Във втората книга от поредицата, която липсва тук, Ковач окончателно отхвърля и последните си идеали, а с това — и преследването на всякакви възвишени цели. Той е бивш емисар, престъпник и нихилист, така че историята му да има цел в смисъла, който влагаш, просто не би паснало. Единственото, към което му остава да се стреми, е мир, а такъв в света на Морган е невъзможен освен чрез чудото, на което се надява в края. За това и от неговата гледна точка историята може да не изглежда като възвишен епос. За мен поне точно това позволи на книгата да звучи естествено, а и да затвори поредицата по логичен начин.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.