но ти върви отпред, щом си бърз като светкавица. Не мога да се сравнявам с теб.

Тя се отказа да се равнява по темпото му. Предпочете да напипа своя си ритъм.

Обичаше да бяга, да, обичаше от все сърце бягането, но ако можеше да издържа на скоростта на Гъл, щеше да изпадне във възторг. После забрави за него, заета с настройването на тялото си, вдишването на въздуха, вслушването в тропота на подметките си по пистата. Остави съзнанието си да се изпразни, за да има какво да запълва после с разпокъсаните си мисли.

Списъкът с доставките за персонала, необходимостта да задели малко време за закърпването на раниците, устните на Гъл, Доби. Трябваше да позвъни на баща си, защото беше дежурна на повикване и нямаше да може да се види с него. Защо Джанис си лакира ноктите, когато и без това никой няма да ги забележи? Зъбите на Гъл, леко захапващи долната й устна. Копелетата, които се нахвърлиха върху един дребен младеж.

И как Гъл изрита онзи по задника сред тъмния паркинг.

Задникът на Гъл. Много готин.

Вероятно ще е по-добре да си мисли за нещо друго, каза си тя, като пробяга първата миля. Но, по дяволите, нищо друго не беше така привлекателно. Освен това да си го мисли още не означаваше, че ще го направи.

Това, от което се нуждаеше — от което всички се нуждаеха — бе сирените да завият. Тогава тя ще бъде прекалено заета, за да си фантазира как се забърква във вълнуваща история с мъж, с когото всеки ден ще се вижда на работа.

Много е зле, че не го срещна през зимата, макар че си оставаше проблем как тогава би могла да бяга с мъж, който просто не може да е бил тук, понеже живее в Калифорния. Все пак тя би могла да си вземе ваканция и да се потопи в развлеченията, които може би предлага неговият магазин за детски видеоигри. Дали и тогава би изпитала същия трепет, ако го бе срещнала насред някоя писта за боулинг или пред пулта за страхотната игра „Смъртоносна битка“?

Трудно бе да се прецени.

Пак щеше да изглежда толкова добре. Но дали би я пробола същата тръпка, ако се бе вгледала в тези зелени очи, докато й продаваше някой комплект с видеоигри за хлапета?

Не беше ли това, което двамата правеха заедно тук, част от тръпката? Тренировките, потенето, напрегнатото очакване, задоволството да знаеш, че малцина биха могли да вършат тази работа, да са това, което бяха те?

И да, не беше ли това причината, поради която тя никога не се замесваше сексуално или романтично с другите скачачи? Как да повериш на някого чувствата си, когато най-важното е притокът на адреналин? И какво можеш да направиш с тези чувства, ако преживяванията станат твърде горещи? Нали все пак ще трябва да работиш с него рамо до рамо, да доверяваш живота си на този, с когото си преспала миналата нощ, но може да се стигне дотам, че повече никога да не спиш с него. И единият от двойката или най-вероятно и двамата сте ужасно разстроени от това.

Безкрайно по-добре е да срещнеш някой друг, дори и ако се окаже, че той ти продава играчки за забавление в някакъв магазин за деца и да имаш с него краткотрайна необвързваща връзка. После можеш да се върнеш към това, с което се прехранваш.

Роуан ускори крачките си, за да се справи с последната миля, след което забави темпото почти до бавно ходене. Повдигна очи, когато Гъл също намали ход, за да се изравни с нея.

— Още ли си тук?

— Пробягах цели пет мили. Чувствам се добре.

— Нима тази сутрин главата ти не е мътна от текилата?

— Махмурлукът не ме лови.

— Никога ли? Каква е тайната ти? — И когато той само се усмихна, тя поклати глава. — Да, да, зная, ако спя с теб, чак тогава ще я споделиш с мен. А между впрочем, как е челюстта ти?

— Добре е. — Всъщност сърцето му биеше бясно след петте мили, но той знаеше, че пулсът му ще се успокои.

— Чух, че Доби не се е съгласил да остане под лекарски надзор за цялата нощ. Малката мечка ми каза, че ще остане извън списъка на скачачите, докато не се възстанови.

Гъл кимна. Самият той също бе проверил списъка. Няма да продължи дълго така. Той е едно дребно, но яко и жилаво копеле.

Тя забави и накрая се спря, за да разпусне мускулите по краката си.

— Какво слушаш с това? — попита го и му посочи плейъра, висящ от ръката му.

— Оглушителен рок — отвърна й той с усмивка. — Мога да ти го дам назаем за следващото бягане.

— Не обичам да слушам музика, като бягам. Обичам да си мисля за нещо.

— Най-доброто в бягането е, че можеш въобще да не мислиш.

Гъл също започна да разтяга мускулите си и тя се загледа в тялото му, за което толкова често мислеше.

— Да, да, вероятно имаш право.

Обърнаха се и поеха заедно по обратния път.

— Не съм дошла тук само за да те срещна на пистата.

— По дяволите. Направо съсипа деня ми.

— Но съм длъжна да призная, че се възхищавах на задника ти, когато фучеше напред.

— Това донякъде ме задоволява — рече той замислено, — макар да не е окончателен лек за нараненото ми его.

— Забавен човек си ти, Гъл. Склонен си да използваш сложни думи и да четеш сложни книги, поне така се говори. Съкрушителен си в битките, бягаш бързо като гепард и прекарваш зимите край джагито.

Той се наведе, за да вземе якето й от земята.

— Е, обичам да играя и обикновен футбол.

Докато завързваше ръкавите около кръста си, Роуан се вгледа изучващо в лицето му.

— Трудно е да те разбере човек.

— Само ако се опитваш да разбереш всичко наведнъж.

— Може би, но… — Замлъкна, като видя как един пикап спря пред сградата на командния център. — Хей! — провикна се тя, размаха ръце и се затича.

Гъл видя един мъж да слиза от пикапа, висок и едър, с поизносено кожено яке и охлузени обувки. Сребристата му коса се вълнуваше от вятъра и откриваше мургаво лице с добре очертана брадичка. Непознатият се обърна, после разтвори ръце, за да прегърне втурналата се към него Роуан. Гъл усети как го бодва ревност, но в следващия миг разпозна Лукас Трип Железния.

Беше много готино според него да се види как такъв мъж, като канара, завъртя дъщеря си, все едно че бе по-лека от перце, нищо че отдавна беше пораснала.

— Тъкмо си мислех за теб — каза Роуан на баща си. — Но бях решила по-късно да ти се обадя. Сега съм записана във втората смяна, така че не мога да отсъствам.

— Липсваше ми. Казах си защо да не отскоча за една минута да проверя как вървят нещата. — Той свали слънчевите си очила и ги прибра в джоба си. — Виждам, че тази година има солидно присъствие на новобранци.

— Да. Всъщност… — Роуан се огледа и даде знак на Гъл да не се отдалечава, а да се присъедини към тях. — Ето един от тях, той подобри рекорда на базата на миля и половина. Много е печен. Идва от Калифорния. — Тя остана с ръка около кръста на баща си, Гъл се приближи към тях.

— Гъливер Къри, Лукас Трип — представи ги Роуан един на друг.

— За мен е истинско удоволствие да се запозная с вас, господин Трип — каза Гъл и протегна ръка.

— Можем да минем без това „господин“. Поздравявам те за подобряването на рекорда на базата, както и за мъжеството при сбиването.

— Благодаря.

Има същите очи като очите на баща си, забеляза Гъл. И същата структура на костите. Но това, което му направи най-голямо впечатление, бе, че двамата, бащата и дъщерята, се отличаваха с едни и същи жестове. Казано по-просто, Лукас и Роуан бяха непоклатим екип.

— Ето го онзи кучи син. — Янгтри остави вратата на командния център да се затръшне зад него и забърза напред за една прегръдка с Лукас.

— Човече, радвам се да те видя. Значи и тази година ти разрешиха да се навърташ наоколо?

— По дяволите, нали все някой трябва да ги надзирава тези смотаняци.

— Когато ти писне да вардиш стадото от хлапета, винаги мога да намеря място за още един инструктор.

— За да обучавам богаташките синчета как се скача от самолет.

— И дъщерички — усмихна се Лукас. — Няма как, с това се прехранвам.

— Няма да има команди „Събери парашута, извади парашута“, няма да се стига до дежурства от по двайсет часа. Не ти ли липсва това всеки ден? — попита го Янгтри.

— При мен ще дежуриш дори и в неделя, при това с двойна смяна. — Лукас потърка с ръка Роуан по гърба. — За жалост коленете ми вече не държат както някога.

— Чух за това.

— Най-добре се настанете на два от плетените столове — предложи им Роуан. — И може да си вземете една кана с чай от лайка.

Лукас подръпна закачливо ухото й.

— Няма да откажа, ако заменим чая с бира. Чух също, че много от вас добре са се забавлявали тази нощ и дори сте се забъркали в някакво сбиване.

— Нямаше нещо, с което да не можем да се справим — обяви Янгтри и намигна на Гъл. — Или, по-точно казано, с което ти, Ритни задник, не би могъл да се справиш.

— Беше само едно моментно разсейване.

— На това ли моментно разсейване се дължи синината на челюстта? — повдигна вежди Лукас.

Гъл разтри удареното място.

— Бих казал само, че трябваше да ги видите другите, но сега не знаем в какво състояние са, защото избягаха с подвити опашки.

— След като си ги поблъскал с юмруците си. — Лукас посочи с кимване към одраните и подути кокалчета по пръстите на Гъл. — Как е момчето, което е пострадало при боя?

— Всичко ли знаеш? — намеси се Роуан недоволно.

— Слуховете лесно се разнасят, скъпа — успокои я Лукас и я целуна по слепоочието. — А моето ухо винаги е плътно прилепено към земята.

— Доби е дребен, но е получил много рани. — Янгтри извърна глава и се изплю на земята. — Добре са го понатупали, преди нашият Ритни задник да се появи там. Разбира се, преди това дъщеря ти срита двама от тях по дирниците.

— Да, и за това също подочух.

— Ама не аз започнах боя.

— И на мен така ми го описаха. Глупаво е да се започва някоя разпра — заключи Лукас, — но е задължително да се довърши.

Роуан присви очи.

— Ти явно не си дошъл да провериш как е тук, а да провериш мен.

— Може би. Искаш да спорим за това ли?

Тя сръга баща си в гърдите и се усмихна.

И тогава сирената зави.

Роуан бързо целуна баща си по бузата.

— По-късно ще се видим — обеща му и побягна. Янгтри тупна Лукас по рамото и също се втурна към командния център.

— Добре стана, че се видяхме.

Трип пое протегнатата ръка на Гъл и огледа кокалчетата на пръстите му.

— Заради тези охлузвания не си включен в списъка.

— Само за днес.

— И утре е ден.

— На това разчитам.

Гъл се насочи към чакалнята за готовите за полет. Не беше длъжен да се яви там, след като не фигурираше в списъка, но все с нещо можеше да помогне на колегите си. Скачачите вече се обличаха трескаво, издърпали забързано екипировката от високите шкафчета. Навличаха кевларените костюми върху специалното бельо, задържащо топлината на огъня. Видя Роуан седнала на един от сгъваемите столове, за да си обуе обувките.

Помогна й за оборудването. Поне това можеше да направи за нея.

Изкрещя й силно, за да надвика грохота на двигателите и шумните подвиквания наоколо:

— Къде е този път?

— Нагоре по Битъруутс, където Бас Крийк се влива в реката.

Късо разстояние за полет, веднага съобрази той, така че вътре в самолета нямаше да им остане много време за проверки на оборудването преди скока. Затова всичко трябваше да бъде старателно проверено още тук, преди да излетят. Зае се да й помага в проверката. Вече бе забравил за наранените си кокалчета на пръстите, за временното му отстраняване от списъка.

Нямаше нито време, нито смисъл да се отдава на съжаление.

— Сега вече си готова — увери я Гъл и я стисна за рамото. Погледите им се срещнаха. — Направи го добре.

— Това е единственият начин, който ми е познат.

Изгледа я как тръгна. Въпреки клатушкащата походка заради тежкия товар и плътния костюм, тя дори и сега си оставаше секси.

Отдалечи се, за да погледа как качват останалия товар. Видя Доби да се навърта наоколо. А в далечината забеляза Железния Лукас Трип, изправен, с ръце в джобовете.

— Онези шибаняци прецакаха шансовете ни. — Доби с леко пуфтене спря до Гъл. Лицето му бе цялото в белези, а лошо удареното му око беше се оцветило в пурпурно и червено.

— Ще имаме и други шансове.

— Да. Мамка му. Либи ще отлети. Никога не бях допускал, че преди мен ще влезе в огъня.

Те останаха един до друг, докато самолетът рулираше, както и после, когато се вдигна във въздуха. Гъл погледна към мястото, където стоеше Лукас. Видя как той насочи очи към небето, за да гледа как дъщеря му отлита към пламъците.