Майкъл Конъли
Деветте дракона (7)

6.

ЗБАБ беше в отдел „Борба с бандитизма и оперативна дейност“, който осъществяваше много операции под прикритие и поради това се помещаваше в необозначена сграда на няколко преки от Дирекция на полицията. Бош реши да отиде пеш до там, защото знаеше, че ще му отнеме повече време да изкара колата си от гаража, да се бори с трафика и после пак да търси място за паркиране. Стигна до вратата на ЗБАБ в осем и половина и натисна звънеца, но никой не му отвори. Той извади телефона си и тъкмо се канеше да позвъни на детектив Чу, когато иззад него се разнесе познат глас.

— Добро утро, детектив Бош. Не очаквах да ви видя при нас.

Хари се обърна. Чу се приближаваше към него с куфарче в ръка.

— Много лежерно я карате тук — изсумтя Бош.

— Да, гледаме да не се натоварваме.

Бош се отдръпна, за да му позволи да отвори вратата с електронна карта.

— Заповядайте.

Влязоха в малко помещение с десетина бюра и лейтенантски кабинет отдясно. Чу влезе зад едно от бюрата и остави куфарчето си на пода.

— С какво мога да ви помогна? — попита той. — Имах намерение да дойда в „Грабежи и убийства“ в десет за разговора с госпожа Ли.

Чу понечи да седне, но Бош остана прав.

— Искам да ви покажа нещо. Имате ли видеозала тук?

— Да, насам.

Зад общото помещение на ЗБАБ имаше четири стаи за разпити, едната от които беше преоборудвана във видеозала. Върху стандартната подвижна масичка, на която имаше телевизор и дивиди, Бош видя и фотопринтер, какъвто все още нямаха в новия офис на ГУ.

Хари подаде на Чу диска от „Форчън Ликърс“ и младият детектив го зареди в плеъра. Бош взе дистанционното управление и превъртя записа напред, докато часът в горния край на екрана не стана 15:00.

— Разгледайте човека, който влиза в магазина — каза той.

Чу мълчаливо проследи азиатеца, който си купи бира и стек цигари и получи значителни дивиденти от своята инвестиция.

— Това ли е? — попита той, след като клиентът излезе от „Форчън Ликърс“.

— Да.

— Може ли пак да го изгледаме?

— Естествено.

Бош пусна отново двуминутния епизод, после замрази кадъра в момента, в който клиентът се извръщаше от щанда, и след като си поигра малко с превъртане напред, спря на възможно най-ясния образ на лицето му.

— Познавате ли го?

— Не, разбира се.

— Какво видяхте на записа?

— Очевидно някаква форма на рекет. Получава много повече, отколкото е дал.

— Да, двеста и шестнайсет, освен неговата двайсетачка. Преброихме ги.

Бош видя, че Чу повдига вежди.

— Какво означава това? — попита Хари.

— Ами, сигурно означава, че е член на триада — делово отговори китаецът.

Бош кимна. Никога не беше разследвал убийство, извършено от триада, но знаеше, че така наречените тайни общества в Китай отдавна са прехвърлили Тихия океан и сега действат в повечето големи американски градове. С огромното си китайско малцинство Лос Анджелис се нареждаше сред тези центрове заедно със Сан Франциско, Ню Йорк и Хюстън.

— Какво ви кара да смятате така?

— Казахте, че сумата е двеста и шестнайсет долара, нали?

— Да. Ли му връща собствената му двайсетачка и му дава десет банкноти от двайсет долара и по една от десет, пет и един. Какво означава това?

— Рекетът на триадите се основава на седмични вноски от собствениците на малки магазини, които искат закрила, обикновено по сто и осем долара. Сумата двеста и шестнайсет е кратна на сто и осем. Двуседмична вноска.

— Защо сто и осем? Да не взимат ДДС? Може би пращат осемте долара на държавата?

Чу не обърна внимание на сарказма и отговори така, сякаш обясняваше на дете.

— Не, детектив, няма нищо общо с това. Позволете да ви изнеса кратък урок по история, за да разберете за какво става дума.

— Цял съм в слух.

— Триадите възникват в Китай през седемнайсети век. Монасите в манастира Шаолин били сто и тринайсет. Будистки монаси. Манджурските нашественици ги нападнали и избили почти всички. Останали петима, които създали тайни общества с цел да прогонят нашествениците, и така се родили триадите. През вековете обаче характерът им се променил. Зарязали политиката и патриотизма и се превърнали в престъпни организации. Подобно на италианската и руската мафия, те се занимават с рекет и „охранителен бизнес“. В чест на духовете на убитите монаси, вноската обикновено е кратна на сто и осем.

— Оцелелите монаси обаче са били петима, а не трима — отбеляза Бош. — Защо се наричат „триади“?

— Защото всеки от тях създал своя триада, Тян ди хюй, което означава „общество на небето и земята“. Всяка група имала знаме с триъгълна форма, символизиращо връзката между небе, земя и човек. Затова и започнали да ги наричат „триади“.

— Чудесно. А после са се прехвърлили тук.

— Те са тук много отдавна. Обаче не са се прехвърлили сами. Прехвърлили са ги американците. Дошли с китайските работници, докарани да строят железопътни линии.

— И сега тормозят собствения си народ.

— Общо взето, да. Но господин Ли е бил вярващ. Вчера видяхте ли будисткия олтар в склада?

— Не съм го забелязал.

— Попитах жена му. Господин Ли бил много набожен. Вярвал в духове. За него вноските за триадата може би са били нещо като жертвоприношения за дух. Дух на прародител. Разбирате ли, за вас всичко това е чуждо, детектив Бош. Ако откакто се помните част от парите ви отиват за триадата, също както данъците отиват за държавата, няма да се смятате за жертва. Това просто е даденост, житейски факт.

— Само че данъчните не ви прострелват в гърдите, ако не си платите.

— Да не смятате, че Ли е убит от този човек?

Чу посочи мъжа на екрана с почти възмутено изражение на лицето.

— Смятам, че това е най-сигурната версия, с която разполагаме в момента — сопна се Бош.

— Ами версията на госпожа Ли? За гангстера, който заплашил мъжа й в събота?

Хари поклати глава.

— Там нещата не се връзват. Ще искам да прегледа фотографиите и да разпознае хлапето, но мисля, че това е задънена улица.

— Не разбирам. Той е казал, че ще се върне и ще убие господин Ли.

— Не, казал е, че ще се върне и ще му пръсне черепа. Господин Ли е прострелян в гърдите. Това не е убийство в състояние на афект, детектив Чу. Не се връзва. Но не се безпокойте, ще го разследваме, даже да се окаже загуба на време.

Той изчака отговора на Чу, но младият детектив мълчеше. Бош посочи часа на екрана.

— Ли е убит по същото време в същия ден от седмицата. Логично е да приемем, че е правел вноските си редовно. И че този човек е бил там по време на убийството. Според мен това го прави и по-логичен заподозрян.

Стаята за разпити беше съвсем малка и затова бяха оставили вратата отворена. Бош отиде при нея и я затвори, после отново се обърна към Чу.

— Я ми кажи, вчера изобщо ли не знаеше за това?

— Не, разбира се.

— Госпожа Ли не ти ли спомена за вноските към местната триада?

Чу се вцепени. Беше много по-дребен от Хари, но позата му предполагаше, че е готов да се бие.

— Какво намекваш, Бош?

— Намеквам, че това е твоят свят и че трябваше да ми кажеш. Аз се натъкнах на рекета случайно. Ли е запазил диска, защото на него е бил записан крадец. Не заради рекета.

Сега двамата стояха на около половин метър един от друг.

— Вчера нищо не загатваше за такова нещо — заяви Чу. — Повикаха ме да превеждам. Ти не ми поиска мнението за нищо друго. И съзнателно ме изолира, Бош. Ако ме беше включил в разследването, може би щях да видя или чуя нещо.

— Глупости! Детектив си, не за да стоиш с пръст в устата. Не ти трябва покана, за да задаваш въпроси.

— В твое присъствие ми се струваше, че ми трябва.

— Какво значи това?

— Значи, че те наблюдавах, Бош. Как се отнасяш с госпожа Ли, със сина й… и с мен.

— Уф, почва се.

— Каква е причината, Виетнам ли? Служил си във Виетнам, нали?

— Не си мисли, че изобщо знаеш нещо за мене, Чу.

— Знам това, което виждам. И вече съм го виждал. Аз не съм от Виетнам, детектив. Аз съм американец. Роден съм тук, също като теб.

— Виж, да оставим това и да се заемем със случая.

— Както кажеш. Ти си шефът.

Чу опря ръце на хълбоците си и се обърна към екрана. Хари се опита да овладее емоциите си. Трябваше да признае, че Чу има право. И се срамуваше, че толкова лесно са го обявили за човек, завърнал се от Виетнам с расови предразсъдъци.

— Добре. Вчера може да съм допуснал грешка по отношение на теб. Съжалявам. Но сега си член на екипа и искам да знам какво ти е известно. Без да скриваш нищо.

Чу също се поотпусна.

— Вече ти казах всичко. Мислех си само още нещо, за двеста и шестнайсетте долара.

— Да?

— Това е двойна вноска. Като че ли господин Ли е пропуснал една седмица. Може да е имал затруднения с плащането. Синът му каза, че бизнесът западал.

— Може би тъкмо затова и са го убили.

Бош отново посочи екрана.

— Може ли да го разпечатам?

— И аз ще искам един екземпляр.

Чу отиде при принтера и натисна един бутон два пъти. Скоро се появиха две копия на снимката на мъжа, извръщащ се от щанда.

— Имате ли каталози с фотографии? — попита Хари. — Досиета?

— Разбира се. Ще се опитам да го открия. Ще разпитам тук-там.

— Не искам той да научи, че душим наоколо.

— Много благодаря, детектив Бош. Но да, имам го предвид.

Хари не отговори. Поредната грешна стъпка. Имаше проблем с Чу. Не можеше да му се довери, въпреки че бяха от един отбор.

— Искам снимка и на татуировката.

— Каква татуировка? — учуди се Бош.

Чу взе дистанционното от ръката му и натисна бутона за превъртане. Накрая замрази образа на момента, в който мъжът протягаше лявата си ръка, за да вземе парите от господин Ли. Детективът проследи с показалец едва забележимите очертания от вътрешната страна на ръката му между лакътя и китката. Имаше право. Наистина беше татуировка, ала линиите на зърнестия образ бяха толкова бледи, че Бош изобщо не я бе забелязал.

— Какво е това? — попита той.

— Прилича на нож. Саморъчна татуировка.

— Бил е в затвора.

Чу натисна бутона на принтера и разпечата образа.

— Не, тези татуировки обикновено се правят на кораба. По пътя през океана.

— И това какво ти говори?

— Нож е „ким“. Тук в Южна Калифорния има поне три триади. Йи Ким, Сай Ким и Юн Ким — съответно „Праведния нож“, „Западния нож“ и „Смелия нож“. Произлизат от хонконгската триада „Четиринайсет У“. Много силна и могъща.

— Тук или там?

— И на двете места.

— Какво означава името?

— Числото четиринайсет носи нещастие. Звучи като китайската дума за „смърт“. А „У“ идва от „убийство“.

Бош знаеше от дъщеря си и от честите си пътувания в Хонконг, че всички числа, в които има четворка, носят нещастие. Дъщеря му и бившата му жена живееха в блок, в който нямаше етажи, обозначени с цифрата 4. Четвъртият етаж носеше обозначението П за „паркинг“, а четиринайсетият беше прескочен, както в повечето западни сгради прескачаха тринайсетия. На четиринайсетия и двайсет и четвъртия етаж бяха настанени англоезични, които не споделяха суеверията на хан — китайския народ.

Хари посочи екрана.

— Значи смяташ, че този човек може да е член на някое от разклоненията на „Четиринайсет У“, така ли?

— Сигурно. Ще започна да го издирвам веднага щом си тръгнеш.

Бош погледна Чу и отново се опита да прочете мислите му. Струваше му се, че е разбрал посланието. Искаше да го остави на мира, за да се захване за работа. Хари отиде при масичката, извади диска и го прибра.

— Дръж ме в течение, Чу.

— Непременно — лаконично отвърна детективът от ЗБАБ.

— Съобщи ми веднага щом откриеш нещо.

— Ясно, детектив Бош. С удоволствие.

— Добре, ще се видим в десет на срещата с госпожа Ли и сина й.

Хари отвори вратата и излезе от тясната стая.