Шарлот Лъм
Съпруга с характер (6)

Шеста глава

Новият апартамент на Хедър беше модерно обзаведен, но твърде тесен да побере множеството гости. Франческа и Мат пристигнаха преди останалите и домакинята не без гордост им го показа. Това отне не повече от две минути.

— Чудесен е! — каза Франческа и Хедър засия от щастие.

— Поне си е наш собствен — отвърна тя.

— Ще бъдете щастливи — допълни Франческа.

Пристигна първата вълна от гости. Двамата с Мат се озоваха притиснати в ъгъла с чаши в едната ръка и нещо странно в другата, заобиколени от непознати. Разговорът се въртеше около времето и последния телевизионен сериал.

Не след дълго Франческа прошепна на Мат:

— Когато дойдохме, мислех, че апартаментът е тесен. Сега се обзалагам, че само в тази стая има поне петдесет човека. Като сардини в консерва.

— Ще тръгваме ли? — опита се да надвиха шума и музиката той.

— Стига да се доберем до изхода — изкрещя в отговор Франческа, доволна, че в сградата все още няма съседи, които да протестират заради шума.

Мат започна да проправя път и след доста усилия двамата се добраха до вратата. Озоваха се срещу Оливър и Джанис, които тъкмо пристигаха. Оливър събличаше късото бяло кожено палто на секретарката си. Тя му се усмихваше съблазнително. Още не бяха забелязали Франческа.

Мат погледна загрижено спътницата си, а тя му отвърна с повдигане на раменете. Той бе чувствителен човек, предпочиташе да проявява такт и затова сведе поглед.

В следващия миг Оливър изчезна навътре и Джанис остана сама. Без съмнение бе отишъл да остави палтото й в малката спалня, която служеше за гардероб. Франческа забърза към изхода, за да се измъкне, преди той да се е върнал.

Всички мъже наоколо се бяха вторачили в роклята на Джанис — впитият черен сатен едва покриваше гърдите й, прилепвайки към тялото като лъскава черна кожа. Червената й коса подчертаваше бледността на лицето. Франческа не можеше да отрече, че Джанис изглежда секси и същевременно доста изискано. Дори й се искаше да прилича на нея, но не можеше.

Джанис я забеляза, изгледа я победоносно и прошепна:

— Здравей, Мат! — След което го целуна по бузата.

Той се стресна така, сякаш никога не го бяха целували.

— Как е партито? — попита Джанис, втренчила поглед в пространството.

Не поздрави Франческа — само високомерно я огледа. Мат измърмори нещо в отговор и добави:

— Но трябва да си тръгваме. Не мога да открия Тед и Хедър, кажи им довиждане от нас. Трябва да вървим, защото…

Въображението му изневери и той млъкна. Джанис се усмихна широко. Котешките й очи грейнаха.

— Заедно ли ще вечеряте? Чудесно. Разбира се, ще предам на Хедър, че сте си тръгнали.

— Обзалагам се, че ще го направи — каза Франческа на Мат, когато ги лъхна студеният есенен въздух навън.

Сградата се намираше в края на тясна улица. Отсреща проблясваше реката — ту тъмна, ту отразяваща светлините на близките постройки и уличните лампи.

— Какво искаш да кажеш? — попита я озадачено Мат.

— Че Джанис с удоволствие ще каже на Хедър колко скучно ни е било и как сме си отишли. Тя е от онези деца, които обичат да пукат чуждите балони.

— Смяташ, че ще каже нещо злобно, така ли? Горката Хедър. Не бих искал да остане с впечатлението, че сме си отишли отегчени. Чакай малко, Фран… Ще изтичам да се сбогувам, преди Джанис да я е огорчила.

Той се обърна и изтича обратно, а Франческа го изпрати със съчувствен поглед. Колко мил беше Мат и какъв прекрасен съпруг би направила от него умна жена с късмет.

Улицата беше задръстена от паркирани автомобили, вероятно заради партито. Тя пое към колата на Мат и видя, че е притисната от двете страни — броня до броня. Как ли щяха да се измъкнат?

Чу стъпки, които я накараха да се обърне. Сърцето и подскочи — беше Оливър — висок, слаб, в черен елегантен костюм и снежнобяла риза. Едва сега забеляза неговия ролс-ройс, самотно паркиран под близката лампа. Вероятно бе дошъл да заключи в колата коженото палто на Джанис. При толкова гости може би му се е сторило рисковано да го остави в спалнята. Оливър се изненада не по-малко от нея.

— Това ли беше тайната среща, за която не искаше да ми кажеш? — усмихна се той. — Радвам се, че дойдох. Колебаех се, но в подобни случаи не обичам да разочаровам служителите си. Хедър доста се вълнува. Помниш ли първия ни апартамент?

Франческа кимна, усещайки как сивите му очи я пронизват. Дори съжали, че не бе облякла по-екстравагантен тоалет вместо тази семпла рокля от синя коприна. Ала не искаше да засенчи Хедър — празникът беше неин — не на Франческа. Знаеше, че сравнението с Джанис не е в нейна полза.

— Харесвам те в синьо — тихо прошепна Оливър. — Не си забравила, нали?

Франческа се изчерви. Сведе глава и потръпна.

— Студено ли ти е? По-добре да влезем. Тук е доста хладно. — Оливър я улови под ръка, поглеждайки усмихнато нежната извивка на шията й. — Дните стават все по-къси. Наближава Коледа и Джон ще се върне за празниците. Може да завали дори сняг, както преди няколко години. Помниш ли? Джон толкова обича сняг на Коледа. Реших, че ако натрупа, ще му купя шейна, за да се пързаля. Чудя се дали се е променил. Сигурно е пораснал с няколко сантиметра.

Усмихвайки се, Оливър поведе младата жена към сградата.

— Аз не идвам, а си тръгвам — хладно каза Франческа, доволна, че няма да гледа на партито съпруга си в компанията на Джанис.

А може би сега, след като я видя, щеше да се престори, че идва сам. Дали няма да даде на Джанис таен знак да се държи настрана, докато съпругата му е тук?

— Толкова скоро?! — повдигна вежди Оливър. — Няма ли с кого да поговориш? Върни се, колкото да ни видят. После ще отидем на някое хубаво място да вечеряме.

— Не, благодаря — поклати глава Франческа. — Не мога.

Беше толкова ядосана, че едва говореше.

Оливър се намръщи, погледна към осветения апартамент, от който долитаха гласове и музика.

— Добре. Тогава ме почакай. Ще поздравя и ще се извиня, че не мога да остана. След минута съм тук. Отиваме да вечеряме.

Тя го изгледа с хладно безразличие. Всъщност той искаше да се качи, за да съобщи на Джанис, че си тръгва с жена си. Да можеше да зърне лицето й в този момент!

Той, разбира се, въобще не споменаваше името на секретарката си. Въобразяваше си, че Франческа не знае с кого е дошъл. За сляпа ли я мислеше? Или за глупачка? И хората ли вземаше за такива? Колко дълго смята, че може да крие връзката си с Джанис? Почти целият персонал в лондонския клон се намираше в този апартамент. Всички ги видяха. Никой не е тъй глупав, че да не може да си направи извод.

— Аз чакам Мат — безизразно рече Франческа. — Ще се появи всеки момент.

Оливър се намръщи и стисна устни. После погледна отново към светещите прозорци на апартамента.

— Дошла си с Мат? — В гласа му прозвуча недоумение. — Появяваш се на служебно парти не с мен, а със съдружника ми?! Какво се опитваш да постигнеш? Не ти ли стигат клюките, които и бездруго се носят? Какво ще си помислят хората, като те видят с Мат, а не с мен?!

— Същото, каквото ще си помислят, като те видят на служебно парти със секретарката ти, а не със съпругата ти — отвърна с горчивина Франческа и видя как очите на Оливър напрегнато се присвиха. — Да, видях те как пристигаш с Джанис, така че престани да се преструваш!

— Не ставай смешна! — сопна се той. — Това въобще не е същото. Докарах Джанис направо от офиса. Иначе щеше да дойде с такси.

Франческа саркастично се изсмя.

— Звучи достоверно, само дето и двамата сте във вечерно облекло. Така ли ходят на работа богоизбраните напоследък?

— Преоблякохме се, преди да тръгнем, естествено!

Оливър вече не криеше раздразнението си.

— За обикновено служебно парти? На което възнамеряваш само да се появиш и да изчезнеш?

По скулите му изби руменина, а думите изсвистяха през зъбите му.

— Има прием в „Савой“ по-късно вечерта. Дава го наш американски партньор. Международна компания, която се интересува от новия портативен компютър на Мат. Имах намерение да отида там, след като се отбия в апартамента на Хедър.

— Разбира се, с Джанис — измърмори Франческа, а Оливър я погледна злобно.

— Тя е моя секретарка!

— И е винаги до теб.

Оливър сграбчи Франческа за раменете с все сила.

— Знам какво си намислила — каза той. — Не съм глупак. Искаш развод, но не желаеш причината да е връзката ти с Мат. Щом убедиш някого, че аз имам любовни отношения със секретарката си, твоето поведение ще има оправдание. В такъв случай изневярата отпада и финансовите въпроси ще се уредят в твоя полза. Ако не си отварям очите, може да се окажеш собственик на по-големия дял от фирмата. Доста хитро, мила моя. Ти ли го измисли, или Мат?

— Никой нищо не е измислял. Само човек с болен мозък може да ни обвини в подобен долен план. — Тя усети как хватката му се стегна. — Пусни ме, боли! — извика и рязко се дръпна, за да се освободи. — Ако си въобразяваш, че ще ме принудиш да се подчиня на желанията ти, жестоко се лъжеш. Слабо ме познаваш.

— Права си, не те познавам — измърмори Оливър, рязко се наведе и яростно впи устни в нейните.

Опита се да го отблъсне, но това го направи още по-решителен. Макар да й причиняваше болка, Франческа изпитваше удоволствие от допира. Гневът и враждебността отстъпваха пред старото притаено чувство. Желанието изригваше като вулкан и у двамата. На Франческа й се зави свят. Ноктите й се впиха в раменете му. Тялото й се извиваше сякаш в агония. Тя стенеше, обсебена от бруталната сила на мъжествената му прегръдка.

— Наистина не те познавам — глухо отрони той, без да отделя устни от нейните. — Но дяволски те желая! Трябва да те имам тази нощ. Ела с мен. Фран! Нека се любим.

Ръцете му се плъзнаха по тялото й, жадно докоснаха гърдите й, после се спуснаха към бедрата. Дишането му се учести.

Франческа затвори очи, за да се наслади на мига. Желаеше го също тъй страстно, както и той нея, но реши да удължи екстаза на възбудата. Беше готова да тръгне с него — само не веднага. Потръпна от настойчивостта на ласките му. Колко отдавна Оливър не я беше докосвал така?! Не я бе желал…

— Желая те, скъпа! — прошепна той. — Нямаш представа колко силно те желая!

В този миг прозвуча друг глас — хладен, самоуверен, дори арогантен. Франческа и Оливър замръзнаха.

— И ние няма да останем дълго. Ще отидем в „Савой“. — Гласът идваше откъм входа на сградата.

— В „Савой“? Страхотно. Никога не съм бил там — отвърна Мат.

Оливър отпусна ръце. Стоеше неподвижен и дишаше тежко, сякаш бе тичал. Очите му не изпускаха нито за миг Франческа.

— Ела с мен! — повтори шепнешком той. — Кажи „да“! Ще изчезнем с колата, преди да са ни видели.

Горещата вълна отпреди миг се беше стопила. Франческа почувства сковаващ студ. Погледна го с горчивина — за миг страстта бе заглушила всичко. За щастие подсещането идваше тъкмо навреме. Оливър нямаше да бъде победител в този рунд.

— Джанис те търси — заядливо се усмихна тя, — а Мат идва за мен.

Без да дочака отговор, Франческа тръгна по улицата. Мат чу стъпките й по паважа и се обърна с грейнало лице.

— Тук ли си! Извинявай, че се задържах, но докато намеря Хедър… Колко глупаво от моя страна, можех да отключа колата и да ме изчакаш вътре. Сигурно си измръзнала?

— Нищо ми няма — успокои го Франческа, улавяйки настойчивия поглед на Джанис, докато Оливър приближаваше към нея. — Имах компания. — После хвана под ръка Мат, усмихна му се и попита: — Тръгваме ли?

— Разбира се — отвърна той, бегло поглеждайки Оливър.

— Здравей, Мат — с пресилена любезност поздрави Оливър.

— Здравей — отвърна Мат не без смущение.

— Приятно прекарване! — пожела Франческа на Оливър и Джанис. — Хайде, Мат! Не знам за теб, но аз умирам от глад! Двамата поеха по тротоара.

— Имам идея! — внезапно препречи пътя им Оливър. — Защо не дойдете и вие в „Савой“? С Франческа още не сме отпразнували десетгодишнината от сватбата си. Крайно време е да го сторим.

Джанис продължаваше да се усмихва, но Франческа си помисли, че настроението й вече не е толкова добро.

— Ами партито на бедната Хедър? — опита се да възрази Джанис. — Трябва да се появим поне за малко. Иначе ще се обиди.

— Вече се показах — троснато отвърна Оливър. — Поздравих Тед, нали той ни посрещна?

Оливър не сваляше очи от Франческа. Погледът му бе настоятелен, почти заповеден. Тя го гледаше с притворени очи, опитвайки се да разгадае мислите му.

Джанис не се бе предала. Повиши глас, за да привлече вниманието му:

— Но ние трябва да се появим на приема след час. Ти сам каза, че е много важно.

— Ще отидеш сама и ще измислиш някакво извинение — сряза я Оливър.

— Не можеш да постъпиш така — тихо промълви Франческа. — Знаеш колко е важно да продадеш новия компютър на американците. Само ти можеш да ги предразположиш. Това ще ни осигури пазар.

— Наистина, Оливър — кимна енергично Мат. — Ще бъде страхотно, ако осигурим стабилна поръчка, разчитам много на теб. Ако сключим договора преди Коледа, започваме производството веднага след Нова година. Нивото на рисковите разходи ще спадне моментално. Няма да се наложи да спорим с банката за преразходи. Имам добри предчувствия за този модел, Оливър. Изпипвам последните детайли и…

— Добре, добре — прекъсна го раздразнено Оливър. — Не му е тук мястото да хвалим новия ти шедьовър. Не разбираш от маркетинг. Гледай собствената си работа и не се бъркай в моята.

— Ясно е, че трябва да отидеш на приема, Оливър. Ние само ще ти пречим — намеси се лукаво Франческа. — Хайде, и успех с американците!

Този път Оливър не ги спря. Само изгледа как се отдалечават към колата на Мат. Беше наистина ядосан. Франческа почти усещаше пронизващия му поглед.

Тя се настани в колата и облекчено въздъхна. Но изпитанията не бяха свършили. Мат трябваше да измъкне колата.

— Ужасно съм притеснен — каза той и хвана волана. — Оливър се е втренчил в мен, ще ме подлуди.

Това е целта му, помисли си Франческа. Оливър продължаваше да стои и да наблюдава напразните усилия на Мат да измъкне колата. В страничното огледало Франческа виждаше как намръщената Джанис се опитва да убеди Оливър да се върнат на партито. Разбира се, искаше всички да видят, че е с него. По този начин смяташе да направи едва ли не публично съобщение за тяхната връзка.

Беше й все едно, че Франческа притежава една трета от акциите на фирмата и в случай, че се омъжи за Мат, Оливър ще изгуби контрол над компанията. Джанис нямаше какво да губи. Само можеше да спечели, ако той се раздели с жена си. Имаше големи амбиции и не ги криеше. Работеше при Оливър като секретарка от няколко години — беше си извоювала доверие в работата, а извън нея — интимна връзка. Франческа не се съмняваше в това.

Можеше да го докаже. Щеше да наеме частен детектив. Въпросът е, че й се повдигаше от подобна мисъл. Би било прекалено болезнено и унизително… Предпочиташе да не знае нищо със сигурност, но не и да плати на някой, за да следи Оливър.

След много маневри Мат най-сетне измъкна автомобила си и бавно потегли. Франческа видя в огледалото как Джанис хвана съпруга й под ръка и се облегна на него. Червената й коса се открояваше като ярко петно върху тъмния му костюм.

Джанис щеше да го убеди да се върнат на партито, за да ги видят всички, след което заедно щяха да отидат на приема в „Савой“. А след това? Какво щяха да правят след това?

— Е, къде ще вечеряме? — попита Мат.

Франческа бе твърде разстроена, за да мисли за храна.

— Просто ще се прибера вкъщи, Мат — отвърна тя и той я погледна изненадано.

— Мислех, че си гладна. — Беше повярвал, когато му каза, че умира от глад. Не би могъл да се досети, че това бе реплика, предназначена за Оливър. — Защо не вечеряме в „Савой“? — предложи той. — Щом Оливър и Джанис могат да отидат, на нас какво ни пречи? Нали сам каза, че не сте празнували годишнината. Да вървим, Фран! Ще хапнем черен хайвер, ще пийнем шампанско, ще се повеселим!

Тя се поколеба за миг, но размисли и поклати глава.

— Може да срещнем Оливър, като дойде по-късно. Не мисля, че идеята ти е добра, Мат.

— Какво като го срещнем? Ние имаме право да бъдем там, точно колкото и той. Всъщност защо наистина не отидем на този американски прием? Ние сме в управителния съвет. Щом Оливър е поканен, значи и ние сме поканени.

— В управителния съвет? — учуди се Франческа.

— Да. Ти си член на управителния съвет от момента на основаването на фирмата. Независимо, че не идваш на заседанията. А си и собственик.

Напуснаха Ийст Енд и навлязоха в осветените квартали на запад. Сред високите сгради на офисите Франческа видя величествената катедрала „Сейнт Пол“ и замислено се загледа в нея.

— Съвсем бях забравила за това. Била съм с години спящ член на управителния съвет. Само дето от време на време подписвах по някой документ. Трябва да присъствам на заседанията, Мат, не мислиш ли?

Той кимна приятелски.

— Защо не? Щом искаш… Аз обикновено ходя, когато Оливър ми напомни, но това е чиста формалност. Оставил съм деловите въпроси изцяло на него. Оливър работи като часовник. Излишно е да му се бъркам в неща, които не разбирам. Всеки от нас има своя територия. Никога не се застъпваме, както казва Оливър.

Франческа се разсмя.

— Не се съмнявам, че му харесва такова разпределение.

— Познаваш Оливър — усмихна се Мат.

— Така е — отвърна тя, загледана в играта на светлините пред тях.

От едната страна течаха черните води на Темза, а от другата се извисяваха фасади на офиси, университети и старата архитектура на „Савой“, датираща от началото на века — полускрита сред дърветата.

— Е, отиваме ли на приема? — попита Мат и намали скоростта.

В есенната нощ отекна звън. Плътните тонове на Биг Бен отбелязваха кръгъл час. Франческа погледна часовника си.

— Девет е. Май става късно за вечеря — каза тя, но Мат само поклати глава.

— Сигурен съм, че в салона над реката още сервират. Според лондонските стандарти не сме закъснели. Хайде, Фран, изгарям от нетърпение. Подобно нещо не ми се случва всеки ден. От време на време не е лошо да се отдадеш на желанията си.

— Така е — съгласи се Франческа. — Добре, да отидем.

Тя бе действала съвсем импулсивно, когато напусна Ламбърн и се премести в Лондон. Бе поела риск, който при малко късмет можеше да се окаже полезен. Защо да не опита отново?

— Ще се отбием ли на приема, след като вечеряме? — попита Мат.

— Защо не? — Франческа имаше желание да се запознае с американската фирма, която имаше такова значение за тях.

Не познаваше никой от истинските им клиенти, а като член на управителния съвет беше време да се ориентира. От години живееше със затворени очи, без да си дава сметка за своето място във фирмата. Оливър я използваше като гумен печат на своите решения. Колко често с готовност бе подписвала всичко, което й поднасяше. Никога не й бе хрумвало да прочете документите, преди да ги подпише. Вярваше му напълно, а той бе използвал доверието й за своите цели. Името й представляваше част от неговата добре смазана машина. Нейният дял от акциите го предпазваше от евентуални опити за надмогване в ръководната дейност. Докато тя му бе съпруга и покорно стоеше в Съсекс, ситуацията задоволяваше идеално Оливър. Сега, след раздялата им, нещата се объркваха. Нищо чудно, че съпругът й правеше отчаяни опити да я задържи. Франческа можеше да го разори, стига да пожелаеше.

Вечеряха на отдалечена маса в прочутия салон над реката. Имаше изглед към крайречните градини на Темза. Но Франческа се чувстваше твърде напрегната, за да изпита удоволствие. Очакваше да се появят Оливър и Джанис. Когато напускаха салона, бе склонна по-скоро да се прибере вкъщи, отколкото да отиде на приема. Дори започна да се извинява на Мат, сподавяйки прозявката си:

— Толкова съм изморена Мат. Мисля, че ще се прибера вкъщи.

— Не бързай още! — помоли той. — Нека останем поне половин час. От години не съм прекарвал толкова приятно.

Тя се усмихна на момчешкия му ентусиазъм и не намери сили да откаже. За приема попитаха на информацията. Насочиха ги към голям апартамент на долния етаж. Мат я изненада, като извади от джоба си луксозна покана, засмя се на изражението й и каза:

— Не ми се случва често да ме канят на безплатен прием в „Савой“! Сложих я в джоба си, в случай че събера кураж.

— Тогава имаш късмет, че се съгласих — подразни го Франческа.

Мат подаде поканата на облечения в ливрея разпоредител. Той попита за имената им и докато влизаха в салона, гръмогласно ги обяви с такъв тържествен тон, че Франческа едва не подскочи.

Гостите се обръщаха, проследяваха ги с поглед. Симпатичен мъж приближи с усмивка и протегна ръка.

— Господин Килнър? Матю Килнър? За мен е голямо удоволствие! Ваш почитател съм от много години. Всеки път, когато идвам във Великобритания да сключвам договори, се надявам да се запознаем. Но вие винаги сте зает. Познавам само партньора ви, господин Рансъм.

— Благодаря, господин… — рече Мат, смутен от откровеността и вниманието.

— Гарт — представи се мъжът и енергично стисна ръката на Мат.

— Господин Гарт, чувал съм името ви, но се боя, че не мога да си спомня добре — колебливо се усмихна Мат.

— Не. Гарт е малкото ми име. Фамилията ми е Аби.

— Боже мой, да, господин Аби, разбира се! Оливър… Рансъм, моят партньор, ми е говорил много за вас.

Гарт Аби беше на около шейсет, с оредяваща коса, живи кафяви очи и вид на херувим. Той опрощаващо се усмихна на Мат. После се обърна към Франческа:

— Представиха ви като госпожа Рансъм? Да не сте съпругата на Оливър?

Тя кимна и подаде ръка, която той галантно пое.

— Тогава удоволствието е двойно — добави Аби и с нескрито възхищение огледа Франческа. — И съвсем неочаквано като всички истински удоволствия. Означава ли това, че Оливър няма да дойде? Следобед говорих със секретарката му. Тя ме увери, че той непременно ще се появи на приема.

Франческа хвърли поглед към салона, за да не се окаже в неловко положение. Все пак ако Оливър беше тук, господин Аби едва ли щеше да пита за него.

— Оливър и Джанис може да дойдат по-късно — каза тя, окуражена от любезността му. — Задържаха ги служебни задължения.

— Разбирам. Добре дошли! — Гарт щракна с пръсти и келнерът пристигна с поднос чаши, пълни с искрящо шампанско.

Господин Аби взе една и я поднесе на Франческа.

— Искам да вдигна тост — рече той, подаде чаша и на Мат, после елегантно вдигна своята. — За вашите най-нови проекти, господин Килнър. За портативния компютър, за невероятния ви пробив в миниатюризацията на тази техника. — Живите му очички любопитно се втренчиха в лицето на Мат. — Не греша, нали?

Мат засия, но Франческа се намеси с усмивка.

— Истинско чудо, господин Аби. Това е шедьовърът на Мат и ще влезе в производство много скоро. Той ще извърши революция в света на компютрите.

Мат изглеждаше зашеметен. Неговата скромност не би му позволила така откровено да хвали последното си творение. Колкото и да държеше на него. Гарт Аби изпитателно се взираше в Мат, опитвайки се да отгатне мислите му.

— Така ли е, господи Килнър? Или става дума за обичайната рекламна шумотевица около не чак толкова оригинално изобретение?

— Заповядайте следващата седмица да видите как действа прототипът — каза Франческа.

Мат я погледна ужасен.

— Фран! Не можем да каним без знанието на Оливър.

— Аз ще говоря с Оливър — намеси се господин Аби. — Казахте следващата седмица. Кой ден, госпожо Рансъм?

— В петък? — делово попита тя. — Така Мат ще има време да отстрани евентуалните недостатъци.

— Какво, какво? — чуха зад гърба си любезен глас и Франческа се вледени, виждайки приближаващия Оливър.

За нейна изненада, Джанис не беше с него. Дали се е прибрала вкъщи, или временно се е задържала на рецепцията?

— И кога значи Мат ще оправи недостатъците? — попита саркастично Оливър.

Мат измърмори някакво обяснение. Господин Аби — също. Оливър ги слушаше и лицето му придобиваше все по-сурово изражение. После прикова Франческа с леден поглед.

Тя бе направила своя първи ход в неговия личен живот. Бе насрочила делова среща с клиент, без да се допита до него. Макар да се надяваше, че ще заинтригува тази международна фирма за голяма поръчка, Оливър изглеждаше вбесен от проявата на инициативност от страна на Франческа.

Пронизващият му поглед недвусмислено й подсказваше, че е прехвърлила всички допустими граници, че може да последва наказание.

Франческа обаче издържа погледа му. Отвърна дръзко, за да му внуши, че не се бои от него и той не бива да се заблуждава. Това, разбира се, бе само привидно. Изпитваше страх. Но за нищо на света не би се издала.

Бе време да излезе от сянката му, да намери своето място в живота, независимо дали съпругът й одобрява това, или не.