Винс Флин
В името на честта (44)

44.

Вашингтон

Този руснак се оказа по-бърз, отколкото изглеждаше. Дръпна се части от секундата, преди Рап да нанесе удара. На сутринта щеше малко да го боли гърлото и нямаше да може да преглъща няколко дни, но гръклянът му остана непокътнат, в отлично състояние. Затова нямаше проблем да напълни с кислород мощните си дробове, а те, от друга страна, захранваха тези яки ръце — и това вече беше проблем.

Всеки бой следва определена последователност и за Рап тя обикновено беше абсолютно предсказуема. Започваше и няколко секунди по-късно свършваше, като той оставаше прав, а противникът му се оказваше проснат на земята да чака лекарска помощ. Затова, когато първият му удар не попадна в целта си, той реагира като опитен диригент, доловил фалшива нота. Страничният наблюдател можеше да не забележи, но той знаеше, че бързо трябва да направи нещо, иначе едрият мъжага щеше да го надвие и тогава Рап щеше да бъде този, който ще пътува за болницата. Освен това се налагаше отново да прецени противника. Ръкопашният бой не е работа за аматьори. Професионалистите атакуват бързо, новобранците се колебаят и ако не си се научил да нанасяш точно ударите си, значи не си пригоден за жестокия свят на улицата.

Когато се отдръпваше, Рап усети, че руснакът хваща дясната му китка. Дръпна дясната си ръка силно надолу и я завъртя. В същото време нанесе бърз удар по носа на руснака, не толкова силно, че да го счупи, но достатъчно, за да го разкървави и може би да замае противника за секунда. После се отдръпна. След като освободи китката си, отскочи назад и в този момент не толкова видя, колкото почувства как масивният юмрук на руснака приближава към главата му. Друго нещо, което боецът трябва да научи, е да поема удари. Не е никак приятно, просто притискаш брадичката до гърдите си, свиваш раменете си и се подготвяш за няколко крошета.

Юмрукът на руснака обърса горната част на темето му. Рап усети пареща болка, но не й обърна внимание. Когато толкова едър мъж нанесе толкова силен удар, той обикновено остава незащитен. Рап видя пролуката. Приклекна, плъзна се наляво и фрасна руснака под дясната мишница, където ребрата са най-уязвими. Ударът накара мъжагата да се изправи и да отстъпи назад, опитвайки се да избегне следващия удар. Следващите три неща станаха много бързо едно след друго. Рап видя своята цел — задната част на дясното коляно, точно над прасеца. При едрите мъже колената винаги са най-слабата точка. Рап го изрита силно с десния си крак. Този път ставата нямаше да пострада сериозно. Този тип нямаше да отиде в болница, но със сигурност щеше да се просне на земята, а това бе достатъчно за Рап. Имаше да върши по-важна работа. Когато якият руснак залитна, отнякъде изскочи Рийвърс и му нанесе идеално прицелен десен удар, който завъртя главата му на четвърт оборот.

Бодигардът падна като парцалена кукла. Ръцете му увиснаха, раменете му се отпуснаха, политна напред и макар да не ги виждаше, Рап знаеше, че очите му са се обелили. Тогава се случи третото нещо. Рап се завъртя, за да хване Макс Джонсън, и се озова срещу дулото на голям пистолет „Зиг Зауер“.

— Не мърдай или ще ти пръсна мозъка.

Това беше изречено на перфектен английски. Дори с лек южняшки акцент, от Тексас или Оклахома. Лицето на човека, държащ оръжието, бе прорязано от бръчки и похабено от времето. Изглеждаше на около трийсет и пет.

— Нима ще застреляш федерален агент? Веднага ще те върнат в Тексас и там ще ти спукат задника!

Бодигардът се подвоуми за около минута.

— Покажи ми документ. Бавно!

Рап внимателно бръкна в джоба на сакото си, извади калъфа за документи и го отвори. Онзи внимателно огледа лицето му и снимката на фалшивата служебна карта. Рап се досети какво му минава през главата, затова попита:

— За кого работиш?

— „Трипъл Канъпи“.

Те бяха добри. Едни от най-добрите в охранителния бизнес, което означаваше, че този тип вероятно е доста интелигентен.

— Аз съм от ДПА. Работя за Службата по национална сигурност, когато съм в Щатите. Вашите момчета много ни помагат в Афганистан и Ирак.

Бодигардът кимна.

Рап беше казал малко, но достатъчно. ДПА означаваше „Другата правителствена агенция“ и всеки, който работеше за „Трипъл Канъпи“ и беше участвал на мисии в Близкия изток, знаеше, че това е кодирано название на ЦРУ. Като спомена работата, която „Трипъл Канъпи“ вършеше за Ленгли, Рап напомняше на бодигарда, че в сравнение с милиардите, които ЦРУ, Държавният департамент и Министерството на отбраната плащаха на фирмата му и нейните подизпълнители, парите, които получаваха за охраната на Сидоров, са капка в морето.

— Искам да говоря с шефа ти.

— Няма да стане. Той не разговаря с представители на властите. Ако искате да приказвате с него, обърнете се към адвокатите му.

Рап се почуди в какви помии се е забъркал Сидоров. Даде на бодигарда знак да насочи пистолета в по-безопасна посока. Той направи крачка назад и свали оръжието към пода.

— Бил ли си в Москва? — попита Рап.

Бодигардът поклати глава.

— Аз съм бил и искам да ти кажа нещо. Там няма съдебни заповеди. Ако службите искат да говорят с тебе, не искат разрешение. Идват и говорите, а това обикновено не е никак приятно. Аз не се интересувам от Сидоров. Поне засега. Но ако продължава да ме разиграва, ще се ядосам и тогава ще стане лошо. Човекът, който ми трябва, седи ето там.

Рап посочи подковообразното сепаре, където беше компанията на Сидоров. Имаше само четирима мъже, останалите бяха жени.

Бодигардът погледна натам.

— Оня по-възрастния с дънките и шарената риза ли имаш предвид?

— Да, оня със странните очила. Той ми трябва.

Рап поклати глава. Джонсън беше облечен като двайсетгодишните хлапаци на дансинга. От години не се бяха виждали, но не изглеждаше много променен. Сега имаше по-дълга коса и дори на бледата светлина в сепарето личеше, че я боядисва. Беше си пуснал и козя брадичка, за да изглежда по-модерен.

Бодигардът прибра пистолета си в кобура.

— Ще питам Сидоров. Изчакай.

В момента, когато охранителят се отдръпна, за да говори с шефа си, мястото му бе заето от друг негов колега. Рап се намръщи:

— Морската пехота… армията… флота?

— Тюлен.

Рап се изсмя. Този мъж беше като точно копие на Рийвърс. „Тюлените“ — хората от Специалните части на Американския флот — обикновено бяха по-дребни. Рап даде знак на Рийвърс да се приближи и погледна Джонсън, който най-накрая успя да откъсне поглед от надарената жена от лявата му страна. Лицето му изведнъж се изпъна. Той зина и примигна няколко пъти, сякаш не искаше да повярва на очите си.

Рап го погледна строго. Посочи го с пръст и му направи знак да се приближи.

Джонсън стана, но вместо да отиде при Рап, се присламчи към бодигарда и Сидоров. Тримата заръкомахаха разпалено. Рап не чуваше нито дума, но изглежда, че Джонсън енергично се защитаваше, а Сидоров го подкрепяше. Вътрешният часовник на Рап му подсказваше, че петминутният срок вече изтича. Трябваше да побърза. Бодигардът остави Сидоров и Джонсън и се върна при него, като клатеше глава.

— Съжалявам — каза, когато се приближи на няколко стъпки. — Не дава. Иска веднага да напуснете клуба.

— По-добре не се опитвай да ми пречиш — заплаши Рап. — Той е само един клиент на фирмата ви и дори не е американец. За десет секунди мога да се обадя на директор Кенеди. Още десет секунди и тя вече ще говори с шефа на „Трипъл Канъпи“. Трийсет секунди след това телефонът ти ще позвъни и ще бъдеш уволнен. И за какво? Защото изпълняваш заповедите на Сидоров. На някакъв плъх, който продава тайните на собствената си страна.

— Слушай, не искам неприятности.

— Тогава не си ги търси. Пусни ме да мина. След шейсет секунди ще съм изчезнал и Сидоров може да се тръшка, колкото си иска, но нищо няма да постигне. Когато шефовете ти говорят с директор Кенеди, ще получиш повишение, а на руснака ще му обяснят учтиво да си го начука.

— Не знам…

— Аз знам. Хайде, мръдни се. Това е работа на националната сигурност. Прекалено е сложно за тебе. Правя ти услуга.

Бодигардът кимна и се отдръпна.

Рап това и чакаше. Нахълта в сепарето на Сидоров и компания. Джонсън се беше настанил през една жена от руснака. Без да обръща внимание на Сидоров, Рап посочи бившия си колега.

— Ставай. — Даде му знак с два пръста. — Веднага.

Сидоров се изправи. Каза нещо на руски, но бързо превключи на английски:

— Нямате работа тук. Ще ви помоля да си тръгнете.

Рап извади калъфа за документи за сетен път тази вечер и го показа на Сидоров.

— Служба за национална сигурност. Не се месете.

— Знам кой сте, господин Рап. Тук не е Русия. ЦРУ няма право да арестува никого.

Едва сега Рап погледна Сидоров. Беше хубав мъж с гъста кестенява коса, сресана на път. Имаше високи скули и хлътнали очи.

— Не се месете. Не ме интересува колко пари имате.

— Не е здравословно да се заяждате с мен, господин Рап.

Рап се наведе над руснака и изръмжа:

— Слушайте какво. Не съм голям защитник на законността, но този мръсник е нарушил половин дузина разпоредби на националната сигурност. Не ме интересува колко членове на правителството ви дължат услуги или с колко сенатори играете голф, той се е самозабравил и моята работа е да го вразумя. Или се мръднете от пътя ми, или ще свършите като онази горила, която бяхте сложили да пази входа.

Сидоров изсумтя презрително, но отстъпи крачка назад.

— Слушал съм много за вас от приятелите ми в руското разузнаване.

— Значи би трябвало да знаете, че говоря сериозно.

— Знам. Вие не търпите някой да ви пречи.

— Много сте прав.

Сидоров замълча за известно време, втренчен в Рап.

— Ще ви помоля нещо — каза след малко.

— Какво?

— За една среща.

— Среща ли? — изненада се Рап; нямаше представа накъде бие руснакът.

— Да. С вас, господин Рап. Искам да обсъдим някои неща.

Рап погледна часовника си. Крайно време беше да се маха. Трябваше да отложи разговора за друг път.

— Ще видя кога съм свободен, но не очаквайте да клекна пред вас за пачка долари като тази отрепка — предупреди, като посочи Джонсън.

Сидоров му подаде визитната си картичка.

— Вие не сте човек, който ще предаде страната си, господин Рап. Не съм толкова глупав, че да ви обиждам по този начин. Просто мисля, че имаме общи интереси и не е зле да ги обсъдим.

Рап взе картичката.

— Добре, ще ви се обадя. — Погледна ужасения Макс Джонсън, който се вкопчи в най-близкото момиче като в спасителен пояс. — Хайде, мърдай.

Джонсън поклати глава и се притисна по-силно до жената. Рап се пресегна и го хвана за лявото ухо. Дръпна го и го принуди да се изправи. Хвана го за едната ръка, Рийвърс — за другата, и двамата го извлякоха от клуба.