Елисавета Багряна
Сбогуване с Балкана

Сбогом, високи балкани,

върхове, урви, скали,

ето застилат ви ранни

есенни, тънки мъгли.

 

Сбогом, зелени дъбрави,

тихи, прохладни гори,

пълни поляни със здравец,

който ме кани: — Поспри!

 

Изворче малко, бъбриво,

ти, що примамваш ме: — Пий!

Колко се сладко почива

тука, под тези липи…

 

Стръмно извили пътеки,

вие, които отвред

викате: — Тръгвай напреко

горе към върха, напред!

 

Птички, с които тъй лесно

в горския път се върви,

щом чуруликате: — С песен

свойта умора надвий!

 

Сбогом! Днес нашата смяна

тръгва обратно на път.

Време учебно настана —

чака ни вече трудът.