С този цитат мога да обобщя цялата идея на книгата: „Да, Феро. Властта дава право на всичко. Това е моят първи закон и моят последен. Това е единственият закон, който признавам.“ Мога да добавя още, че в един пародийно — епичен стил се показва нагледно на читателя, че властта привидно е привилегия изключително само на идиоти, но реално принадлежи единствено на изроди. Който не е идиот или изруд не представлява интерес за значим персонаж в тази трилогия. Колкото за самите персонажи, те имат само и единствено псевдо развитие през трите книги, тоест няма реално развитие при нито един от тях, те приключват трилогията точно такива каквито са я и започнали. Това е трагично може би за самите персонажи, да не могат да надградят нищо в описанието си, от всичките изживяни перипетии, но за самата трилогия е донякъде плоско и плитко.
От друга страна страшно много се забавлявах и се смях при четенето. Този автор е „Тъмната половина“ на Тери Пратчет. Приятна изненада си е главният герой да е изгърбен сакатлък садист с избити зъби и без пръсти на краката. Баш боеца на сагата да трепе всички наред и свои и чужди в разгара на битките и после да се прави на неразбран какви ги е вършил. Магьосника да плешив патологичен лъжец. Най готината мацка в книгата е абортирала алкохоличка. Смях се с сълзи на нелепата романтика в книгите : хъхъхъ и ссс сссс на Логън и Феро, или как бъдещия крал Джисал, романтично влюбен, оправя на масата на задна пияната си възлюбена, върхът бе да прочета как същата масажира разкъсаното бедро на Глокта, докато той се е посрал в леглото си.
Забавна книга, с готини моменти, но няма особена дълбочина в повествованието.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.