Винс Флин
В името на честта (70)

70.

Маклейн, Вирджиния

Неш отвори входната врата и излезе. Носеше бяла риза и черни панталони. Върху левия си хълбок държеше Чарли, изкъпан и с пижамка. Рори, двамата му приятели и Джак играеха бейзбол по средата на улицата. Неш погледна часовника си. Резервацията беше за осем, а да запазиш маса за този час бе истинско постижение. Управителят му беше казал, че всичко е заето, но могат да изчакат на бара, ако нещо се освободи. Неш му каза името си, за да го запише в списъка на чакащите, и човекът направо се разтопи:

— Онзи Майк Неш? Дето получи медал от президента?

Неш неохотно си призна, че е той, и тогава управителят откачи. Предложи му най-добрата маса в заведението, в който час пожелае, и дори настоя вечерята да е за сметка на ресторанта. Досега това беше може би единствената полза от известността. Маги слезе, носеше тясна черна вечерна рокля и пелерина. Застана до съпруга си на прага. Беше прекрасна.

— Изглеждаш страхотно, мила.

— Благодаря. Ти също.

Чарли се усмихна на майка си. Неш извика:

— Хайде, момчета! Всички вътре!

— Ама, татко, имаме още едно разиграване — възрази Джак. — Още не се е стъмнило.

Неш погледна на запад.

— Не виждам слънцето, а ти?

— Още е светло.

Неш подаде Чарли на жена си.

— Занеси го на Шанън и й кажи да го сложи да спи. Аз ще прибера тези хлапетии.

След това излезе на улицата. Джак удари пластмасовата бухалка по асфалта и измърмори:

— Не е честно!

— Такъв е животът. Хайде, замъквайте се вътре. — Джак се опита да протестира, но Неш го сряза: — Джак, няма да повтарям. Не съм казал, че не можете да играете. В мазето имаме маса за пинг-понг, стотици филми и видеоигри. Прибирайте се, последно предупреждение.

— Хайде, пичове — намеси се Рори. — Ще ви спукам на „Мадън 360“.

Неш и четирите деца влязоха в къщата. В кухнята Джак се настани на един стол и поглади луничавото си лице.

— Може ли да си направим едно пликче пуканки?

Неш кимна:

— Направете си колкото искате. Само натискайте на микровълновата копчето, на което има нарисувани пуканки. Това е достатъчно. Някой от вас винаги ги изгаря и усмърдява цялата къща.

— Откъде знаеш, че не е Шанън? — попита Джак.

— Защото тя е единствената, която си измива съдовете, а и не съм я виждал да яде пуканки.

Маги влезе и обяви:

— Готова съм.

— И още нещо, момчета. Никой да не излиза от къщата. И да не отваряте на никого. Когато излезем с майка ви, ще включим алармата. Ако я изключите, телефонът ми ще изпиука и тогава нечий задник ще яде бой. Ясно ли е?

Четирите момчета кимнаха.

— Добре. — Неш погледна към стълбите и извика: — Шанън, тръгваме.

Тя дотича след няколко секунди и изчурулика:

— Приятно прекарване.

Целуна баща си по бузата.

— Никой да не излиза от къщата, ясно?

— Да! — категорично заяви тя. — Чух те и предишните четири пъти. Тръгвайте и се забавлявайте. Ние ще се гледаме.

— Хайде. — Маги го хвана за ръката. — Ресторантът е само на няколко минути оттук.

Неш последва жена си в задното антре. Отвори оръжейния си сейф. Можеше да избира между няколко възможности. За тази вечер взе свръхкомпактен пистолет G27, 40-ти калибър, в малък кожен кобур. След това задейства алармата, излезе и затвори вратата. В кухнята Шанън и братята й се спогледаха съзаклятнически и се втурнаха към предната част на къщата. Залегнаха и пропълзяха в столовата. През големия прозорец видяха как родителите им излизат с колата и изчезват по улицата. След минута всички се оживиха.

Джак обяви:

— Хайде… Да тръгваме. Имаме да си доиграем още два паса.

— Ами алармата? — попита русокосият приятел на Рори.

— От години ни заплашва така — презрително изсумтя Джак. — Вече съм я пробвал. Въобще не разбира дали сме я изключили, или сме я оставили включена.

Въведе кода на входната врата и дезактивира алармата.

Шанън отиде пак в кухнята и когато се върна, връчи на Рори електронната бавачка.

— Дръж.

Рори безропотно взе предавателчето.

— И да внимавате — добави тя.

— За какво да внимаваме? — попита Джак.

— Ще направя няколко кръгчета из квартала.

Джак поклати глава.

— Ти си луда. Ако татко те хване, ще те убие.

— Джак, ще покарам само в квартала! Не е престъпление!

— Защо тогава чакаше да излязат?

— А защо ти ги изчака да излязат?

Джак замълча. Колкото и да не искаше да признае, тя имаше право, макар че да играеш бейзбол на улицата след мръкване също не беше престъпление.

— Още не можеш да караш добре, Шанън. Какво ще стане, ако се блъснеш някъде?

— Стига, Джак, тя ще се упражнява само из квартала — смъмри го Рори. — Стига сте се карали и да тръгваме, че съвсем ще се стъмни.

— Ами ако татко се обади? — не се предаваше Джак.

Шанън показа телефона си:

— Винаги ми звъни на мобилния.

— Добре, хайде тогава.

Четирите момчета излязоха отпред с ръкавиците, бухалките и топките, а Шанън се измъкна през задната врата с ключовете от минивана. С три маневри успя да го изкара от гаража и на минаване през двора сгази само едно храстче. Момчетата спряха играта си, за да я гледат как се отдалечава с охлювска скорост по улицата. На първата пресечка даде мигач и зави надясно. Момчетата продължиха мача. След шест подавания и две отбивания тя отново се появи в другия край на улицата. Момчетата се отдръпнаха на тротоара и дружно поклатиха глави, докато миниванът пропълзя покрай тях. После пак се заиграха и съвсем забравиха за Шанън.