Книгата е страхотна! Най-много ме завладя борбеният дух на Катнис. Но за жалост в края на книгата тя губи своя мотив за борба. Примроуз. Съгласна съм, че тов а не е сълзливо романче, но на Катнис и беше отнето всичко. Тя която даде надежда и по-добро бъдеще на всички накрая остана сама. Лъч на надежда когато Пийта се завръща и след дълги години имат деца.
И още нещо, според мен Катнис беше бунтовника а Прим символа на войната- сойка-присмехулка.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.