Андре Мороа
Страната на хилядите желания (2)

Втора глава

Всичко мина много добре. Когато се качваше с асансьор, Мишел винаги се страхуваше да не би той да отмине последния етаж и да пробие покрива на къщата. Но асансьорът на големия дъб спря на третия етаж.

Мишел излезе. Видя вратата на госпожица Небесна и почука.

— Влезте — обади се треперлив глас.

Момиченцето влезе и видя стара дама, облечена в черна копринена рокля, с бяла шапчица върху сребристите й къдрици.

— Добър ден, госпожице — каза старата дама. — Коя сте вие?

Мишел й подаде картончето, което й бе дал Гарванът.

— Аз съм феята Мишел.

— Много добре — каза госпожица Небесна. — Ей сега ще се занимаем с вас.

Мишел тръгна след госпожица Небесна по вита стълба. Старата дама отвори една врата и тутакси двете се озоваха на широка площадка на върха на дъба. Около площадката се виждаха само листа, а отгоре — само небе.

— Къде са платовете? — попита изненадана Мишел.

— Ей тук — отвърна госпожица Небесна, като посочи небето. — Роклите на феите могат да бъдат направени от пет различни материи: чисто небе, синьо небе с бял облак, залез слънце (във всички нюанси), изгрев слънце и звездно небе.

— Как ги отрязвате?

— Ще видите. Искате ли чисто синьо небе?

— Да… Не искам облаци.

Госпожица Небесна извика:

— Юпитер!

Един голям орел, когото Мишел не беше забелязала, кацна в краката им.

— Юпитер, отрежете къс чисто небе за рокля на феята Мишел… Веднага, моля ви се!

Орелът литна, вдигна се нагоре, изчезна и само след пет минути се върна, като държеше в клюна си сгънато парче небе.

— О! Колко е красиво! — възкликна Мишел. Никога не бе виждала нещо по-хубаво от този небесен плат: той беше син, но много бледосин; не се виждаше бяло и все пак се отгатваше, че лек облак се бе плъзнал по небето в момента, когато Юпитер беше отрязвал парчето; не се виждаха звезди и все пак се отгатваше, че в него има невидими звезди.

— Като го пипате, все едно докосвате прохладен въздух, ще видите — каза госпожица Небесна.

Тя разгъна парчето небе, което се развя около нея, и го надипли така чевръсто по тялото на Мишел, че само за минутка момичето бе облечено в най-скъпата рокля на фея, прикрепена встрани с лунен сърп, а на рамото със звезда.

— Вие сте сръчна — каза Мишел на госпожица Небесна. — Сръчна като…

Щеше да каже сръчна като фея, но си помисли, че може би ще прозвучи нескромно и млъкна.

— Ами крилете ми?

— Сега ще се занимаем и с тях. Крилете са на втори етаж… Но най-напред трябва да се претеглите.

— Защо?

— Защото размерите на крилете зависят от теглото на феята. За някоя дебеличка фея трябват много по-големи криле, отколкото за лекичка като вас.

В залата, където беше кантарът, Мишел видя голяма таблица.

Стрелката показа, че Мишел тежи двадесет и пет килограма, а таблицата — че й са нужни криле, дълги шестдесет и пет сантиметра.

— Да отидем в склада за криле — предложи госпожица Небесна. — Какви криле предпочитате? Имаме стар модел от щраусови пера и нов модел от коприна, опъната на алуминиева рамка.

— Кои са по-хубави? — попита Мишел.

— С новите се лети по-бързо, но старите са по-изящни.

— По-добре е да се лети по-бързо.

Госпожица Небесна въздъхна.

— Ах — промълви тя, — така мислят почти всички нови феи… Щраусовите ми пера започват да мухлясват… Няма що, ето… Криле 65 см, моноплан. Имаме и феи-биплан, но не ви съветвам. За вашата възраст е тежко. Чакайте, сама ще ви ги прикача.

Тя прикрепи крилете към раменцата на Мишел, а после й обясни как да си служи с тях, за да се издига, спуска и каца.

— Главно много внимавайте — заръча й тя, — при приземяването.

— Какво значи „приземяване“? — попита Мишел.

— Кацане на земята — обясни госпожица Небесна.

— А когато кацнеш върху морето?

— Тогава се казва „приморяване“.

— Ами ако кацнеш върху езеро?

Госпожица Небесна се озадачи.

— А, не зная. Правете го, но без да го назовавате… Във всеки случай в такъв момент крилете трябва да бъдат полуприбрани, госпожице, и никаква скорост… В началото с всички наши феи се случват злополуки, защото искат да се приземяват много бързо. А когато летите над градове, пазете се от телеграфните жици… Сега, пръчицата ви!

Вълшебните пръчици бяха дървени, също като онези, с които децата играят на обръч в градинките по Шан-з-Елизе.

Госпожица Небесна взе една от тях и се приближи до огромна стъкленица — Мишел не я бе забелязала, — върху която имаше етикет:

Това означаваше: „Вода с въображение“.

Старата дама потопи в нея пръчицата, която мигом стана прозрачна като стъкло и придоби златист отблясък.

— Ето — каза тя, като подаде пръчицата на Мишел, — докоснете ли с нея земята, в същия миг пред вас ще се появи всеки предмет, който пожелаете.

— Може ли да се счупи? — попита Мишел.

— О, никога!

— Да опитам ли?

— Разбира се!

— Ние с братята ми много искаме да имаме автомобилче, което върви като истинска кола, нали знаете, голяма, с мотор.

— Много добре — насърчи я госпожица Небесна. — Допрете пръчицата до земята и опишете каква кола искате.

— И тя ще излезе от земята?

— Няма да излезе отникъде. Просто ще се появи и толкова.

— Не е възможно — усъмни се Мишел.

— Опитайте.

Момиченцето допря вълшебната пръчица до земята и изведнъж пред очите й изплува чудесна червена количка. Тя наистина не излезе от земята, а просто се образува във въздуха.

— Ах, колко съм доволна! — извика радостно Мишел. — Мога ли да я взема със себе си във Вълшебната градина?

— Дума да не става — възрази госпожица Небесна. — Нали ще отидете във Вълшебната градина по въздуха… Няма да можете да пренесете толкова обемист предмет. Но това няма значение, тъй като щом стигнете там, с пръчицата си ще можете да създадете едно, две, три, десет автомобилчета като това.

— Ах, така ли? — промълви Мишел, леко натъжена. — Само че няма да бъде вече същото. Кога ще тръгна за там?

— Ей сега. Ще ви заведа до пистата за отлитане.

Пистата беше широка морава, заобиколена от няколко дървета. При входа имаше малка табела:

От двете страни на табелата Мишел забеляза две стари липи. В тази отляво беше пробито малко прозорче, над което пишеше:

Госпожица Небесна потропа на гишето. Отвътре се чу:

— Гу-гу-гу…

— Господин Нежналюбов, аз съм, госпожица Небесна.

Гишето се отвори и един гълъб изгука, като се поклони много любезно:

— Гу-гу, какво мога да направя за вас, мила и прелестна госпожице Небесна?

— Господин Нежналюбов, водя ви малката фея Мишел, която ще отлети за Вълшебната градина. Поверявам ви я. Би трябвало да я поупражнявате няколко минути. Никога не е летяла… Е, довиждане, феичке Мишел. Приятни желания!

— Защо казвате „приятни желания“? — удиви се Мишел.

— Във Вълшебната градина не се казва „желая ви щастие“, защото щастието зависи от самата вас.

— Ах, вярно! Приятни желания и на вас.