Рита Клей Естрада
Щастлив шанс (4)

Четвърта глава

Каролайн лежеше в леглото си, загледана в тавана. Когато се нанесе, купи и залепи по него малки блестящи звездички, които бяха луминесцентни и светеха петнадесетина минути, след като се загаси осветлението.

Така преди заспиване у нея се създаваше чувство на покой. Целият й напрегнат живот изискваше успокоение. А блещукащите звездички й даваха поне част от него, като я караха да зарее поглед сред тях и да си позволи да помечтае.

Тя сериозно се замисли за своето необичайно поведение тази вечер. Още не можеше да повярва, че е приела поканата на Тони за вечеря! Смяташе, че никога повече няма види мъжа, който я бе влудил с ласките си и я бе накарал да се чувства като в рая!

Все пак случилото се помежду им в Корпус Кристи бе недопустима грешка от нейна страна; грешка, която искаше да изтрие от паметта си. Но Тони се появи изневиделица, като й напомни най-безцеремонно за нейното невъздържано държане. И какво направи тя? Вместо да го постави на мястото му, прие да вечеря с него!

Спомни си вечерта, в която се срещнаха за първи път. Той й помогна да се освободи от напрежението и завладялата я мъка. Би могла да потърси и намери извинение за нетипичната си постъпка, когато буквално подмами един съвсем непознат мъж в леглото си, но не се съмняваше, че на нейната възраст би трябвало да се контролира…

Не, нямаше никаква основателна причина да се държи като лека жена! Беше заслужила напомнянето на Тони и недвусмисления му укор, който я унизи.

Закле се това никога да не се повтаря.

Само че спомените за Тони я изкушаваха като забранения плод. Макар да опитваше да разбере обърканите си чувства, не бе в състояние да се съсредоточава върху работата си. Всъщност нито за миг не спря да си спомня как двамата с Тони танцуваха, разговаряха или се любеха.

Тони се оказа най-привлекателният мъж, когото познаваше. А това, че мислите й непрекъснато бяха заети с него, никак не й харесваше. Не биваше да допуска никой мъж да завладее мислите й изцяло!

Още преди години се бе зарекла, че ще мисли единствено за успехите в работата си и в съзнанието й няма да има място за мъж. За нито един!

След като Майк я изостави, тя хвърли всички усилия върху това, което една нейна приятелка наричаше „най-доброто отмъщение“. А то бе „да живееш възможно най-добре“.

И Каролайн й повярва. Копнееше Майк да съжали, че я е оставил, искаше той да се върне при нея, да падне на колене и да моли за прошка със сълзи на разкаяние, за да може тя да го… отблъсне.

Желаеше и Кора да почувства какво означава загубата на човек, на когото държи и когото обича.

Това беше идеалното отмъщение! Но Каролайн никога не получи възможност да го осъществи…

Когато в живота й обаче се появи Тони, и то — за една-единствена нощ, всичко се промени. Та тя не можеше дори да се съсредоточи върху работата си! А и лелеяното от четири години желание да отмъсти на сестра си и бившия си съпруг изчезна…

Освен че трябваше да приеме смъртта на Майк и Кора, трябваше да си постави и нова цел в живота. Може би тогава щеше да престане да мисли за мъжа със сини очи и кестенявата коса, хваната на опашка…

Той трябваше да остане в миналото като един случаен епизод от живота й! Единственото, което Каролайн следваше да помни, бе, че тя се стреми към много повече, отколкото той можеше да й даде. А тя искаше всичко: дом, семейство, деца, престиж в обществото и истинска, споделена близост…

А изглеждаше, че Тони не се стреми към нещо повече от вкусна храна и добър секс. Поведението му не говореше, че би желал да стане дори неин приятел, а тя имаше нужда тъкмо от приятелство, и то веднага! Не можеше обаче да поиска това от него.

Каролайн въздъхна, затвори очи и се унесе в неспокоен, ала дълбок сън.

 

 

На следващата вечер, докато чакаше Тони да дойде да я вземе, тя започна да усеща колко е напрегната. Дори когато на вратата се позвъни, тя се стресна. Допи чашата вода, която държеше в ръка, после отиде до вратата и се насили да погледне през шпионката.

Каролайн очакваше да съзре в очите му нетърпение, ала видя един съвсем непознат за нея Тони — спокоен до хладнокръвие, със съблазнителна усмивка, трептяща върху чувствените му устни. Беше облечен в тъмносин костюм с пъстра копринена вратовръзка. Косата му беше опъната назад и хваната, както и вчера, на опашка.

Тя му отвори със съзнанието, че на лицето й е изписано задоволство.

— Здравей — каза тя.

— Здравей, Каролайн. — Изпитателните му очи се плъзнаха по стройната й фигура, обгърната от елегантна копринена рокля в мръснорозови и морскосини тонове, подчертаващи прекрасната й кожа. — Много си красива!

Тя се засмя. Изпълни я жизнерадост, каквато не я бе обхващала от години.

— Повтаряш ми го непрекъснато и ще взема да ти повярвам.

— Това е самата истина.

Тя повдигна кокетно глава и направи дълбок реверанс.

— Благодаря ти, вежливи господине. Не искаш ли да влезеш да изпием по едно питие, преди да тръгнем?

— С най-голямо удоволствие — отвърна той и прекрачи прага.

Погледът му се спря на обширния хол, обзаведен със скъпи мебели в жълто-кафяви и мръснобели тонове, както и на теракотения под в същите цветове.

Тя забеляза, че от погледа му не убягна нищо — от голямата веранда, водеща към вътрешния двор, и редките растения до плувния басейн.

— Превъзходно обзавеждане и архитектура — отбеляза Тони, а когато тя му се усмихна с благодарност, продължи: — Твоя ли е била идеята? — Приближи се към плъзгащата се встрани стъклена врата. — Много е необичайно.

— Хрумването действително е мое, макар че плановете са изготвяни от архитекти. По-важното обаче е, че построих къщата изцяло със свои средства. — Реши да не се впуска в по-подробни обяснения, които само биха развалили доброто й настроение. — Какво би искал да пиеш?

— Уиски с вода, моля — отвърна Тони и продължи да гледа през прозореца към вътрешния двор с басейна. — Това твоя мечта ли е било?

— Да. — Не желаеше отговорът й да бъде толкова кратък, ала не искаше да говори за Майк, който всъщност бе причината Каролайн да построи тази фантастична къща.

Тя тръгна към барчето, а токчетата й потракваха по теракотения под. Извади бутилка „Джак Даниелс“. Внезапно осъзна, че е отговорила така кратко, за да избегне следващите въпроси на Тони.

— Двамата със съпруга ти ли сте запланували да построите тази къща? — продължи обаче да пита той.

— Да. За такъв дом мечтаехме с бившия ми съпруг — подчерта тя думата „бивш“.

— Той виждал ли я е в завършен вид? — полюбопитства Тони, без да отмества поглед от нея.

— Да. — Приближи се с чашите и му подаде едната.

Тони я пое и присви многозначително очи.

— Май не желаеш повече да те разпитвам за това, нали, Каролайн?

— Наистина не искам.

Той се загледа първо в златистото си питие, после вдигна очи към Каролайн.

— Вече ти споменах, че моята съпруга почина преди шест години. Въпреки че бяхме щастливи заедно, има някои неща, които останаха недоизказани. Сега ми се ще да й ги бях казал, докато все още беше възможно… Затова след смъртта й се научих да говоря само това, което искам и когато искам. Така не страдам от скрупули.

Макар сърцето й да се сви, лицето й остана непроницаемо, а гласът — спокоен, когато попита:

— Така ли?

— Да. Има и неща, които бих желал моята съпруга да ми е казала, но тя не го направи.

Ако имаше намерението да я заинтригува, очевидно беше успял, и то — напълно.

— Какво например, Тони?

Като подбираше внимателно думите си, той отново се извърна към огромната стъклената врата и остана загледан през нея в басейна, осветен от красиви високи лампи.

— Бих искал да съм сигурен, че ме е разбирала и не се е обиждала, когато ставах и излизах сутрин рано, за да се отдам на бизнеса си. Или когато й отказвах да излезем някъде заедно заради деловите ми срещи. Че ме е обичала въпреки многобройните ми грешки… — Млъкна за момент, а после се обърна към Каролайн и додаде: — И ми е простила…

Каролайн разбираше неговото желание, защото и тя изпитваше същото по отношение на Майк и Кора. Нима не се бе почувствала точно така — виновна, че не е поискала прошка и не е простила — по време на погребението? Не продължаваше ли да страда от същото и сега? Без да се колебае, тя докосна ръката му.

— Съжалявам, Тони.

Погледът му бе открит и топъл, ала в очите му се четеше уязвимост.

— Благодаря. Но наистина бе необходимо да й се извиня.

— За това, че си работил много ли? Мислиш ли, че те е разбирала?

— Не. Въпреки че се опитваше, аз самият не разбирах себе си. Какво оставаше за нея?

Каролайн се смути.

— Нима е толкова трудно за разбиране? Работил си много и до късно, за да успееш. Ако беше престъпление, никой нямаше да се жени.

— Ако това обаче бе нещо незначително, никой нямаше и да се развежда — възрази Тони. — Най-трудно е да си на второ място след работата. А това място заемаше жена ми. Предполагам, че и ти си слагала съпруга си на второ място.

— Бившият ми съпруг — подчерта тя отново и отдръпна ръката си. — И не бих желала нито бракът, нито разводът ми да бъдат обект на обсъждане.

— Защо? — попита той спокойно. — Ако от този несполучлив брак не си научила нищо, тогава какво би те спряло да повториш грешката си?

— Аз самата бих се спряла — заяви Каролайн толкова твърдо и решително, че той се изненада. — И никога повече няма да се омъжа.

— „Никога“ е безкрайно далеч, Каролайн — изрече фразата за втори път Тони. — Толкова далеч, че не бива да го чакаш в самота…

Беше чувала подобни аргументи и преди, но за нея те бяха безсмислени.

— Може би си прав, но никаква връзка с мъж не е в състояние да ме отведе пред олтара! — отсече Каролайн.

— Това, красива моя Каролайн, ми звучи като страх от обвързване. — Гласът му бе тих, ала устните му се извиха в съблазнителна усмивка.

— Това, мой симпатичен Тони, звучи като добър съвет от мъж, който вече си е изпатил от брака.

— Предавам се — промърмори той уж примирително, като въпреки това продължи настъплението си: — Май не искаш да имаш деца, нали?

— Ако желаех дете — сви рамене тя и отмести поглед встрани, — бих могла да си родя и без съпруг.

— Не смятам, че си в състояние да отгледаш и възпиташ едно дете пълноценно без баща.

— В наше време има много самотни родители — парира твърдо Каролайн.

— Това обаче в никакъв случай не е идеалният вариант!

— Виж, ако въпреки всичко някога реша да създам семейство, ще се постарая да постигна най-доброто. А сам по себе си фактът, че имаш баща, е съвсем незначителен…

Тони имаше чувство за мярка и знаеше кога да спре, затова каза:

— Дано си късметлийка! — Отпи глътка уиски, усмихна се и помоли: — Може ли да разгледам великолепната ти къща? Толкова е необичайна!

— Разбира се — съгласи се тя и го последва в съседната част на хола, който всъщност бе Г-образен.

Обзавеждането, изящните скулптури и картини хармонираха идеално с басейна, верандата и градината.

— Прекрасно е! — възкликна Тони искрено.

Като не знаеше какво да отговори, Каролайн само каза:

— Благодаря. — Очите й проследиха възхитения му поглед, който се спираше на всеки предмет на изкуството.

Бе избирала всеки от тях много внимателно. Тогава това й доставяше удоволствие, но постепенно интересът й към вещите започна да намалява и съвсем угасна, когато Майк не си направи труда дори да ги погледне.

Тони влезе в кабинета й и тя се смути. Той огледа мощния компютър върху бюрото, без да обръща никакво внимание на махагоновите мебели. Затова пък очите му се спряха върху картината, окачена на стената. На нея бе нарисувано малко момиченце, което си играеше с дървена лодка… От акварела лъхаше някаква болезнена самота, а очите на детето бяха празни… В тях нямаше нищо. Абсолютно нищо.

Той рязко се обърна и тръгна към следващото помещение. Това бе спалнята и дъхът на Каролайн секна. Тони спря на прага и няколко минути се оглеждаше мълчаливо. Най-после се обърна към нея и промълви:

— Та ти си създала цяла своя вселена, която е неповторима и великолепна!

Каролайн се приближи до него и също огледа спалнята, този път с неговите очи. Върху кремавия мокет бе сложен ориенталски пъстър килим. Стените бяха боядисани в тъмнокремаво и златистобронзово. Огромно легло заемаше по-голямата част от стаята.

Срещу него имаше плъзгащата се стъклена врата, водеща към верандата. Там бе поставен огромен диван с дамаска в златистобронзов цвят. Върху него имаше пръснати малки копринени възглавници, а отстрани бяха наредени различни по форми саксии с екзотични цветя.

До леглото имаше нисък скрин, оцветен в същия бронзов цвят, върху който бяха сложени две вази с перуники и множество снимки в златисти рамки. Една от стените бе покрита с гардероб, чиито фантастични орнаменти сякаш щяха да оживеят всеки миг. Всяка вещ говореше за чувствителност и женственост.

При мисълта, че би могла да се люби с Тони върху огромното си легло, страните на Каролайн поруменяха.

— Това е една най-обикновена спалня — побърза да каже Каролайн.

— Не. Тя е спалня на мечтите, създадена само за любов — отвърна той и се спря пред една картина на Салвадор Дали. — Истински Дали е.

— Да. — Тя се гордееше с придобивката си.

— Картината сигурно е струвала цяло състояние.

— Така е — съгласи се тя кратко, защото не би искала да му обяснява колко е преуспяла в работата си.

— Убеден съм, че за да я купиш, са ти били необходими много часове упорит труд.

— Разбира се — сви рамене Каролайн и леко се усмихна.

— Освен това очевидно спиш в разкошното легло сама…

Тя отново се изчерви, ала се постара да запази спокойствие. Тъкмо се чудеше какво да каже, когато Тони се приближи съвсем близо до нея и това отне нейното дар слово. Той вдигна ръка и помилва бузата й, а после пръстите му се плъзнаха надолу към шията.

Тръпка на желание прониза тялото й, ала Каролайн успя да се овладее навреме.

— Не ме докосвай! — почти извика тя.

Той отдръпна ръката си, ала устните му бяха твърдо близо до нейните, за да се чувства Каролайн спокойна. Дъхът му бе топъл и възбуждащ.

— Защо не, след като изпитвам непреодолимо желание да те целуна? — Гласът му бе леко дрезгав.

— Не! — направи последен опит за съпротива тя.

— Да! — Устните му бавно се приближиха към лицето й, ала още не го докосваха.

Каролайн стоеше като хипнотизирана и нямаше сили да помръдне. Зачака целувката му с трепет и нетърпение. Необходимо й бе да разбере дали споменът й за бурната им любовна нощ не е бил само сън и дали действително е реагирала така невъздържано на милувките на този безкрайно привлекателен мъж.

Когато устните му се впиха в нейните, дъхът й отново спря. Тялото й застина неподвижно, после бавно се отпусна под магията на чувствената му целувка. Устните й се отвориха в няма покана. Той я прие и езикът му докосна нейния.

Ответната реакция на Каролайн бе също така страстна, както и през онази нощ. Нещо по-лошо — жадуваше целувката да се превърне в прелюдия към още една нощ на необуздана, дива любов!

Внезапно Тони се отдръпна и тя бе обзета от вледеняващо чувство за пустота.

— Чудя се как е възможно една целувка да е толкова приятна, при положение, че отказваш да се любим — промълви той.

— Наистина беше приятна — едва успя да каже тя.

— Да-а-а. — Отдръпна се от нея, сякаш нищо не се бе случило, тръгна към вратата и попита: — Може ли да разгледам и останалата част от къщата?

Тя преглътна мъчително заседналата в гърлото й буца, но успя да се овладее и да отговори:

— Разбира се.

Поведе го през хола към другата част на къщата и се озоваха в столовата. Стената срещу стъклената плъзгаща се встрани врата бе огледална. Тони спря и подсвирна от учудване.

— Ето това се казва хрумване! Така всички гости имат някакъв изглед.

— Прав си — съгласи се тя. В гласа й прозвуча самодоволство, каквото всъщност не изпитваше.

Стоеше съвсем близо до Тони и единственото, за което беше в състояние да мисли, бе насладата от целувката му. По дяволите, той объркваше живота и чувствата й!

Обзаведената по най-модерен начин кухня беше разположена зад столовата. В дъното на преддверието имаше две врати, водещи в отделни спални с баня помежду им.

Тони остана доволен. Бе научил това, което искаше — Каролайн живееше съвсем сама и тук едва ли някога бе допускан мъж!

Като се страхуваше, че ако остане за още малко близо до него, ще издаде вълнението си, Каролайн остави чашата си върху масата и попита:

— Разгледа ли къщата? Готов ли си да тръгваме? Умирам от глад!

Светлите му очи се впиха в нейните.

— Какво ти става, Каролайн? Да не би да изпитваш някакво неудобство?

Няма повече да си играя на криеница, реши тя. Той искаше да чуе истината и сега бе моментът да му я каже.

— Не съм свикнала мъже да се разхождат из дома ми и най-подробно да оглеждат всичко. Това е нахлуване в личния ми живот!

— Тогава ти благодаря, че ме допусна в него. — Усмивката му бе самодоволна. Остави чашата си до нейната. — Е, ще тръгваме ли?

Тя включи алармената система и го поведе навън. Отпред бе спрян металносивият мерцедес. Тони й отвори вратата и Каролайн седна. После той се настани на шофьорското място и потеглиха.

Тя бе смутена от огледа му на нейния дом и не знаеше какво да каже, за да намали напрежението помежду им. Стигна до извода, че е по-добре да мълчи.

Явно и той бе решил същото и в колата цареше тишина, смущавана единствено от тихото равномерно боботене на мощния двигател.

Тони я заведе в малък уютен мексикански ресторант, за който Каролайн само бе чувала. На входа нямаше никаква светеща реклама или дори табела. Собствениците бяха решили, че най-голямата реклама за епикурейските наслади, които предлагаха, ще е тази, предаваща се като легенда от уста на уста.

Доколкото Каролайн знаеше, ресторантът бе открит преди десетина години. Между другото това, което беше чувала за кухнята, звучеше доста примамливо.

Името на Тони фигурираше в списъка на направилите предварителна резервация и масата им вече беше готова. Първо им донесоха да опитат няколко апетитни предястия, после поднесоха основните блюда. А когато стигнаха до десерта, Каролайн се чувстваше преяла и мислеше, че до края на живота си няма да сложи нито хапка повече в уста.

Всеки път, щом погледнеше Тони, тя изпитваше известно смущение. Изразът на лицето му беше замечтан и непрекъснато й напомняше за всичко, което си бяха казали и което бяха правили, докато се любеха.

Всеки негов поглед я караше да се изчервява от живия спомен. А когато й се усмихваше с онази невероятно съблазнителна усмивка, тялото на Каролайн реагираше с леко потръпване — точно така, както и през онази първа нощ при запознанството им…

Не знаеше дали той си играе с нея, или го прави съвсем спонтанно. Искаше й се да го помоли да не я гледа така, но си даде сметка, че ако го направи, той ще разбере колко силно я привлича и й въздейства. А не биваше да допуска Тони да изпитва типичното мъжко самодоволство.

След вечерята отидоха да се разходят до водната стена на Транско Тауър. Каролайн събу обувките си и закрачи боса по меката трева. Заслушани в нежната бълбукаща песен на водата, стичаща се в езеро, спряха пред една каменна пейка. Имаше само три влюбени двойки и няколко туристи с деца, които се наслаждаваха на гледката и разговаряха тихо. Това бе прекрасно място за отдих.

Каролайн седна на пейката, а Тони сложи единия си крак върху седалката на каменната пейка и подпря ръце на коляното си. Изглеждаше много сериозен.

— Какво се случи, когато съпругът ти почина? — попита той неочаквано.

Въпросът я свари неподготвена и я стресна. Все пак осъзна, че иска да отговори на него.

— Майк беше мой бивш съпруг. Но връзките не се прекъсват окончателно веднага след развода. В нашия случай, след като се разделихме, останаха да се уредят и приключат много дребни неща.

Той протегна ръка и помилва лицето й.

— Не дръж всичко това в себе си, Каролайн. Разкажи ми какво те измъчва, иначе болката ще те разкъса. Човек трябва да посреща скръбта твърдо. Само така тя може да бъде преодоляна и да изчезне.

В гърлото й заседна ледена буца, която едва преглътна. Беше чакала цели три месеца, за да заплаче! А сега не биваше да го прави. Не и пред Тони! И не неговото съчувствие трябваше да предизвика сълзите й.

— Работата не в това. Всъщност съпругът ми се разведе с мен, за да се ожени за сестра ми…

Настъпи гробно мълчание. На Каролайн й се стори, че нервите й няма да издържат. Когато най-после вдигна поглед към Тони, съзря в очите му съчувствие.

— Това е всичко, Тони — промълви тя. Не искаше повече да разкрива уязвимостта си. Погледна обувките си, които държеше, и сви рамене. — Това е всичко… — повтори.

— Милата Каролайн! — Тихият му загрижен глас бе сякаш балсам за наранената й душа.

Каролайн пое дълбоко въздух и усети как болката започва постепенно да се топи. Тони вече знаеше и въпреки това не я попита за нещо, което тя не би желала той да узнае. Нито пък си тръгна.

Тя чакаше. Може би реакцията му щеше да закъснее.

— Нямах представа, че тогава си била в подобно положение. — Ръката му се плъзна нежно по шията й.

Каролайн затвори очи и се притисна към топлата му длан — сякаш беше бездомно премръзнало котенце, което галят. Почувства се добре, че той оправдава поведението й през онази нощ.

Тя отвори очи и се изплаши от близостта му, както и от собственото си желание да бъде докосвана от него. Замря неподвижна.

— Става късно. Трябва да се прибирам, Тони.

Той се намръщи.

— Да не би да се страхуваш, че прекрасната карета на Пепеляшка ще се превърне в тиква?

Тя се насили да се усмихне безгрижно.

— Не, но ми предстои пътуване до Оклахома за една сделка, а преди това трябва да подготвя документацията, която ще взема със себе си.

— Защо трябва да я подготвяш и вземаш със себе си?

Трябваше да положи големи усилия, за да прозвучи гласът й снизходително:

— За да мога, когато пристигна там, да си свърша работата добре. — Нима той не знаеше колко важен е подготвителният етап преди всяка сделка?

— Нямах предвид това. Просто би могла да пуснеш необходимите документи по факса. Така ще е по-бързо и по-евтино. Ще спестиш командировъчните на фирмата си. Освен това няма да отсъстваш два-три дни, което ще ме лиши от възможността да ти се обаждам или да се видим.

— Не мисля така — каза тя упорито. — Задължително трябва да проверя нещата на място. Лично.

— Проверка ли ще извършваш?

— Не. — Преди да е успял да я попита още нещо, което би я накарало да се оправдава, Каролайн се върна към първоначалната тема на разговора: — Все пак трябва да поспя поне малко.

— Не си тръгвай, Каролайн!

— Наистина е време да се прибираме — изрече тя мило, като със съжаление осъзна колко много му е разказала за себе си. — Ти ми обеща само да вечеряме и да си поговорим, а не да прекараме заедно цялата вечер.

Тони отпусна ръката си. Лицето му стана безизразно.

— Разбира се — отговори той хладно.

Каролайн усети отдръпването му от нея. Та нали тя искаше точно това? Защо тогава се почувства толкова самотна и нещастна?

Двамата стигнаха до колата в пълно мълчание.

Десетина минути по-късно Тони спря пред дома й и слезе да й отвори вратата.

Каролайн се отправи към вратата на къщата със свито от мъка сърце.

— Благодаря ти за приятната вечер — каза тя, с което му даваше да разбере, че той вече може да си върви.

— Още не съм си тръгнал, Каролайн.

Отново я обзе гняв. Хвърли на Тони смразяващ поглед, после му обърна гръб и сви рамене.

— Заповядай, разполагай се. Само когато си тръгваш, моля те, провери дали вратата е заключена. — Отвори и влезе в коридора.

Тони я последва.

— Хайде да поговорим. — Гласът му беше ласкав и тя едва се сдържа да не се обърне.

Направи се, че не е чула думите му и продължи към спалнята. Влезе вътре, пусна чантата си до леглото и влезе в банята, като внимателно затвори вратата след себе си.

Едва сега осъзна, че ръцете й треперят. Решително отиде до душа, пусна водата и започна да се съблича.

Той ще си отиде, помисли тя. А когато си тръгнеше, Каролайн щеше да остане сама, за да може да овладее чувствата си и да приведе мислите си в ред.

Тони просто не би останал тук да чака, само за да я успокои и утеши — нещо, от което тя изпитваше нужда.

Отхвърли тези мисли. Беше силна и не й трябваше помощта му. Ако се бяха запознали два месеца по-късно, тя щеше да бъде в по-добро състояние на духа и би могла да се справи с Тони по-лесно. Но не и сега.

Застана гола пред огледалото и си представи онази чудесна нощ. Запита се дали ще изпита същите прекрасни усещания, ако отново се люби с Тони… После решително тръсна глава и влезе под душа.

Топлата вода помилва тялото й и сякаш отми част от натрупаното напрежение. Знаеше обаче, че първоизточникът на това напрежение е Тони и докато той не се махне от живота й, то няма да изчезне напълно.

Спря водата и внимателно се избърса с огромна хавлиена кърпа. След това взе халата си, закачен на вратата, и го облече.

Помоли се той да си е отишъл, отвори вратата и влезе в спалнята.

Тони стоеше до леглото й със снимка в ръка. Изглеждаше крайно учуден.

— Боже мой, Каролайн — възкликна той, когато я чу да влиза, ала не се обърна, — сигурно си съсипана!

Сърцето й се сви. На снимката бяха двете с Кора.

Тогава отидоха за първи път да ловят риба и успяха да хванат по една… После посетиха някаква изложба в Далас, след това се снимаха пред паметници. Дори се покатериха на един във формата на пирамида и танцуваха рок на върха му до пълно изтощение…

Каролайн пазеше още много техни снимки. Последния път, когато се снимаха заедно, беше с цялото семейство. По онова време Каролайн беше на двадесет и пет… На заден план се виждаха майка й и баща й, седнали до едно дърво — както винаги, бяха отделно от останалите.

Каролайн и Кора бяха седнали на два отделни клона, а Ед се бе облегнал на ствола на дървото. Лицето му беше озарено от щастлива усмивка. Всички бяха облечени в най-хубавите си официални дрехи.

Явно някой бе казал нещо смешно, защото блендата бе запечатила естествените усмивки на всички. По лицата на Каролайн и Кора се четеше взаимна обич и безгрижие.

— Не я пипай, Тони! — Шепотът й прозвуча рязко в тишината, почти грубо.

— Сигурно Кора е била не само твоя сестра, но и твоя най-добра приятелка.

— Моля те, върви си!

Тони обаче остави снимката на мястото й и тръгна към Каролайн. Взе я в прегръдките си и силно я притисна към себе си. И тогава очите й се напълниха със сълзи. Не можеше да ги преглътне. И най-сетне започнаха да капят…

Цялата обида и болка от проваления й брак, страданието от ненавременната смърт на Майк, Кора и нероденото им дете — всичко, което се бе трупало в душата й години наред, сега се изливаше в тези сълзи. Сълзи, които бе сдържала през цялото това време!

Ридания разтърсиха тялото й. Тя впи пръсти в ревера на сакото и ризата му.

Усети как той я вдига на ръце и я полага внимателно върху леглото. Миг по късно се озова до нея, като я притисна в сигурните си обятия. Гласът му нежно нашепваше успокоителни думи.

И Каролайн даде пълна воля на сълзите си…